има разлика между това да заколиш пиле и да го изядеш, и това да заковеш котка на дърво и да я подпалиш за да я гледаш как врещи

Слава Богу, не зная какви мисли протичат в мозъка на един човек, който би направил това с котката, но съм склонен да вярвам, че за него това е необходимост равна на глада при теб и от тази гледна точка твоето деяние върху пилето и неговото върху котката е едно и също. И пак опираме до това, което каза Азерот - ние определяме кое е зло по това как то засяга нас самите. Ако ни пречи е зло, ако не е добро.

Crivens! I kicked meself in me own heid!

.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това, което се опитвам да кажа по-горе е, че намеренията и деянията трябва да се сумират и да се оценява сумата, а не някое от двете поотделно

по този начин не можеш да имаш проблем в случаи когато някой се опитва да направи добро, но причинява вреда - ако разглеждаш нещата отделно то или 100% ще му простиш заради намерението или 100% ще го осъдиш заради действието, само в комбинирания вариант съизмерваш това, което се опитва да постигне, вадиш от него това което е причинил и получаваш точна оценка.(

това с удоволствието не е толкова размиващо примера - това не е удоволствие АЛТЕРНАТИВНО на съществуващите при нормалните хора, то е допълнително, в сми - не можеш да кажеш, че това е единствения начин да си достави удоволствие. това не е като да кажеш, че лъвът просто не може да яде трева, щото нашия обект определено има избор (освен ако не защитавате философската позиция, че човек е точно такъв какъвто е излязъл от поточната линия и не е възможно да се промени ни най-малко (което е просто невярно))
все пак говорим за хора, за човешки същества същите като тези, които бихме дали за пример илюстриращ и идеята за доброто. не става въпрос за някакви абстракти построения, реципрочни на нас като същества! имаме една и съща база и примери за това, че от нея може да има развитие в различни посоки, а също историята пази и доволно количество примери за трансформации след това и от двата вида, така че никое състояние не е окончателно (освен смъртта вероятно), което пък дава смисъл и на оценките за добро и зло. ако не можеше да има избор и промяна, не може да има и вина за злото, но когато можеш да вземаш решение, носиш и отговорност за него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо ще отговоря на Мрака. Не Мрак.

Законите произлизат от обществото а не то от тях. Това поради естествения стремеж на обществото именно към мирно съществуване, защото за ефикасно изпълнение на изискванията на природата е нужен мир. Закони имат от най-елементарното до най-сложното общество. Закони има в обществото на хората, лъвовете, маймуните. Сигурно има такива и в обществото на крокодилите. Дали са осъзнати или не – въпросът е различен, но целта е една – ред и гарантиране на просъществуването на вида.

Техническия прогрес, наистина изглежда като резултат от войната, но всъщност не е – тя е само катализатор за включване в употреба на вече направени открития и нищо повече. За всичко – от раждането и отглеждането на деца до научна дейност човекът има нужда от мир. На ръба на оцеляването няма нищо освен един гол първичен инстинкт, който повелява да се борим за да оцелеем.

И още нещо – когато вътре в едно общество има повишен брой на убийствата между членовете му, това означава, че то е в процес на изграждане или наобратното – на разграждане т.е. на някаква промяна. Но това няма нищо общо с войната. Войната, за каквато говорим тук, не е явление вътрешноприсъщо на едно общество а сблъсък на общества/раси/култури/идеологии на друго равнище.

За другото, не бих могла по никакъв начин да толерирам или разбера този знак на равенство, който се поставя между Мелкор, тези, които му служат и някакви серийни убийци, мъчители на котки и какви ли не други типажи от нашето ежедневие.

Това са пълни глупости. Не си спомням някъде Мелкор да е кормил котки, елфи или някого изобщо за удоволствие. Не си спомням той да е използвал възможностите си, и то в най-добрите си години за един масов геноцид какъвто би могъл да устрои на драго сърце ако това е била неговата истинска цел. Не ми пробутвайте историята с елфите, които станали орки защото това си е просто поредната версия. Не ми обяснявайте, че избивал нолдорите, защото те със същия ентусиазъм избивали квото им падне. И че закачил онзи младеж на комина – ми закачил го! Колко често по време на война пленените врагове са били закачани и то предварително разфасовани къде ли не? Странното е, че изобщо го е оставил жив! Изобщо погледнато елфите масово са били оставяни живи при пленения, да попитам ли за колко от орките важи подобно отношение?!!!

Това е война а не бой с прашки и плюене по потници а Мелкор не е вежливия лос да излезе и да се извини преди да им го тресне!

значи съвсем малка забележка по първия пасаж и нататък съм общо взето съгласна.
примерът с християнството не е удачен, по простата причина, че то представлява система извлечена след доста голямо число екстраполации на основните принципи (да не говорим, че само на себе си противоречи в много от случаите).
а какви са в общия случай основните принципи? прави каквото искаш (свобода), не прави на друг това, което не искаш да се прави на теб (соц. взаимоотношения), не унищожвай перманентно уникални ценности (т.е. не убивай, не руши шедьоври и тн.); оттам нататък следващото най-близко ниво на екстраполация е - помагай на нуждаещите се (пак соц. взаим.) и то всъщност следващите нива на усложнение идват точно от допълнителни принципи за регулиране точно на съвместното съжителство на единиците в обществото. мисля, че има доволно количество описани в повече или по-малко исторически (достоверни) романи случаи на срещи между хора от различни култури, говорещи на различни езици и следващи съвсем различни принципи, за които обаче горното се явява съвсем естествено есперанто - общи принципи на действие, които нямат нужда от обяснение или превод в никоя култура и на никой език.


за вината на Еру за злото много ме сърби езикът да говоря :))) все пак най-първите редове на Айнулиндале са в смисъл, че айнурите са "чеда на мисълта" на Илуватар и макар той да е единствения, за който знаем с положителност, че умее да дарява Свободна Воля, няма как да не се изкушим от мисълта, че Еру всъщност не съществува извън айнурите, че те не са нещо отделно от него, а точно както си е казано - негови мисли, множеството личности съществуващи в главата на Илуватар, което пък ни води до много стабилна и готина интерпретация на Мелкор като потисканата тъмна страна на Еру - малкото количество егоистично-безогледен хаос, което всеки носи в себе си :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно така, никое състояние не е окончателно. :) И кое ми гарантира, че щом в момента определям нещо като абсолютно зло, след 20 минути ще продължавам да мисля така?

Ако минем към практическата страна на въпроса, едва ли добрите намерения биха спасили от ада някой, който по стечение на обстоятелствата е извършил тежко престъпление (съвсем не залитам към религията, само леко към правораздаването :). Престъплението вреда ли е? Зло? И в абсолютни стойности ли се измерва.
Как аз бих преценила едно деяние, как бих го окачествила и колко погрешно бих го разтълкувала, е друга опера - субективна. За мен и за Сам (примерно) едно и също нещо може да бъде едновременно злина на злините и първа прелест.

И да, напълно съм съгласна, че всички носим отговорност за преценките, решенията си и евентуалните последствия от тях. :)

А Грах е на път да отърве Мелкор от Таймлес Войда.
Грах, ако бях един Мандос, щях дъ съ трогна ду сълзи и да му дам на хубавеца отпуск по... грахост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за Мелкор можем спокойно да съдим по питомниците му, освен останалото:
не е ли вярно, че си е отгледал Кархарот така, че и него да го е страх от кучето?

не е ли вярно, че на страната на орките няма и елементарно уважение, единствената основа на йерархията е страха, а на умряло куче, всеки вади нож - (трупоядството си е твърдо засвидетелстван обичай при орките, не?)

не са ли известни всички споменавани крепости на тъмната страна с подземията си и мъченията в тях? ебати оставането жив, ебати некорменето на котки ;)

и не на последно място, макар че тук гл. герой е Саурон, а не Мелкор, какво се случва когато пръстенът е унищожен? нима оркската армия престава да бъде по-многобройната? ако се бият за себе си, а не от страх пред господаря, защо не отмъщават за подло умъртвения си лидер тъй любим?!

единственото положително свидетелство за това, че някой е харесвал Мелкор, за което се сещам е опита на Саурон да го върне в Средната Земя, докато не зацепва, че всъщност може и сам да си властва...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хех

В отговор на:

---

Ако минем към практическата страна на въпроса, едва ли добрите намерения биха спасили от ада някой, който по стечение на обстоятелствата е извършил тежко престъпление

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Грах плюе през зъби

ще караме подред на номерата /ебати/

1. Фокси очевидно не разбира от кучета. Все пак не можеш да нямаш никакви наблюдения върху тях? Имах един съученик, чията кавказка овчарка имаше уважение само пред баща му, въоръжен с лопата. Това означава ли, че Митко и баща му са изверги? Пардон ...
2. Какво означава елементарно уважение бре Фокси? Пак ли ще опираме до любезния лос? Уважението към другия въз основа на неговите сила, умения, авторитет няма нужда от безкрайни любезности и сложни речеви обороти. Орките уважават когото трябва за каквото заслужава и още как!
3. Оу, да подземията ... и кого конкретно Мелкор е изкормил там /с цел удоволствие/?
4. Защо ме караш за обяснявам очевадни неща сега. Първо смъртта на лидера е една от най-честите причини за загубата на битки от най-разнообразни по големина армии. А имайки в предвид, че със смъртта на назгулите армията губи целия си команден състав мисля, че нещата са ясни и на слепите! Да не говорим за демотивацията на войниците, която виждат и усещат разрухата на символа на тяхната държавност Барад-дур. Къде си чувала армия за отмъщава? Това да не е сицилианската мафия?

абе изобщо ... време е да се отдам на по-приятни заниманя Как може да съм на работа в събота

тя тая присъда има нищожна юридическа стойност тъй като не е издадена от легитимен, независим и обективен съд а на обвиняемият е било отнето правото на лична защита. При едно обжалване ще я анулират кат стой та гледай ...