|
Тема
|
 Търся причини
|
|
| Автор |
mountainlake (свободна) |
| Публикувано | 31.03.10 12:20 |
|
|
Ако изпитва човек любов ей така в нищото, каква причина може да има за да иска да има партньор? Т.е. когато изпитваш такава любов, за какво ти е друг човек?
|
|
|
|
|
За да можеш да я изявиш съзидателно, в действие.
Примерно
|
|
|
|
|
Супер, мерси.
|
|
|
|
|
За споделеност.
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
За разнообразие?
It's a song to say goodbye.
|
|
|
|
|
Че за чии ти е друг, за да изявиш съзидателно чувството си, в действие? Всички хора на изкуството я изявяват съзидателно в действия. Нали за това са музите / те само предизвикват чувството, не го консумират/.
Или ти за секса говориш?
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Това са възможности, кой както си избере. Аз лично съм модел дето твори най- добре с партнер. Явно за тва не съм художник.
|
|
|
|
|
Както повечето други неща и любовта е най-пълна, когато можеш да я споделиш... Разбира се има и изключения, но сега не говорим за самозадоволяването
|
|
|
|
|
Тогава разбираш, че нищо не ти трябва, защото осъзнаваш какво си ти самия . Любовта е ключ към безкрая.
Leben und leben lassen !
|
|
|
|
|
Разнообразяваш си живота като споделяш любовта с някого? Странно ми звучи.
|
|
|
|
|
Твоето мнение и мнението на Арсон са двете противоположни мнения, които поставят моята дилема.
|
|
|
|
|
Радвам се, че не съм стигнала до този етап.
|
|
|
|
|
Това не знам, защото нали човек има и приятели. Той ги обича и споделя любовта си с тях и е много хармонично.
|
|
|
|
|
ами просто да опиташ от всичко на света
|
|
|
|
|
Можеш ли да имаш безкрая без да го дадеш на друг, е въпросът.
|
|
|
|
|
Добре, ама това със самотата не ми се връзва особено.
|
|
|
|
|
малко съм пиана от любов искюзми на бг
|
|
|
|
|
Мръсница ...
разклати преди употреба
|
|
|
|
|
Що?
|
|
|
|
|
За да разбереш, че изпитваш любов а не нещо друго.
Иначе как разбираш какво е любов?
Думата е само понятие. Ти така и омразата може да кръстиш любов.
Нещата няма да се променят.
разклати преди употреба
|
|
|
|
|
Добре и после като разбереш защо трябва да си сам?
|
|
|
|
|
Ти с приятелите си ли живееш?
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Ами не де. Не че не ми би било приятно.
|
|
|
|
|
Е да, без партнер нема как да родиш.
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Именно.
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
За да няма на кого да си го изкараш, като се развалят нещата.
А нещата винаги се развалят, защото галактиките се разбягват
разклати преди употреба
|
|
|
|
|
- За какво мислиш Иванчо?
- За каквото и ти Марийке!
- Ех, че мръсници сте това мъжете ...
разклати преди употреба
|
|
|
|
|
Е че то това си е хубаво нещо... И не достатъчно основателна причина е, че ще се разминеш с човека.
|
|
|
|
|
Ми да, друго щеше да е ако само си го бях мислила.
|
|
|
|
|
Бе не съм сигурна, че си помислих нещо като питах.Ще си остане загадка явно.
|
|
|
|
|
Така и не разбра, че тук не е ГЗС
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Хайде сега, пак песимизъм и черногледство ... има хиляди доказателства, че не си напълно прав. Все пак нещата не винаги се развалят и това че има шанс да се развалят, не значи, че те непременно ще се развалят.
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Ходи се измаструбирай и престани да ми пишеш недомислици.
|
|
|
|
|
Някога ще подминеш ли етапа в който ни показваш простащината си? Или ти е вродена и не можеш да се въздържиш?
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Ти на оптимист като мен ли ще го рекнеш това?
Ар ю токинг ту ми ?
разклати преди употреба
|
|
|
|
|
Ти пък, сетих се за Ян Бибиян и дяволчето Фют и си словоблудствах.
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Не е нужно да е съзнателно.
Другото е понижена защита и точния spell.
It's a song to say goodbye.
|
|
|
|
|
Първо, любовта не е задължително да се отнася точно до партньор, но обиновено става въпрос за обект към който да бъде изразена. Защо? А защо изобщо трябва да живеем? Това е някакъв процес на самоосъзнаване чрез възприемането на обектите които ни заобикалят и приемаме външни за нас. Тъй като и любовта е функция на съзнанието, и тя влиза в този процес. И тя изминава същите стъпки както всичко друго. Първо тя е на ниво инстинкт, после е на ниво егоизъм в общоприетия смисъл, и чак накрая на ниво индивидуализъм. На трите нива, има различни причини човек да иска партньор. На първото, защото така го подтиква природата. Това не е разумно поведение, а импулс чрез който природата се репродуцира. На второто ниво, това е желанието да бъде оценен, и да получи нещо от другия - възхищение, внимание, грижа, доверие и т.н. На третото ниво, това е оценяване на другия заради самият него, неговата индивидуалност. Това става след цялостното изграждане на егото, до положение в което то вече се отваря към външния свят. Първите две нива ги има в изобилие на земята. Третото... не съм го виждал още...
|
|
|
|
|
Много добре си го обяснил и го разбрах.
Ако виждаш, че егото на човека отсреща си стои и виждаш какъв би бил без него, което още не е, тогава как стои въпроса? Има ли смисъл третия вид любов към определен човек, ако още има его? И в третия вид любов вярно ли е, че обекта няма значение, а е важна любовта? Питам според теб.
|
|
|
|
|
Мислиш ли наистина, че разбра?
На третото ниво, това е оценяване на другия заради самият него, неговата индивидуалност.
в третия вид любов вярно ли е, че обекта няма значение, а е важна любовта
Има ли смисъл третия вид любов към определен човек, ако още има его?
Има ли смисъл да обичаме някого, ако е с дрехи? А ако е с кожух?
п.п.
И сега ... като разчленихте Любовта на съставните части, дали ще можете да я съживите? Или мъртва е по податлива на манипулация и по лесно можете да си вземете само това което ви харесва, а другото на кучетата ..... само да питам ... как го съхранявате това дето ви харесва? В стъкленица със спирт ли, сушите ли го ....? Или си събирате части, за да си направите любовен Франкенщайн?
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Аз не виждам нищо разчленено. Както и да приказвам за любовта, то не е любовта. Думите за нея не са нея, следователно аз не я разчленявам.
От друга страна имам много неизвестни, но не неизвестни от умствените неизвестни, а неизвестни като чувствени неизвестни. Аз по този начин се справям със себе си. Ти като се скъсваш да говориш за любовта, това си е твоя начин да я изразяваш, моя начин е да разбера неща, които не са ми известни. Ако тук не получа отговор ще намеря откъде да получа. Който търси намира. Както търси така намира и каквото търси това намира. Аз разчленявам всичко, така ми харесва. Разчеквам го. Тогава това, което е истинно и без дрехи остава живо, а дрехите биват разконспирирани и падат.
И стига набляга на това колко много знаеш за любовта, а като задавам въпроси само ме иронизираш. Като знаеше толкова много можеше да я употребяваш отвреме навреме.
|
|
|
|
|
И как точно ще намериш чувствени неизвестни с ума си?
Мене ме остави, аз говоря от позицията на намерила, а не на търсеща. Няма как да научиш от думи нещо, което не си преживяла.
И който търси сред мъртвото, няма как да намери живо ... сори, че убивам илюзията ти. Ако не ми вярваш, питай патолозите.
Да беше се замислила, защо те иронизирам.
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Изобщо не можеш да ми убиеш никаква илюзия.
Дори това не можеш. Но интересно е защо непрекъснато ми казваш колко съм зле и как нищо не разбирам, а ти колко си добре и как всичко знаеш? Абе махни с ръка и ме отпиши. Аз си търся имам си нужда да си търся и това е. Не ми пука ти какво правиш, освен че ме дразниш.
|
|
|
|
|
Мъжете искат да чукат,природно увредени сме,не стига че животът е тежък и динамичен,ами и това, а без любов не става,как да доближиш телесно някой който не обичаш,нехигиенично е,за душата е нехигиенично.
|
|
|
|
|
Любовта е начин на употреба,но начинът е такъв,че да изглежда че е друго.
|
|
|
|
|
Което е много жалко, не мислиш ли?
Толкова си вярваш в илюзиите, че не ги различаваш от действителността.
Но интересно е защо непрекъснато ми казваш колко съм зле и как нищо не разбирам, а ти колко си добре и как всичко знаеш?
Такова нещо никъде не съм казвала, това си е изцяло твоя интерпретация.
Ако беше разбрала поне един мой пост към теб, щеше да разбереш поредната си илюзия.
п.п.
Дразня, защото говоря истини, които подкопават основите на всяка удобна илюзия.
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Добре казано.
Животът е недодялан, когато мислиш за него, и завършен, когато го живееш.
|
|
|
|
|
Дразниш, защото приличаш на заглушител. Заглушаваш всичко наред - истина илюзия всичко.
|
|
|
|
|
Сега ти остава само да разбереш защо го правя и ще си схванала най-важното.
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Мразя неяснотата. За първи път схванах защо е враг яснотата преди няколко дни, но това че го схванах за първи път не означава още, че го приемам и че освен това съм съгласна. Да кажем, че още споря с Вселената.
|
|
|
|
|
студено
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Огледало ли си ми?
|
|
|
|
|
А трябва ли ти огледало?
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Топло-студено. Нали на това играем. Ами вероятно все още имам огледала, щом се дразня. Това ли си?
|
|
|
|
|
дразниш се когато играеш?
Няма да играя с теб на "Не се сърди човече"
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Абе какво да ти обяснявам бе. Изобщо не ме интересуваш.
|
|
|
|
|
А що се обясняваш? И защо те интересувам?
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Щото искам да се обяснявам. Искам и да крещя и много неща искам. Ти не ме интересуваш грам.
|
|
|
|
|
Ако не те интересувах, нямаше да те дразня, нямаше да ми се обясняваш толкова и нямаше да търсиш вниманието ми.
Искаш да се обясняваш и да крещиш .... ми действай, не се сковавай от страхове.
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Не са страхове и няма смисъл. Първо ти не ми си виновна за нищо, за което искам да крещя и второ никой не им е длъжен да ме слуша.
|
|
|
|
|
щом не са страхове, какво е? Какво те спира просто да действаш, а не да крещиш, говориш, анализираш и т.н.? Защо не действаш?
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Какво означава да действам, а?
|
|
|
|
|
Не знаеш ли?
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Не, не знам според теб. Според мен си правя това което трябва.
|
|
|
|
|
Според мен? Не е според мен, според соматиката ти. Аз не мисля нищо за теб, не ми е необходимо, ти сама крещиш, че не действаш както трябва.
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Е браво, нали си психолог уж. Как можа да навържеш тези глупости? Чак ми стана смешно. Нито си ме питала какво ми е, хоп и навъртя разни щуротии дето изобщо не са верни. Не знам дали си ми огледало, но и ти май се оглеждаш още.
|
|
|
|
|
Ми да взема най-после да ти отговоря като психолог, щом не разбираш от човешко отношение.
1. Не говоря глупости. Макар, ако да мисля умно, значи да си забия носа в пъпа, да си сложила черните очила и да разфасова всичко живо и по този начин да гоня всеки нормален човек от живота си .... предпочитам да съм дори тъпа.
2. Ако не смешното поведение включва контролиране, анализиране на всяка дума, липса на чувство за хумор, вдървено поведение .... предпочитам да съм смешна и то много смешна.
3. Не ми е нужно да те питам какво ти е. Виждам следствията, а на тези следствия причините са ми ясни. А това, че наричаш причините "щуротии", показва, че си затънала до уши в самозаблуди и скоро нямаш шанс да излезеш от ситуацията.
4. Не, не съм ти огледало. Трябва доста да съм се намразила, за да ти стана огледало. Извинявай, но в теб няма нито капка живот. Всичко в теб е мъртво и разчленено и всичко което ти се даде има същата участ. Аз жертвен агнец не смятам да ставам.
5. Разбира се, че се оглеждам и никога няма да спра да го правя, но само в очи, в които има живот, защото знам каква съм и знам къде мога да се видя (а не да се намеря, не бъркай двата щата).
Защо държиш да убиваш всичко?
Хайде весело изкарване на празника с пожелание на възкресение и на твоята душа от мъртвешкото ти мислене.
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Знаех си, че няма никакъв смисъл да разговарям с теб. Всеки път потвърждавам усещането си. Вече те питайх ипреди защо ме преследваш, след като имаш това мнение за мен. НЕ ми отговаряй сигурно си мазохист да преследваш труп.
|
|
|
|
|
Преследвам?
По тази логика, преследвам всички с които разговарям. Ти наистина си луда.
Аз казах ли ти, че тънеш в самоилюзии???
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
Ми преследваш ги, ама аз не отговарям за тях. Луд труп, добре звучи.
|
|
|
|
|
Престани да ме преследваш
Животът е болест, предавана по полов път
|
|
|
|
|
На мен ми е все едно ти какво говориш. Дали е хубаво, лошо, гадно, няма значение.
|
|
|
|
|
В отговор на:
Автор: Maisha
Тема: Re: Търся причини
А що се обясняваш? И защо те интересувам?
Ха,ха, за да стане по интересен разговорът ви,като нищо може да влезе по средата некой мъж,и ви нарече гъски,слава богу че тва няма да съм аз
|
|
|
|
|
Ма тя ме преследва като гъска
И не виждам нищо интересно в обясненията и, все едно и също си повтаря като развалена плоча. Аз и соча красивите неща които я заобикалят и които да погледне, а тя ми кълве пръста и се нерви, че соча.
Редактирано от Hisia на 04.04.10 12:01.
|
|
|
|
|
Защо е враг яснотата?
|
|
|
|
|
Ще кажа според мен защо е враг яснотата.
Ами накратко яснотата втвърдява и образува постоянни форми. А постоянните форми стават празни в един определен момент, дори и да са най- хубавите и живите в началото. Понеже движението е, което някак си е фон на живота, на живото, то недостатъчната яснота оставя един божествения дъх, ако щеш творчество, въображение. Недоизказаното, недооформеното остава живо, защото в него може да влезе дъха на вселената и да му вдъхне живот, така то пулсира и диша и остава живо.
|
|
|
|
|
Ей така се става безотговорен.
|
|
|
|
|
Да, точно. Махаш си вселената от раменете.
|
|
|
|
|
Не, просто живееш в мъртвото, което мислиш за живо, защото те е страх да поемеш отговорност за собственият си живот.
|
|
|
|
|
Добре, обясни ми кое е живото и кое е мъртвото?
Бих искала и да ми кажеш какво означава да поема отговорност за моя собствен живот?
Както и това какво означава да действам?
Страх не виждам, но щом виждаш ти е добре да ми го покажеш, да застана срещу него.
|
|
|
|
|
Честно казано не разбирам какво говориш и какво си разбрал. Егото и от двете страни винаги си стои в каквито и да е взаимоотношенията. Разликата е в самото развитие на егото. В първия случай, то не е отделено от природните закони. Във втория започва да се отделя и да проектира себе си във всичко. Другият е използван за самоопознаване. Затова примерно трябва да смятаме, че притежава качествата от които ние се нуждаем. Точно в този случай, самият обект няма голямо значение, а качествата които ни се струва, че има. Повечето хора които казват, че не могат да кажат какво точно ги е привлякло у другия, и любовта е необяснима са точно на това ниво. Тъй като те не се познават, не познават и това което са видили в другия и са били привлечени. За тях всичко е мистерия.... Тази любов е нетрайна също като предния вид, защото егото и желанията му се менят бърозо, бързо му и омръзват, и то търси нещо ново. В третият вид, егото се опознало, с което човек е готов да опознае другия и да го оцени комплексно, като отделен индивид. Така че в този варианд, обекта има най-голямо и истинско значение, и е способен да ни промени чрез собствената си индивидуалност. Така че ти реално не знаеш какъв би бил с него и това е интересното.
|
|
|
|
|
Ами разбрах те отново. Аз съм в преходна фаза между второ и трето ниво. Засега трето ниво ми се струва непостижимо и невъзможно, но след като съм се запътила натам, все ще го стигна някога.
|
|
|
|
|
Ти си и с двата крака в началото на второ ниво. А това, което ти се струва като трето ниво е само твоят Свръх Аз, който искаш да постигнеш.
Точно за това анализираш, контролираш и разчленяваш .... търсиш само определени качества които да вземеш от другия, за да ги придобиеш. Не се заблуждавай, че ти пука кой седи насреща, интересува те само, какво има той, което ти искаш да придобиеш, което липсва на твоят Свръх Аз.
Нямаш сетивата за трето ниво.
|
|
|
|
|
И защо да обричам на смърт живото?
Ти ще го разчлениш веднага, за да видиш дали нещо в него ти трябва за твоят Франкенщайн ... т.е. пак няма нищо да разбереш, камо ли да запазиш живо.
п.п.
Поне по 5 начина съм ти ги обяснила тези неща, но уви, ти ги уби и реши, че не са хубави мъртъвци.
|
|
|
|
|
Не е ли яснотата предхождащото приемането и разбирането. И като така развитие?
|
|
|
|
|
Да, сигурно съм където казваш. А че нямам сетива за трето ниво, това и аз го знам.
|
|
|
|
|
Виж, ти не даваш право на човека отсреща да има свободна воля. Ти продължаваш да ме убеждаваш, че трябва да правя това, което ти искаш, за да си доволна. Бих го правила, ако ми харесва и смятам, че би ми помогнало, но не и просто да го направя защото ти ми казваш това. Някак си не си достатъчно наясно с психиката на хората ми се струва.
|
|
|
|
|
Не. Доверието е предхождащо приемането. Случва ми се много често да не ми разбират нищо от това което говоря, но да го приемат и то да започне да действа в човека. Разбирането също е усещане, че правиш нещата така както трябва и че тече процес примерно в теб, който точно така трябва да протича. Друг е въпросът, че лично аз предпочитам яснотата и по този начин винаги съм действала в себе си. До сега това е единствения мой метод за познание. Вероятно може да трябва да го сменя, знам, но ще видя как и кога.
|
|
|
|
|
Сама разбираш, че доверие без яснота е манипулативна техника. Остава надеждата за добри намерения.
Разбирането няма как да е на база на друго, освен на яснота. Ако не си разбрал какво си разбрал, ебала съм ти разбирането. Остава стискането на палци пак, от всички възможности някакси да си уцелил.
Няма за какво да се притесняваш. Рано или късно всеки вижда двете страни на медала, така, че ще можеш да прецениш кое ти е полезно.
|
|
|
|
|
Вярно казано.
Е, има едно гадно усещане, като
разбереш, че си си стискал прав палците на краката, ама се свиква ...
разклати преди употреба
|
|
|
|
|
Предимството на миналото- моеш да мислиш квото си искаш за него. Както и да не го мислиш.
|
|
|
|
|
Радвам се, че най-после се съгласи с нещо .... макар да не ти вярвам много
|
|
|
|
|
Ти мила не си достатъчно на ясно със собствената си психика ми се струва пък на мен. Да не говорим за тази на другите.
Какви са тези глупости дето ги твориш???
Как може някой да ти отнеме правото на свободна воля в някакъв вируал????????????????????????????????????????????????????????????
И как точно те карам да правиш каквото аз искам?????????????????????????????????????????????????????????????
Това че имам собствено мнение по въпроса не означава, че изисквам от някой да се съобразява с него, а още по-малко да го приема за свое верую.
Единственото което ти давам, е още една възможна гледна точка, за да си извадиш носа от пъпа си .... дали ще го направиш или не ... ми твоя воля, ама и отговорността си е твоя, не ми я прехвърляй на мен.
И пак си дойдохме на думата, че те е страх от поемане на отговорност.
|
|
|
|
|
Тогава трябва да помислиш и върху неприятния момент, че третото ниво е... как да кажа, таванът на човешките възможности, чрез който човек разбира всъщност колко ограничено нещо е животът. А може би с него и самото его до някъде. Незнам... Разбира се това важи и за много други неща. Но да кажем в конкретния случай, какви са проблемите които човек не може да реши, просто защото е човек:
1) Ограничеността на представата. Другият, никога няма да те разбере напълно. Донякъде този проблем се решава, чрез повече разуност, опит, широка култура. Но той остава в някаква степен. Ние си общуваме по косвен начин, и това изобщо не е най-добрия вариант
2) Ограничеността на изживяването. Дори и да казваме, че изживяваме нещо заедно, ние най-вече само присъстваме заедно, но всеки го изживява затворено в себе си. Човек може да се научи да усеща какво изживява другия, но това не значи, че би могъл да го изживее по същия начин. От там идват пак неминуеми разминавания, които огорчават в някаква степен. Понякога човек се чувства дори обиден, но както много неща в човешките взаимоотношени, и това се свежда до компромиси
3) Съдбата. Това над което дори боговете нямат контрол в гръцката митология. Въпреки че има различни представи за това какво преставлява тя, аз ти препоръчвам да се замислиш над научната гледна точка за хаоса. Хаосът не е система в която цари случайността, а система от обекти които могат да си взаимодействат по определени правила по безброй много начини. Следствието на това е, че твоят избор и твоята воля, винаги ще са в плен на събития които не зависят изцяло от теб. От хаосът зависи дали ще срещнеш благоприятен човек, дали ако се срещнете точно в определен момент, нещата могат да се получат, дали ако се получат, те ще имат време да се развият, и дали ако се получат, те ще просъществуват. Много хора им се иска да вярват, че има Бог който едва ли не е нарисувал целият им път. Но практическият опит показва, че живеем в свят, в основата на който има много прости правила, и сложността идва точно от безкрайните варианти на тяхното съчетание. Колкото по-малко претенции за живота имаш, толкова по-лесно преживяваш несполуките предизвикани отчасти от теб, и отчасти от съдбата. Но по-дълбоко осъзнатия човек, страда от проблема че се впряга много в живота. Представи си, че след толкова посредствеост примерно намериш стойностен човек, който искаш да е част от живота ти. Но чрез него, ще заплатиш и това което съдбата може да си прави с вас. Което никак не е приятно. Едно е да загубиш просто сексуален прартьор, друго е да загубиш човек чрез който егото ти си набавя нещо, а съвсем трето - уникалния човек, който наистина нищо не може да замести. Но животът в крайна сметка е това - крайно преходен, крайно безличен...
Така че... какъв е изходът? Най-сигурният изход е самотата. И големите мислители, единодушно стигат до нея. Но тя е изходът за зрелия човек, който стига до тези неща обикновено след 40-50. Така че тя си идва на мястото. Един млад човек трудно може да се възползва от нея, защото в него има все още много страсти и нужди. Но как може да се възползва от акъла, който в лошият случай ще му дойде твърде късно? Някакъв вариант е да се остави на течението, поне съзнавайки какви може да са последиците. Ако съдбата е благосклонна и всичко вземе да се подрежда, да бъде по-предпазлив, за да усети кога ще му изневери, и да я надхитри. Разбира се, не винаги е възможно. Но голяма част от проблемите ни се провокират от собствената ни глупост. Може би ако срещне човек който си заслужава, това е по-добрия избор, за да не съжалява после, че го е изпуснал. Аз съм обаче скептичен, че изобщо нещата ще се подредят до там. Просто това е много трудно и живеем в общество което го прави още по-трудно... Така че има и алтернативен вариант - да се събере с човек, с който поне могат да си дадат нещо, дори и да е малко. Някаква форма на грижа и любов е достатъчна. Важното е накрая да са с нещо на плюс. Първо, няма да страдаш чак толкова ужасно ако загубиш този човек, второ, той ти дава възможност да обичаш, макар и не чак по начинът който ти се иска. Един вид, трябва да разчиташ пак на собствената си духовна топлина така да я наречем, но другия успява да ти даде поне физическа... Всъщост за повечето които са стигнали до третото ниво, сигурно това е най-възможния вариант. Те имат по-широк кръгозор, могат да бъдат по-меки към другия, без значение кой е той, и да му простят недостатъците, които биха разклатили лесно взаимоотношенията на незрелия егоист. Разбира се, ако не са толкова големи тези недостатъци, че да обезсмислят ползата... И това се има предвид в някои философии, под това че за такъв човек може да не е чак толкова важно какво представлява другия. Стига разбира се да притежава някаква чистота, за да си струва и малкото което притежава. Аз съм го чел в някакъв вариант като възглед на Ошо.
Така че... нещата като се замислиш стават все по-сложни и свързани с повече компромиси спрямо теб самия... нищо чудно, че повечето хора не искат да се замислят... Замисли се и ти, дали искаш да се замислиш :)
|
|
|
|
|
Хм. Че то и с бъдещето е така.
Някой папа беше казал, че всъщност
времето не съществува.
разклати преди употреба
|
|
|
|
|
Не съществува, я;-))) Тоя папа би трябвало да е казал, че и пространство не съществува, ако му се е занимавало чак толкова да споделя прозрения.
Времето нали било измислено за да се измерва пътя между А и Б. Не, че тях си ги няма едновременно, ми е така.. да си мерим
Редактирано от Cвoбoднa вoля на 06.04.10 08:00.
|
|
|
|
|
Ами аз тези неща ги знам. По първа и по втора точка - научила съм се да влизам в другите хора и там изживявам точно това, което и те, точно по същия начин, да знам мислите им, да проследявам процесите, които протичат в тях. Това не е проблем. Вярно е, че не винаги си в другия и тогава възникват проблемите, които ти описа с неразибрането и ограничеността.
По точка 3 и аз не вярвам в любовта между сродните души както се казва. Съвършената и т.н. това са романтични илюзии и капани освен това. Обаче това, което описваш е доста отгоре погледнато и много прилича на изсушаване. В крайна сметка нали целта е да обичаме, но не така че да се загубим в другия, а така че имам и себе си. Както и да е, аз още не познавам любовта. Смятам, че за мен това е полето, върху което трябва да се уча. За съжаление лесно и бързо се отказвам от нея, защото вероятно не е под моя контрол.
|
|
|
|
|
Е тука вече мнооооого си се объркАл.
1 и 2 ниво са ограничени. 1. къде му е развитието след като се пръкне чавето?
2. къде му е развитието след като намериш своето себе (точно тук си личи ограничеността на егото)?
А 3. е точно премахването на границите. То не е таванът на човешките възможности, а тяхната безграничност.
Образно казано, 1 и 2 са земното кълбо, а 3. е космосът.
Относно проблемите. Не може да ги реши поради собствената си ограниченост, а не поради човешката такава:
1. това е проблем на 2 ниво. В 3 ниво човек не се ограничава в представите си, опита и т.н., той постоянно е отворен за новото и постоянно открива още нещо за вселената на другия.
2. Явно не си срещал открити хора, на които всяка емоция се изписва на лицето и заразява ... ми погледни децата, те също са хора.
И идеята не е да изпитваш същото като другият, защото това е прекалено ограничено. Когато двама човека се радват по един чисто индивидуален начин на едно и също нещо и го споделят с другият, те рисуват една нова обща емоция като смесват цветовите гами на емоциите си. Именно за това споделеността е нещо върховно, защото сам никога не можеш да го постигнеш.
Ограничен си, само когато си затворен в собственото си изживяване, не и когато споделяш.
3. Но по-дълбоко осъзнатия човек, страда от проблема че се впряга много в живота. Това беше най-голямата безсмислица, която съм чувала. Осъзнатият човек не страда, най-малкото, защото знае, че тази емоция е деструктивна и не води до нищо хубаво. Т.е. не би направил очевадно деструктивен избор след като е разбрал, че от неговият избор зависи съдбата му. (Виж един Буда, един Далай Лама, постоянно са усмихнати, а не страдащи.)
Но животът в крайна сметка е това - крайно преходен, крайно безличен... Баси депресанта си. Верно ли го мислиш това?
Има една много мъдра приказка, "Който не се е научил да губи, той няма как да се научи да печели". Щом нещо преминава само през живота ти, значи е само урок, който трябва да научиш, за да получиш това, което искаш. Защото никой не получава неподготвен това което желае. Ако си заек и искаш властта на лъва, ако това ти е мечта, тогава в даден момент ще ти се даде, но само за кратко, колкото да ти покаже, че ще сглупиш с тази сила и това заешко мислене... да ти покаже, че може да е пагубно това ти желание ако не станеш лъв. Та ако не си готов и срещнеш уникалния човек, но след това го загубиш ... ми значи има какво още да учиш, за да стигнеш до нивото в което като го срещнеш, ще знаеш как да го задържиш и как да ползваш присъствието му.
Да, има Бог или някаква абсолютна сила(както ти харесва го наречи), която подрежда много точно всичко във вселената по точно определен ред и рога не дава на бодлива крава.
Няма абсолютно нищо случайно в живота, в природата, във вселената и т.н. Попитай един математик, дали има каквото и да било движение което да не може да влезе в математическа формула. (Ще ти кажа под секрет, че няма .)
Самотата е за страхливците, за тези които толкова ги е страх от загубата, че не могат да стигнат до каквато и да е печалба. За зайците, които опарили се веднъж от лъвската сила се свиват и не излизат от храсталачетата си, вместо да се амбицират и да станат лъвове, за да могат да владеят силата (айде малко "Междузвездни войни" за привкус).
Сори, но животът не е за страхливците, за тях само смъртта е утешение, за това умъртвяват всичко с някакви такива малоумни изказвания, как живота няма смисъл и т.н.
п.п.
Жалко е, когато видиш толкова знаещ човек, но с толкова малодушен и страхлив. Именно за това мъдрите казват, че ако няма любов в сърцето, колкото и мъдро да говориш звучиш като тропане по празна тенекия.
Моите съболезнования.
|
|
|
|
|
Леле колко си заблудена
Това че познаваш нечии вълни не значи, че си влязла в неговите дълбини.
И как очакваш чрез познанието ти за чуждите вълни да опознаеш собствените си дълбини в които се крие и любовта в целият си блясък?
Вярвай ти на страховете си и ще откриеш това което търсиш на кукуво лято.
|
|
|
|
|
Ух,не може ли по-кратичко
Говори ми....Умирам за глупости
|
|
|
|
|
Е ти си го знаеш, защо ти е да го четеш
|
|
|
|
|
Знам аз..........звънци
Говори ми....Умирам за глупости
|
|
|
|
|
Точно за това си от знаещите
|
|
|
|
|
Говори ми....Умирам за глупости
|
|
|
|
|
Добра татуировка, гепи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Мерсаж
|
|
|
|
|
Не ми отговаряш така, сякаш ги знаеш :). Ти не можеш да "влезеш" в друг човек. Подобно нещо е дори по-сигурна илюзия от тази за сродните души :). Представата се гради върху опита и начинът на мислене. Ти не си в мозъка на другия. Пак ще повторя, чрез много опит и много разум, това може да се преодолее до някъде, защото накрая, различните мнения и преживявания стигат до реалното което можем да научим на живота и то е едно за всички. Но пък с това се увеличава и комплексността на човека. Обикновено можеш достатъчно точно да прецениш само просто устроените хора, или такива с които си живял много дълго (но не само като съквартирант...).
Що се отнася до изживяванията, това което можеш да направиш е емоционално да усетиш горе-долу как се чувства другия. Емоционалните ни състояния не са толкова сложни и комплексни. Причините обаче които ги пораждат са такива. Така че много вероятно, ти да се чвустваш по съвсем друг начин, защото възприемаш ситуацията по друг начин. Или пък да не можеш да осъзнаеш какво точно ги е предизвикало у другия. Разбира се, повечето хора си създават някаква бегла представа за другия, която ги удовлетворява достатъчно.
За последното нещо, така и не разбрах как го свърза със сродни души. Аз ти говоря за хаос. Хаосът не ти гарантира нищо. Не ти гарантира, че ще срещнеш човек който ти е интересен с нещо, или че той ще е свободе, или че той ще е на същата вълна, или пък може да го блъсне автобус. Когато търсиш сексуален партьор е най-лесно. Когато егото си избира партьор който да му достави някакъв вид преживяване, е малко по трудно, но пак има достатъчно хора които да се впишат в модела който преследва. Когато търсиш човека, той на първо място е скрит зад фалшивите обществени взаимоотношения. Трябва някаква подходяща ситуация, трябва една камара неща да паснат. Той може да се окаже женен, в друг град, с неподходяща възраст, със специфични проблеми и какви ли не още неща зависещи от това което наричаме съдба, и в крайна сметка с него можем да не успеем да постигнем и приятелство.
За съжаление, аз не виждам какво може да научи човек за любовта на земята. Тя се ражда като лично чувство, трябва да се изрази във външния свят (което не е особено лесно), после да си взаимодейства с хаоса и случайността, да мине през представата на другия... и какво изобщо ще получи той или ти от нея? Любовта работи за повечето хора, защото те реално не очават чуждата любов. Представата за това, че са обичани им стига. Те дори не осъзнават, че нямат реална връзка с другия, а само със себе си. Другия е просто обект, който катализира у тях любовната представа и техните чувства. Аз съм прекарал години да разбера какво е земнята любов... и не, не съм впечатлен... Гадно е, че наистина е нещо което не е под твой контрол, а още по-лошо, не е под контрола на никой. Изглежда, и тя не е нещо много по-различното, от всичко друго на което човек трябва да се научи да се радва когато го има, но да не му придава особено значение. Като новия jsm който си си купил, и можеш лесно да го изтървеш и счупиш. Разбира се за по-чувствителните хора, май е невъзможно, и дори мисълта за това е обидна... И въпреки това, давайки контрол на чувствата ти към някакъв външен обект, ти даваш контрол на случайността над теб самия...
Ако наистина имаш контрол да се откажеш от любовта, това е много в твоя полза. За повечето хора любовта не е съзнателен процес, а инстинктивен и наистина за тях всякакви разсъждения са безсмислени, защото не могат да се възползват от тях. Все едно да се чудят как да преплуват река, ако не знаят да плуват...
|
|
|
|
|
Може и да съм по-скептичен, защото съм устроен по-различно, и няма човек който да ме е разбрал за толкова години. Е, имам още доста години пред себе си, макар да виждам с какво ще са по-различни от тези които вече са минали... Дори и майка ми, която претендира за подобни неща като теб, е толкова далеч, че просто... Предполагам, че наистина успява спрямо повечето хора с които е заобиколена, но човек няма как да познава нещо което не е. Шопенхауер е казал една мисъл по въпроса - човек може да разбере само това, което е единосъщно с него. Ако намериш човек, който е така да се каже, подмножество на теб самия, и ти познаваш себе си, до голяма степен ще го познаваш и него. Но тогава възникава въпросът, с какво той ще те обогати и ще ти направи живота по-стойностен, след като той не е нещо повече от теб самия... Но това го има като вариант - дори и да не ти даде нищо духовно, човек понякога се нуждае и просто от физическа близост...
|
|
|
|
|
По отношение на влизането в другите хора, вероятно не допускаш, че съществува такова нещо, защото не си пробвал и нямаш практика.
Разбирам ти позицията за любовта, но не я приемам за моя.
|
|
|
|
|
Колкото повече те чета, толкова повече почвам да те съжалявам. Толкова самотен и тъжен човек благодарение на собствените си ограничения не бях виждала.
Ако намериш човек, който е така да се каже, подмножество на теб самия, и ти познаваш себе си, до голяма степен ще го познаваш и него. Но тогава възникава въпросът, с какво той ще те обогати и ще ти направи живота по-стойностен, след като той не е нещо повече от теб самия
Няма двама напълно еднакви хора, всеки е индивидуалност, но е хубаво да имате еднакъв светоглед за живота, еднаква ценностна система, да гледате в една посока, да имате близки гледни точки. Това не ви прави еднакви, не ви отнема възможността да се обогатявате. Напротив, дава ти възможността да си цялостен в своето ин и ян, защото сте мъж и жена, защото няма как да развиеш в себе си всичко и да поддържаш една златна среда (жената се заслепява от емоцията си, мъжа от разума си /като теб/ и само ако са заедно, те могат да се държат взаимно в онази златна среда, която е основен предшественик на реалните щастливи моменти.) Картините са красиви, само когато са рисувани от двама, за това няма добър художник без муза, която да е добавила окраската, която му е липсвала.
Красотата на любовта не е в това, кой кой е, кой какво може или не може, кой колко е открил от себе си или не е и т.н., красотата на любовта е в онова, което можете да направите заедно, но това става само с хора, които са открити един за друг, а не такива, които затворени в себе си изучават другия и очакват от него да обогатява сам техният свят...
Личи си, че ти липсва емоционалната краска на жена до теб, за това си такъв депресивен сухар с много знания, но никаква реална представа за нещата.
|
|
|
|
|
Той говори за влизане в разума на другият, а ти за влизане в емоцията на другия, за това не се разбирате. И двамата сте крайности и само ако сте едно цяли, ще можете да добиете реална представа за нещата. За жалост и двамата сте се барикадирали в свойте крайности и не приемате никой да добави краска във вашите картини, ако тя не е подобна на вашата ..... така сами се лишавате от любов, от онази любов, която би ви извадила от депресивните и деструктивни състояния в които и двамата сте се вкарали.
|
|
|
|
|
Права си, ама е много трудно. Аз съм прохождаща по отношение на любовта.
|
|
|
|
|
Щом си решила, ще се улесни, стига да не пречиш. Само споко, най- хубавото предстои.
|
|
|
|
|
Така е, трудно е и цената не е никак малка, но когато се случи ... забравяш за всичко това.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Напротив, аз говоря и за двете неща и затова колко са субективни и двете. Прочети още един път какво точно съм написал, как са свързани, въпреки че съмнявам да има ефект. Всички четат и си мислят, че разбират, но на практика не го правя... Точно това за което ставаше всъщност въпрос в тия писания и дори то не може да се предаде на човек който вече не го знае. Същото се отнася и до гледната ти точка за деструктивните състояния. От моя гледна точка, такива като вас са за окайване, заради илюзиите и ограничения акъл в който са се вкарали :)...
|
|
|
|
|
Отриченето от страна на подобен като теб индивид само ме ласкае...
|
|
|
|
|
Така представяйки вероятността да срещнеш "идеалния" наистина изглежда малко вероятно на теория. Но на практика или го срещаш, или не, т.е. вероятността не е 0,99, ами 50 на 50.
It's a song to say goodbye.
|
|
|
|
|
Виждаш ли иронията.
Ти се ласкаеш от това, че някой постига реално това, което ти смяташ за невъзможно.
Наистина те съжалявам, толкова си впил нос в пъпа си, че няма как от собствен опит да разбереш самоизмамата си. Особено като търсиш любов в барове и то с жени които си забил там за една вечер .... ех, какво ли не правят хората, за да си докажат, че са прави.
|
|
|
|
|
Моите съболезнования.
Няма нищо по ограничено от това да си вярваш на писанията и в теориите които развиваш особено когато с тях отричаш съществуването на нещо.
Любовта е най-безграничното нещо, което може да съществува. Именно за това никой до сега с думи не е могъл да я опише.
|
|
|
|
|
specular, случвало ли ти се е жена да ти каже, че си мъжът на живота й, нейният свят и вечност, че вярва в теб и единственото, което иска от този живот е твоята близост, присъствие, разбиране и обич ? Да вижда в теб себе си ? и въпреки дългата раздяла и изпитания през които е преминала, непрекъснато да вярва, че някой ден този "нейн свят"ще я приеме такава каквато е - дръзка и свенлива, наивна и разумна ? Жена, която да гори за теб, да мисли за теб непрекъснато ?
[imagehttp://i287.photobucket.com/albums/ll149/glittergn/fairy/fairy079.gif][/image]
|
|
|
|
|
Най-много в замяна да и каже това такива като теб са за окайване, заради илюзиите и ограничения акъл в който си се вкарала
|
|
|
|
|
И да са му го казвали, кво от това? Ако той не е преживял това, което така приятно си облякла в думи, пак няма те разбере.
Редактирано от Cвoбoднa вoля на 08.04.10 22:41.
|
|
|
|
|
Кой както иска да се ограничава, не е наша работа. Ти кво напрай ве, прочете ли Мостовете на Бах?
|
|
|
|
|
Къв Бах те гони?
Четенето е за зимата, сега е пролет
|
|
|
|
|
Бе кат се замисля.. права си.
|
|
|
|
|
Както е видно, момъка яко се е заредил с муниции и би отстрелял без да му мигне окото всяка думичка, която произлиза от сърцето. Все пак той не иска да е жалък в собствените си очи.
|
|
|
|
|
Пеят ми китове, пия си бирата и ме бОли фара, че некой си решил да си прай живота сложен. Кой губи? Дан би аз?
|
|
|
|
|
направо ме изуми
Наистина ли се съгласи с мен?
|
|
|
|
|
Не напълно. Още е студено за разходка под дъжда. Примерно.
Трябва да се поддържаме във форма хаха
|
|
|
|
|
Е, и ти си имаш загуби с този начин на мислене, но всеки сам решава какви загуби може да понесе, нал тъй?
|
|
|
|
|
Абе те птичките и пчеличките вече ни налазиха, ти с термометъра мериш атмосферата. Кой ти забелязва в такива моменти, че дъжд вали?!
|
|
|
|
|
Ама ти какво? Сякаш не си се убедила, че на човек със стиснати очи не можеш да покажеш дъгата Напълно разбирам желанието ти, но не става така.
"Цената" и "загуби" не ми звучи френдли. Нека са просто избори. Всеки си има свой път, нали така?:)))
Пък всеки си преживява резултатите от изборите. Аз съм си в нивото на перфектен комфорт с моите.
Редактирано от Cвoбoднa вoля на 08.04.10 23:37.
|
|
|
|
|
Ми при мен са целогодишно. За тва гледам и характерните за сезона работи.
Редактирано от Cвoбoднa вoля на 08.04.10 23:31.
|
|
|
|
|
Ако намериш човек, който е така да се каже, подмножество на теб самия, и ти познаваш себе си, до голяма степен ще го познаваш и него. Но тогава възникава въпросът, с какво той ще те обогати и ще ти направи живота по-стойностен, след като той не е нещо повече от теб самия... Но това го има като вариант - дори и да не ти даде нищо духовно, човек понякога се нуждае и просто от физическа близост...
Смея да твърдя, че specular не е до такава степен скептичен. Обърнете внимание на това, което е написал
|
|
|
|
|
Що не го питаш, какво има в предвид под "физическа близост"? Защото съм 100% сигурна, че говори за секс, а не за близостта, за която ти мислиш. Т.е. си е скептик от всякъде.
|
|
|
|
|
Той вероятно е оптимистичен дори. Само, че не го знае.
Максимум до физическа близост го е докарал дори с подмножеството си.
А то такава, да не казвам голяма дума, ама на практика няма.
Абе...
Интересни теории. Внушаващи неизбежността на раздялата. Да, интересни са.
|
|
|
|
|
Хайде сега, сама искаш да се изкараш общественичка.
|
|
|
|
|
Кво е това общественичка? Ако намекваш, че съм курва, бъди така любезна да го заявиш в прав текст.
|
|
|
|
|
Не ме разбра. На никой нищо не искам да показвам, а още по-малко имам желание за това.
останалото е същото което казах аз, но все държиш да е с твой си думи ... ми добре, щом те влече да се уточняваш.
|
|
|
|
|
Не те доуточнявам. Съвпадат ни мненията по някакви пунктове. Какво сега като ми се пише и имаме различни средства на изразяване?:))) Така по- шарено
|
|
|
|
|
Аз нищо не съм заявила, ти се буташ да си лепиш този етикет
Пролетно време, прички и пчелички които са ни полазили .... и ти ... ми при мен е целогодишно ... е няма ли за теб нещо по-сериозно, все на флиртове ли го караш да го ева?!
Макар хич да не ти вярвам, щом имаш време да се замисляш за атмосферните условия
|
|
|
|
|
Е добре ве, днес съм добричка, нека е шаренко
Ма така е скучно, много взе да се съгласяваш с мен
|
|
|
|
|
Ма кво лошо има във флирта ве?
Ако си флиртувам с един, къв ти е проблемът с моята птичност и пчеличност?
|
|
|
|
|
Миииии не знам.. да вземем да отворим нова тема ли.. нещо по- така, засукано...
|
|
|
|
|
Сега се върнах да прочета. А той па на всичкото отгоре бил тълкувал Шопенхауер. Бе моля ви се.
|
|
|
|
|
Ако е с един, вече не е пролетно ве ..... ма нищо не разбираш, за туй все си лепиш погрешните етикети.
|
|
|
|
|
Ми ади де, фрасни една засукана темичка, да си лафим, че от музикални теми онемях
|
|
|
|
|
брях ... тва цело чудо ти и да онемееш
|
|
|
|
|
Е щом казваш.. то реално ти почна с некви обещствености
|
|
|
Тема
|
 Re: Въпрос към specular
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (огин и пламък) |
| Публикувано | 09.04.10 09:21 |
|
|
Когато слушам песнички, не говоря .... мислата ми разваля сетивността и обратноту.
а кат се има в предвид, че ми се пълни една песничка полвин час .... да ги ева и мислата и сетивността, от два стола все съм си наземи .... жал немате
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Що не са отпуснеш, ми все търсиш под вола теле? Кво значение има кой кво казАл? Ни съ обръщай, карай напред, миналото не ти требе, само поуките от него ако си си взела такива, ако ли не ... ми майната му, подмини казаното и давай в посока която те кефи.
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (огин и пламък) |
| Публикувано | 09.04.10 09:26 |
|
|
еееее и ми се смее
|
|
|
|
|
Ма тва прая ве Е кат видя любима тема се спирам да и отдам дължимото.
|
|
|
|
|
бе радвам ти се ... Добро Утро
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
Bлeчyro (Крокодил) |
| Публикувано | 09.04.10 10:04 |
|
|
многу е готина,обичам е
Говори ми....Умирам за глупости
|
|
|
|
|
и що се червиш са
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
Bлeчyro (Крокодил) |
| Публикувано | 09.04.10 10:20 |
|
|
ми де да знам
Говори ми....Умирам за глупости
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (огин и пламък) |
| Публикувано | 09.04.10 11:21 |
|
|
ха добро да ти е и усмихнато слънчево
и аз ти се радвам, нема страшно
|
|
|
|
|
е що тогава се вторачваш в некви минали думи и кой бил пръви? да сме на 20, да е важно първият, ма вечи минааме 30-те, та вече е важно кой ще е последен, ми се чини на менека
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: Bлeчyro]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (огин и пламък) |
| Публикувано | 09.04.10 11:28 |
|
|
И аз си те обичам и джъмбито си я обичам и изобщо много съм станала обичлива на последък, та чак са не трая веееее
И май и волята почнах да я обичам, ма тя още не знае
обаче не мога да ти вляза в меланхолията и това много ма тормози, да знаиш
|
|
|
|
|
Не съ вторачвам. Само отбелязах, че етикециите не са от моите компетенции:)))
И последния не е важен ти каа, колкото повеч го въртя кат пиле на грил, толкоз повече се убеждавам, че по- важна от мен нема.
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: Изaбeлa]
|
|
| Автор |
Bлeчyro (Крокодил) |
| Публикувано | 09.04.10 12:02 |
|
|
шото малко болка си видяла в живота миличко
гушки,цунки и муцункида са еба в лиглюто
Говори ми....Умирам за глупости
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: Изaбeлa]
|
|
| Автор |
Bлeчyro (Крокодил) |
| Публикувано | 09.04.10 12:10 |
|
|
Може ли ти развала настроениетоС изповед за живута ми
Говори ми....Умирам за глупости
|
|
|
|
|
Моите съболезнования
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: Bлeчyro]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (огин и пламък) |
| Публикувано | 09.04.10 14:07 |
|
|
Да ве, за тва косите ми бели ... да живее боята за коса
аре са сам ша са евеш, за теб жени няма ли бряяяя
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: Bлeчyro]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (огин и пламък) |
| Публикувано | 09.04.10 14:08 |
|
|
Утре може
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: Изaбeлa]
|
|
| Автор |
Bлeчyro (Крокодил) |
| Публикувано | 09.04.10 14:12 |
|
|
Добре
Говори ми....Умирам за глупости
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: Изaбeлa]
|
|
| Автор |
Bлeчyro (Крокодил) |
| Публикувано | 09.04.10 14:15 |
|
|
Ама исках неска,,да ти кажа кък ме беше страх да се прибера от училище,че или брат ми,или бащами нема са доволни от нещо....и това ми се отразяваше на образованието ....и почнах спорт и ги трепех сичките
Говори ми....Умирам за глупости
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: Bлeчyro]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (огин и пламък) |
| Публикувано | 09.04.10 14:37 |
|
|
Много искам да те слушам
ма пусто много работа днес веее
ще ме изчакаш до утре, нали
п.п.
Ма това те е направило Мъж достоен за уважение, а не лигльо, който чака всичко на готово и будещ само съжаление.
Не е важна цената която сме заплатили, а резултата който сме получили.
|
|
|
|
|
Има една която развива подобен театър. Но не виждам каква връзка има това. Тя си МИСЛИ това, тя има такава ПРЕДСТАВА за мен. За да се получи това, имаме нещо общо. Но това не значи, че аз отговарям на тази представа или съм я заслужил с нещо (колкото и да ми се иска да вярвам в това). Една жена би постъпила по подобен начин дори и относно последната отрепка, стига обстоятелствата и нуждата да се пресекат. Също толкова лесно и те се разминават след време. Дори времето не е гаранция, защото времето пак тече в представата и начинът по който тя е изградена. Понякога човек си изгражда много силни и емоционални представи, просто защото има нужда от това, а другия е просто негов "инструмент". Такъв е случаят и с мнозинството жени. По-възможност този "инструмент" просто не трябва прекалено много да руши идеалната представата която другия си е създал за него. Простата поза би свършила добра работа. Аз като непозьор и разрушител на представи, не мога да се похваля, че предизвиквам у жените подобни на описаните емоции...
|
|
|
|
|
Това го казвам само на хора които дори не могат да го приркият и сякаш копнеят да им го кажат...
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: specular]
|
|
| Автор |
Losty (Архимед) |
| Публикувано | 16.04.10 01:27 |
|
|
Пълно единомислие.
Респект към теб!
|
|
|
|
|
Аз не съм скептик, а реалист. Ако човек намира реалността за разочароваща, то вероятно биха го определили за скептик в най-добрия случай (в обичайния биха му се нахвърили или игнорирали щото им руши представите ). Предимството ми е, че аз съм по-голям и истински идеалист от всички ви взети заедно, и точно заради това, онова което мога сам да създам, мога и сам да разруша. На вас друг ви гради представите, или в най-добрия случай идват от вас, но не ги разбирате достатъчно все още. Това философите са нарекли априори - демек знание предшестващо опита. Ако съществува безсмъртна част от нас, то тя най-вероятно оставя този белег. За повечето той е крайно посредствен, за други е възвишен. Но и в двата случая, той се нуждае от опита, и се осмисля чрез него.
Да си реалист е най-вече да виждаш мимолетната красота на фона на изначалната и вечна тъга. Нещо като в тази песен (пък и самия филм...)
http://vbox7.com/play:f2fba0ad
Редактирано от specular на 16.04.10 01:43.
|
|
|
|
|
Извинявай, но не разбрах на кого какво казваш ... А ще ми отговориш ли на въпроса, който ти зададох по-горе ?
Поздрав за теб
|
|
|
|
|
Извинявай, ама отново ще те запитам, че май наистина съм много тъпа -
Има една която развива подобен театър. Но не виждам каква връзка има това. Тя си МИСЛИ това, тя има такава ПРЕДСТАВА за мен.
Това ЕДНА не разбирам ..., за какво иде реч ? И защо ти играе театър ? И какво мисли в крайна сметка ? И каква нейната представа за теб ? Не мога да си правя изводи от недоизказани мисли.
А аз ще ти кажа, че го ОБИЧАМ и няма да спра да му го казвам и да му го доказвам, докато не МИ повярва.
И ако наистина си идеалист няма да си мислиш, че ти играят театър, а ще повярваш на тази ЕДНА.
Времето, пространството и тем подобни щуротии, са просто само предтекст, за да бягаш от обвързване, защото те е страх да не се разочароваш.
За какъв идеалист ми се пишеш в случая ?
|
|
|
|
|
И още нещо. Нямам идеална представа за него, дори напротив, но го обожавам такъв какъвто е . Нищо не мога да кажа, освен, че го ОБИЧАМ ! И както казва Изабел, ще му го пиша всеки ден на различни езици .
Пожелавам ти идеализма ти да стане наистина "реален" и да повярваш в оная ЕДНА.
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: specular]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (огин и пламък) |
| Публикувано | 16.04.10 09:06 |
|
|
Много си жалък
|
|
|
|
|
Най-много в замяна да и каже това такива като теб са за окайване, заради илюзиите и ограничения акъл в който си се вкарала
Това го казвам само на хора които дори не могат да го приркият и сякаш копнеят да им го кажат...
Внимавай, той ненавижда хората, които могат да обичат и да го показват, а романтиците направо им казва ей такива красоти.
За това е вкарал любовта в някакви научни термини и си мисли, че така няма да боли, когато не може да задържи любимият човек поради невъзможността си да борави с емоции.
По-лесно е да кажем, че е невъзможно да има любов, отколкото да я търсим и да понасяме болката от разочарованиято по пътя .... така никога не стигаш, но това е друга тема.
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: Losty]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (огин и пламък) |
| Публикувано | 16.04.10 09:16 |
|
|
Ма колко сте еднакви, не е истина ..... на думи царе, на практика, пълни неудачници. То и за това се надушихте.
|
|
|
|
|
Е той е идеалист .... идеята която поддържа е, че идеалната жена за него е тази с лоботомия.
|
|
|
|
|
Има мъже, които стават такива страхливци като спекулар, именно защото не могат да привлекат такива жени като теб, а дори и да го постигнат по някаква случайност, не могат да ги задържат, защото ги е страх от тях.
Най-често това са мъже, които са се учили от малки как да са Емоционално импотентни, за да не може никой да ги нарани и да не могат да бъдат манипулирани (така ги учат в бизнес училищата и такава грешна представа добиват като наблюдават хора с железни лица, поради невъзможността да отделят личен и служебен живот). Така се чувстват господари на ситуацията, защото могат да я анализират без намеса на емоция.
Е да, но идва момента в който искат д бъдат обичани и да обичат .... и какво се оказва, че не познават изобщо емоционалната гама, изпитват нещо, но не знаят какво е то. Изгарят от страст, а си мислят че са влюбени, плаче им се от умиление, а си мислят, че са наранени ... та нали плача е в следствие на болка .... ужасно е, когато гледаш как мъже минали 30-те не разпознават елементарни емоции и бъркат толкова прости неща. А още по-лошото е, че не искат да признаят дори пред себе си своето невежество и ако се опиташ да им го кажеш, както сигурно е направила Едната, почват да ти обясняват колко не си в час и как витаеш в облаците и да те обиждат, че си за окайване и т.н. ... с което само будят съжаление.
Но те са велики бе, идеалисти, борци за .... стерилна среда без емоции, защото не могат да управляват дори собствените си. Да живее лоботомията!
Жалка картинка, но те сами са си избрали съдбата. Дори си намират причини да я задържат, а не да я променят.
|
|
|
|
|
Ма стига си раздавала оценки, все едно твоето е най- най- най ве:)))) Всеки си живее както му изнася, да се опраят
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: specular]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (огин и пламък) |
| Публикувано | 16.04.10 14:25 |
|
|
Да, до някъде си прав. Ти живееш в общата реалност, поради липса на собствен свят, собствени емоции, чувства, собствени преживявания. Ти живееш чрез другите, поради страх да не сгрешиш, защото е по-лесно да критикуваш от страни, отколкото да рискуваш да направиш сам тези сладки "грешки".
Но как, ти си безгрешен и би се лишил от всичко, само и само да останеш "безгрешният и всичко знаещ" глупак.
|
|
|
|
|
Извинявай, може и да греша, но май си противоречиш в това , което си написал.
Казваш, че някоя си ЕДНА, нещо ти играела театър, защото имала някаква си ПРЕДСТАВА ЗА ТЕБ, ама тази представа идвала от това, че сте имали нещо общо... И на теб ти се иска да вярваш в това, сиреч да повярваш на ЕДНАТА ...
Има една която развива подобен театър. Но не виждам каква връзка има това. Тя си МИСЛИ това, тя има такава ПРЕДСТАВА за мен.
................................................................................................................................
След което пишеш, следното -
Аз като непозьор и разрушител на представи, не мога да се похваля, че предизвиквам у жените подобни на описаните емоции...[/url].
Ооо, но тук има non-sens ?!
Ако си предизвикал чувства и емоции у ЕДНА-та, значи има с какво да се похвалиш, приятелю . Въпросът е дали си даваш сметка за това, което става около теб и какво намира тази ЕДНА в теб.
А кой ти е казал, че не-позьорството не привлича ?
|
|
|
|
|
Бих казала, че илюзиите му идват от това, че когато между А и Б има нещо общо, то не е задължителни това общо да се вижда от всеки го по един и същи начин. Точно в това е красотата на отношенията. А и Б създават 0 и всеки прибавя в него своя краска, своя емоция и т.н. и така 0 става нещо, което всеки сам по себе си не може да създаде. Ин сам по себе си и Ян сам по себе си са само части, а не цяло, цялото е съставено от частите.
Той иска сам да обагри 0, а Едната само да гледа и се възхищава. Но това не е връзка, а отношение между Господар и роб. Едностранно насочен, половинчати и болни отношения целящи само и единствено да превърне Едната в поклонница на неговото огромно Его.
|
|
|
|
|
Specular Specularia Speculum ...
Omnia vincit AMOR et nos cedamos amori !
|
|
|
|
|
Учудваш ме с нещо. Имаш толкова типично и просто мислене, пък се занимаваш с такъв като мен, от който не можеш да получиш нищо. Нито можеш да ме разбереш, нито като Изабела да получи възможност да се опитва да се кара с човек който не й е на нивото...
Ти си мислиш, че човек ако искрено мисли нещо, то това не е фалш, а е истина. Нима е така??? Аз да съм писал, че не й вярвам в това което мисли? Ти имаш грешна представа за това какво е идеално. Това не е да идеализираш някого, а да идеализираш представата си за него, т.е. да я откъсваш от реалността. Демек това за което писах преди, и ти потвърждаваш в отношението си за другия:
"Нямам идеална представа за него, дори напротив, но го обожавам такъв какъвто е"
А проблемите с времето, пространството и т.н. са толкова явни, че и тя гледа на тях, дори с повече прагматизъм от мен... Глупаво е да се изказваш по въпроси за които нямаш ни най-малка идея точно как стоят, въпреки че поне можеш да четеш и правиш някакви изводи, за разлика от масата...
Проблемът за идеалното и реално е разглеждат от древността, и в него няма никаква, ама никаква мистерия в наши дни. Стига наистина да търсиш отговора. Човек в днешно време трябва да избира между това да чете такива като Изабела, и такива като Платон, Кант, Шопенхауер, Ницше, Фройд... и т.н. Само ще ти кажа, че тези от първия вид са били изконни от началото на човешката история, а тези от втория ги назоваваме и помним по имена, защото са били онова различно, което се е стремяло да ни отлепи от нисшата ни природа и да ни издигне по единствения начин на който човек му е дадено - вътрешно, интелигентно, чрез познанието...
|
|
|
|
|
Може да си противоречат думите, но това което стои реално зад тях има по-различен смисъл и е много повечето то това което съм споменал, и не смятам за необходимо да пиша. Жената за която става дума, разбира се е по-различна от масата за която съм направил обобщението. Така, че нейните представи, не се градят на въздух, който най-лесно може да се покаже (ако не докаже), че е просто празно пространство. Освен това, когато идеалното, не може да се докосне до реалното, и подобни представи могат дълго да съществуват. Затова и поетите обичат да възпяват драми, нереализирана любов, защото представата за нея се запазва, както в момента на изграждането й. Всяка реализирана любов, напротив, се разрушава, под натиска на тривиалното... В реалността която изживяваме всеки ден става разрушаването на идеалното.
|
|
|
|
|
Песента е хубава, но филма не го понасям. Но да си призная съм го гледал 2 пъти заради чаровната актриса :Р... Мразя филми за човешката слабост... За мен истинската драма на живота е когато правиш всичко по силите си, и пак се проваляш, защото такъв е живота. Не когато сам си създаваш драми, защото се движиш по течението без да знаеш кой си и какво реално искаш...
|
|
|
Тема
|
Re: Въпрос към specular
[re: specular]
|
|
| Автор |
Изaбeлa (вода и лед) |
| Публикувано | 18.04.10 15:17 |
|
|
Милото то, заблудено до безсъзнание и все още мислещо, че мъжа е умен реалист, а жената тъпа и тънеща в илюзии.
Май си пропуснал малката подробност, че имената които споменаваш, са писали по времето на Патриархата. Тогава на жената дори не и е боло давано да се учи да чете, а така науката е загубила много гениални умове. Но то умното си е умно, а мъжа винаги ще си остане един добър бизнесмен. Не напразно един от тези мъже бе казал, че зад всеки успял мъж се крие ..... нали се сещаш кой?
А това е признанието, за жените, които са имали идеите, но не и възможността да ги реализират от свое име, за това са помагали на тези видни личности и са им давали идеите си, макар и да знаят, че никога никой няма да разбере, кой всъщност е стигнал до тях.
Да си известен, да ти пишат името тук и там ... каква горделивост и проява на лош вкус. Да дадеш, само за да има шанс идеите ти да просъществуват и помагат ... какво благородство.
да се кара с човек който не й е на нивото
баси горделивеца. Не съм му била на нивото ..... Благодаря ти Господи, че си ме предпазил, да не му сляза на нивото на този безумец!
Редактирано от Изaбeлa на 18.04.10 15:19.
|
|
|
|
|
Учудваш ме с нещо. Имаш толкова типично и просто мислене, пък се занимаваш с такъв като мен, от който не можеш да получиш нищо. Нито можеш да ме разбереш, нито като Изабела да получи възможност да се опитва да се кара с човек който не й е на нивото...
Нямам намерение да те учудвам и нищо не очаквам от теб. А що се отнася да мисленето ми, не си този, който ще ми каже в каква форма да мисля. Личи си, че не обичаш да ти опонират. Рязък си в оценките си, правиш се на велик филисоф, който перифразира "великите" и си мислиш, че си многооо оригинален. Глупаво е !
Признаваш, че си противоречиш ..., нима е възможно ? Ха, продължавай, може някой ден да стане ЧУДО-то !
Защо наричаш жената, за която си писал ЕДНА, ако тя наистина не е прилича на нас от масата ? Една = една от многото ? Една - показател на референтна неопределеност, неидентифицираност , обособяване на "обект" от общия клас, демек от масата .
И не отговори все още на въпроса каква е представата на тази ЕДНА за теб. И какъв е тоя театър, който ти играе ? Нали е много прагматична ? Прагматиците не обичат да театралничат. Да не би да страда от раздвояване на личността ?
Има доста неща, които не се връзват. Нещо не си много ясен в ПРЕДСТАВИТЕ СИ
|
|
|
|
|
Ъмм.. не ми е ясно..
Любовта е отношение за мен. Та дори да е към човечеството, вселената, Бог или каквото там първично и необятно начало си харесва човек..
Добронамереността по презумпция едва ли е любов.
Или просто не разбирам?
Да обичаш толкова кратко, а да забравяш толкова дълго...
|
|
|
|
|
нейните представи, не се градят на въздух, който най-лесно може да се покаже (ако не докаже), че е просто празно пространство.
При анатомичен прочит на по-горе написаното, се хванах за главата ... Възможно ли е толкова алогизми в едно изречение ?
ахахахахахха, според теб въздухът най-лесно може да се покаже (чакам доказателство за това), че е просто празно пространство . Че какво друго да е въздухът ?
Поздрав за теб REQUIEM FOR A DREAM - саудтрак на филма Гладиатор.
Specular speculari speculum
"Amor vincit omnia et nos cedamus amori" Vergil, демек Вергилий. Чел ли си го ?
|
|
|
|
|
Обаче въздухът не е празно пространство.Ако не дишаш въздух няма да си жива.Схвана ли колко е плътен той?
Ето нещо и за теб.Истинската драма на 21 век.
Щом си говориш с даден човек на език различен от този на останалите, значи го обичаш.
|
|
|
|
|
Ти си мислиш, че човек ако искрено мисли нещо, то това не е фалш, а е истина. Нима е така??? Кога и къде съм го казала ? Не разбирам мисълта ... , а камо ли да я напиша ...
Аз да съм писал, че не й вярвам в това което мисли?
Ако вярваше на тази ЕДНА, нямаше да пишеш, че ти играе театър. Можеш ли да вярваш в някого и едновременно да се съмняваш в неговото поведение ? НОН-СЕНС !
Specular specularia speculum
Amor vincit omnia et nos cedamus amori
Vergil
[image]http://imagesfeerique.blogspace.be/image/1251452945.gif/[/image]
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Много яки картинки:))) Много си нежна
|
|
|
|
|
Поздрав
|
|
|
|
|
И за теб:))
|
|
|
|
|
Много пък добро ве
|
|
|
|
|
Хей, сладурке, за кое казваш, че е добре ?
Благодаря ти за поздрава !
Specular specularia speculum
"Amor vincit omnia et nos cedamus amori " Vergil
|
|
|
|
|
За парчето:))) От снощи само него слушам
|
|
|
|
|
Поздрав
http://www.youtube.com/watch?v=WMf3aH0n2V8
Specular specularia speculum
"Amor vincit omnia et nos cedamus amori " Vergil
|
|
|
|
|
oups ...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ave, Specular, moritori te salutant !!!
Предимството ми е, че аз съм по-голям и истински идеалист от всички ви взети заедно, и точно заради това, онова което мога сам да създам, мога и сам да разруша. На вас друг ви гради представите, или в най-добрия случай идват от вас, но не ги разбирате достатъчно все още. Това философите са нарекли априори - демек знание предшестващо опита.
Тъй като много обичаш да използваш нереферентни и неопределени словоформи от сорта на ЕДНА, ДРУГ ... , ако е възможно да ми поясниш кой е този ДРУГ, който ми гради представите. Ти май имаш паранормални способности, освен тези на въздесъщата ти природа на месия. Ще ми е приятно да се запозная с този ДРУГ Обаче има и някакъв шанс да ти бъдем и равно-въздесъщи , еееее многоооо сме велики !
Сладурчо, да ми кажеш също кои са анджък тези философи, които твърдят, че знанието предшества опита.Да не би да си забравил частичката не - ? Е, човешко е да се греши, не се притеснявай. Страхотно е да знаеш, преди да си изпробвал. Седиш си кротко и си знаеш ...
Лавров венец за теб, secular !!! Ave ! Ave ! Ave !
Secular sacularia secularum
"Amor vincit omnia et nos cedamus amori" Virgil
|
|
|
|
|
Нали знаеш от къде идва ника на Транспенисадиларес?
Бтв. прав е за знанието, ама това не променя нищо.
|
|
|
|
|
Не знам. Откъде ?
|
|
|
|
|
Транс Пенис Адиларес- отговарял Цезар на отиващите на смърт;-)))
Което значи "през кура ми е, че и оттатък"
|
|
|
|
|
хахахахааааааааааааа, това съм го пропуснала.
|
|
|
|
|
ами ............за да разшириш аурата на любовта,инак доста нарцисизъм струи от огледалото
|
|
|
|
|
аз още съм доста нарцистична, егоистична и т.н.
все още избирам себе си пред любовта
и все още имам проблеми с нея
|
|
|
|
|
И какъв ти е проблемът?
Грабвай първия вибратор и се мятай.
разклати преди употреба
|
|
|
|
|
Определено няма да го направя. По-скоро ще си стоя сама цял живот.
|
|
|
|
|
За да си намери причината защо изпитва любов, за да не се пита за причината да иска да има партньор. – Шегичка
Ми може защото си търси начин да я реализира в нещо, тоест да сътвори с нея нещо повече... Иначе седейки си само в него в определена степен тази любов е малко като нереализирана.
Малък пример не, че е точен но това се сетих в момента: - Все едно да отидеш в казино, да си вземеш една купчинка чипове и 3 часа само да гледаш, а после да си тръгнеш и да си осребриш наново чиповете. Това няма ли да е малко странно? - Нещо такова е и отговора на въпроса ти.
|
|
|
|
|
Всъщност... не си ли задаваш този въпрос защото търсенето на партньор го поставяш малко като самоцел или някаква цел спусната по план от някъде си? Ами то в крайна сметка ако така си щастлива и не можеш да намериш смисъла, тогава наистина защо ти е партньор?
п.п. Уточнявам, че не се майтапя или заяждам, питам и се опитвам малко да провокирам, защото единствено ти може да си отговориш какво всъщност искаш и защо.
То по тази логика какво пречи да попиташ и защо трябва да пиеш вода.
|
|
|
|
|
"Всъщност... не си ли задаваш този въпрос защото търсенето на партньор го поставяш малко като самоцел или някаква цел спусната по план от някъде си? Ами то в крайна сметка ако така си щастлива и не можеш да намериш смисъла, тогава наистина защо ти е партньор?"
Не съм се питала тези неща, но за сметка на това съм наясно с тях в себе си. Чувствам се все още зависима от това да има човек до мен, в същото време се чувствам прекрасно когато съм сама. Все пак знам, че имам да уча още много за любовта, но наистина ако обичаш всички, значи не обичаш никой освен себе си. Много по-трудно е да обичаш един човек, отколкото всички вкупом.
В случая с тази тема, въпросът ми е обратен. Понеже се е появил някакъв мъж в мислите и чувствата ми и аз не го харесвам питам защо съдбата ми праща този човек, като аз не го искам него. Двойна женска логика, включваща да искаш две противоположни неща едновременно. Трябва да ти кажа, че се уморих много от всичко това и засега се възстановявам, застанала в позицията, че любовта не съществува.
Ако идеята е да се чувствам добре, каквото и да се случва в живота ми, то аз се чувствам добре, когато преодолявам разни неща в себе си, когато се променям. Винаги си намирам и причини за да се променям и сега просто има поредна причина да се променя. Не съм сигурна обаче дали успявам да разреша дилемата - свобода или любовта да избера. Клоня винаги към свободата. А в любовта съм боса, в смисъл неука. Така, че това е при мен положението.
|
|
|
|
|
Все пак знам, че имам да уча още много за любовта, но наистина ако обичаш всички, значи не обичаш никой освен себе си. Много по-трудно е да обичаш един човек, отколкото всички вкупом.
Ето с тези две изречения ти нацели същността, истинският препъни камък по пътя към любовта (която съществува за тези които имат търпението и малко инат, за да стигнат до нея).
Да обичаш библейски, т.е. да обичаш всички без да искаш нищо в замяна е начин да се научиш да да даваш, да даваш до тогава, докато разбереш, че ти си изобилие от обич, която няма изчерпване. Но дори и да се научиш да обичаш безусловно другите и да откриеш този извор в себе си, ти си научил само половината. И още по-важното, си научил по-лесната част.
Именно за това, във второто изречение ти споменаваш, че трудността идва с това да обичаш един човек. А тази трудност се изразява в това, че е много трудно да се научиш отново да взимаш при положение, че си открил колко си богат и колко неизчерпаем е извора ти на обич.
От тук идват всички проблеми, защото дойде ли момента на взимането и почва великото мерене. Аз ти дадох това, а ти ми даваш онова, аз ти дадох толкова, а ти е на и толкучка не даваш, аз съм една светица и бих направила всичко за теб, а ти от едно падане не можа да ме спасиш, аз това ми ти, ти онова ми ти ..... мога да ти ги редя до други ден ако решиш, че ти трябва.
Пипито го каза много добе и много синтезирани да успеем да преодолеем егото си, гордостта си, ако щеш и мнителността си. Всеки човек има едни граници, които трябва да събори, за да допусне някого истински до себе си и в себе си. А без това "разтваряне" в другия, не в смисъл на сливане, няма всъщност любов.
Даването и взимането в любовта не е пазарна икономика. Т.е. не е "аз те обогатявам с това, а ти ме обогатяваш с онова", а когато и двамата се разтворят един за друг, тогава обогатяват взаимно това, което могат да дадат. Не е аз ще направя манджата, а ти десерта, а е, заедно ще направим една богата трапеза с която ще покажем изобилието от любов която има по между ни. Т.е. няма значение кой какво дава, а е важното, че двамата са направили нещо повече отколкото всеки по отделно и то е нещо общо. Защото днес единият ще даде по-малко, утре пък ще може да даде повече, в други ден може изобщо да не може да даде, а в по-други ден да даде всичко. Важното е да има доверие между двамата, че всеки дава всичко което може от себе си, без да го приема като саможертва. Но почне ли меренето, кой колко, любовта изчезва през комина, като дядо Коледа.
Помисли върху това.
|
|
|
|
|
Много добре казано и примера много добър.
|
|
|
|
|
Аз знам това, което казваш. До сега при мен нещата са били така както ти казваш. Била съм наясно примерно, че човека до мен ме обича повече отколокото аз него или обратното. Не съм имала никога проблеми с количеството на любов.
Сега при мен стават разни трансформации. Досега в сърцето ми съм пускала мъжете 80 процента. Винаги съм оставяла празно пространство от 20 процента, с което да не ги обичам, за да мога да избягам когато поискам. Така съм правила досега. В момента проблемите ми са доста различни, нямат нищо общо с това кой колко обича. Това изобщо не ми е проблем било, освен един път досега, когато аз обичах, а той мен не ме обичаше, ама то тогава няма как - трябваше да си изстрадам това положение.
В момента проблемите ми са извън сферата на любовта, да в сферата на отношенията между мен и мъж са, но са извън любовта. Много е дълго да описвам нещата, само ще ти кажа, че до сега в живота ми съм правила това, което трябваи днес реших, че ще направя това, което искам, дори това да е грешка за мен. Просто се отказвам от това, което съдбата ме тика да взема, защото не го искам, искам си свободата и не ме интересува какво ще става с мен. Това е краткия вариант.
|
|
|
|
|
питам защо съдбата ми праща този човек, като аз не го искам него
Аз от името на съдбата ли трябва да кажа нещо? Да я оправдая някак си?
|
|
|
|
|
свобода и любов не би трябвало да си противоречат, даже обратното
change the perspective before the perspective changes you
|
|
|
|
|
Не, може да ми кажеш например, че аз си въобразявам, че това е от името на съдбата, че се гледам от близо, не отдалеч или че аз не знам какво искам и затова ситуацията е объркана, можеш да кажеш много неща.
Може би не е тук клуба за да кажа, че с този човек имаме доста сериозна и тежка карма, затова и са много сложни отношенията с него, дори преди да имаме каквото и да е общо. В общи линии, щом нещата са сложни и не могат да се опростят, значи са сложни. Това е.
|
|
|
|
|
Така както го описваш на мен какво ми изниква като ситуация - че мъж, когото обичаш, ти предлага брак, иска деца, а ти не искаш това. И осъзнаваш, че явно не го обичаш толкова щом не можеш да му дадеш това, което иска, а същевременно чувстваш, че все пак го обичаш, просто не искаш това, което и той.
change the perspective before the perspective changes you
|
|
|
|
|
Да, на теория го знам, на практика - не, затова имам проблеми. Осъзнавам това, но колкото и да ми казваш нещата, при мен са други за момента.
|
|
|
|
|
Не, изобщо не е такава ситуацията. Срещам мъж, харесваме се, започва флирт, обаче той не е бил с жена повече от 25 години. Решил е да си живее сам и да няма жена до него изобщо до края на живота му. Аз понеже съм срутила в него доста неща преди да се влюбя, знам че това със самотата е срутено и е въпрос на време да го приеме. Да това става, той вече знае, че може да бъде и с жена, но възниква следващ проблем секса и т.н. По този проблем не съм го чоплила, а и вече не комуникираме. Ситуацията е сложна и то много и да се смеете това е моето положение. Каквото и да е това е.
|
|
|
|
|
Ами какво да ти кажа, свободата не изключва отговорността спрямо другия, тъй че внимавай какво срутваш, щото после си отговорна за това.
change the perspective before the perspective changes you
|
|
|
|
|
Срутвам само това, което човек иска да бъде срутено. Всеки си взима това, което му е нужно от мен. Аз дори не винаги знам какво се случва. После разибрам. Отговорност не поемам по въпроса. Такава школа минах аз, доста по-жестока и по-сурова беше към мен, отколкото съм аз към другите хора. Та така.
|
|
|
|
|
Можеш ли да разкажеш нещо повече за това, каква "школа"?
change the perspective before the perspective changes you
|
|
|
|
|
не
|
|
|
|
|
Окей. Но не си го връщай на хора, които нямат общо с това.
change the perspective before the perspective changes you
|
|
|
|
|
Защо да не го правя? Ти откъде знаеш защо този човек сега стои на пътя ми? Освен това аз не правя това, което на мен ми причиниха, но както и да е. Няма никакъв смисъл да те убеждавам за каквото и да е. Тук четеш част от разни неща, част от събития и т.н. и вече си извади заключението, че този мъж е потърпевш, заради моето отмъщение. Ами не е така. Аз съм си била винаги с характер. Карай.
|
|
|
|
|
Не съм си извадила това заключение, понеже аз няма как да знам. Но греша ли като предполагам, че усещам гняв от твоя страна към този човек?
change the perspective before the perspective changes youРедактирано от where is my mind на 22.04.10 14:51.
|
|
|
|
|
Да, грешиш и то много. Единственото, което усещам е силно разочарование от него. Гневът ми не е насочен към него, а към част от мен самата, че съм сляпа и попадам в капан. Той е това, което е. Не мога да съдя хората затова, че са такива каквито са.
|
|
|
|
|
Ахам. Значи реално не си пасвате, обаче преди да го разберете са се случили едни чувства, които са отворили надежди и е станало гадничко. Разбирам те, случва се, кофти е.
change the perspective before the perspective changes you
|
|
|
|
|
Е да, сега вече си разбрала. Да, това което казваш много пасва на ситуацията ми.
|
|
|
|
|
Ами значи ти не че си избрала свободата пред любовта или нещо такова, а просто се е оказало, че това не е любовта за теб. Но споменът за илюзиите е много близък все още.
change the perspective before the perspective changes you
|
|
|
|
|
Да, вероятно е точно така.
В интерес на истината най-големия ми страх беше да не попадна в илюзии, изобщо в живота не само в любовта. Сега като минах през тях, не ми се струва нещо толкова опасно или че ще заспя и няма да се намеря повече никога. Вече установих, че не са толкова опасни и че се преживяват.
|
|
|
|
|
Човек като си търси причини винаги ги намира.
Току що ми се намери причина другата година по това време да съм милионерка.
|
|
|
|
|
Дам, много неща се преживяват, а илюзиите за съжаление са неизбежни. То и мен си ме е страх от това, ама какво да правиш - пробваш и виждаш кое какво е, то и живота си е това - (проверка на) илюзии
Мен в този смисъл много ме (беш)е страх несъзнателно да не изпадна в ситуация, в която да съм слаба и зависима, а всъщност откривам, че ми допадат по някакъв начин такива хора и даже е привлекателно по някакъв начин - както и това да си прекалено наясно и нащрек се оказва кофти, а не позитивно качество. Щото в първия случай другите се съобразяват с теб, а във втория ти с тях - т.е. от много мислене се прецакваш
change the perspective before the perspective changes you
|
|
|
|
|
Аз още не съм стигнала до идеята, че да съм нащрек и да съм прекалено наясно не е добре за мен. Но може би понеже се интересувам от всяко състояние чисто професионално, вероятно няма как да спра да обръщам внимание на най-дребните детайли на дадено поведение, насока и състояния. Просто ми харесва, може да ми пречи на личния живот, но ми харесва да го изследвам.
|
|
|
|
|
Е, аз пък съм стигнала, ама... няма връщане назад за такива неща и да искаш не мисля, че можеш да се приучиш да не забелязваш и да не си обясняваш, и да си действаш несъзнателно без да се усещаш това. Прецакването е завинаги, та е хубаво, че не го имаш за прецакване.
change the perspective before the perspective changes you
|
|
|
|
|
За прецакване със сигурност не го мисля, но започвам да се чудя за това положение, трябва ли да се казва на другите, не трябва ли за някои техни несъзнавани действия - интроверност или екстравертност като поведение...още съм си в егото, май.
|
|
