Тя млъкна.
Освен шума на реката и откъслечното прокапване от тавана на пещерата, всички чуха вече отчетливото пляс-пляс на друг плавателен съд, приближаващ се към тях.
- Някой ни следи! - прошепна Маграт.
В осветената от фенера част се появиха две бледи пламъчета. Впоследствие се оказа, че са очите на малко сиво същество, смътно наподобяващо жаба, което гребеше към тях върху един дънер.
То достигна лодката. Хвана се за нея с дълги лепкави пръсти и изравни печалното си лице с това на Леля Ог.
- 'драсссти. Днессс имам рожден ден.
Известно време и трите постояха втренчени в него. После Баба Вихронрав взе греблото и здраво го халоса по главата. Разнесе се плясък и далечно проклятие.
- Ужасен малък негодник - възкликна Баба, след което поеха отново. - Видя ми се беладжия.
- Да - съгласи се Леля Ог. - Точно от такива хлъзгави трябва да се пази човек.
- Чудя се какво ли искаше? - попита Маграт.

"Вещици в чужбина",
Тери Пратчет

Та се чудех къде сте срещали по книгите такива "връзки" към Толкин. И изобщо - на някой да му е попадала някакава книга, която да си е изцяло пародия на Толкин? Ама хайде да изключим целия Пратчет от тук, че при него постоянно могат да се видят такива "връзки" - обикновено по индиректни от горната. Само по начина по който описва джуджетата и елфите...

P.S. Някой може ли да ме осветли за "Bored of the Rings"?


Elves are wonderful. They provoke wonder.
Elves are marvellous. They cause marvels.
Elves are fantastic. They create fantasies.
Elves are glamorous. They project glamour.
Elves are enchanting. They weave enchantment.
Elves are terrific. They beget terror.


П.П.С. бе това като го гледам има малко връзка и с вицовете...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Вещици в чужбина" е една книга на Пратчет, в която има адски много връзки към други произведения - повечето приказки. Предполагам че вече сам си се убедил в това. Ако имам време ще намеря точния цитат. Имаше нещо общо с Пепеляшка... май и със Спящата красавица... абе не си спомням точно затова ще прелистя отново набързо книжката. Но не съм съгласна, че джуджетата и елфите са представени еднакво. Особено елфите, които при Пратчет са... просто различни. Прочети "Господари и господарки". Това е книгата, в която се говори най-много за тях.
А иначе имах една тема във клуб фентъзи : (сомоцитирам се )
"Започвали ли сте някога да четете нещо и по някое време си казвате : "Абе тая книга не прилича ли на оная дето четох преди няколко месеца?! " На мен ми се случи с "Мечът на Шанара" ( или по-точно се случва, защото сега я чета).
Стигнала съм едва до 172 страница на първата книга и имам чувството, че чета Властелина! И ето причините :
1) Смятам, че образа на Аланон е сходен с Гандалф. Вярно че единия е историк , а другия вълшебник, НО... точно както Гандалф Аланон е потаен, знае адски мноо неща, които в последствие разкрива малко по малко на Ший.
2) Мога да сложа равенство м/у Черните конници и Носителите на черепи
3) Анар изпълнява ролята на Ломидол - мястото където ФродоШий трябва да стигнат и се събира "Задругата", която в "Мечът.." е от 8 човека за разлика от 9те Властелински
4) Голямата привързаност на Флик към Ший е подобна на привързаността на Сам и Фродо
5) Черните дъбове играе ролята на Могилните ридове ( май така се казваха.. не помня вече)
Ми за ся тва се сещам само... Ваши мнения по случая "

I`ll keep the Ring full of sorrow. I`ll keep the Ring till I die !!!

Редактирано от DreamOfMirrors на 29.06.02 10:34.

Май не съм се изразил правилно... :((( И напоследък като гледам - прекалено често ми се случва...

Не съм искал да кажа, че джуджетата и елфите и троловете са представени еднакво. Точно в това е връзката помежду им - Пратчет пародира Толкин (пък и нали темата е за пародиите). Основно преобръща представата за тях. А струва ми се представата за това какви са елфите (поне в западните страни) май идва от Толкин. Поне на мен ми беше много трудно да го преглътна в началото, когато започнах да чета Пратчет.

"Господари и господарки" съм я чел. Пък и цитата на английски (Elves are wonderful. They provoke wonder... ) е точно от там. И мисля, че достатъчно ясно показва отношението на Пратчет към елфите и пародийната "връзка" с Толкин ... Което е като към дребни копелета на които ако им дадеш нож веднага ще си избордират с него инциалите си върху челото ти.... (опитвам се да цитирам малко по памет от "Цветът на магията")

И да не се впускаме как от Веселко се става Веселка Дребнодупе (т.е. във въпроса за пола на джуджетата :)...

А исках да избягам от въпроса за пародиите и Пратчет, защото съм чел всичко негово излязло на български плюс още няколко неща, които не са. Пък и именно заради тази история с елфите и джуджетата може да са каже, че в почти всяка книга на Пратчет се срщат "връзки" към Толкин. А мен най-егоистично ме интересуват нещата дето не ги знам... :)))

Уффф - това стана прекалено дълго... дано поне му се разбира нещо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не мисля, че Пратчет пародира Толкин. Значи то почти при всички писатели представата за елфи и джуджета е една и съща. Бих казала, че и при Пратчет то не е много по-различно.. (добре де... различно е) ама... виж при него нещата са по-различни, защото света е представен през погледа на вещици. ( точно за господари и господарки говоря). През тяхния поглед елфите - "магическото, блестящо царство - приказния народ" са нещо лошо. ( Така както ако Властелина бе писан през погледа на Саурон и той бе като главен герой - Фродо и останалите щяха да изглеждат като лоши, които искат да го утрепат за нищо! ).Е, вярно че после елфите наистина се оказаха гаднички, ама чак пък... пародия... Та според мен е така и с този случай на Пратчет. Малко и на мене не ми се разбира какво искам да кажа, ама и аз самата не мога да го изкажа с по-точни думи. Просто основното което е - Толкин според мен няма нищо общо с творчеството на Пратчет. Вярно има някой връзки, но... къде ли ги няма?!

I`ll keep the Ring full of sorrow. I`ll keep the Ring till I die !!!

Във Властелина, елфите са представени като великите създания, мъдри и красиви, а в творчеството на Пратчет - като злобни и гадни същества.
Троловете са коварни, ужасни, а пък иначе - живуркат си в Анкх-Морпорк, а някой са дори и добродушни ("Музика на душата").
Джуджетата - алчни и смектаджий (;)), а иначе - ... просто проследете образа на Глод пак в Музика на душата.
Магьосниците са представени като мъдри и не знам си още какви, а иначе - шеговити, непукисти и такива разни. (Ридкъли например). Наблягат на превръщането в жаби, тикви и тем подобни.

You will beg for death before the end!!...

Padate li si po questowe?
Ima edin kultow takyw - The Longest Journey. W nego geroinqta popada w alternatiwen swqt s magiiki i ws. ostanalo. Predpolaga se, 4e samo izbrani edinici mogat da shift-vat mejdu swetowete i NI6TO ne moje da se prenasq ot ediniqt w drugiqt.
I wypreki towa w mnogo magi4eskata biblioteka na edin obitatel na tamo6niq swqt sred ostanalite nerazbiraemi zaglawiq se namira i Lord of the Rings!
Geroinqta e mnogo 6a6nata, no komentaryt i e: "E, kakwo da se prawi.. Predpolagam, 4e towa e klasika nawsqkyde!"

Nqma da spomenawam, 4e edna ot glawite se kazwa "There and back again", a kogato popada w jili6teto na edin gorski obitatel, komentaryt e "It looks like hobbit hole! "

I o6te ima, no da q... u latinicata

Понякога животът е горчив като драконови сълзи.....