В "Силмарилион",глава 23, За Туор и падането на Гондолин се пише:
"След време пътят им ги отвел до Ивринските езера и те скръбно огледали тия прекрасни места, осквернени от минаването на дракона Глаурунг;и докато стояли така,зърнали на север да бърза висок мъж с черни одежди и черен меч.Ала не знаели кой е той и какво се е случило из южните области;а човекът отминал край тях,без да изрече нито дума."
За кой става дума тук?За Турин Турамбар ли?

Once upon a time there was a fairy...

не, че съм голям експерт, но ми се струва, че беше точно тъй

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той е. Изрично е казано в "Недовършени предания".

No one remembers the singer. The song remains.

Турин. Същата история се разказва и в "Недовършени предания", както каза и Тал, но там е леко различна:

Even as he spoke thus, they heard a cry in the woods, and they stood still as grey stones, listening. But the voice was a fair voice, though filled with grief, and it seemed that it called ever upon a name, as one that searches for another who is lost. And as they waited one came through the trees, and they saw that he was a tall Man, aimed, clad in black, with a long sword drawn and they wondered, for the blade of the sword also was black, but the edges shone bright and cold. Woe was graven in his face, and when he beheld the ruin of Ivrin he cried aloud in grief, saying: "Ivrin, Faelivrin! Gwindor and Beleg! Here once I was healed. But now
never shall I drink the draught of peace again."

Then he went swiftly away towards the North, as one in pursuit, or on an errand of great haste, and they heard him cry Faelivrin, Finduilas! until his voice died away in the woods. But they knew not that Nargothrond had fallen, and this was Turin son of Hurin, the Blacksword. Thus only for a moment and never again, did the paths of those kinsmen, Turin and Tuor, draw together.

Версията в "Недовършените" е писана СЛЕД тази от "Силмарилион" (пише го във въведението на "Недовършени предания", така че можем да предположим, че тази версия, в която Турин е всичко друго но не и безмълвен, би заменила оригиналната при една повторна редакция на "Силмарилион".

Портал за почитателите на Толкин - връзки и новини

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

благгударя)))
ами аз сега почвам "Недовършени предания" и нямаше как да знам)))ако имам още питания няма да се стеснявам...ще си питам)))

Once upon a time there was a fairy...

"...а най-малкия си син Ерейнион (наречен отпосле Гил-Галад) изпратил в крепостите край заливите."
Това значи, че Фингон е имал поне още един син, нали така? Но защо никъде не немирам нищо за него? А и факта, че след Тургон, Гил-Галад става Върховен крал навежда на мисълта, че ако е имал братя те са загинали. Някой да знае нещо по въпроса

PS. Откъде мога да дръпна музика по "Силмарилион"? Чувал съм че има доста песни

Beleriand, Beleriand,
the borders of the Elven-land.

Ерейнион е единственият син на Фингон. :)
А текстът в оригинал гласи:

Great was the lamentation in Hithlum when the fall of Fingolfin became known, and Fingon in sorrow took the lordship of the house of Fingolfin and the kingdom of the Noldor; but his young son Ereinion (who was after named Gil-galad) he sent to the Havens.

Тоест Гил-галад просто е бил млад по това време.

Що се отнася до музиката,... зависи от стиловите ти предпочитания.

Значи ще виним превода Крайно време е да седна и да ги прочета тия неща на англ. ама пусти мързел
За музиката - стига ми да е хубаваПо принцип слушам всичко, което ми хареса Но ако се намира някой хубав инструментал, ще бъде върха

Beleriand, Beleriand,
the borders of the Elven-land.

Редактирано от Maltalossion на 13.08.04 18:03.