Тема
|
А как свършва любовта?
|
|
Автор |
ComeAsYouAre (модерен номад) |
Публикувано | 12.01.16 20:26 |
|
Така:
Късно, късно те срещнах аз,
Чужд ми бе смеха в твоя танц.
Трудно, трудно живяхме с теб,
Търсихме и път и небе.
Имам, имам куп стари дни –
С тях животът ми ще върви.
За какво е тази игра –
Епизод от романтичен филм
Малко сълзи, надписи, край,
Светлина – все пак, има стил.
Късно, късно се връщам аз,
Няма го смехът в твоя танц.
Трудно, трудно е без теб
Да намеря път и небе.
Как ми трябва всичко това –
Епизод от романтичен филм,
Малко сълзи, надписи, край –
Вън вали…
Или така:
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара.
И отминават твойте крачки,
изглежда, че съм станал друг
след този писък на спирачки,
обичам те...
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Как е при вас ?
|
|
|
Със скандали и понякога и с побойща.
|
|
|
Наградата за истинската любов в края на 20ти и началото на 21ви век когато обичаш истински една жена това са самотата, отчаянието, вулгарните й постъпки, униженията които търпиш...Затова човек трябва първо да мисли и после ако има волята да махне това гадно и вредно чувство от душата си, чувство носещо единствено мрак и разруха!
|
|
|
Как да ти отговоря..като на номад или по модерномУ... : )))
Ако любовта свърши, човек става пустиня...жив мъртвец...но аз не познавам такива хора...значи няма свършване на любовта... : )))
|
|
|
ОТИВАМ СИ
Дамян Дамянов
Отивам си. Но, моля те, не страдай!
Не се измъчвай и не се кори.
Не си виновна ти да стигна в ада
и огънят му жив да ме гори.
Не си виновна ти, не си виновна!
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.
Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.
Отивам си. Но ти не ме изпращай!
Бих всичко друго преживял, освен
разплаканите ти очи - две цеви страшни
със два куршума - две сълзи след мен.
|
|
|
Любовта приключва, когато смъртта раздели двамата. Не, всъщност и това не е краят, защото човек пак продължава да обича този, когото е загубил.
Всичко останало не е любов за мен. Наричам го увлечение, влюбеност и т.н., но не и ЛЮБОВ.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
|
|
|
А не утопичният вариант как изглежда ?
Любовта свършва, когато свърши. Обичта не свършва, понякога...
|
|
|
Всемирната, да
Другата е като лятото. Свършва, за да дойде малко есен и зима и после пак да има слънце...
Въпросът е кой е стихът между двете лета ?
Редактирано от ComeAsYouAre на 14.01.16 13:09.
|
|
|
И това го има, някъде.
|
|
|
Няма друг вариант. Аз съм на принципа ,,всичко или нищо".
Как ще обясниш факта, че двама обичащи се хора не могат да се понасят след раздяла? Или си стават безразлични. Непонятно ми е. Единственото, което означава това за мен е, че чувствата им не са били силни. И между тях не е имало любов.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
|
|
|
Обяснявам го с разочарование и гняв породени от различни фактори. Нали знаеш, че най-малка е крачката от любовта до омразата, което не значи, че не е имало любов. Даже напротив.
Блага Димитрова има нещо хубаво по въпроса:
Искаш със теб да останем добри познати...
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти-
да се здрависват едва,
Погледи, дето до дъно се пиеха жадни
леко да се поздравят,
Устни, които се пареха безпощадни-
дружески да си мълвят.
Не, ние не можем да бъдем добри познати,
няма среда в любовта,
Бяхме най- близки, затуй от сега нататък
ще сме най- чужди в света.
Не отричам и другото, де. След истинска любов остава обичта и уважението към другия, колкото и време да мине. Но вече е различно...
|
|
|
Има и песен с хубава мелодия по този текст.
Какво не е същото? Е, липсва първоначалната тръпка, лудешкият задъхан секс, но има дълбочина и други детайли, които ги няма в началото изобщо.
Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ
|
|
|
Е как да ти отговоря на нещо, като не знам какво ме питаш?...
За мен няма понятие "край на любовта"...
има край на дадени взаимоотношения, те пък водят до ново начало...т.е. до нови взаимоотношения..
Можеш ли да заличиш човек от съзнанието си, от спомените си...
наистина не ви разбирам...или да кажеш обичам те дотук?!
Оки..не ми се задълбава...приеми го като различен начин на мислене....което е нормално... : ))...и за това какъвто и отговор да ти дам на конкретния въпрос няма да е коректен... : ))
|
|
|
безразлични никога не могат да бъдат. поне според мен
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
Войната на семейство Роуз е един възможен сценарий.
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
Просто си говорим. Крива си днес, май
|
|
|
Виновен е светът със хорски бяс,
със тази пяна мръсна и отровна,
изсипана зловещо между нас.
Виновно е навярно битието,
което изкопа между ни ров,
което в злоби, в сметки ни помете
и не остави място за любов.
Това май...
|
|
|
...това май, заприличва на реалността
|
|
|
Ти говориш за ситуация на оставане заедно, а аз за край на отношенията. Това е разликата между нас
Сега ще се разберем вече...
Да песента е хубава, наистина
Редактирано от ComeAsYouAre на 14.01.16 23:41.
|
|
|
битието и други демони
|
|
|
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
Ееее чак пък крива... : ))))
ясно, че си говорим, просто се опитвам да съм максимално коректна в отговорите...ноо ако толкова държиш...избирам второто! Обичам те дотук! И това е!
Къде е лятотооооо????... : )))))
Амааа то и зимата може да бъде лято май!... : )))
|
|
|
Нещо ме е треснала романтиката...на къде ли ще избие... : ))))
|
|
|
Ето го, зад розата на светофара
Иначе, да. Обичам те до тук е за предпочитане...
|
|
|
ми накъде... "Отведи ме гондолиерю с твоята гондола лека"
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
охоо..благодаря за песничката...бях я позабравила.. : )))
амаааа сега май сме на това..предвид сезона...
А иначе да...не обичам драмите и скритото-покритото...картите са ми на масата, ако и на партньора са така...играта е спокойна и е удоволствие..пък като свърши, кой от къде е... но остават хубавите спомени от честната игра... : ))))
Но това няма общо с любовта...тя си остава... : ))))
|
|
|
...при мисълта за вода...получавам настръхване...яко!
Амааа това заради студааа навън... : )))
Искам в Африка!... : )))
|
|
|
ЗАДКУЛИСНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Знам, че искаш, по хлапашки сресана,
не мъжът ми — Хамлет да откриеш.
Само не надничай зад кулисите.
Ще се счупи цялата магия.
Хамлет има десет лева в джоба си.
И се пита — хляб или цигари.
С два пакета изкопава гроба си.
С фасовете веждите си пари.
Хамлет има две деца — подробности.
Вярно, че не влизат по пиеса.
И една Офелия — виновница,
че не става вече за принцеса.
В къщата им зимно слънце влиза.
Плаши ги дъхът на светлината.
Хамлет или гледа телевизия —
или гледа празното в душата си.
Затова, заклевам те, момиченце —
точно там, на сцената, с декорите:
струва си, но само там — обичай го!
Другото е моя територия
НЕ И МИЛОСТ!
Вече не са същите момчета,
но и тези също пият бира...
Бях хиляда пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е, Боже,
че след любовта оставаш жива.
Вързана след ласката — за ножа.
Галена след цвете — от коприва.
Жива, за да гледаш как се мята
жалката опашка на надеждата.
Дълга — за размера на земята.
Къса — във небе да се оглежда.
Милост ли? Ромео заприлича
на охранен празник, но без песни.
И какво, че още ме обичал...
Вече му е навик — по пиеса.
А на мен остават двата края,
дето все да вържа не успявам.
Милост ли? А мога ли да зная
колко още милост заслужавам?!
Ако може, друг да я получи,
друг след мен сто века да пребъде.
А на мен — дай Боже, да се случи
същото.
Обаче със присъда
Два възможни вариантаРедактирано от pyrvata на 15.01.16 21:23.
|
|
|
и аз искам в Африка!
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
Остава тя...докато дойде другата и първата се стопи като пролетен сняг
|
|
|
айде!... Слагай банския и тръгваме... : ))))
|
|
|
Определено 1
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.
Разкъсай бързо майка си
на малки, разтварящи се споменчета бели.
Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.
|
|
|
Защо не искаш да си го признаеш....
Любовта не е слабост Кафе, сила е!...и един път обичала ли си...няма как да спреш...или искаш да кажеш, че човека ти става напълнооо безразличен? Едва ли!
Нооооо...оки...приемам вашата версия за край..но само като ваше мнение... : )))
Лекичка!
хахахаааа...обърках те с Кафето...миии то и двамата черни...но няма да поправям..отговора е същия и за теб...
Прости, разсейката ми!....Редактирано от ShokoLaDA на 15.01.16 23:39.
|
|
|
И Кафето ли е на моето мнение ? Супер
Лека...
|
|
|
хахахаааа...еее поправих се де... : ))))
лека!... : )))))
|
|
|
ех, мечти, мечти. те поне са безплатни и безусилийни.
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
ха, без малко да пропусна, че си ми отговорила.
ама то всъщност на кое си ми отговорила. аз съм на твоето мнение дотук, не знам за какво спорим...уж
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
любовта не свършва,
свършват връзките понякога
убиват ги егото, отношението и невежеството
|
|
Тема
|
Re: А как свършва любовта?
[re: jumbles]
|
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
Публикувано | 16.01.16 09:13 |
|
Съвсем точно.
|
|
|
В този смисъл да. С две ръце подкрепям
Както казва Дънов : "Любовта е връзка на човешката душа с Бога". Винаги я има и ще я има...
|
|
|
И понеже започнах с ФСБ, с тях и да завърша:
Любовта е стих без край,
нашепващ нещо свято
и остава тя във нас завинаги!
Любовта и времето
не спират нито миг,
само ние с тебе
вече ще сме други...
|
|
|
Обичам те дотук / I Love You Up To Here
Музика: Румен Бояджиев, Константин Цеков
Текст: Георги Константинов
lyrics
По този път един и същ
разнася мълнии трамвая.
Гърми и обещава дъжд,
а аз какво да обещая –
обичам те дотук.
Обичам те дотук.
До този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара,
до ъгъла но тротоара.
Обичам те дотук.
Сега трамваят е нащрек
внезапно забелязал,
че вече съм един човек
от релсите излязъл.
Обичам те дотук.
И отминават твойте крачки,
изглежда, че съм станал друг
след този писък на спирачки –
обичам те
|
|
|
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ
Толкова е лесно и логично,
и дори болезнено лирично
към изгрева да тичам ...
Да се влюбвам в рими, прозаично,
защото те обичам!
Мога да говоря с боговете,
мога да намеря в мрака цвете
в тюл и да му се вричам ...
Да съм "ин" и "ян", или пък и двете,
защото те обичам!
Любовта е болест, панацея,
камен бряг, коварна горска фея,
с която си приличам ...
Няма антидот, но съм до нея,
защото те обичам!
Мога да се смея, да мечтая,
книгите си да чета до края,
дори да знам, че сричам ...
Намери ме, аз ще те позная,
защото те обичам!!!
Върбан Димитров
|
|
|
Your breath is sweet
Your eyes are like two jewels in the sky
Your back is straight, your hair is smooth
On the pillow where you lie
But I don't sense affection
No gratitude or love
Your loyalty is not to me
But to the stars above
One more cup of coffee for the road
One more cup of coffee 'fore I go
To the valley below
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
How many years can a mountain exist
Before it's washed to the sea ?
Yes, how many years can some people exist
Before they're allowed to be free ?
Yes, how many times can a man turn his head
Pretending he just doesn't see ?
The answer my friend is blowin' in the wind
The answer is blowin' in the wind.
Пак Дълън
|
|
|
чуй това
не е по темата ти, сори за спама
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
А, баш си е по темата
много, много любима ми е тази песен, но оригинала:
|
|
|
хем свършвала любовта, хем пишат за нея...начи не свършва.
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
вселенската, да..тя е вечна
|
|
|
ами ние защо лелеем за малкото, като голямото няма да ни избяга
добре, разбирам много добре даже- поплачи си, пострадай и ще ти мине
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
То голямото е в нас и около нас, трябва само да се види
Малкото...все едно...
|
|
|
Ще ти мине. Човек цял живот се влюбва. до една година поне три пъти ще си сменил обекта на чувствата си. И ще си притъпил старите болки.
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
Хаха, абе остави ме мене
Питах само кой, казва край на определен етап от живота си, а виж колко философско стана...
И музика намесихме, и всемирната любов
А човек наистина цял живот се влюбва, номера е накрая да е разбрал какво точно иска да влюби в себе си
|
|
|
Ми, край съм слагала по форма и никога по съдържание. Има ли такова стихче?
Тоз номер е за профита.
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
Има, няколко. Ето едно:
Край съм слагала по форма и никога по съдържание
Винаги поставям точка, без въпрос и окончание...
Иначе от много влюбвания файда няма. По-добре по-редки, но силни и истински с правилните хора
|
|
|
ти бетер счети, полза търсиш сега почвам да ги меря в дълбочина или сила, да ги планирам във времето
а като прочета/чуя израза "с правилните хора" иииии изтръпвам. намразих ги някои словосъчетания, веднага ми намирисват на нечисти намерения, море направо действия хахаха
стихчето ще го запомня
болна съм от една болест- лесна влюбчивост, силна/слаба- каквато дойде. обаче те много хора са така, но не си признават. сега, с годините се научихме да се прикриваме, да не ни личи, да си остане тайна, майна. няма смисъл някои отношения да продължат, да започнат даже няма смисъл. айде пак счетоводството заговори...
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
правилните хора - емоционално, енергийно, духовно. те се усещат нещата. чиста химия, не финанси
кой какъвто е. колкото повече, толкова повече...
|
|
|
...при мен започна със зъбобол... голямата де, сега пак ме е затормозил ...може би е вече време да си отива... когато стана толкова хубаво...
|
|
|
не съм и помисляла за финанси, за любов говорим все пак.
"емоционално, енергийно, духовно" хора и...те заети вече. кво правиш? вече си влюбен, обаче не можее и така влюбен си ходиш, докато срещнеш другия човек. и се оказваш влюбен в два обектааа
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
..и се оказваш влюбен в два обектааа...
е, това няма как да стане. единия обект винаги е по, по, най
в случая хващаш
|
|
|
поне си имаш индикация когато нещата са "тръгнали"...
аз си мисля, че всеки има такава, но за различният човек се изразява в различни неща.
|
|
|
...ами, не просто се пошегувах, защото ме болеше ужасно... сега след зъболекаря мога да си призная... нямам индикация, всичко е наред... обаче от опит знам, че когато си отива любовта става тъжно... както и ....че тя никога не си отива, там където я имало...
|
|
|
при мен като приключа с някакви отношения се получава така, че винаги се разболявам с температура. задължително.
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
да, така е и при мен.
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
... но като оздравееш си нов и пречистен... аз имам проблем с приключването на отношения... не мога да приключвам... като костенурка съм, винаги с корубката на гърба...
Редактирано от pyrvata на 19.01.16 17:58.
|
|
|
И при мен такаИ аз се разболявам...много.....след празнуването.Без температура, обаче с ужасен махмурлук и главоболие.задължително
Пусть всегда будет водка, колбаса и селедка!Редактирано от The bad reptile на 19.01.16 18:23.
|
|
|
аз корубката я нося ама вътре. външно всичко е финито. та така...
абе нов и пречистен донякъде да, ама по-мъжко момиче бях някога. сега съм станала една лигла безподобна, не мога да се трая. тва казват иде от асцедента. той вземал привес след 40-те. казват. едно време овен- по-добре ги приема нещата.
А хитростта е ума на глупака.Редактирано от coffeemate на 19.01.16 18:38.
|
|
|
мани, мани...някога колко съм била смешна...ужас...с дни лежа и не се оправям- то не е грип като грип, а просто температура. абе шантаво нещо е това човека...
ти си му намерил начина с празнуване да се лекуваш... клин- клин избива, викаш. по-добре махмурлук пред сърдечни терзания
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
..как да си изчисля асцедента много съм зле с космическите неща и езотерика и т.н. само зодията си знам... тя ми стига, но бива да ми подскажеш и асцедента, та да видя кой ми влияе така кофти..
|
|
|
ако знаеш в колко часа си родена- сама можеш да си го изчислиш. ако не знаеш...ненам. на мен Ivony ми го сметна.
ето един линк ако знаеш часа, дори приблизително. като прочетеш може и сама да се "намериш".
аз се оказах асцедент риби. зодия овен и някаква мъжка луна, ама не ме питай как точно се казваше, то по един индийски календар. астрологията ми се струва много сложна...
А хитростта е ума на глупака.Редактирано от coffeemate на 19.01.16 19:05.
|
|
|
...зодия Козирог, асцедент Дева.. какво ли значи пък това... ще питам Ева
|
|
|
ето тук можеш да прочетеш, а има сигурно и други неща.
май и Крокодила и той твоя асцедент. верно ще се окаже, че повечето клубари са асцедент дева. а асц.дева не се разбира много с асц. рибииии аз с деви много-много не меля по простата причина, че ги изнервям
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
Абе, различни сме хората......мен пък не ме свърташе на едно място.Ама то бива, бива не свъртане, но по едно време даже се чудих на следващата сутрин в Пд ли ще се събудя, в Сф, некъде из искърския пролом или Долно камарци
като приключа с празнуването толкова ми беше лошо, че ни за любови мислих, ни за скитосвания, нито за нищо
за радост ли, эа съжаление ли....не ми се е случвало от панти века и ако лекуването ще протича по този начин, дано и не ми се случва
Пусть всегда будет водка, колбаса и селедка!
|
|
|
...е, аз също не съм от най-спокойните знаци... но да не ти пука, рано или кзсно всичко си иде на мястото... благодаря за инфото...
|
|
|
майка ми е дева- знам за какво говоря... имам колежки зодия козирог- много ги обичам, добре се работи с тях. гонят си целите хорат, стояват останалите- някои трябва да го прави, а на тях отвътре им идва.
идва си на място ми, всичко си идва на място
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
... абе, пак си е крачка, даже си е разделяне... докато аз съм много зле... уж се уча, ама ...няма научаване...понякога се улавям, че упорствам неразумно като малките деца...
|
|
|
не си прав да я избягваш любовта. щото ще ти дойде всичко накуп и по много. да не ти отеснее България
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
а, това ми се отдава- не се и обръщам даже. по форма не обичам да агонизирам и да провлачвам. пък то като спре потока, ежедневния, от инфо за човека и лека полека човек се оправя.
А хитростта е ума на глупака.
|
|
|
Разбира се. Когато сме влюбени си доизмисляме другия. Влюбеността преминава и остава любовта. Любовта е в безвремието и безкрайността. Но лишени от розовите очила на влюбеността, не винаги можем да приемем другия такъв, какъвто си е. А и често не е нужно. И така - животът продължава.
|
|