Днес препрочитах главата за Могините ридове във "Властелинът...". И се зачудих:

Какво точно представляват могилните твари? Дали са не-мъртви, зомбита - плът, съживена от Мрачния властелин, но лишени от душа? И защо са се появили? На чия страна са били, когато са умрели. Ако са били нуменорци, то защо са се "изродили" така след смъртта си (ама и аз ги съчинявам едни изречения!)

На едно място се казва:
"...и се раздвижиха костите из насипите. Могилни твари забродиха из низините и зазвънтяха пръстени по хладните им пръсти, задрънкаха от вятъра златните им вериги..."
И тъй, значи имат кости. Дали пък не са просто ходещи скелети? Не е уточнено дали ръката, която вижда Фродо да "пъпли" към приятелите му, е покрита с плът, нали? Пък очите, които вижда той, когато за пръв път зърва Могилната твар ("много студени, макар да ги изпълваше бледа и далечна светлина"), много ми напомнят Пратчетовия Смърт, което пак подкрепя теорията за ходещите скелети.

И въпреки това аз не смятам, че са такива. Просто не би било достатъчно зловещо...

Във всички случаи обаче ай-нелогична и смешна ми се вижда частта с ала-Адамс-фемили историята - "пъплещата" ръка. Как ви се струва това - сякаш Могилните твари са една ръка и толкоз. Разчленени трупове? Части от тела? Нима това са Могилните твари, които ужасяват само със споменаването си?

Имам една идея около ръката. АКо не бяха изразите "пъплейки на пръсти" и "слепешком се задаваше", т.е. ако не беше самостоятелното й движение, бих казала, че е част от някого (нещо). Известен авторски похват е да олицетворяват разни неща, за да пресъздадат по-добре атмосферата ("ръката се приближаваше" вместо " той приближаваше ръката си"). "Пъплещата" ръка се задава иззад ъгъла, тоест не е казано дали й се вижда края. Може да е съединена с останалата част от тялото, но Фродо да не я вижда цялата. И после "отсечената ръка". Откъде е отсечена? Нима не е била отделена от тялото си?

Та, мисълта ми беше: защо Толкин е описал Могилните твари първо като "кости", после като черен силует със светещи очи, а накрая като някаква си ръка? И какво представляват в крайна сметка те?

П.П. Знам, че темата за Могилните твари често е подхващана тук нашега, но все пак си струва да се помисли по въпроса за тях... Нали?

Аз живея, даже дишам

и обичам да ми е красиво.

Могилните твари занимаваха и мен дълго време. Връщал съм се да чета пасажите във Властелина специално заради тях. На ме ми приличат на съществата от клипа на Майкъл Джаксън "Трилър", които ми приличат на оживели мъртъвци.

Имам едно много все още смътно предположение за тях и то е, че те трябва да се възприемат повече като част от Страшната гора и Първите години. Дори самият Том Бомбадил е същество, чиято роля и произход е неясна, дори тегава :) Та, мисълта ми е, че едно възможно тълкуване на Могилните твари върви със сюжетната загадъчност на цялата област и другите герои в нея. Може би тази страшнота и неяснота е целенасочено изградена от Толкин за да видят неговите хобити в какъв свят се озовават, напускайки Графството. Нещо като първа полу-митологична алюзия за Борбата със Злото, което ще настигне малките същества с голямата мисия - носенето и унищожаването на пръстена. Може би Могилните твари са замислени по същият начин, по който "орките са подигравка за елфите" (макар че Толкин окончателно променя мнението си след написването на Властелина орките да произхождат от аварски елфи), троловете за ентите, а защо не - Могилните твари за Пазителя на Страшната гора. В смисъл, една от интересните идеи на Толкин е, че злото нищо не създава и ражда, а само озлочестява, подиграва, прави гротескно, покварява вече съществуващото.

Ще трябва да погледна отново книгата, за да съм точен, но моето обяснение е такова (в контекста на гореизказаната идея):

- Съществуването на Могилните твари очевидно е обвързано с наличието на гробове, следователно, и на битките, които пораждат такива гробове. Мястото на Могилните ридове е било някога граница, а поради това и бойно поле за междуособните борби в Северното кралство, така и срещу приближаващия се от изток Ангмар, както е случаят с последният каленардонски принц, в чиято могила попадат хобитите.

- Бомбадил се възхищаваше на колие на древна кралица (но не си спомням елф или жена е), което занася в последствие на Златоронка. Тоест, Могилните ридове може да са гробници не само на хора, но и на елфи.

- Може да се проследи къде попада мястото след низвергването на Моргот и промяната на Арда. Ако си спомняш, Мелиан, маярската съпруга на Тингол Дориатски, била направила магически пръстен около Дориат, който да пази синдарите от Морготово и Сауроновото зло. Саурон, който също е маяр, често си мерел силите с Мелиановия пояс и там, където магиите на двамата се срещали, се раждали странни същества, образи, овеществени илюзии, действителни сетивни измами...

Могилните същества за мене са кръстоска между остатъчна магия, претворила се в твар, в смисъл плът, с която да се храни от плътта на мъртвите. Затова и търси свежа плът. Може тези хищни магокръстоски да са опитомени и/ли оформени от Моргот и Саурон, може сами да са намерили път към хранителнителна верига в странна земя като Страшната гора, а може да са някаква тъмна субкласа от творения като балрозите, макар че аз съм склонен да ги причисля към породата на ентите, хуорните, троловете и пр. същества, направени от Валари и Маяри, но не самите тях.

7: "Даже хора, които са интелигентни зацепиха".

"Казват, че могилите на Тирн Гортад, както нявга били наричани Могилните ридове, са много древни и че много били построени в дните на стария свят на Първата епоха от прадедите на Едаините, преди да пресекат Сините планини, за да навлязат в Белерианд, от който Линдон е всичко, останало сега. И тъй, ония хълмове били почитани от Дунедаините след завръщането им и там били погребвани много от владетелите и кралете им. [Някои казват, че могилата, в която бил затворен Носителя на Пръстена, била гробът на последния принц на Кардолан, който паднал във войната от 1409.]
***

В дните на Аргелеб II чумата дошла в Ериадор от югоизток и повечето от народа на Кардолан погинал, особено в Минхириат. Хобитите и всички останали народи пострадали много, ала северните части на Артедаин били засегнати слабо. По това време дошъл краят на кардоланските Дунедаини, а зли духове излезли от Ангмар и Рудаур, влезли в изоставените могили и обитавали там."
"Властелинът на пръстените", Приложение А

"Кралят-магьосник вече разбирал по-ясно цялото положение. В древността той бил чувал нещичко за тая страна при войните си с Дунедаините, особено срещу племето Тирн Гортад от местността Кардолан, наречена по-късно Могилни ридове, където сам той изпратил злите могилни твари."
"Недовършени предания", Гонитбата на Пръстена

Дотук знаем, че са духове и че са били изпратени да обитават Могилните ридове от Краля-чародей. :)

Има една теория, която предполага, че Могилните твари някога са били хора. В "Мъгла по Могилните ридове", след като Том спасява хобитите, Мери казва: "Разбира се, спомням си! Хората на Карн Дум връхлетяха в нощта и ни разбиха. Ах, това копие в сърцето ми!", а по-късно Бомбадил им разказва за кинжалите, че "преди много, много години тия кинжали са били изковани от хората от Задмория - врагове били те на Мрачния владетел, ала загинали под ударите на злия крал на Карн Дум в страната Ангмар". Тук очевидно става въпрос за Краля-чародей, така че хората от Карн Дум най-вероятно са били под властта на Саурон; отделен е въпросът за произхода им. За онези от Рудаур Арагорн споменава, че "те попаднали под сянката на Ангмар и станали зли". :)

Нуменорци, казваш? Да, според мен е възможно да са били Черни Нуменорци, попаднали под влиянието на Саурон. А както знаем, Гортаур е некромант, така че не би му представлявало кой знае какво затруднение да управлява духове (а той си го прави ехей!... :)).
А може пък да са били пленници, и като такива - изтезавани, а след смъртта им Саурон да е решил да използва духовете като свои слуги.

Теории има много, а и мегдан за спекулации голям.
Аз обаче смятам нещо за категорично доказано, само ако Професорът го е написал черно на бяло. А този случай определено не е такъв. :))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няколко насоки ми идват наум:
- проверка на термина в оригинала - как точно Толкин е назовал могилните твари във Властелина, и ако има пояснения в различни езици, може да се разбере нещо за същността, която се е опитал да опише
- аналогии: духовете в блатата и немъртвите, които помогнаха на Арагорн; съответно пораждащите се въпроси са: могат ли елфи да бъдат "немъртви"?
- въпрос: какво предизвиква мъртъвците да блуждаят в света на живите? тук в отговорът може да се включи едно изследване на погребалните обичаи на нуменорците (знам, че имаше такова, но мисля, че не е превеждано и не знам дали въобще е публично достъпно) и примери за проявленията на духове, привидения и "неспокойни мъртъвци"

Лично за мен отговорът е не: всички чудовища представляващи движещи се мъртъвци трябва да са хора или поне други не-елфи, защото всички елфи отиват при Мандос след смъртта си и това се знае със сигурност; също така не бих ги свързвала със "Слугите на врага", въпреки, че според мен авторът ги причислява към злите сили; разликата, според мен, е същата като между онова, което е зло и онова, което е нередно - по презумпция валарите сътворяват съвършен свят, но Моргот и слугите му внасят отклонения, които поради съвършенството на оригинала, могат да бъдат само вредни (всичко различно от съвършеното е не-съвършено по дефиниция); тяхното дело е целенасочено (целта му е налагането на волята/визията на черния владетел над тази на валарите/Еру) и поради това - зло (примерно орките са целенасочено изкривяване и поради това - зло), докато могилните твари, ако представляват ходещи мъртъвци са повече нещо неестествено, което обаче не е създадено нарочно, поради което е повече "нередно" отколкото "зло", защото зад злината му не стои ничия зла воля; понеже ходещ мъртвец е нещо неестествено, то явно представлява отклонение от съвършения първоначален свят, поради което е и зло по дефиниция (тук съмнения няма :) );
Та накрая (и накратко) - не знам докъде стигна диспута за злото в Средната земя, но в светлината на горното, аз бих го разделила на Зло, на страната на Злото/Врага и Зло, по своята неестествена същност, което не участва в голямата игра на Валарите на ничия страна (примерно духовете от Прохода на мъртвите са зли твари, но не са на страната на Мелкор и Саурон, дори напротив по силата на обвързаността си с дълг към Гондорските владетели, се оказват на страната на доброто.)

Свинщина, другари, свинщина!

важно ми се струва и да се отбележи, че Саурон се среща и под името "Магьосникът Некромант" в "Хобит";
също и, че през Първата епоха управлява Вампири и Върколаци, а през втората - души на мъртви човеци - Духовете на пръстена, както и, че самият той на няколко пъти се възражда от мъртвите;
всичко това накуп говори за някакви опити и успехи по отношение на некромансията и връщането от смъртта (да добавим и опитите за връщане на Мелкор от Пустотата, макар че не твърдя, че е същотото) - цялата тази дейност може да е дала като страничен ефект неща като могилните твари, а като целен резултат 10-те назгула; едно сравнение ще е от полза;

Свинщина, другари, свинщина!

Няколко коментара:
1 - Не съм съгласен с тезата, че Могилните твари са подигравка с Том Бомбадил. Те са пришълци в могилите, дошли от Рудаур и май се заселваха в могилите преди окончателното падане на Артедаин. Като нищо да са пратени там с цели покрай войната Артедаин-Ангмар, а после да са останали там в очакване на нов повик, какъвто идва.

2 - с гробовете по-скоро е обвързано местожителството им там, но нищо повече. Те идват от Рудаур, и по-горе го написах. Бойно поле не се знае да е било, а принцът е Кардолански, а не каленардонски.

3 - Колието май е Задморийско (Нуменорско) производство, а не елфическо.

4 - Мястото е твърде на запад от бившия Дориат, а когато Саурон насочва интереса си към Ериадор, Дориат не съществува.

No one remembers the singer. The song remains.

Дам, поредната енигма редом с Бомбадил

Всъщност Ангмар изниква докато Саурон е в нелегалност, така че като нищо той да няма пръст в появата на Тварите. Но пък Кралят-чародей е магьосник, та като нищо да са негово творение. Напълно е възможно и да са били хора, заради хуманоидния облик, но пък от самата им поява ги наричат Твари. Произходът им остава неизяснен... А Рудаурци попадат под властта на зли хора от хълмовете и след като дунедаините избягват, минават изцяло на страната на Ангмар и загиват с него.

А с последният абзац съм абсолютно съгласен.

No one remembers the singer. The song remains.

А, някой по-заинтересуван от мен, знае ли какво се случва с Могилните твари след Третата епоха (тоест след унищожаването на Пръстена)?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В оригинал е Barrow wight. Оттук нататък лингвистите да се оправят...

Хм, това с елфите-духове в Мътвите блата беше интересно наблюдение - досега не се бях сещал за възможност елфически духове да остават извън чертозите на Мандос, изключая Лутиен, но тя е особен случай. Демек, подкрепям тезата за не-елфически произход на Могилните твари, ако произхождат от някаква друга раса.

Съгласен съм и с разделението на Злото. А колкото до титлата на Саурон - Некромант... надали има дим без огън. Но в светлината на това, което писах по-горе, предполагам, че Саурон е предал такива умения на Краля-чародей, тъй като ме съмнява да има негово пряко участие в Ангмар, а именно Кралят-чародей е изпратил Тварите в могилите.

No one remembers the singer. The song remains.

'Wight' идва от староанглийското wiht за 'твар, създание, същество'.
A 'barrow' идва от староанглийски - 'beorg' - могила, хълм; старогермански/фризийски/холандски/ 'berg' (планина, хълм); старонорвежки 'bjarg'; готски 'bairgahei'; и съвсем прихисторик германски 'bergaz' (дори на арменски е 'berdz', на уелски - 'bera', а на санскрит - 'blhаnt-').
Не виждам с какво помагам в случая обаче.
Просто между другото... В 'Беоулф' има част, гласяща : "Wiht unhaelo, grim ond graedig ...", което се превежда горе-долу като 'Unhallowed wight, grim and greedy..." или 'The evil creature, grim and hungry...'. Това - във връзка със злите твари.

В съветите си към преводачите на "Властелинът на пръстените" Толкин пояснява:
"Barrow-wights: Creatures dwelling in a 'barrow' (grave-mound); see Barrow under Place-names. It is an invented name: an equivalent should be invented. The Dutch translation has grafgeest 'grave-ghost'; the Swedish has Kummelgast 'gravemound-ghost'."

Професорът е използвал barrow-wights и в "Завръщането на Беортнот":
And your eyes fancied barrow-wights and bogies.

и... в "Приключенията на Том Бомбадил":

Out fled Barrow-wight through the window leaping,
through the yard, over wall like a shadow sweeping,
up hill wailing went back to leaning stone-rings,
back under lonely mound, rattling his bone-rings.
***
We don't let Forest-folk nor bogies from the Barrows...

Последното /както и преводът "grave-ghost'/ може би подкрепя до известна степен това, което каза Фокс за неестественото.
Обаче Толкин категорично ги причислява към злите същества и точно така ги нарича при първата им поява, Тал, не Твари. :) 'Зли духове' е първото име, под което ги срещаме, а като 'могилни твари' стават известни след като Кралят-чародей ги праща да... си спечелят названието.

Не съм голям привърженик на теорията, че Могилните твари са зомбирани, безволеви същества, подчинени изцяло на чужда воля. И все пак... Кралят-чародей е този, който очевидно командори насам-натам.
Интересни са ми и последните два реда /особено предпоследния/ от заклинанието, което Фродо чува:

Cold be hand and heart and bone,
and cold be sleep under stone:
never more to wake on stony bed;
never, till the Sun fails and the Moon is dead.
In the black wind the stars shall die,
and still on gold here let them lie,
till the Dark Lord lifts his hand
over dead sea and withered land..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Morrigan на 01.07.04 01:45.