|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 За притежанието
|
|
| Автор |
Roheryn (мерудия) |
| Публикувано | 10.02.05 05:48 |
|
|
Замислих се по повод днешния ...
"А ми той? Какво би казал той за подобно нещо?"
Аз определено не познавам много добре живота на Толкин, и мога само да ексериментирам върху това какви са му били възгледите.
Мога само да предполагам, въз основа на онова, писано от него, което съм чела, че не би му допаднало такова нещо.
~~~
Притежанието на нещо, заради самото притежание на нещото, не мисля (или може би не ми се иска) че е сред харесваните от него човешки слабости.
Спомнете си матомите, спомнете си раздаването на вещите и Лобелия, спомнете си Смог, спомнете си ...
Попитайте се какво означава, че "не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща в окови".
Ами "не обичам лъскавия меч заради туй, че е остър, нито стрелата заради бързия полет или боеца заради славата. Обичам само онуй, що бранят"? Какво значение има дали ще притежаваш хартийката, след като ще имаш посланието?
Всеки, който е възжелал вещ - заради самата вещ - на каквато и да е цена, скъпо е платил за това.
~~~
Струва ми се, че ценността на нещата идва от онова, което може да бъде допринесено с тях. И, ако това, допринесеното, е по-малко от цената, която заплащаш за притежаването му, то тогава...?
За чий са им на Нолдорите ддп! и Силмарили да си ги държат под ключ?!
Сравнете ценността им в ръцете на Явана и в подземията на Феанор!
Писмото в музей е едно, но в лична сбирка...? За чий!
~~~
Но може да бъркам...
Може просто отново да гледам нещата само от моята си камбанария.
Затова и отворих тази тема: какво според вас е посланието на Толкин по отношение на притежанието?
Както казва Мордред, Толкин всичко е казал, само дето ние не четем достатъчно.
| |
|
Тема
|
Re: За притежанието
[re: Roheryn]
|
|
| Автор | Финroн (Нерегистриран) |
| Публикувано | 10.02.05 07:50 |
|
|
Ако трябва да съдя от книгите му, лично аз смятам следното:
Той счита, че да притежаваш или обичаш нещо заради самото нещо е безсмислено. Цитата "не обичам лъскавия меч заради туй, че е остър, нито стрелата заради бързия полет или боеца заради славата. Обичам само онуй, що бранят." го потвърждава. По- съществено е онова, което върши "лъскавия меч". Именно то е важното в случая. Мисля, че това важи в пълна сила както за творчеството на Толкин, така и за онова писмо- за какво ти е да дадеш един куп пари за някаква хартийка, била тя и изписана от ръката на Толкин? Много по- важно за някой, който цени творчеството му, е това, което е написано на хартийката. И ако може да се намери в електронен вариант (а то може, ако съдя по думите на Мордред), няма нужда да даваш 1000 $, примерно.
| |
|
|
|
Няма нужда от електронен формат- писмото се чете и така - направо. Това имаше впредвид Мордред.
Какво би казал той за подобно нещо?
Кон любим, това е много интересен въпрос... От една страна, четейки писмата, някак долавям че Толкин постепенно и съвсем естествено се е променил (много малко, но все пак го има).
Та ако ме питаш какво му е мнението ,когато е писал Властелина, примерно -и след това - не знам... Въобще не мога да обобщя дали той би си купил сега едно такова писмо.
От друга страна... помня,че четох от биографията му историята (малко след като Едит умира) когато Толкин след обяд с един журналист в някакво малко ресторантче докато се облича, чува от собственика, че ресторантът е закъсал и му подхвърля репликата, че може да помогне със средства. Собственикът погледнал старото му палто и казал: "Едва ли можете да си го позволите." А по това време Толкин е бил вече доста богат.
Той категорично не е бил вещоман в смисъла,в който ти питаш... Та целия Властелин и Силмарилион го доказват.
Отделен е въпроса,че тук нещата са малко по-различни.
Струва ми се, че ценността на нещата идва от онова, което може да бъде допринесено с тях. И, ако това, допринесеното, е по-малко от цената, която заплащаш за притежаването му, то тогава...?
С това вече не съм много съгласен, извинявай.
Стойността и особено ЦЕННОСТТА на едно нещо е много субективна категория. Камъчето в джоба ми-за теб може да е глупост - но за мен е нещо много ценно. Макар че е безполезно. Макар че не допринася за нищо. За мен е изключително важно-защото ми носи нещо.
Същото с конете - като ходиш на кон- ти не го ползваш за полезността му, нито за допринасянето му или някакви специални качества - ходиш и плащаш единствено заради УСЕЩАНЕТО , което ти носи. Което със сигурност не всеки улавя,или поне не така. И това е БЕЗЦЕННО за теб.
Т.е. цената е нещо много относително и зависи от всеки човек. Понякога колкото и да платиш - ще е за теб нищожна цена. Една предизвикана усмивка за мен е далеч по-ценна от нова дрешка.
В конкретния случай - бих бил доволен да го купи човек, за който писмото е действително ценно - без значение колко пари ще даде. То не е само вещ. То е малък отрязък от време и от живота на един човек, за който след векове сигурно почти никой няма да си спомня. Стойността му е не на "листче хартия" и не трябва да се разглежда като вещ. За различни хора притежанието му ще донесе различни неща. Но то си остава частичка от живота на Толкин.
| |
|
|
|
В отговор на:
Струва ми се, че ценността на нещата идва от онова, което може да бъде допринесено с тях. И, ако това, допринесеното, е по-малко от цената, която заплащаш за притежаването му, то тогава...?
Аз лично имам малко по-специално отношение към Нолдорите и Силмарилите. Към семейството на Феанор и тях, да бъда по-точен.
Тук нещата, от моята камбанария  , изглеждат малко по-различно.
Коя ценност идва от онова, което може да бъде допринесено с тези неща?
Нали? И аз си мисля, че само истинската! 
Обаче колкото повече се поставям на Нолдорско, на Феанорско и прочее място - толкова повече разбирам, че и аз бих постъпил така, както те. Заради единия инат, заради самата идея.
Защото Силмарилите, след убийството на Финве, според мен, се преобразяват в откуп. Нали се казваше, че Феанор е ценял баща си над всичко?..
А я си представете:
Отивате някъде, на съд, примерно, защото сте заподозрян в кражба. В същото време обаче истинският крадец отива зад гърба ви, разрушава ви дума, убива баща ви и ви задига труда на живота, онова, заради което сте били създадени.
Е, ако съм "Дух на Огъня", както е Феанор, въобще нямаше да си седя. То това му е заложено, да бъде буен, да изпепелява (в добрия, до колкото е възможно, смисъл на думата), според мен..
Финве се явява жертвата, която задвижва всичко и смъртта му е дълбоката причина за Клетвата.
От нея нататък нещата са навързани, щом вече и Мандос си казва думата, Съдята му със съдя. И как би могъл един Дух на Огъня, който е достатъчно дързък и могъщ, та да отпрати Еонве, пратеника на самия Манве, със слова и само с гласа си.
Има си право елфа, не може да му се отрече..
Искам да кажа, че неговата работа е вече въпрос на чест. Не толкова: "Ей, какво да правя, играе ми се с нещо, пък ги няма Силмарилите.. мнъц..". Продължаваш, за да отмъстиш. До край. До дупка.
На мен не ми харесва точно тая част - за преследването именно на всеки, бил той Валар, елф, човек или друга твар, пожелала Силмарилите за себе си; но целенасочеността, последователността (пф, какви думи..), те просто не му позволяват да се обърне и да каже: "Сгреших, помогнете ми."
Нали и Манве, когато плаче, при вестта за решението на Нолдорите казва:
"- Тъй да бъде! Скъпо ще заплатят за тия песни, ала цената си струва, защото друга не би могло и да има. Нали сам Еру ни е учил, че тъй ще се яви в Арда хубост неподозирана и злото ще се преобърне в добро."
Феанор и другите Нолдори са като едни деца, които си знаят, че са сгафили, ама не могат да си го признаят. Ей така - от срам (също както аз от срам не питах какво, аджеба, е това "ДДП!" и го мъдрих с месеци, докато Рох (Евала!) не ме светна.. след като я попитах.)
Та цялата работа за Нолдорите беше с цел да кажа, че при тях нещата, според мен, са различни от "искам да го имам, 'щото ей така ми е кеф". Те имат основание..
Нищо, че после го губят след всичките убийства и т.н.. Дори в края, след Войната на Гнева, са могли да го получат, стига да са знаели как да си го изпросят от Валарите..
Имах за цел, с всичкото това, което изписах, да кажа, че що се отнася до Нолдорите, по мое мнение..
Има за чий! ()
~~~
Така, след проНолдорското ми изказване ( ) е време да попиша и за самата тема. :Рр (Да живей офф-а!)
Ако тя се състои в: "Какво би казал той за подобно нещо?" - то тогава с ръка на сърце мога да кажа, че си нямам ни най-малка идея, но догатчиците ми напълно съвпадат с тези на Рох.
Иначе - за самото притежание като такова:
Дилемата, според мен, е дали имаш основание, за да "притежаваш" (условно казано, тъй като Еру е Пич ) нещо или нямаш. И дали причината за теб е валидна и за другите. Или не е..
По-ясно за този ранен час май не мога да се изразя. Простете, ако има недомислици - аз съм виновен.  Редактирано от Roheryn на 11.02.05 05:17.
| |
|
Тема
|
 Re: За притежанието
[re: MANlMAL]
|
|
| Автор |
kalein (човек) |
| Публикувано | 10.02.05 10:47 |
|
|
В отговор на:
С това вече не съм много съгласен, извинявай.
Съгласен си, Мани. :) Само думичките ви се различават.
* Аз обичам... * Аз Обичам!!! *
| |
|
Тема
|
Re: За притежанието
[re: kalein]
|
|
| Автор |
MANlMAL (APHELION) |
| Публикувано | 10.02.05 11:26 |
|
|
Възможно е да си напълно прав, приятелю.
Забелязвам последните дни, че имам големи проблеми с разбирането на околните...
Нищо ново под (и зад) слънцето - просто Майката Луна отново преминава новолуние, предполагам. Всеки такъв период ставам сирак за няколко дни.
И обикновено не мога да спя (абсолютно обратно на общоприетите представи, че пълнолунието влияе така) - но среднощно чета за един грешен Иван... Благодаря ти! Страхотно нещо наистина...
| |
|
|
|
В отговор на:
Стойността и особено ЦЕННОСТТА на едно нещо е много субективна категория. Камъчето в джоба ми-за теб може да е глупост - но за мен е нещо много ценно. Макар че е безполезно. Макар че не допринася за нищо. За мен е изключително важно-защото ми носи нещо.
Същото с конете - като ходиш на кон- ти не го ползваш за полезността му, нито за допринасянето му или някакви специални качества - ходиш и плащаш единствено заради УСЕЩАНЕТО , което ти носи. Което със сигурност не всеки улавя,или поне не така. И това е БЕЗЦЕННО за теб.
Т.е. цената е нещо много относително и зависи от всеки човек. Понякога колкото и да платиш - ще е за теб нищожна цена. Една предизвикана усмивка за мен е далеч по-ценна от нова дрешка.
О, твоя Минималност!
Прочети отново ето това: И, ако това, допринесеното, е по-малко от цената, която заплащаш за притежаването му, то тогава...?
Не говоря нито за "цена", нито за "допринесено", изразени само в пари.
Мнението ти ще се смени на секундата, ако аз за 1 час езда убивам по един човек - не защото трепането на хора ме докарва до нирвана, а просто защото съответният човек ми пречи да си доставя безценното.
Това е безумен пример, нали :))))
Но пък доста ясно показва, че има някаква граница по отношение размера на "цената", и когато я преминеш е много вероятно да си кажеш "опаааа.. ква стана тя!?"
Стойността не винаги може да се измери, но винаги "плащането" и "получаването" й подлежат на избор.
Именно това се опитвам да науча, затова ви разпитвам - кога и как се разбира, че вече "цената" е твърде над "допринесеното" и как се намира сила да се спреш.
А после ми се иска да поговорим и за алтернативната "стойност" - каква би била, ако бе избрано друго /Едно е Силмарил в ръцете на Явана, друго - в подземията феанорови)/
П.П. Моля, не се хващайте за писмото - то бе само повод.
Вероятно съм попрекалила с експлоатацията му, но отдайте го на късния час :/
| |
|
|
|
Мисля че духът стои над материята. Материята е преходна-след еди-колко си години оригиналните ръкописи на Толкин може и да са се разпаднали, освен ако някой не ги постави в някаква супер камера за съхранение (всъщност по този въпрос съм невежа-поправете ме-не знам запазени ли са ръкописите на Толкин и къде са те-говоря и за произведенията му и за всичките му писма и т.н.), но вярвам че духът на неговите произведения ще остане, така както до нас са стигнали например произведенията на Бах и Моцарт-много оригинални нотописи са изчезнали, но музиката е съхранена. За мен няма значение дали ще притежавам оригинален ръкопис на Властелина (например)-аз така или иначе разполагам с хубаво издание с което мога всеки път да се потапям в света на Средната Земя...единствената полза от едно оригинално писмо или ръкопис може би би била някаква бележка на Толкин, която не е публикувана, но доколкото знам писмата му са събрани и издадени...а и според мен ако дадено писмо или нещо друго от Толкин е ценно, по-добре е да се добави в някакъв сборник-всички почитатели на Толкин ще имат достъп до него, а и собствениците на писмото ще спечелятповече от правата за разпространение...
May the snow be with you!
| |
|
Тема
|
За притежанието - за едно друго, обаче :)
[re: MANlMAL]
|
|
| Автор |
kalein (човек) |
| Публикувано | 10.02.05 11:51 |
|
|
...А ти чети, чети, Приятелю... :) Да има и за другите - и те от светломрака български да вкусят... Ето ги: четири лева, които ти носят едно непаримеримо притежание, което ще притежаваш до живот...
(Или то тебе?)
...И не вини себе си, когато мен не разбираш - аз съм майстор в това, и начинаещ Дзенист... *смея се, топлъчисто*
Сирак обаче няма да оставаш, да знаеш - само знак давай, овреме, да дояздваме...
Полу на шега
и напълно сериозен,
Калин
* Аз обичам... * Аз Обичам!!! *
| |
|
|
|
В отговор на:
Не говоря нито за "цена", нито за "допринесено", изразени само в пари.
Мнението ти ще се смени на секундата, ако аз за 1 час езда убивам по един човек - не защото трепането на хора ме докарва до нирвана, а просто защото съответният човек ми пречи да си доставя безценното.
Рохост, явно говорим на различни езици или за различни неща.
Не съм си помислил,че имаш впредвид "...изразени само в пари."
Само че ми се струва, че в посочения пример бъркаш "цена" и "средство". За мен цената е нещо, което напълно съзнателно даваш от себе си - примерно времето си, уменията си, качествата си, мъката си, щастието си, удоволствието си, петте си пари, бъдещето си, живота си, сигурността си, промяната си, мечтите си.............................
Може да продължи още дълго, и са неща с различна "цена" за различните хора - но общото веднага набиващо се на очи е това "си" до всяко от тях. Даваш нещо от теб - това е цената.
Останалото е начин да го постигнеш.
Тоест убийството е цена ако убиеш себе си, част от себе си (вкл. някой друг) и го направиш с ясното съзнание за това , през което ще минеш след това - и не по "човешките" закони, а по законите на собствената си съвест.
И за последен път казвам (щото е крайно време да млъкна) - границата е нещо субективно....
няма никаква граница за този, който е готов да плати всичко. И тук говоря за граница на ЦЕНАТА, не на СРЕДСТВАТА.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
