Външната ориентация в социологическите проучвания / Политика, Свят / Македония

БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА,
КОНФЛИКТА “РУСИЯ – УКРАЙНА” И
НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ

ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ
ФЕВРУАРИ - МАРТ 2015

Реализация на изследването - Алфа Рисърч
Възложител - Европейски съвет за външна политика
Период на провеждане - 23 Февруари - 4 Март 2015г.
Представителност - За пълнолетното население на страната
Обем на извадката - 1000 ефективни интервюта
Метод на формиране на извадката - Стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота въз основа на признаците възраст, пол, образование
Метод на набиране на информацията - Пряко стандартизирано интервю по домовете на интервюираните лица

ОСНОВНИ ИЗВОДИ

> Българите продължават да харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде техен модел за развитие и да им предостави по-надеждни гаранции за просперитет и сигурност от членството в ЕС и НАТО - това е основният извод от проведеното по поръчка на Европейския съвет за външна политика проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч за обществените нагласи по повод на конфликта в Украйна и позицията на България.

> Въпреки анексирането на Крим и конфликта в Украйна, емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока. И след събитията от последната една година, 54% са запазили положителното си отношение към нея непроменено, а други 7% твърдят, че й симпатизират дори повече от преди анексирането на Крим. За 40% действията на Русия в този конфликт пораждат негативно отношение. От тях само 9% заявяват, че са имали негативно отношение към Русия и преди конфликта, а останалите 30 на сто са променили позицията си заради политиката й към Украйна. Ако обобщим, само за една година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%). Основните социални групи, сред които Русия влошава образа си са жителите на столицата и най-вече – 18-30 годишните, докато възрастните хора над 60г. остават ядрото на подкрепата за руската политика.

> Макар и традиционно сдържани към участието във военни съюзи, мнозинството от българите подкрепят членството на страната ни в НАТО. За 42% от хората участието ни в алианса е важно за сигурността и отбраната на България, срещу 22%, които смятат, че то е вредно за страната. 53% са на мнение, че България трябва да изпълнява всичките си задължения като лоялен член на алианса, 32% - че в зависимост от ситуацията може да не изпълнява някои от тях и само 14% - че не трябва да ги изпълнява и е по-добре да напусне НАТО.

> На фона на подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО българската външна политика по повод на конфликта в Украйна се оценява преобладаващо положително. Три четвърти (74%) смятат, че България води умерена и балансирана политика, 12% - че е прекалено агресивна и сред „ястребите“ в ЕС, а 10%, обратното – че е прекалено предана на Русия и не е лоялен член на ЕС и НАТО.

> Предвид дългогодишните разностранни, вкл. икономически връзки между България и Русия, мнозинството от сънародниците ни обаче не подкрепят налагането на нови санкции срещу Русия (61%), срещу (39%) подкрепящи.

> Значението на търговския ни и туристически обмен с Русия, или просто симпатиите на част от хората към нея, не поставят под съмнение европейския и евроатлантически избор на страната за огромното мнозинство от българските граждани. На хипотетичен референдум за външно-политическото бъдеще на страната 63% биха гласували „ЗА“ запазване ориентацията към ЕС и НАТО срещу 33% - „ЗА“ преориентация към Русия и евразийския съюз около нея.

> Нагласите остават практически без промяна в сравнение с април миналата година. Проевропейската ориентация и подкрепа за политиката на ЕС преобладава във всички образователни и възрастови групи. Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира , са симпатизантите на БСП, АБВ и Атака. И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия. За една година промяна в мнението и числеността на тези групи не е настъпила. Новото е в радикализацията на т.нар. „крайни политическите русофили“ (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред националните интереси.

> Силните фигури и лидери, които биха могли да повлияят за позитивния изход от конфликта „Украйна – Русия” се виждат в лицето на руския президент Владимир Путин (51%), германския канцлер Ангела Меркел (31%), Президента на САЩ Барак Обама (25%). Прави впечатление, че ЕС и неговите лидери се разглеждат като отсъстващи от решаването на конфликта – между 2% и 4% посочват президента на ЕС Доналд Туск, председателя на ЕК – Жан-Клод Юнкер, или върховния представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини като способни да повлияят за благоприятен изход от кризата.

> Географското местоположение на България, военните конфликти недалеч от северните и южни граници, както и терористичните атаки в различни райони на света през последните месеци, допълнително изострят общественото внимание към този проблем. 75% от хората смятат, че действията на Ислямска държава и други терористични групи представляват по-голяма заплаха за мира, отколкото конфликта „Русия – Украйна”. Което е още едно основание да настояват за участие на България в съюзи и организации, които са способни да гарантират националната й сигурност.

Данни към края на 2015 година:

Международни данни за нагласите към бъдещето на Европейския съюз

При въображаем референдум всеки трети европейски гражданин би гласувал неговата държава да напусне евросъюза, сочат данни от проучване на «Галъп интернешънъл» в 14 членки на ЕС, сред които са както страни-основателки като Франция, Германия, Холандия, така и новоприети страни като България и Румъния. Независимо от това, единствената страна, в която нагласите за напускане доминират, е Великобритания – 54% от всички, изразили позиция.

Ако утре има референдум у нас с въпрос дали нашата страна трябва да остане част от Европейския съюз, как бихте гласували

Общ резултат: Да остане в ЕС - 68%, Да напусне ЕС - 32%

Белгия: Да остане в ЕС - 67%, Да напусне ЕС - 33%; България: Да остане в ЕС - 82%, Да напусне ЕС - 18%; Дания: Да остане в ЕС - 61%, Да напусне ЕС - 39%; Финландия: Да остане в ЕС - 71%, Да напусне ЕС - 29%; Германия: Да остане в ЕС - 72%, Да напусне ЕС - 28%; Гърция: Да остане в ЕС - 62%, Да напусне ЕС - 38%; Ирландия: Да остане в ЕС - 78%, Да напусне ЕС - 22%; Италия: Да остане в ЕС - 58%, Да напусне ЕС - 42%; Холандия: Да остане в ЕС - 59%, Да напусне ЕС - 41%; Румъния: Да остане в ЕС - 85%, Да напусне ЕС - 15%; Испания: Да остане в ЕС - 79%, Да напусне ЕС - 21%; Швеция: Да остане в ЕС - 60%, Да напусне ЕС - 40%; Великобритания: Да остане в ЕС - 46%, Да напусне ЕС - 54%

Високи дялове на негативни нагласи се регистрират в Италия, Холандия, Швеция и Дания. В Германия и Франция обаче отчетливо доминират нагласите в полза на ЕС – съответно 72% и 65%. Най-проевропейски настроени остават Румъния и България – 85% и 82%.

През изминалата година процесът на разочарование от Евросъюза е протекъл най-силно в Гърция, Белгия, Великобритания, Холандия и Италия. Само в три страни се регистрира слаб процес на подобряване на отношението към ЕС – в Дания, Румъния и Германия.

Процесите на разочарование са най-видими при най-образованите, но и при най-бедните и при най-младите. Очевидно, мотивите за разочаровние са различни и това прави перспективите пред ЕС още по-сложни.

В графиката по-горе можете да видите как страните отговарят на въпроса През последните 12 месеца, чувствате ли се повече европеец, по-малко европеец или няма промяна?Графиката отразява разликата между тези, които се чувстват повече европейци и тези, които се чувстват по-малко европейци. Положителните резултати показват, че в дадените държави по-голям процент от респондентите се чувстват повече европейци. Отрицателните резултати показват, че в дадените държави по-голям процент от респондентите се чувстват по-малко европейци.

Отношението към общата валута в еврозоната е сериозно разклатено – в повечето от изследваните страни мнозинство от гражданите се обявява против еврото. Независимо от това в ключови страни от еврозоната като Германия, Франция и Испания повечето граждани се обявяват в защита на еврото като обща валута. Сред страните-членки на еврозоната доминиращи анти-евро нагласи се регистрират в Италия и Гърция, докато сред страните-членнки на ЕС, но извън еврозоната, най-негативни нагласи към евентуално въвеждане на еврото има във Великобритания (83% негативни към еврото отговори), Швеция (80%) и Дания (76%).

Ако имахте избор, вие лично бихте ли предпочели да използвате Евро или бихте продължили да използвате националната валута на България?

Общ резултат: Евро – 41%, Национална валута – 47%, Нямам предпочитания – 12%;

Белгия: Евро – 56%, Национална валута – 28%, Нямам предпочитания – 15%; България: Евро – 9%, Национална валута – 74%, Нямам предпочитания – 17%; Дания: Евро – 13%, Национална валута – 76%, Нямам предпочитания – 10%; Финландия: Евро – 62%, Национална валута – 25%, Нямам предпочитания – 13%; Франция: Евро – 54%, Национална валута – 31%, Нямам предпочитания – 15%; Германия: Евро – 55%, Национална валута – 38%, Нямам предпочитания – 7%; Гърция: Евро – 43%, Национална валута – 44%, Нямам предпочитания – 12%; Ирландия: Евро – 60%, Национална валута – 28%, Нямам предпочитания – 12%; Италия: Евро – 45%, Национална валута – 47%, Нямам предпочитания – 8%; Холандия: Евро – 43%, Национална валута – 56%, Нямам предпочитания – 19%; Испания: Евро – 58%, Национална валута – 32%, Нямам предпочитания – 10%; Швеция: Евро – 12%, Национална валута – 80%, Нямам предпочитания – 8%; Великобритания: Евро – 6%, Национална валута – 83%, Нямам предпочитания – 11%;

Къде сме ние?

България е сред най-проевропейските страни заедно с Румъния и Ирландия. Но и у нас се наблюдава процес, макар и относително слаб, на разочарование от Евросъюза. Колкото до общоевропейската валута, то мнозинството българи са за запазване на националния лев, вероятно благодарение на фиксирания му курс.

Кънчо Стойчев, вицепрезицент на световната асоциация «Галъп интернешънъл», коментира:
Британското обществено мнение по-скоро подкрепя преговорите на правителството си за преференциални промени в отношенията с Евросъюза, отколкото реално излизане от него, но изходът от референдума все още е непрогнозируем. Но не решението на Острова е съдбоносно за ЕС – съдбоносно е нарастващото разочарование сред европейските граждани, като отминалата 2015 година е своеобразна кулминация в това отношение. В този смисъл сме изправени пред решаваща година за бъдещето на най-добрия проект в историята на човечеството. Продължаване на политиката в Брюксел по старому може да взриви ЕС. Същевременно има дефицит на лидерство, което да поведе ускорено Съюза към обновление.