Re: THE CURSE OF THE ELVES!!! / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

Ясно е, че една от “характеристиките” на елфите или Илуватарски дар е способността им не само да ценят и да създават красотата, но и да я задържат в едно безкрайно, непроменящо се състояние. Оттук идва и мотивацията им да създадат своите пръстени със способността им да задържат или спират времето, да запазват всичко и да не позволяват промяна. Поради своята огромна любов към красотата, тяхната основна цел и мисия е да запазят Средната земя непроменяща се.
Сигурно този стремеж идва от това, че те са безсмъртни, макар, че според мен –това не се отнася за Еру например, който се нуждае от промяната и развитието за Божествения си план. Еру обаче – освен дарове е раздавал и доста странни качества ,като , специално при елфите ги е ампутирал от стремеж към промяна. Затова и в крайна сметка,когато пръстените загубват силата си- елфите вече не се усещат свързани със Средната земя и отплават. Те сякаш, просто са наспособни да се нагодят към бързите промени в Средната земя. Несъмнено и това е било в плана на Еру.
Мисълта ми обаче е друга : Неспособността на елфите да следяат и да се нагаждат към промените ги прави да изглеждат по-детски уязвими! И то много по-детски от Хората! Като , че ли като носители на Промените именно Хората са по-способната и по-зрялата раса от Елфите. Ако използваме дуализма материално/нематериално сякаш Елфите носят нематериалното, а Хората- материалното .В зависимост от гледната точка това може да се приеме като еволюция или упадък. Като че ли , най-малко “детски” сред елфите са именно тези,които са имали чести контакти с хората, и с злото отвън- например Елронд. Елфите са , като децата, надарени с умението да изпитват или безкрайна радост и щастие, или безкрайна тъга- няма нищо по средата. Но и надарени с малко наивната идея, че съвършенството всъщност е липсата на каквато и да е промяна.
Ако погледнем собственият им свят е като убежище, като детска градина, като място ,където те могат доволни да си живеят и съществуват необезпокоявани в своят наивизъм. Те са “децата” , от които после възниква по-зрялата раса на Хората.
Не ме разбирайте погрешно- не казвам, че е лошо... Но някак предварително обречено ... като проклятие.
Ако постоянно живееш в съвършенство и красотища – лека-полека ти свикваш с тях, приемаш ги за част от средата и все по-невъзможно ти е да ги приемаш и оценяваш обективно, защото ставаш част от тях. Сигурно това носи тъгата и болката на елфите. Някак стремежът им към запазване на Красотата, в същото време не им позволява да я погледнат в контекста на променяща се и даже “грозна” среда. Част (може би най-важната ) от Съвършенството е да работиш , за да го постигнеш – тоест да изминаваш всеки път пътят до него и да го изстрадаш.:) Не да си го държиш консервирано като компот!
Докато четох писмата ми направи впечатление ей-този откъс от огромното и доста ключово писмо 131, където Толкин говори за елфите:

They became sad, and their art (shall we say) antiquarian, and their efforts all really a kind of embalming – even though they also retained the old motive of their kind, the adornment of earth, and the healing of its hurts

Та интересна е думата “embalming” -балсамиран, което ме води до извода, че отношението на самият Толкин към това качество на елфите не е било много положително. На мен балсамиран – ми навява много за трупове и смърти.... Което е ключа към разбирането на светът на елфите- в действителност той е един мъртъв свят още от създаването си.
Така, че нека ви задам един интересен въпрос: ако имахте възможност да живеете в такъв един елфски свят - красив ,прекрасен, чудесен, съвършен, но неподлежащ на промяна, статичен...-щяхте ли да го направите??? Това предполагам има нещо общо с въпроса за това дали искаш пак да се върнеш в детството...
Та да поведа хорото... надявам се след години да успокоя душата си на ловец и тръсач и да поискам да намеря онова спокойствие ,характерно за елфите. За мен обаче Красотата означава Промяна и Развитие. Доволството е смърт , а твърде многото красота и хубавища ,да не говорим за щастия и радости, постепенно убива вкуса и усещането ти за тях.... Което е странно ,защото понякога за някои определени неща откривам, че консерватизмът ми е в кръвта.:)) Но това е свързано с Драконовата шизофрения.....,което е друга тема.

сега, разбирам прочовешкия ти "патриотизъм", който може би в случая е по-правилно да се нарече видовизъм, но ситуацията не е толкова еднозначна, както се опитваш да я представиш :)

Може би покоят означава смърт, но това е само ако дефинираме животът като движение. Проблемът с такова определение е, че всеки вир или поточе се класира за живо същество при него.

Не съм много съгласна, че елфите се опитват да запазят статуквото в Средната Земя. Как ни е предадена историята: елфите биват отведени в Неумиращите земи и живеят сред самите богове, част от тях обаче чувстват нежелание към тази доминация на валарите и по повод на случката с феаноровите творения демонстративно късат връзките си с валарите и заминават за Средната земя, която за тях е преди всичко едно свободно пространство за заселване и за "живот по собствени правила".
Това показва, че част от елфите жадуват промяна.
Историята обаче се усложнява неимоверно както с родствените взаимоотношения между самите изгнаници, така и с отношенията им със заварените роднини - сивите елфи, а и в ситуацията на постоянна война с Моргот. Покрай всичко това не само, че не им остава време да си построят Новия Елфически Световен Ред, ами по някое време се пръкват и хората и също се включват в уравнението.
Цялата първа епоха се представя от Толкин като една трагична грешка, основно предизвикана от младостта и неуравновесеността на елфите.
Не знам дали от чувство за симетрия, но историята на Втората Епоха е абсолютно същата, само че отнесена към хората. Толкин заклеймява жаждата за власт и надмощие - неслучайно архизлата сила в неговия свят е Мелкор - Онзи който се въздига със сила, нещо което на по-прост български можем да си преведем като Онзи който се налага със сила (The Dominator както се казваше архизлодеят в една друга несвързана с Толкин поредица); за Галадриел пък знаем, че тя тръгва с нолдорите не толкова заради силмарилите, а заради собственото си желание за власт над собствено кралство в Средната Земя, точно затова и подвигът й при отказа на пръстена е толкова голям - в един момент тя вижда към какво я водят всъщност желанията й и се очиства от тях; да не споменавам пък самия пръстен, който в Третата епоха е материалния израз на злото и по същество представлява именно инструмент на абсолютната власт.

Но да се върнем на елфите и промяната. Промяната е много разтегливо понятие. Даже прекалено разтегливо за да го ползваме като достойнство. ОК, хората внесли промяна в пейзажа, но то, с извинение, като във вица - да се бяха иза**ли на Червения площад, пак щеше да е промяна в пейзажа. Промяната (според мен) не може да бъде основно благо като самоцел, просто защото всяка промяна е или безцелна, или добра/лоша спрямо дадена цел. Да се превръща промяната сама по себе си в цел ми се вижда някак безмислено.

Що се отнася до това дали елфите са се предали и са "загинали" - мисля, че има много да се спори тук. Първородните просто не са били щастливи в Средната Земя, според мен. Валарите са им казали, че в Аман им е мястото, те не са им повярвали, пробвали са се да живеят в Арда, но накрая са разбрали, че Валарите са били прави през цялото време. Според мен, елфите си заминават понеже са твърде добри - ако не бяха, щяха да развъртят един ми ти геноцид за чудо и приказ на всичко що не е елф, докато не изчистят Средната земя от всички други раси, и после щяха да си направят елфическия рай. Те обаче не правят така, не могат да си позволят целта да оправдава средствата, а и просто изпускат момента (макар че, аз все още си мисля, че с 2 контрола леголаси, цялата Арда е в краката ти :)) ).
Накрая, след като виждат, че хората са полузагубена кауза да се превъзпитат, а орките се надигат и въобще нищо не е както трябва... мисля, че репликата на Тринити го описва най-точно: I don't have time for this shit. (Което според мен е много тревожна мисъл, имайк впредвид, че я изрича безсмъртен. Може би, все пак човешката цивилизация Е изгубена кауза :})

Накрая елфите са си казали просто "Писна ни вече, отиваме сред хора, които ни разбират и, с които можем да общуваме. Screw YOU guys, we're goin' home!", но това не е смърт, това е по-скоро разделяне на клубове по интереси. Виж и действителния пример - ние си гворим за Толкин тук, а не в клуб Фантастика, Фентъзи или, пази боже, Литература. За клуб Литература ние може и да не съществуваме или да сме мъртви (още повече по твоето определение за застоя - понеже сме се застояли на една единствена тема и един единствен автор вовеки веков), обаче не вярвам някой в този клуб да се съгласи с това. Същото са направили и елфите - отишли са там където ще им е приятно да бъдат каквито са без да пречат на другите да правят същото. Говорим си за идеали, значи. :)

Hi-ho, hi-ho, it's hand grenades I throw...