Срутвам само това, което човек иска да бъде срутено. Всеки си взима това, което му е нужно от мен. Аз дори не винаги знам какво се случва. После разибрам. Отговорност не поемам по въпроса. Такава школа минах аз, доста по-жестока и по-сурова беше към мен, отколкото съм аз към другите хора. Та така.

Можеш ли да разкажеш нещо повече за това, каква "школа"?


change the perspective before the perspective changes you

не

Окей. Но не си го връщай на хора, които нямат общо с това.


change the perspective before the perspective changes you

Защо да не го правя? Ти откъде знаеш защо този човек сега стои на пътя ми? Освен това аз не правя това, което на мен ми причиниха, но както и да е. Няма никакъв смисъл да те убеждавам за каквото и да е. Тук четеш част от разни неща, част от събития и т.н. и вече си извади заключението, че този мъж е потърпевш, заради моето отмъщение. Ами не е така. Аз съм си била винаги с характер. Карай.

Не съм си извадила това заключение, понеже аз няма как да знам. Но греша ли като предполагам, че усещам гняв от твоя страна към този човек?


change the perspective before the perspective changes you

Редактирано от where is my mind на 22.04.10 14:51.

Да, грешиш и то много. Единственото, което усещам е силно разочарование от него. Гневът ми не е насочен към него, а към част от мен самата, че съм сляпа и попадам в капан. Той е това, което е. Не мога да съдя хората затова, че са такива каквито са.

Ахам. Значи реално не си пасвате, обаче преди да го разберете са се случили едни чувства, които са отворили надежди и е станало гадничко. Разбирам те, случва се, кофти е.


change the perspective before the perspective changes you

Е да, сега вече си разбрала. Да, това което казваш много пасва на ситуацията ми.

Ами значи ти не че си избрала свободата пред любовта или нещо такова, а просто се е оказало, че това не е любовта за теб. Но споменът за илюзиите е много близък все още.


change the perspective before the perspective changes you