|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
Тема
|
 А как свършва любовта?
|
|
| Автор |
ComeAsYouAre (модерен номад) |
| Публикувано | 12.01.16 20:26 |
|
|
Така:
Късно, късно те срещнах аз,
Чужд ми бе смеха в твоя танц.
Трудно, трудно живяхме с теб,
Търсихме и път и небе.
Имам, имам куп стари дни –
С тях животът ми ще върви.
За какво е тази игра –
Епизод от романтичен филм
Малко сълзи, надписи, край,
Светлина – все пак, има стил.
Късно, късно се връщам аз,
Няма го смехът в твоя танц.
Трудно, трудно е без теб
Да намеря път и небе.
Как ми трябва всичко това –
Епизод от романтичен филм,
Малко сълзи, надписи, край –
Вън вали…
Или така:
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара.
И отминават твойте крачки,
изглежда, че съм станал друг
след този писък на спирачки,
обичам те...
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Как е при вас ?
| |
|
|
|
Със скандали и понякога и с побойща.
| |
|
|
|
Наградата за истинската любов в края на 20ти и началото на 21ви век когато обичаш истински една жена това са самотата, отчаянието, вулгарните й постъпки, униженията които търпиш...Затова човек трябва първо да мисли и после ако има волята да махне това гадно и вредно чувство от душата си, чувство носещо единствено мрак и разруха!
| |
|
|
|
Как да ти отговоря..като на номад или по модерномУ... : )))
Ако любовта свърши, човек става пустиня...жив мъртвец...но аз не познавам такива хора...значи няма свършване на любовта... : )))
| |
|
|
|
ОТИВАМ СИ
Дамян Дамянов
Отивам си. Но, моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори.
Не си виновна ти да стигна в ада
и огънят му жив да ме гори.
Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.
Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.
Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен.
| |
|
|
|
Любовта приключва, когато смъртта раздели двамата. Не, всъщност и това не е краят, защото човек пак продължава да обича този, когото е загубил.
Всичко останало не е любов за мен. Наричам го увлечение, влюбеност и т.н., но не и ЛЮБОВ.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
| |
|
|
|
А не утопичният вариант как изглежда ?
Любовта свършва, когато свърши. Обичта не свършва, понякога...
| |
|
|
|
Всемирната, да
Другата е като лятото. Свършва, за да дойде малко есен и зима и после пак да има слънце...
Въпросът е кой е стихът между двете лета ?
Редактирано от ComeAsYouAre на 14.01.16 13:09.
| |
|
|
|
И това го има, някъде.
| |
|
|
|
Няма друг вариант. Аз съм на принципа ,,всичко или нищо".
Как ще обясниш факта, че двама обичащи се хора не могат да се понасят след раздяла? Или си стават безразлични. Непонятно ми е. Единственото, което означава това за мен е, че чувствата им не са били силни. И между тях не е имало любов.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
