„Комплексите на Бойко Борисов, свързани с фалшифицирането (от десетилетия) на историята на страната, която води той, нямат нищо общо с моя филм". Това заявява пред македонското електронно издание МКД.мк режисьорът на филма „Трето полувреме" Дарко Митревски.

„От една страна е точно това, че България е била член на Оста и е била страна с пронацистки режим по време на Втората световна война, страна отговорна за смъртта на 11 000 евреи от Македония и Тракия в газовите камари на концлагера „Треблинка". Това не са данни, които аз ги обявявам за първи път. Това са данни които може да откриете на интернет страниците на Мемориалния музей на холокоста, Центъра „Симон Визентал", израелския музей „Яд Вашем"... Защо тогава премиерът Бойко Борисов не ги посочва тях, а мен? Или не може по магарето и удря по самара. Това говори за неговия характер, а не за мен. От друга страна „Трето полувреме" не е хитлеристки филм. А какъв филм е, Бойко Борисов не може да знае, защото не го е гледал. И тук свършва неговата компетентност да говори на тема филми. Това което ме забавлява е неговото ранено възклицание „Къде намерихте тази тема?". С други думи Борисов не отрича това, което се е случило - той само се сърди, че съм решил да снимам филм на тази тема. Или казано по-различно - не е виновен царят, че е гол, а детето, което казало, че царят е гол. И, за да няма объркване - когато казвам царя не мисля за Бойко Борисов. Мисля за военния престъпник Борис Трети", се казва в реакцията на Митревски. Изданието коментира, че филмът, от самото начало е предизвикал „хормонални реакции в България" , коментира в своя защита Дарко Митревски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

„От една страна е точно това, че България е била член на Оста и е била страна с пронацистки режим по време на Втората световна война...
---
В "Дневник" (българския) има интересна статия как България е станала член на оста:

И все пак искала ли е България от чувство за реваншизъм да се присъедини към Тристранния пакт през 1940г.?

Нека припомним фактите, така нагло манипулирани през всичките тези години от установяването на съветската окупация в България през 1944 година до ден днешен.

На 23 август 1939 г., една седмица преди началото на Втората световна война, Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като пакта Рибентроп–Молотов. Към него е прикрепен секретен протокол за подялбата на Полша, балтийските страни и определянето на "сфери на влияние" (Финландия и Бесарабия) и окупационни зони.

Пактът между Хитлер и Сталин на практика позволява и подготвя Втората световна война, нещо повече – прави я неизбежна. Съдбата на Полша е предрешена. На балтийските държави и Бесарабия – също.

На 1 септември, една седмица след като се договаря със Сталин за подялбата на Полша и балтийските държави, нацистка Германия нахлува в Полша. На 3 септември Великобритания, Австралия, Индия, Нова Зеландия и Франция обявяват война на Германия, но така и не успяват да предприемат сериозни действия.

На 9 септември Сталин официално поздравява Хитлер за превземането на Варшава с телеграма, изпратена от Молотов. На следващия ден обаче се оказва, че съобщението за разгрома на Варшава е прибързано и че боевете за полската столица продължават.

На 15 септември 1939г. България обявява своя неутралитет с правителствена декларация.

На 17 септември 1939г. Червената армия напада Полша под претекст, че "защитава населението на Полша, Белорусия и Украйна". Полското правителство търси убежище в Румъния, където емигрира.

На 18 септември Вермахтът и Червената армия правят общ празничен парад в Брест-Литовск. Подписано е съветско-германско споразумение за делба на Полша и декларация "в полза на мира". Коментарът на този цинизъм е излишен, но ето откъс от самата декларация:

"Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната."

На 28 септември 1939г. е подписан Пакт за приятелство и за границите между СССР и хитлеристка Германия. Според договора на територията на бившата полска държава се установява граница между Германия и СССР (член 1), която е окончателна и двете страни се задължават да не допускат намеса на трети държави (член 2). Тази граница се разглежда като основа за развитието на бъдещи приятелски отношения между двете страни (член 4).

На 30 ноември 1939г. Червената армия напада Финландия и до 12 март 1940г. води т.нар. "Зимна война". СССР е изключен от Обществото на народите.

На 14 юни 1940 г. започва съветизиране на прибалтийските държави чрез изпратените за целта съветски емисари. На 17 юни Червената армия нахлува в прибалтийските държави и ги окупира.

На 28 юни Румъния "отстъпва" Бесарабия и Северна Буковина на СССР.

На 27 септември 1940г. е сключен Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония.

На 22 октомври 1940г. България отказва да влезе в Тристранния пакт.

На 12 ноември Молотов отива в Берлин с цел преговори за влизане на СССР в Тристранния пакт. Но вместо дружески обсъждания за сферите на явления между Молотов от една страна и Рибентроп и Хитлер от друга възникнали дипломатически спорове. Главната причина за раздора била настояването на Сталин да включи България в съветската сфера на влияние.

На 17 ноември 1940 г. – повторен отказ на България да се присъедини към Тристранния пакт.

На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт. На 23 ноември 1940г. Румъния се присъединява към Тристранния пакт.

На следващия ден Словакия се присъединява към Тристранния пакт.

На 25 ноември 1940г. България отново отхвърля съветското предложение за "договор за взаимопомощ", което предвижда разполагане на съветски военно-морски бази в България.

СССР отново иска териториално разширение в замяна на присъединяване към Тристранния пакт. Едно от условията, които Сталин поставя е България и Дарданелите да бъдат включени в съветската сфера на влияние.

На 17 януари 1941г. съветският посланик в Берлин Александър Скорцев заявява на Рибентроп, че СССР счита България и Дарданелите за съветска зона на сигурност.

Че опозицията в България е против влизането в Тристранния пакт и е за запазване на неутралитета на България е ясно. На 21 януари 1941 г. в дома на Никола Мушанов лидерите на опозицията, между които Димитър Гичев, Никола Петков, Стоян Костурков, Атанас Буров, Кръстьо Пастухов и други подписват декларация против влизането на България в Тристранния пакт.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тоя пък комплексар къде се бута в А група. ББ въпреки всичко не е споменавал име, че да се самоидентифицира, самовизира и прави на герой, ето затова всякакви избухвания са контрапродуктивни. Трябва дългосрочна, добре обмислена, компетентна стратегия и тактика по всеки един детайл на българо-фиромските отношения. Тук обаче наистина е крайно неуместно мълчанието на българските евреи от Израел. На няколко пъти тези хора ни предадоха с мълчанието си. Исторически погледнато цар Борис беше убит от Хитлер именно заради два момента: - 1.Отказ да прати български войски на Източния фронт, 2.Отказ да изпрати на унищожение българските евреи в концлагерите на смъртта. Колкото до съдбата на вардарските и беломорските евреи, тяхната съдба е решена още в момента когато Германия обявява война на Гъция и Югославия и България и конкретно цар Борис нямат абсолютно никаква вина за тяхното експулсиране. Така че това нагло комунистическо фиромско копеленце, определено трябва да си плати за мерзките думи и действия с които напада Н.В. цар на българите Борис Трети - последният велик и достоен български държавник в новата история на България.

...за Дарко преди да покаже истинския си лик на правоверен фиром.
Все пак да бъдеш асистент- режисъор на "Миротворецът" си е успех за нашите стандарти.
А и "Балканкан" също беше с добри отзиви ( не съм го гледал, а вече нямам и жалание).
Но помията "Трето полувреме" вече е официално в Imdb.com с познатия ви пропаганден афиш. Интересен е краткия анонс за филма, където не става ясно коя национална футболна лига, аджеба, е контролирана от фашистите:

Spitz is the German-Jewish coach of the historic Macedonia Football Team, which during World War II, under his leadership, became the champion of the fascist-controlled National Football League. A true story.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То и в анонса има лъжа защото Илеш Шпиц е унгарски евреин.

Чудих се дали това е истина или поредния базик на Божидар Димитров, но тъй като е свързано с филма "Трето полувреме" го слагам тук.


Директорът на Националния исторически музей историкът Божидар Димитров започва нов филм, посветен на геноцида над българите в Македония в периода 1944 – 1949 година.
„Оказва се, че ние знаем повече за арменския геноцид, за геноцида над евреите, наречен Холокост, понаучихме за геноцида над тракийските българи през 1913 година, но - за геноцида над българите в първите години на т.нар. „народна власт” в бивша Югославия не знаем почти нищо”, каза пред Агенция “Фокус” Божидар Димитров. По думите му – над 120 000 българи са пострадали от мероприятия на т.нар. „народна власт” в посочения период. При население на тогавашната Народна Република Македония от около 1 200 000 – 1 300 000 души, това са около десет процента от населението.
Веднага след идването на власт на сърбокомунистите започва масово избиване на българския интелектуален, военен, икономически и политически елит, който е имал нещастието да остане в Македония, вместо – да последва Българската армия и да се изтегли в България – посочи той.
„В скопската крепост например са избити около 900 български офицери, сержанти и войници, по произход от Македония, мобилизирани и останали в Македония с надеждата, че ще тръгнат да освобождават Солун. Девизът бил – „Към Солун, а не – към Срем”; вместо това им било казано, че те ще отидат да се бият на Сремския фронт между Югославия и Унгария, срещу германците. Тези, които са отказали, а те са били два батальона, 900 души, са били избити по най-жестокия начин на скопското Кале.
Над 9000 души, събрани от цяла Македония, са били откарани в Отешево, между Преспанското и Охридското езеро. Били са безмилостно избити, а телата им - хвърляни във водовъртежите”, посочи Божидар Димитров.
В годините 1945 – 1949 година се провеждат лекарските процеси във Велес, в Струмица, партизанските процеси, процесите срещу първото правителство на Народна Република Македония на Методи Андонов – Ченто и т.н.
„По думи на албанци, в този период в затворите е имало само българи и албанци”, каза Божидар Димитров.
Филмът ще бъде финансиран от спонсори. „Аз не съм „Трето полувреме” – не искам да замесвам българската държава”, каза Божидар Димитров.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Две статии с противоположни мнения за депортацията на евреите:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разговорът със Спас Ташев си струва да се прочете. Ясно мнение на добре осведомен за събитията.

Анти-българският сърбомански режим във Фиром следва да бъде бит по всички направления и унищожен. С пълна политическа и дипломатическа блокада на всички нива. С целенасочени и координирани усилия за разобличаване на анти-човешката същност на македонизма пред всички наши партньори.

За България днешен Фиром няма голяма стойност, освен като буфер, и няма какво повече да се галим и съобразяваме. Каквото е било читаво е отдавна преселило се в България, вкарано от сърбите и сърбоманите в гроба или, като цяло, се реди за българско гражданство по произход. След 100 години сърбизация, юго-терор и сръбска "култура" на поведение и мислене не може да имаме свръх очаквания.

И да се върви съвсем определено към откъсване на източните общини от Скопие, и без това в места като Ново село вече значителен дял от населението са сънародници и де факто, и де юре.

Абсолютно съм съгласен! Няма за кога да чакаме, сега трябва да сложиме всички карти на масата и който иска да се самоопределя както си иска. България е член на ЕС и НАТО, няма за кога да отлагаме този момент. Ситуацията е достатъчно назряла да се даде ултиматум на Бившата Югославска Република(име, което вече наистина се изпълва със смисъл за мен) и да се приключи целия този цирк. Това ще доведе до криза на всички нива в държавата, но да продължаваме да бездействаме срещу това туморно образование ще бъде пагубно за целите Балкани. Дори и 1% да се определят като българи, ако ние успеем да защитим техните права ще бъде огромен успех, тъй като вече хората ще имат право на избор, а това е един от стълбовете на демокрацията, който в БЮРМ липсва. И най-важното е че не трябва да си мислим, че за един ден ще претворим всички фироми в българи, нашата задача е да им дадем тази възможност и да бъдем способни да им осигурим защитита, защото сега дори и да се осъзнаеш, че цял живот са ти промивали мозъка, нямаш избора да бъдеш българин, защото рискуваш работата си и дори живота си.

ВМРО-НП

Јас од нивните напади бев прогласуван за комунист, сталинист, удбаш, македонист, југофил, србоман, полусрбин, јудео-масон… ама ниту еднаш не ме именуваа како Македонец. Токму тоа ги боли: што токму овој филм го потпишува македонски режисер кој по етничка припадност се чувствува и се изјаснува како Македонец. А, за таквите како Владимир Перев, историчарите Спас Ташев, Пламен Павлов и Божидар Димитров, политичарите Красимир Каракачанов, Евгениј Кирилов, Андреј Ковачев, Станимир Илчев и сличните на нив – не постојат Македонци. Ние за нив сме Бугари со говорна маана, луѓе од понизок ред, најобични одроди. И еден таков одрод да направи филм што толку многу ќе им го загорчи животот? Стопати подраго и поприфатливо ќе им беше доколку, навистина, бев Србин, Југословен, Рус или, макар, Евреин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите