Не знам дали тук е най-подходящото място за моята история . Доскоро гледах с насмешка на " Море от любов". Мислех си ,че всичко е нагласено и някак сълзливо и нереално. Но....
Та да започна с веселата част на нашата история. Запознахме се преди 3 години в чата. Всичко започна с малко виртуални рози и целувки. Опознахме се и решихме да се видим реално. Вече знаех ,че е омъжена и има 2 деца . На срещата ни тя адски се притесняваше ,аз също. Продължихме чат разговорите си и след няколко месеца бяхме наясно,че нещата са сериозни. Бяхме влюбени. Започнахме да се виждаме все по често непрекъснато си говорехме по телефона. Запознах се с децата. Харесахме се и с тях. Всичко беше почти добре. Оставаше да се разведе и да дойдат да живеят при мен.
Тук започва тъжната част....
Времето минаваше ,а аз не правех нищо. Все под някакъв предтекст. Единия път защото бях останал без работа ,след това майка ми се разболя и не знаех как ще и се отрази новината ,а всъщност явно ме е било страх. Така дойде един хубав летен ден , в който получих SMS " Не ме търси ще ти се обадя като мога". Полудях от неразбиране какво се е случило. Срещнахме се и тя ми каза ,че е виновна за всичко и иска да спрем да се виждаме. Не бях на себе си мислех да се самоубия няколко дни бях като упоен. Започнах да и пиша майли
да се опитвам да си я върна. Разказах майка ми за нея. Реакцията беше ,че ме използвала и добре че сме се разделили. Попитах за съвет приятели в чата и повечето ме изкарвах луд че искам да живея с жена с две деца. Бях объркан написах един последен маил , с който явно доста съм я наранил ,защото явно съм и описал че всички се съмняват в чувствата и. Тя беше възприела това като мое съмнение. Опитах се да поправя грешката си казах и ,че я обичам и искам да живея с нея .Помолих за прошка. Не каза нищо тръгна си и сега чакам да видя решението и.
Това е моята история. В момента се страхувам да направя каквото и да е - мисля си че все греша. Гледам предаването и се надявам ако някой от екипа чете да даде съвет. Очаквам сериозни мнения и се надявам някой от вас тук приятели също да помогне.

Казваш, че се страхуваш да направиш каквото и да било, но искаш съвет...звучи объркано, но все пак най-добре е да пратиш своето писмо на нет адреса на предаването www.moreotlubov.com, може би от там ще дойде правилното мнение и съвет...а междувременно дано нещата се развиват положително за теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жалко за тебе, Umoren.
Много добре разбирам как се е чувствала жената, която си обичал. Не се учудвам на съвета, даден от майка ти - мога да предположа на колко години е тя, а също и ти... Най-тъжното нещо, което се наблюдава при повечето български мъже, е че на години са пораснали, но на интелектуално ниво -- като задължения, отговорности, отношение към "любимата жена /не само в смисъл, че правят любов с нея.../ -- са 12-годишни хлапаци.
И аз бих могла да напиша своя прякор Уморена, в този смисъл. Уморена да получавам рози /но не само виртуални, приятелю - истински, също/ и обяснения в любов, а зад думите да стои бездействие и очакване АЗ да решавам кое и как, АЗ да бъда силната, АЗ - понеже съм едва ли не обожествявана...
Ако наистина си обичал жената, за която сега така жалиш, би следвало да й го ПОКАЗВАШ - всеки ден, по малко. То е да запомниш любимото й цвете, какво обича да яде, как обича да прави любов, и никога да не си омръзвате...
Това се отнася и за жените, по отношение на мъжете.

Не знам дали трябва да ти пожелая тя да ти прости. Не знам дали ТИ заслужаваш да ти бъде простено. Желая ти единствено да бъдеш щастлив - с която и както можеш.

Приятелю, жал ми е за тебе! Докоснал си се до нещо хубаво и от страх си го пропуснал. Съвети няма. Всички сме само "слушатели" на твоя проблем, но за съжаление не сме вътре в нещата. Така че трябва трезво да прецениш заслужава ли си да се бориш или не. Всичко е в твоите ръце, ако е истинска любов, сърцето ще ти подскаже как да си я върнеш обратно.
Аз съм омъжена имам две деца, големи са на 20 и 17 години. С мъжа ми отдавна нямаме какво да си кажем, но навикът е нещо отвратително. Децата са големи, разбират ако не всичко, то много неща........ Ех, ако ми се случи такава любов лично аз няма да се колебая.......... Пак ти казвам: Съвети не давам, така ще постъпя аз в такава ситуация.
Желая ти успех по трънливия път на вземане на решение. А осъществяването му е не по-лесно.
И все пак........ ВСЯКА ЖЕНА БИ БИЛА ЩАСТЛИВА, АКО Я ОБИЧАТ ПО ПОДОБЕН НАЧИН!!!!!!!!!!!!!
Помисли и върху това.
УСПЕХ!!!!!!!!!!

Най-добре е хората да има нещо , с което да се занимават - работа например , а не по цял ден да мислят как да се разберат с този , който харесват.Какво има толкова да му се мисли - действаш и правиш така както разбираш нещата.Не е необходимо да се правиш на някой ,който не си.


Be you.

Аз пък мисля, че е станало така, както трябва. Знам колко много боли. Аз също имах криза в брака и бях влюбена в друг, но през цялото време знаех, че не бива да се поддавам на временните емоции. За мен семейството е много, много важно. Имаме и дете. Кризата в брака ни доведе и до емоционалната ми нестабилност. Търсех правилното решение от цяло сърце. Молих се Бог да ми помогне, за да спася дома си. И стана. Взаимоотношенията ни се оправиха, сърцето ми се възстанови и сега се радвам много, че не съм се поддала на временното, а съм гледала към постоянното. Много е важно семействата да не се разрушават - и по-точно не бива да се оставят да стигнат до момент, когато нещата са непоправими, винаги трябва да има усилия. Дори усилия в това да обичаш другия.
Много хора казват, "ами вече не се обичаме". Това да обичаш другия изисква усилия, посвещение, а не просто емоция. Любовта е много повече от просто емоция.
Разбирам те за болката ти. Но мисля, че не трябва да разбиваш живота на цяло едно семейство. А децата ще го преживяват през целия си живот. Потърси си несемейна. Казвам ти го с голямо съчувствие и разбиране. Може да е тежко, но е правилното. Използвай дадената ситуация, за да се преодолееш и ще спечелиш много - бъдещата ти прекрасна съпруга, която те чака там някъде да я откриеш; както и няма да ти тежи на съвестта съдбата на цяло едно семейство.

Драга любима, далече съм от мисълта да съветвам някой да си разваля семейството. Аз самата се боря вече над 15 години да направя от тази сбирщина, която и по моя вина е в къщи семейство. Не съм ангел, за да не вървят нещата в едно семейство вина имат и двамата.
Но вече се уморих................. а и не желая!

При това като за трима.Има една поговорка-така,както сам се опрашиш,никой друг не може да те опраши...

Съгласна съм, затова както и двамата имат вина за провалите, така и двамата имат отговорност за поправките. В нашия дом всички направихме усилие да се променим, и резултатите са налице. Отново всичко е наред и то даже много по-наред. Много съм доволна. Но определено се напрегнахме за да сме честни и откровени и наистина направихме усилие да възстановим нещата. Но това е едната страна на монетата, мога да говоря много по въпроса.
Но в момента се дискутираше другата страна - "третия човек". Той е този, който трябва "да си свие перките" и да не дава повод за колебания и терзания в едно семейство. Не бива, не е правилно, грешно е.
Знам, че ще ме обвините в прекален консерватизъм. Но само той може да спре рушащото ни се общество (което смятам никой няма да оспори). А обществото се "крепи" (кофти термин, ама по-подходящ не се сещам) на здравите семейства и на уважението. Това в България става все по-рядко за съжаление... Тъжно е.

Мom4e, tazi jena te e oplela. Пazi se dale4e ot neq.
Не мога да родя 2 деца и да не си оби4ам мзъжа, и да прабя такиба гре6ки с някои си друг. Ами тя няма да оби4а и теб сляд някои груги ден, месец.
Цлу6аи и запомни тоба; " Само Господ жени мужа и жената, тои ги разместба тои ги сабира." Куде си ти тук ? Мисли тобе е проблем !