|
|
Страници по тази тема: << 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | (покажи всички)
|
|
|
Главно, ама не основно. Все пак 47 000 идват и в България.
| |
|
|
|
Еее ти много ги изкара бе. Откъде са тези данни. По моите, тези които идват в България, българската власт ги препраща към Югославия, както и междувпрочем 18 000 души от Пиринско и др., предимно бежанци от по-рано и техни потомци, с идеята да градат НФР Македония.
През петдесет и някоя година в България са били само 300 души /не броя гърците, които са няколко хиляди/ и достигнали до 1000-2000 през 60-те, с хора,вторично дошли от СССР, Чехословакия, Унгария и Полша. Парадоксът е че бежанците гърци от гръц. гражданска в България са били добре дошли, а македонските българи са били препращани към Югославия, дори и да са искали да останат в България.
Редактирано от dean dimov на 19.09.12 19:50.
| |
|
|
|
Така е наистина... това е добре документирано и ме изненадва , че комитата не го знае.
| |
|
|
|
Данните включват и заселените между 1941-1944г. Данните са от Георги Даскалов и Димитър Йончев. Ти и за българи-мохамедани спореше, че от Драмско не са идвали в България ама друго се оказа. Ела в Пловдив, само в двете ми съседни улици са повече от 300 дошлите след 1944г. Все са с имена като Аспазия и други подобни, познай що...
| |
|
Тема
|
 Re: Трето полувреме (2012)
[re: kyмaнич]
|
|
| Автор |
koмитa (български) |
| Публикувано | 19.09.12 22:35 |
|
|
Повярвай ми, старал съм се да изуча почти всичко за прогонените от Беломорието. Когато намериш потомци на драмалии и сярчани във Вардарско, ела ми се обади. Всеизвестно е, че прочистването между Места и Струма, продължава и след 1944г.
| |
|
|
|
Има и друга вълна около 7 000 души, през 44г., но те се изтеглят с изтеглянето на българските войски през 44г. от Серско и Драмско без това да иманещо общо с последвалата гражданска война. Всъщност бройката е по-голяма, но и от тази група са изпращани хора към Югославия / част от бройката 18 000/. Не включвам и хората върнати в ЮИ Македония през 42-3г., щото там имаме доста такива - бежанци и насленици след първата световна, заселвани в Драмско и Серско през 42-3г. - около 30 000 души.
Познавам няколко човека от гражданската война, които си останаха апатриди до смъртта си, нямаха даже паспорти а някакви листове, и чак децата им станаха български граждани. Бройката ти от 47 000 мисля, че е бройката, представяна от Даскалов за всички българи в Серско и Драмско по времена българската окупация.
| |
|
|
|
Фиромлии от серски села има не рядко. От Драмско са още по- рядко, ама и от там има, примерно Никола Атанасов, флейтист от Просочани. Бежанците от гражданската война все пак са основно от Костурско, Воденско и Леринско. Много от тях пък никога не са имали предци екзархисти и българщината преди македонстването им е много проблематична.
| |
|
Тема
|
Интересно интервју, негира сичко ваше
[re: dean dimov]
|
|
| Автор |
FaktorX (старо куче) |
| Публикувано | 20.09.12 01:37 |
|
|
http://www.mkd.mk/59490/makedonija/fk-makedonija-beshe-naroden-klub/
| |
|
Тема
|
а като си отиде комунизмът при вас
[re: FaktorX]
|
|
| Автор |
ramlid (преобразен) |
| Публикувано | 20.09.12 03:48 |
|
|
ще се сюрпризираш колко малко истина има
| |
|
|
|
Neshtata ne sa savsem taka kakto FYROM gi vizhda, a i oskara za mnogohvalebstvenija film sashto shte pochaka......
Спорот меѓу Бугарија и Македонија заглави во „Трето полувреме"
Европската комисија нема да зазема страна во споровите меѓу Бугарија и Македонија и сака тие да бидат решени преку билатерален дијалог
Европската комисија нема да зазема страна во споровите меѓу Бугарија и Македонија за културно-историското наследство и сака тие да бидат решени преку билатерален дијалог, изјавил Петер Стано, портпаролот на еврокомесарот за проширување Штефан Филе.
Стано за Бугарското национално радио ги коментирал односите Софија - Скопје, конкретно во врска со филмот „Трето полувреме", кој според бугарските политичари и историчари ги искривувал фактите од Втората светска војна и поттикнувал омраза кон Бугарија.
- Ние нема да ги коментираме чувствата или интерпретациите на која и да било од страните. Ако тој филм поставува прашања, ако допира чувствителни теми и ако создава проблеми во односите меѓу двете земји, тогаш тие треба да ги разгледаат тие проблеми и да ги надминат. Во овој случај говориме за филм кој обработува настани од Втората светска војна и препорачливо е историчарите да водат дебати за него. Не е работа на Европската комисија да суди или да кажува чии интерпретации се точни, а чии грешни. Ако филмот биде оценет од критиката, од експертите и од историчарите како проблематичен, ако создава проблеми меѓу Бугарија и Македонија, првото што треба да се направи е двете страни заедно да побараат решение, изјавил Стано.
Портпаролот на Филе, како што пренесуваат бугарските медиуми, рекол дека ако евентуална правна експертиза докажела дека филмот е проблематичен, засегнатата страна може да преземе соодветни правни мерки и тогаш Европската комисија би можела да ја преземе улогата на контролор на европските договори.
*****************************************************************
BG teparva shte ima vazmozhnost da kazhe na FYROM kakvo misli okolo filma. To svoboda na izkustvoto, svoboda obache gledate kak fesovete se palnaha za edin nishto i nikakav amerikanski bulamach otnosno proroka im.
A smetam che nashteto moralno pravo da protestirame sreshtu lazhite vav fyromskija film e poveche ot osnovano !
Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.
| |
|
Страници по тази тема: << 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | (покажи всички)
| 
|
|
