За женските образи в Толкиновия свят. / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

Аз имам едно ей такова мнение. Според мен, при "раздаването" на добрите и лошите роли, не е действал половия принцип. Малко ще ми е трудно да обясня какво имам предвид, но разчитам на вашето най-дълбоко внимание :)
Когато имаме нещо крайно лошо или крайно добро, в такова произведение, в него рядко е заложен някакъв допълнителен принцип. В случая с Мелкор, респективно Саурон, важното за тях е, че те са силата която тежи на тъмния край и толкова! Нищо повече! Тук не твърдя, че образите са опростени и стилизирани, по-скоро искам да отбележа, че основния акцент пада на тяхната форма и ГОЛЕМИНА. Те са над това дали са мъжки или женски. Те въплащават определени качества. Фактът, че за тях се говори в мъжки род е може би просто причинен от асоциацията. Когато кажеш "Зъл демон", "дявол", "Изчадие" и подобни, образът обикновено е мъжки.
Тук идва и другата теза: Мъжкият "лош" винаги може да бъде представен по лош от една женска "лоша". Моля всички женски и полуженски същества да си приберат оръжието и да седнат обратно на столовете си, не става въпрос за дискриминация. Тук основен е природния елемент: Мъжкия винаги притежава по-грубата сила, разрушение, бяс, първична злоба и в нашия случай това е много по близко до ФОРМАТА и Дефиницията на лошото. Войските на Сау не се състоят от преобразени елфи амазонки, половината от които могат да стават невидими и да се движат като дим покрай тревите, а другата половина са мощни магьосници. Състоят се от некрасиви създания с нестихваща злоба и праволинеен принцип, предпочитащи да изсекат с нож по гърба на противника, това което искат да кажат от колкото да се опитат да го произнесат. Според мен ако Толкин беше поставил от лошата страна женски образ, то той щеше да бъде по-коварен, нямаше да има огромни войски. Тя би чакала и обмисляла векове наред един единствен точен удар и би го предприела в точния момент(това не е задължително ВЪОБЩЕ, но вие схващате идеята). Това предполага по висше мислене и би се получило така че лошият характер би бил точно толкова лицеприятен и приемлив колкото и добрия. Това днес е нормално. Например: трудно е да си избереш страна в двубоя между Ахил и Хектор. Тук не изкам да започваме темата за филмите, но не мога да не обърна внимание на това, че за разлика от по стари времена в този филм и двата героя са описани в добри и лоши краски по равно. В днешно време лошият никак даже не е лош! Но не и по времето на Толкин.
В две думи: съзнавам че двете тези до известна степен си противоречат, но аз бих казал че и двете биха могли да са дали отражение по някакъв начих.