Ето още един шедьовър на нашия местен призрачен гений - Аластис!


Билбо склона изкатери
Пръстенче там си намери
Па пласира го на Фродо
Да не знае много много
Фродо пръстена скъта
Пъхна си го във гъза
И с приятели хобити
Тръгнаха те из горите
Срещнаха Том Бомбадил
Очевидно пак препил
Сблъскаха се и с назгули
Тъпи като тарантули
Дъжд вали и вятър вее
Стигнаха нейсе до Брее
Там срещнаха Арагорн
Що приличаше на кон
Той поведе ги надолу
Към домът Ломидол
Пътьом той с назгул се сби
А назгул Фродо рани
После елфът Глорфиндел
Ги издави кат` петел
В Ломидол Елронд реши
Пръстена да унищожи
И събраха се дружина
Общо взето деветима
Тръгнаха на юг тогази
Към Мордор бавно да лазят
Влязоха във Мория
Тъмно кат` на трол в гъза
И Гандалф с балрог се сби
И от моста отлепи
В бездната той полетя
Падна, та се не видя
Другите в тоз зимен ден
Отидоха в Лориен
Елфите ги нагостиха
И без малко не пребиха
Ала дадоха им лодки
Нек`ви странни бързоходки
Наш`те пътя продължиха
По реката се шириха
Стигнаха до водопата
Попаднаха във засада
Боромир го утепаха
Мери и Пипин отмъкнаха
Фродо бегом се обърна
Ала Сам след него тръгна
Потеглиха подир здрач
Хванаха си и водач
Ам-Гъл дълго ги води
Чак до черните врати
После пък на юг тръгнаха
За нек`ъв проход разбраха
Срещнаха и Фарамир
Братчето на Боромир
После прохода откриха
С Корубана те се сбиха
Паякът Фродо ужили
Сам го тресна с всички сили
После Фродо измъкна
От оркската падина
Влезнаха в Мордор честити
Прекосиха планините...

Но какво се случи с Мери
И с Пип? Дяволи го взели!
Орките, тъпи горили
Се степаха с рохирими
Хобитите се чупиха
И във Ветроклин се скриха
А там срещнаха жив чвор
Дървобрад, кух като бор
Още енти се събраха
На събор насред гората
Па решиха с дружни сили
Крепостта Ортанг да сринат

И останалите трима
Стигнаха до Ветроклина
Па посрещна ги Гандалф
Бял като изпран чаршаф
Бил утрепал той балрога
Вярвате ли му, за бога?
И поведе ги натам
В столицата на Рохан
Викна той във Едорас:
"Грима, ти си педераст!"
Теоден пък би отбоя
Скри се в Шлемово Усое
Орки там дойдоха много
Ядоха те бой отново
А Гандалф от Исенгард
Взе си Пипин за другар
И към Гондор те яздиха
В кулата бяла се скриха
Предстоеше битка люта
С мордорска войска надута
Арагорн умрели води
От забравени народи
Как да е, спечелиха
Битка, но не и война
И потеглиха натам
Към Мордор, в последен бран

А в туй време Фродо
И Сам напреднаха много
Изкачиха планината
И влезнаха във недрата
Там причака ги Ам-Гъл
За безценното дошъл
Взе го той в една ръка
И пропадна в пропастта
Пръстена унищожи
Без да иска го стори

А Гандалф, незнайно смел
Яхнал той един орел
Хобитите отърва
От Съдбовната планина

После следва коронация
На Гондора реставрация
Арагорн сега е крал
Той три деня пил и ял
Хобитите се прибраха
В Графството и в мир живяха
А накрая Билбо, Фродо
Гандалф и още немного
С кораб в синия простор
Тръгнаха към Валинор

Ехххх, това трябваше да го запази за..... той си знае за каквото :))


А ти, съкровище, откога му провеждаш литературните четения?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поклон! Нищо друго не ми идва наум да кажа.




П.П. Огромен поклон и за Анарвен, че така ни зарадва вечерно.
Тал: Роханският балрог се използва за ездитен добитък.

Редактирано от Eowyn_ на 03.09.04 20:55.

Еовинакис, благодаря за поклона, ти направо затрогна дълбочината на моята душевност, ама от висотата на манималската скромност смятам, че имаш впредвид Барбанастис!

Ама как ли да му се поклониш без да се поклониш на Анарвен, не знам - Руенския Дух е в нематериален вид напоследък.
Ако видя Татко Барба-настис ще му се поклонясам от твое име! Обещав!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами откога, откога...от днес явно...

Включвам се към поклоните за Аласторчето!!!

интересно,интересно :) много ми хареса ! :) поздравления за автора !

'Враг на владенията Морготови'

Yes! Very good! You don't need read the whole book.

Направо ме разби!!!
Присъединявам се към поклоняващите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В този ред на хубави пожелания и прегръдки да взема да се намеся, та да ви разваля настроението съвсем като внеса малко разяснение. Първо, Аластис не искаше много-много да се публикува това стихче. По някакви си лични причини, мисля. Второ, Анарвен най-нахално ми е ровила в личния архив за да го извади на бял свят и изложи на вашето внимание. Това е най-малкото неетично от нейна страна, да не споменавам, че не ми е искала разрешение. А вие продължавайте да й се покланяте.
Колкото до творбата на Аластис, запазвам си правото на поклон. Това не го отричам ни най-малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите