Чистата любов на майката Природа.
Отидохме във планината, далеч от всичко светско, далеч от всичко и от всички. Първият ден все още не осъзнавахме къде сме. Все още в главите ни бучеше света със своята грозота, така не оставяш ни намира, за да осъзнаем от какво сме заобиколени. Все още мрънкащи, все още недоволни, все още искащи и търсещи. Все още превъзбудени от всичко което искаме да изживеем.
Вторият ден, настъпи тишина. Така непозната, чукаща на портите на душите ни, а ние още недоверчиво гледахме само през шпионките и всяка дума която чувахме с нея, сякаш кантеше. Всеки се беше натръшкал в някой край на поляната сред големите дървета и мълчеше уплашен от силата на думите си. Заобиколени от топки, федербали и подобни, които никой не поглеждаше, хванали по някоя книга, която странно седеше на една и съща страница сякаш с часове. Хванах лист хартия и написах предложение: "Нека мълчаливо покажем това, за което мислим или ни е страх да мислим." ... получих колебливи кимания, след което се събрахме на едно от одеялата и един по един започнахме да показваме по нещичко ... срамежливо като деца, някой ставаше и показваше по нещо от природата около нас и сядаше, но сякаш заразен от следващите, напираше да стане и да покаже още ... накрая стигнахме до цели сценки и молба за "помощ от публиката" за някой танц или любовно обяснение, та дори бойни сцени /нямаше пострадали

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аха...няма по-хубаво нещо от това да си с точните хора, на точното място..
Това не се забравя никога....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато се почувстваш като дете, всички почувствали се като теб стават точните хора, а природата има този рядък талант, да прави от всеки възрастен ... дете. Само като погледнеш високите дървета и почваш да се чувстваш малък, като Алиса взела хапчето за смаляване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

М`че аз по принцип си се вдетинявам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хич не ми намигай...писала си в Любов....
Незнайно защо ли очаквам друг разказ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е ти къде искаш да пиша за "Любовта на Природата"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ела при мене, скъпи Принце!
Щом не отварят ти вратата.
На теб аз ще налея винце,
на баба Яга, даже на метлата.
Не дразня се на етикета дворцов,
дори и на досадните велможи.
И всеки ден ще слагам тоалет нов,
а в оперите ще си имам свои ложи.
Да, пращай ми ти куриери,
със зов любовен изкуши ме.
С писмо по гълъбите бели
и той по въздуха ще ме намери.
Не връзвай на неистинската дама,
която чувствата ти ще срази дълбоко.
На Саксън подари сърцето и в замяна,
тя ще отвори портата широко.

"Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи." ЛЕРМОНТОВ

Най-големите суперлативи се леят когато си най-далече от нещо. Това съм забеязъл... Естествено повечето биха предпочели да живят сред природата, стига тя да не беше същевременно и толкова жестока... Ще запееш друга песен при първия държд, при първата липса на вода и храна, и т.н. Иначе наистина така най-добре се изживява природата - мяташ се на джипа, подготвяш се с всички плодове на цивилизацията и потегляш за един, два дни. Но това си е ТВОЯТА ЛЮБОВ към Природата, не нейната... Жените правите често тая грешка да пренасяте качества към неодухотворени предмети :))...

Значи няма да ги пращам да се гърмят, а при теб ... разбрахме се!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите