Най-странното наблюдение, което имам върху книгите на Толкин, свързани със Средната земя е, че няма отрицателни женски образи. Поне аз такива не намерих. Може би само онази гондорска кралица със смахнатите котки (но тя пък се споменава два пъти и не е образ от значение) и същества като Унголиант (с репликацията й - Корубана) и Турингветил, които имат най-бегли допирни точки с женския пол, не се намират типичното за фентъзито борбено възправяне на положителен и отрицателен (женски) образ. Нямаме съперничка на Арвен или Галадриел, която да стои на тъмната страна. Даже по сила, благородничество и кураж, макар и по в периферията на изложението, женските образи правят като че ли и по-велики дела.

Какво мислите за това? Имате ли сходни впечатления?

7: "Даже хора, които са интелигентни зацепиха".

Горе- долу е така. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Нямаме съперничка на Арвен или Галадриел, която да стои на тъмната страна.

---

трай там от коневръза за анонимки.

причините може би за няколко:
1. Толкин е изпитвал към дамите в живота си много голямо уважение и не е искал да създава подобни образи (пък сигурно е нямал и много нагледен материал - какъв късметлия)
2. В едно епическо произведение жените имат характерно поведение, и са доста ограничени от него - те имат задължението да шият байрака, да плачат тихо вечер или да пищят докато храбрия рицар се опитват да ги спаси
3. Дори в добрите му героини има някои доста, да го кажем спорни черти, кака Галя е твърде властолюбива, Еовин не страда от наличието на излишен мозък, Арвен освен да украсява предната корица на Ривъндейл Дайджест не знам дали става за нещо друго. Абе изобщо тръгнеш ли да му търсиш кусури винаги се намират.

Мое и да копам, а мое и да не копам.

Подобно отношение към дамите е доста ласкаво. Не може да се каже, че такива примери на литературно отношение към тях са чести и обичайни. Даже напротив - литературната история познава много женомразци, а почти всеки писател (пък било то и жена) разбира, че женските образи могат да освежат изложението, да не говорим, че могат да го и създадат изцяло благодарение на липсата на нравствени или интелектуални добродетели :)
А и аз точно това казавам - че е избегнат спортният дуализъм и това ми се струва приятно изключение (до степен такава, че дори не мога да си спомня друго произведение, в което подходът към женските образи да е същия).

:)

"С клоуните дойдоха и сълзите".

Честно казано, минавало ми е през ум, че тази въздържаност от литературно озлочестяване (:)) ) е плод на височайша снизходителност към природата на жената, като по-крехък съсъд от тази на мъжа :)))

Нямам впечатлението обаче, че женските образи са лишени от драматизъм (тоест, да са представени само като чисти и неопетнени създания, лишени от вътрешни съмнения, стремеж към Великото и неправилен изобр, на които се радват в пространни описания другите ... твари (сред тях и мъжете :) ).

Галадриел, например, е една от подстрекателките на нолдорския бунт срещу волята на Валарите, благовидно лицемери пред Мелиан за първото братоубийство сред елфите и разгръща доста несвойствена (за очакванията на средния мисогенист :) ) политическа дейност, която се възнаграждава не по-малко в последствие, отколкото хепиенда из Гондорското кралство.
Когато Толкин я среща с Фродо в Лот-Лориен, поведението й е много сходно с това, ако Гандалф беше с пола - сиреч, дублира един от централните и най-обичани образи от Властелина.

А и самият Толкин, ако се съди по Недовършените предания, е разработвал версии, с които да доизчисти петната от Северното проклятие върху Галадриел. Не го е направил (предполагам, защото е трябвало да променя доста, вече изтъкани, нишки от повествованието), а и защото все пак е осъзнал, че в Средната земя И Върховните елфи си остават по-близо до злото, отколкото биха били Валинор. Оставяйки близостта на Сянката да тегне върху мотивите на Галадриел да прави едно или друго до последно, Толкин изгражда в нейно лице по-пълнокръвен герой, отколкото дори Феанор се е радвал в "Силмарилиона" :)

Та, мисълта ми е (ако не я направих неразбираема от пустословни криволици), че Толкин не само не прави женските образи иманентна част от Злото, както често се случва с мъжките, но не ги лишава и от правидиво литературно описание (макар и с малък дял в "екшъна").

:)

ПП. Що се отнася до Еовин, аз наистина не мисля, че мъж толкова естествено би игнорирал факта, че насреща му седи Цар-Чародей. Самитя факт, че му липсва голяма част от тялото (гуша, например), би го разколебала КЪДЕ точно да го наръга с меча, за да умре :))) А като бидат засегнати близките хора, жените стават страшно докачливи и изненадващо целеустремени :))

"С клоуните дойдоха и сълзите".

Абе те косури наистина си имат, ама не са на тъмната страна.

Е, Толкин наистина не е като Борис Виан(с лудата майка, коята от притеснение да не се случи нещо на децата си ги затваря в метални клетки) или като Патрик Зюскинд, чийто герой просто избива всички красиви жени, ъъъ... за да направи от тях парфюм.

Може би Професора наистина не е намирал отрицателни черти, общо взето, в книгите му те са почти безгрешни.

А за Унголиант, тя не е е точно жена, а... същество от женски пол.

Слънцето е планета, на която всички са запалили по една свещ искрено, от сърце.

Ще започна с това, че съм анонимен потребител, защото от няколко дни не съм в състояние да влизам в клубовете с редовната си регистрация. Иначе чета и пиша в този клуб от края на 2002, а НА ТЕБЕ ЛИЧНО ПРЕДИ седмица ти изпратих трите си имена, ЕГН и адрес: нещо, за което както в последствие се оказа, повечето от редовно пишещите тук си траеха.

Повече няма да отговарям на твои постинги, защото не обичам замерването с кални фрази. Учудвам се, защо след като наскоро писа, че не може да се забрани на хората да пишат каквото искат, сега изтърсваш това "трай от коневръза", което е най-малкото обидно. Това показва, че обичаш да тълкуваш свободата на словото (а сигурни и други неща) в своя полза, което от своя страна ме разубеди да участвам в каквито и било инициативи съвместно с теб. Наистина съжалявам, че се получи така.

aз също много харесвам приятните изключения, било то по отношение на спортния дуализъм, или нещо друго. Мисля, че при Толкин се получва така, защото сюжетните линии и героите са вдъхновени както от традиционното западнохристиянско мислене, така и от предхождащи го митологични мотиви. По този начин е избегнато еднолинейното и консервативно представяне, което напоследък се пласира успешно чрез киното и ролевите игри.

Наличието на подобни острови в потока на непрестанно облъчващата ме информация са приятно разнообразие и ми действат изключително освежаващо. Надявам се, че и с теб е така и ти подарявам любимата ми фраза в подкрепа на нетрадиционното мислене: The wisdom of the world is madness in the eyes of God. Enjoy!

Толкин е закърмен в една закостеняло-викторанска епоха. Жените знаеш как са били третирани тогава в добрата стара Англия. Ако си загърнат глезена ги смятат за уличници...
И си личи , че Толкин не си е имал вземане даване с кучки от вертепите и публичните домове. И затова няма някакъв образ на например зла фея Моргана и т.н, която да уравновиси нереално силните образи на Арвен и Галадриел

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите