ТЕМА ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА ЕДИН ЧОВЕК! ВИЖТЕ КАКВИ УМОПОМРАЧИТЕЛНИ КРАСОТИ БЯХ ИЗПИСАЛ ПРЕДИ ДА СЕ СЕТЯ ДА ПРОВЕРЯ...

_____________________________________

Искам да ви помоля за малко помощ! Вчера се замислих (защо ли) как точно е стигнал пръстенът на Барахир от Берен до Арагорн (за след това знам... noblecollection.com, кредитни карти...). Та да се върна на въпроса. Ето какво пише в Енциклопедията на Арда за пръстена:
A gift to Barahir and his descendants by Finrod Felagund, in reward for the saving of his life in the Dagor Bragollach. The Ring was used as a token by Barahir's son Beren Erchamion when he sought Finrod's aid in the Quest of the Silmaril, and passed down by his descendants for thousands of years. It was still an heirloom of the House of Isildur in the Third Age.

Прочетох го това и дълбоко се замислих... И ми се струва толкоз абсурдно, че чак невъзможно! За велик мой срам в момента нямам никаква литература за справка около мен (на Мордред търсачката не ми се отваря от тоя клуб), но не помня някъде да се обясняват нещата (за Недовършените не съм сигурен, за Силмарилион съм). Простете и поправете ако направя някоя фактологическа грешка. Та да започна отначало:
Пръстенът първо е в Фелагунд, който го дава на Барахир. На него му отрязват ръката, а Берен си я взима обратно барабар с пръстена. После може да се предполага, че преди да се оттеглят с Лутиен, при сбогуването им с Диор последният получава ринга от баща си. Диор го носи (предполагам), но бива убит. Ако го карам по линията единственият, който може да го е взел е Елвинг, която и силмарилa забира, но ми е малко странно как точно е станало. Все пак, приемам за сигурно, че тя го е взела. Как точно не знам (първа "?"). Знаем какво става с Елвинг- хвръква в простора под формата на птичка заедно със силмарила, а синовете и остават на милостта на Маглор. Тук единствената вероятност е Елвинг предварително да е дала пръстена на някой от синовете си. Те са родени в една година. Идея си нямам кой е по-големия. Но като се замисля май е по-вероятно да го е дала на Елронд, колкото и странно да изглежда (втора, трета и т.н. "??..."). Мисля така, защото ако го е дала на Елрос, вероятността (според мен) пръстенът да стигне до Исилдур си е чиста НУЛА. Най-малкото Исилдур даже не е пряко от кралската фамилия, няма как пръстенът директно да е стигнал до него. Та ако го е дала на Елронд и той го е пазил (или носил???), съвсем се обърках! Пак повтарям, че според мен почти няма как да е минал пръстенът от Елрос до Исилдур (освен ако не греша кардинално някъде). Та после по някаква (не знам каква логика) Елронд трябва да е решил да даде пръстена на някой от този прословут Род на Исилдур. Нама как да го е дал на Исилдур, защото би бил изгубен, когато го убиват... От тук нататък от моя страна могат да последват някакви тотални спекулации на тема кога, аджеба, Елронд е решил да го даде на някой от Исилдуровия род, на кого точно го е дал и как по-дяволите е стигнал до Арагорн (... до 39-та "??...")! И изобщо някой Гондорски крал преди Арагорн Елесар носил ли го е? Помагайте!

П.П. Само да ви предупредя, че ако съм написал някоя глупост или някой ми изкара източник, в който всичко е обяснено, а аз съм забравил... изобщо няма да се засрамя...пък!!!

edit: Да не би пък да са го държали в Имладрис (примерно) като Нарсил...???

___________________________________________

ТА СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ВИ ИЗГУБИХ ВРЕМЕТО, АМА УВИ ТАКА Е ЧОВЕК, КОЙТО НЯМА КОМПЮТЪР И КНИГИ НА ЕДНО МЯСТО!

ЕТО Я ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ ОТ НЕДОВЪРШЕНИТЕ (АКО СЛУЧАЙНО ИМА И НЯКОЙ ДРУГ ОСВЕН МЕН, КОЙТО ДА НЕ Я ЗНАЕ):

Трябва да се отбележи, че кралският меч е бил Аранрут – мечът на Елу Тингол от Дориат; Елрос го наследил от майка си Елвинг. Освен него има и други наследствени съкровища: Пръстенът на Барахир; прославената Секира на Туор, бащата на Еарендил; и Лъкът на Брегор от Беоровия род. След Падението оцелял единствено Пръстенът на Барахир, бащата на Берен Едноръки, тъй като бил подарен от Тар-Елендил на дъщеря му Силмариен и съхранен при Владетелите на Андуние, последният от които, Елендил Верни, избягал в Средната земя след гибелта на Нуменор. (Дотук бележката е на автора.) Историята на Барахировия пръстен е разказана в „Силмарилион", глава 19, а по-нататъшната му съдба – във „Властелинът на Пръстените", приложение А. За „прославената Секира на Туор" не се споменава в „Силмарилион", но тя е описана в оригинала на „Падането на Гондолин" (1916-17 г., вж. Увода към първа част на „Недовършени предания"), където се казва, че Туор предпочитал да носи в Гондолин секира вместо меч и я нарекъл на местен език Драмборлег. В приложения към ръкописа списък на имената Драмборлег се превежда като „Топор-боздуган": „секирата на Туор, която можела да поваля като боздуган и да сече като меч".

Пък накрая видях тук и въпреки, че бях предупредил, че няма да се засрамвам- направо ще се закопая някъде от СРАМ!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Seaborn на 14.10.04 00:35.

Знаеш ли защо Рохерин е червен?
От срам.

Аз още помня, и мъка голяма ме наляга колчем ми мине през съзнанието, как изкарах във времена древни Теодред и Теоден едно и също лице. Или как скастрих един веселяк, който не се е появявал отдавна, само защото обърках жестоко Дагорладската битка с Дагор Дагорат .

Първият път една мила Фея ме поправи мило и аз само известно време червенеех, докато вторият път нямаше кой да му каже на човека, че е бил абсолютно прав и аз като едно червено средноземско добиче само съм се правила на многознайко :/

Всичко това го има из архивите, уви (мъкааааа! или на кратко "мък!"), но е трудно да се открие случайно (т.е. тайно се надявах да не бъде открито).
Ето, признах си го. Сега ми е по-леко. (Да бе!)

А и това са само случаите, в които съм си изловила грешките самичка. Не ми се мисли колко още красоти съм натворила.

А това са грешки от простотия и самонадеяност, не като твоето задълбочено умуване :/

Обичай съдбата си

Много отдавна, преди дълги години, на Земята пристигнали първите извънземни същества, но никой не разбрал. Те били малки, толкова малки, че можели да си "приказват" дори с една отделна нервна клетка. Дълго време, още преди земното начало живеели на червената планета Марс и приели нейния цвят. Не отмервали времето, нямали нужда от храна или енергия, за да съществуват. Те били мисъл. Щом пристигнали на Земята, те потърсили друга мисъл... И намерили... Заживяли сред тази мисъл. Опитали се да я опознаят. Но тази мисъл не била като тяхната. Тя била пречупена, неистинна, отразена от криво огледало. В тази мисъл те открили парчета от своята мисъл. Но тези парчетата били преобърнати. Всичко било отзад-напред, високото там било ниско, а бялото било мрак. Опитали се те да променят мисълта, да я поправят... Опитали се да я върнат към своята истина, към първата и единствена истина. Но всеки път щом понечвали да го сторят земната мисъл ги отпъждала, изолирала ги, струпвала ги на куп и ги запращала далеч от себе си. Тъгували тогава те за родината си...
Земната мисъл доловила техния стон по МАРС... Отразила го с неприязън и ги отпратила още по-далеч от себе си, извън пределите на кутията, в която живеела. Обвивката на тази кутия мигом почервеняла, а земната мисъл неволно и неловко изпратила стона по изгубената родина към Гласа... И този стон бил една единствена дума, която отразена от
земната мисъл звучалa така... СРАМ.

___________________________

Та Рох, доколкото ми е известно не всичко, от което се срамуваме е неистинско. Кой знае- може би първоначално Теодред и Теоден са били едно и също, Дагор Дагорат се е казвал Дагорладска битка, а пръстенът Барахир е бил даден на Елронд....



Imagine...!

Редактирано от Seaborn на 14.10.04 02:09.

Мислиш ли, че е бил точно този?
Рисунката която ти дадох е от ДВД-то на филма...

Това, което си пратила е рисунка от книгата на Саруман от разширената версия на Двете Кули. Последният линк, която аз дадох е пръстенът, който е на ръката на Арагорн (бат Виго).

Ето го и на пръста му:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите