Преди няколко месеца хванах едно от предаванията, което ми направи много силно впечателние. Още си спомням случая. Ставаше въпрос за шокиращата изповед на едно момиче, което ако не се лъжа се казваше Влади и беше журналистка в спортен вестник. По-силно предаване от това не бях гледала, а най-показателно бе поведението на Наталия. Тя беше супер ръзвълнувана. Това момиче беше наистина изключително смело и ако има начин да мога да й кажа, че й се възхищавам бих го направила, но не знам как.
Може би Наталия ще ми помогне, или хора от предаването?

6te i predadem tvoite dumi
Prava si, tq naistina be6e mnogo smela i se durja dostoino, boreiki se za lubovta si
I vupreki, 4e razvruzkata ne be6e 6tastliva, tq pone polu4i nqkoi otgovori i uspq da zatvori tazi stranica ot jivota si

Se6tam se za tozi slu4ai. Boje, momi4eto be6e tolkova gotino..Koi tapanar bi zarqzal takava jena po dqvolite? Osven tova me hvana sram ot kurvenskoto povedenie na tozi, za koito taguva6e taq macka. Abe toi se darka kato idiot!!!
Ne znam dali ima na4in da se svurja s neq, no dai boje pove4e takiva jeni be!

Сърдечни поздрави на целия екип на "Море от любов"...
Мой приятел ми каза, че тук има нещо, което ме касае и се оказа прав:)
Изненадана съм, че някой въобще се е сетил за мен след толкова време, но ви благодаря. Благодаря и на предаването затова, че ми подаде ръка в труден миг. Много неща не помня от миналото лято, когато животът ми се преобърна. Но нито за миг не съм съжалявала, че съм приела предизвикателството да се появя пред цяла България и да кажа, че обичам, че страдам, че тъгувам...
Развитието на моята история не беше положителна, поне пред камерата. 8 месеца по-късно смея да твърдя, че стъпвам вече на краката си отново. Пак виждам слънцето, пак се радвам на живота.
"Море от любов" бе моята спасителна жилетка. Още една горчива чаша трябваше да изпия и то пред хиляди пред екрана, пред мнозина в залата. Изпих я до дъно, но разбрах, че си струва да страдаш за някого, когото наистина го има. Реален, а не създаден образ от лъжи, илюзорна външност и празна душевност. Няма нищо по-жестоко от хората, родени без души...
Не съжалявам! Щастлива съм, че се отървах навреме. Благодаря на Наталия и на нейния екип, че ми отвориха очите да видя как съм се устремила към едно нищо, към пропастта, над която висях години наред, балансирайки между поредния компромис и поредната преглътната измама.
Рискувах много. Но останах с високо вдигната глава. Истинските приятели останаха до мен. Фалшивите изхвърлих зад гърба си. Останах над клюките за мен и скритите погледи с още по-скрити коментари вярно ли е, или не...
Старателно изтрих с насмешка онези текстови съобщения, които анонимен прати на мобилния ми телефон с цел да ме уязви. Жалко, не успя!
Като публична личност допуснах камерата да надникне в най-съкровената част от живота ми. За мнозина сгреших, но за мнозина - не...Най-смелите ми подадоха ръка за поздрав, за смелостта, за куража...И пак благодаря...
Времето минава. Не забравям, но разбирам. Проглеждам и това, което днес очите ми сочат за онова, което са виждали в миналото не ми харесва. Кара ме да се чувствам като слепец, току що отворил очи за шепа светлина...
Бъдете истински. Бъдете хора. Фалшът само би ни окачил на бесилката.

И нещо лично за Наталия,
никога няма да забравя очите ти, които ме гледаха питащи, пълни със сълзи от съпричастност с моята болка в онзи безумно горещ летен ден. Аз не знаех как да отговоря. Но удържах на думата си. Започнах отначало. На чисто, макар че мръсотията понякога сякаш ме преследва от миналото. И не ме е страх, след като оцелях от този ад знам, че е било за добро. Знак от съдбата. Точно навреме. Господи, чак сега си давам сметка какво ми каза последния път по телефона. Ти сигурно не помниш, но аз - да...Не си заслужаваше, той просто не струваше....

Обичайте се!

НАТАЛИЯ УМЕЕ ДА КАРА ХОРАТА ДА ПРОЩАВАТ!!ТЯ Е СТРАХОТНА!! В ПРЕДАВАНЕТО НА 22- 02-03,ДЯДО МИ,КОЙТО Е НА 75 ГОДИНИ СЕ РАЗПЛАКА ОТ ВЪЛНЕНИЕ.ОСТАНИ ТАКАВА КАКВАТО СИ!!!!!

skruci mruci vrun mrun

* * * * * /bin/nastroenie.sh && /bin/emocii.pl && echo "..." >> /var/log/moments.log

.. ne popita njakoj prijatel kojto ne go poznava tozi individ kakvo misli za nego za da se izbavish ot nezaslujenoto stradanie... na men naprimer ne mi beshe neobhodimo pove4e ot edin kratryk pogled za da razbera che tozi chovek ne struva i polovinata ot tova koeto ti napravi... i ne sadja po vanshnostta a ochite mu - bjaha prazni dori imashe njakakvo djavolito zadovolstvo che te e nakaral da stradash... nadjavam se da si namerish neshto po-dobro zashtoto go zaslujavash...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

невижда това, което виждат околните , ако го види значи не обича толкова силно.
Влади , не успях да гледам точно това предаване и много съжалявам
Единственото, което искам да ти кажа, като човек минал през подобна история, много силна и дараматична, това е, че вече наистина ще можеш да намериш пътя към истинското щастие, колкото и време и сили да ти коства това.
Такива емоции ни правят два пъти жени, два пъти по-силно можем по-късно да оценим това което имаме , два пъти по-силно можем да обичаме след това ...
Радвай се на живота и младостта си, бъди силна и сигурна, че много скоро той, истинският ще се появи в живота ти когато най-малко го очакваш ...
Знам, че в момента всичко това ти звучи безсмислено , ще кажеш "какво разбираш ти ..." но ........... ще видиш
Не знам дали съм и колко съм по-голяма от теб защото не гледах предаването и дали не ти звуча наставнически, но наистина оттам се връщам ....
от голямата болка и голямото щастие след нея /макар и цели 6 години по-късно/
Желая ти много скоро голямата споделена и истинска любов , която заслужаваш да те застигне с пълна сила! И много здраве и късмет

Моника, благодаря за мнението. И за съветите. Какво значение има колко си и дали въобще си по-голяма от мен? В любовта такива понятия няма. Нито мога да повярвам на някой, който казва обичам те почти, или мразя те почти!
Права си за всичко и не се подигравам на думите ти, напротив. Чувствам се много по-уверена в себе си, много по-силна, много по-чувствена и знам, че някой ден пак ще обичам. Откъде накъде моето сърце ще отиде по дяволите заради някакъв идиот, влязъл по погрешка в живота ми, възползвал се от моментната ми слепота дошла заради непредвидена буря в душата ми?
Минала съм през всички етапи. От момента, в който не исках да видя, че слънцето все пак продължава да изгрява всяка сутрин напук на моята болка, която ме караше да стена и да се влача по земята като ранена. През безчуствието към самата себе си: абе все ми е тая има ли ме, няма ли ме...През инатливата си природа да тръгна отново с рогата напред напук на всичко и на всички. През леко избистрящата ми се картинка. През страхът да срещна палачът на сърцето ми очи в очи и да го подмина като непознат на спирката. През яростта и омразата. Първо към самата мен. После към него. После към всичко живо...И така...до безразличието, което днес изпитвам към този, заради когото се показах пред цяла България. Не съжалявам, защото казах много неща, които днес се сбъдват. Единственото, което бих променила е последната ми реплика - винаги ще те обичам..Излъгах. Вече не го обичам. Страшното е, че не го и мразя. А още по-страшното е, че направо ми е безразличен. Гледам го и се питам познавала ли съм го. Виждала ли съм го преди този? Чудя се как съм спирала погледа си върху него, след като днес дори това не мога да направя? Въздух и празно пространство...това е той днес. И знаеш ли, добре ми е. По-добре ми е от всякога. Не съм спряла да имам самочувствието на харесвана жена, на хубава жена. Гъделичкат ме все така мъжките погледи, както всяка друга. Но...вече не съм същата. И по-добре!
Миналото лято навърших 25. И отворих нова страница в живота си. В нея няма място за страхливци, които плачат на рамото ми вместо да ме погледнат и да потънат в очите ми...
Желая ти щастие, явно си го срещнала, хвани всеки един миг от него!

Моето мнение е такова , че мъжа и жената са за това - да създават поколение. Любовта е просто плод на половите хормони на човека - това е.
А това кой как ще изразява любовта си зависи от възпитанието на човека,образованието му и т.н.
Така че човек не е хубаво да робува на предразсъдъци и да си мисли , че щом е приятел или гадже с някой - той трябва да му дължи нещо , трябва да се държи както очакваш , не трябва да први секс с други от противоположния пол и т. н.В края на краищата сметките по възможност трябва да се правят с кръчмар , както има една поговорка.
Според мен разочарованието ти идва от това , че робуваш на предразсъдъци и ти е по -слабо въображението(не искам да те обидя с това) за да си представиш как биха могле да изглеждат нещата.