Re: Дайте рамо на приятел! / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

Съжалявам, че сутринта бях така лаконичен, но успях да залея клавиатурата ми с 4ай с мед и досега съхна. А не е лесно да коментираш само с мишка...

Беорн, от много отдавна не бях чел такова добро ревю на филма... Вече нямам търпение да видя RОТК ЕЕ. Това ,което прочетох просто потвърди предчувствията ми...След този филм остава едно bittersweet feeling, за нещо което вече е в миналото, а носи толкова красота и сила (а за мен и още купища неща от последните три години) че все едно се разделяш с близък приятел...Помня как се чувствах след като гледах ROTK този януари в Бургас. Беше нещо сравнимо с чувството след Металика в Пловдив през 99-та. Казваш си: "ТОВА Е! И АЗ БЯХ ЧАСТ ОТ НЕГО! И ТО ОСТАВА В МЕН! КАКВОТО И ДА Е ЗАНАПРЕД." И го погребваш някъде в себе си-знаеш, че милиони пъти ще се връщаш към това, защото вече е влязло в теб. Не може да е иначе. Но за това трябва да си пораснал достатъчно, за да можеш да различиш и култивираш това, което те е ударило с такава потресаваща сила... А не всеки е така.
Мисля, че хубавото е,че всеки ще носи този филм в себе си и (надявам се) ще го свързва с нещо дълбоко лично и изпитано...И предполагам за всеки ще е различно. За мен е така. Но тези думи не се казват...Тези неща или усещаш, или не. Не можеш да обясниш това на друг.... Носиш го дълбоко в теб. Същото бе и с книгата,когато я прочетох...Съжаляваш, че точно това вълшебство е свършило...ROTK ме накара да се почувствам едно към едно по същия начин. Неописуемо...

Пиша сега, защото не съм сигурен,че ще искам да пиша и коментирам след като гледам ЕЕ. Защото едва ли ще има смисъл и едва ли ще искам. Не смятам,че трябва да се хабят думи,за да опишеш нещо,което е неописуемо... което се чувства. Безпредметно е да защитавам трилогията - и някак идиотско. Тя се защитава сама по-добре от всичко,което може да бъде казано с думи. Или влизаш в нея, или оставаш отвън и оглеждаш за поводи за критика.... А второто буди в мен единствено съжаление.
Което ме навежда на мисълта за това,което си писал....

Не сте ли харесали кино-версията на този филм, не можете да се надявате да останете запленени от този вариант. Хората, които намираха, че звукът на филма е лош, ще го намират също толкова посредствен. Тези, които смятаха образите на героите за недостатъчно добре пренесени на екран, няма да ахнат и сега. Били ли сте от тези, които се лютяха от дързостта на сценарния екип да преправя пасажи от книгата, за да ги пренесе на екран, няма и сега да намерят покой, нито пък да им дадат прошка.

Това е филм ,който се усеща, който се изживява. Да го гледаш с нагласата:"Я ДА ВИДЯ КАК СЕ Е ИЗДЪНИЛ ТЪПИЯ П.ДЖ." означава да се самоампутираш от едно преживяване,което може да ти даде неописуемо много. Такива хора съжалявам... Тъпо е да се правиш на "умен" и "критикар" на този филм... Означава ,че си пропуснал най-важното в него. В този смисъл започвах да гледам и трите филма с нагласата "ВЛИЗАМ В СРЕДНАТА ЗЕМЯ!" Толкова...
Това е нещо наречено OPEN MIND, но то или го имаш ,или не... Но това е вече друга широка писта за разговор...

Отдавна не си бях пускал саундтрака и преди 2 дни го направих... Заляха ме един куп спомени за много неща,които сякаш бях оставил назад в паметта си. И които знам,че ще свързвам с този филм, макар че са много по отпреди или пък нямат почти връзка... Досетих се за забравени радости, за вълшебни утрини и за дълги нощи.... Странно, но установих,че като асоциация свързвам филма със стотици неща,които съм забравил... и той ми ги върна.... Да, болен мозък съм от малък. Но само по себе си, това е от моментите, които много хора не успяват да докоснат цял живот...

Няма какво повече да кажа... И Аеронен,братко, от минал опит се боя, че пускането на такава тема е безсмислена кауза.... Както вече писах - не може да се обясни, то трябва да се усети. Както всички красиви филми, този трябва да се гледа и изпита сам... Красотата и вълшебството е нещо интимно...