БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА,
КОНФЛИКТА “РУСИЯ – УКРАЙНА” И
НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ

ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ
ФЕВРУАРИ - МАРТ 2015

Реализация на изследването - Алфа Рисърч
Възложител - Европейски съвет за външна политика
Период на провеждане - 23 Февруари - 4 Март 2015г.
Представителност - За пълнолетното население на страната
Обем на извадката - 1000 ефективни интервюта
Метод на формиране на извадката - Стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота въз основа на признаците възраст, пол, образование
Метод на набиране на информацията - Пряко стандартизирано интервю по домовете на интервюираните лица

ОСНОВНИ ИЗВОДИ

> Българите продължават да харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде техен модел за развитие и да им предостави по-надеждни гаранции за просперитет и сигурност от членството в ЕС и НАТО - това е основният извод от проведеното по поръчка на Европейския съвет за външна политика проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч за обществените нагласи по повод на конфликта в Украйна и позицията на България.

> Въпреки анексирането на Крим и конфликта в Украйна, емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока. И след събитията от последната една година, 54% са запазили положителното си отношение към нея непроменено, а други 7% твърдят, че й симпатизират дори повече от преди анексирането на Крим. За 40% действията на Русия в този конфликт пораждат негативно отношение. От тях само 9% заявяват, че са имали негативно отношение към Русия и преди конфликта, а останалите 30 на сто са променили позицията си заради политиката й към Украйна. Ако обобщим, само за една година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%). Основните социални групи, сред които Русия влошава образа си са жителите на столицата и най-вече – 18-30 годишните, докато възрастните хора над 60г. остават ядрото на подкрепата за руската политика.

> Макар и традиционно сдържани към участието във военни съюзи, мнозинството от българите подкрепят членството на страната ни в НАТО. За 42% от хората участието ни в алианса е важно за сигурността и отбраната на България, срещу 22%, които смятат, че то е вредно за страната. 53% са на мнение, че България трябва да изпълнява всичките си задължения като лоялен член на алианса, 32% - че в зависимост от ситуацията може да не изпълнява някои от тях и само 14% - че не трябва да ги изпълнява и е по-добре да напусне НАТО.

> На фона на подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО българската външна политика по повод на конфликта в Украйна се оценява преобладаващо положително. Три четвърти (74%) смятат, че България води умерена и балансирана политика, 12% - че е прекалено агресивна и сред „ястребите“ в ЕС, а 10%, обратното – че е прекалено предана на Русия и не е лоялен член на ЕС и НАТО.

> Предвид дългогодишните разностранни, вкл. икономически връзки между България и Русия, мнозинството от сънародниците ни обаче не подкрепят налагането на нови санкции срещу Русия (61%), срещу (39%) подкрепящи.

> Значението на търговския ни и туристически обмен с Русия, или просто симпатиите на част от хората към нея, не поставят под съмнение европейския и евроатлантически избор на страната за огромното мнозинство от българските граждани. На хипотетичен референдум за външно-политическото бъдеще на страната 63% биха гласували „ЗА“ запазване ориентацията към ЕС и НАТО срещу 33% - „ЗА“ преориентация към Русия и евразийския съюз около нея.

> Нагласите остават практически без промяна в сравнение с април миналата година. Проевропейската ориентация и подкрепа за политиката на ЕС преобладава във всички образователни и възрастови групи. Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира , са симпатизантите на БСП, АБВ и Атака. И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия. За една година промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила. Новото е в радикализацията на т.нар. „крайни политическите русофили“ (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси.

> Силните фигури и лидери, които биха могли да повлияят за позитивния изход от конфликта „Украйна – Русия” се виждат в лицето на руския президент Владимир Путин (51%), германския канцлер Ангела Меркел (31%), Президента на САЩ Барак Обама (25%). Прави впечатление, че ЕС и неговите лидери се разглеждат като отсъстващи от решаването на конфликта – между 2% и 4% посочват президента на ЕС Доналд Туск, председателя на ЕК – Жан-Клод Юнкер, или върховния представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини като способни да повлияят за благоприятен изход от кризата.

> Географското местоположение на България, военните конфликти недалеч от северните и южни граници, както и терористичните атаки в различни райони на света през последните месеци, допълнително изострят общественото внимание към този проблем. 75% от хората смятат, че действията на Ислямска държава и други терористични групи представляват по-голяма заплаха за мира, отколкото конфликта „Русия – Украйна”. Което е още едно основание да настояват за участие на България в съюзи и организации, които са способни да гарантират националната й сигурност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За 40% действията на Русия в този конфликт пораждат негативно отношение. От тях само 9% заявяват, че са имали негативно отношение към Русия и преди конфликта, а останалите 30 на сто са променили позицията си заради политиката й към Украйна. Ако обобщим, само за една година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%).

Мдаа. Путин за България е това, което беше Станишев за БСП. Потвърждава се моята теза, че колкото по-агресивна и фашизирана е Русия, толкова по-добре за България.

За съжаление трябва да кажа, че нападението на Русия срещу Украйна и окупацията на Крим за нас българите бяха положителни във вътрешно политически план. Тези действия на Москва дискредитираха Русия в очите на много хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпреки анексирането на Крим и конфликта в Украйна, емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока. И след събитията от последната една година, 54% са запазили положителното си отношение към нея непроменено, а други 7% твърдят, че й симпатизират дори повече от преди анексирането на Крим.
---
Значи 64 % (2/3 от вкупното население) е русофилско...

са проевропейски. "Алфа Рисърч":

На хипотетичен референдум за външно-политическото бъдеще на страната 63% биха гласували „ЗА“ запазване ориентацията към ЕС и НАТО срещу 33% - „ЗА“ преориентация към Русия и евразийския съюз около нея.

"Галъп интърнешънъл":

В същото време неизменно остава високото доверие към Европейския съюз. Както и миналия месец „Галъп интернешънъл“ отчете, доверието в ЕС трайно се движи на нива около 60%.

"Галъп интърнешънъл":

В същото време неизменно остава високото доверие към Европейския съюз. Както и миналия месец „Галъп интернешънъл“ отчете, доверието в ЕС трайно се движи на нива около 60%.
---
Нима виждаш противоречие във факта, че един човек може да е русофил и същевременно да е проевропейски ориентиран? Или според нечия логика за да си проевропейски ориентиран трябва да си непременно русофоб?

какво представлява по същината си българското русофилство, геополитически избор или абстрактна симпатия. И двете социологически проучвания го отбелязват, но и двете заявяват, че то не води до преориентиране на мнозинството български граждани от ЕС към Русия дори и в период на противопоставяне и напрежение между тях. Русофилите са поделени по въпроса за външнополитическата ориентация. Едни от тях подкрепят членството на България в ЕС, докато други искат неговото прекратяване и политическо обвързване с Русия. За втората група очевидно съществува несъвместимост между проевропейската ориентация и русофилството. Според "Алфа Рисърч":

Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира, са симпатизантите на БСП, АБВ и Атака. И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия. За една година промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила. Новото е в радикализацията на т.нар. „крайни политическите русофили“ (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси.

Редактирано от Чepньo Пeeв на 01.04.15 17:28.

Русофилите са поделени по въпроса за външнополитическата ориентация. Едни от тях подкрепят членството на България в ЕС, докато други искат неговото прекратяване и политическо обвързване с Русия.
---
Интересно е, колко са тези "другите"... Според мене те са незначително малцинство, но така поднесена "новината" е да внуши, че квотите са по равно.

Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира, са симпатизантите на БСП, АБВ и Атака. И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия.
---
И в това в червеното има нещо "гнило". "Съюз с Русия" вероятно не означава, непременно излизане от ЕС и влизане в ЕАС. "Съюз с Русия" може да означава поддържане приятелско отношение независимо от официалната линия на ЕС. А пък тези средно 60 % от симпатизантите на БСП, АБВ и Атака, колко процента са от вкупното българско население имащо право на глас?

Според проучването на "Алфа Рисърч", цитирам за трети път:

На хипотетичен референдум за външно-политическото бъдеще на страната 63% биха гласували „ЗА“ запазване ориентацията към ЕС и НАТО срещу 33% - „ЗА“ преориентация към Русия и евразийския съюз около нея.

В проучването на "Алфа Рисърч" е бил зададен въпрос как хората биха гласували на хипотетичен референдум за запазване на ориентацията към ЕС или за преориентация към Русия и ръководения от нея Евразийски съюз. Следващият пасаж, който говори за симпатизантите на БСП, АБВ и Атака, пояснява предишния за референдума, като обобщава разпределението на предпочитанията в различните социални групи.