|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема
|
Когато тъгата...
|
|
Автор |
Seaborn (JETHRO TULL!) |
Публикувано | 13.06.04 02:18 |
|
Когато тъгата
Безмълвно покълне
В сърцето, където
Превъща се в мрак
И в кротка забрава,
След кратката слава
Духът ти остава
Задъхан от бяг,
След тропотен вихър,
Безропотно стихнал,
С бездомния спомен
За детсво и смях,
Дали ще откриеш,
Че ти сам се криеш
В ненужната сянка
На чуждия грях?
Дали ще приемеш
Ненужното бреме
Да бъдеш сам съдник
На тази съдба,
Която от някой
Небрежно и нежно
Към теб е подхвърлена
с лека ръка...?
Какво си и сторил,
Защо си го сторил-
От мисли отвлечени
Как ще се спреш?
И своята тежка
Човешка обреченост
Как ще премислиш
И преразбереш?
В очите, личи ти
Умората спори
Със старата мяра
За нов благослов.
Горчиво отпиваш
От луди заблуди
С безяростна вяра
И зов за любов!
Но спри! Опомни се
И виж се, че ти си
Все същата външно
Намръщена твар
И в свойта спокойна
Недвойнствена двойнственост
Мъкнеш помръкнал
Коварен товар.
Ще видиш, че трижди
Завиждаш на ближния-
Не че е вечно обречен
На власт.
(При все, че в престижа му
Бързопостижното
Пасва негласно
С най-сластната страст.)
Той властва опасно
С най-бясната истина-
“зъб за чене”
или даже за “две”!
Но мъж ли си? Дръж се!
Задръжките всъщност са
Купол от скрупули
Струпан над теб!
Купове скрупули
Струпани в струпеи
Гнойна пробойна
Във твоето “Аз”
Ех, ако можеше
Божем и кожата
Смело да сменяш
Във нужния час?!
Но никак не става!
С такава представа
Преставаш да се
Уважаваш ти сам...
И пак продължава
Да шава душата ти
Сбръчкана, сгърчена
Болна от срам.
А Мракът не чака!
Със тръпнещи стъпки
Той пищно се нищи
И хищно следи,
Как в куция крак
На живота ти спъва се
Сетното ехо
На детските дни.
Затуй щом тъгата
Безмълвно покълне
В сърцето и тайно
Превърне се в мрак-
Какво ти остава
По пътя безкраен?
...единствен духът ти
Задъхан от бяг...
________________________________________________
Стихотворението е на баща ми, писа го неотдавна и понеже ми харесва, реших да ви го покажа. Дано и на вас ви хареса! Всъщност, достатъчно ще е ако никой не ми се скара, че е трябвало да го пусна в Кръчмата... :)
А си запазвам и правото (ако имам такова) да пусна още някое по-ведро.
Imagine...!
| |
Тема
|
Re: Когато тъгата...
[re: Seaborn]
|
|
Автор |
lkew (kazan) |
Публикувано | 13.06.04 03:42 |
|
ами аз определено няма да се скарам :)))
радвам се че го прочетох. Особено след the sandman #38. Някакси пасна.... благодаря :)
...Тъй напред ни повеждат пътеките вечно...
| |
|
На мен най ми харесаха финалните редове, но и като цяло стихотворението е хубаво.
| |
Тема
|
Re: Когато тъгата...
[re: Seaborn]
|
|
Автор |
Eлиoн (вълна) |
Публикувано | 13.06.04 11:37 |
|
Много е хубаво...
От живота...
Много поздрави и усмивки на баща ти...
И на теб, че си го пуснал
Много,много, много....
Редактирано от Eлиoн на 13.06.04 11:38.
| |
Тема
|
Re: Когато тъгата...
[re: Eлиoн]
|
|
Автор |
Beregyl (innocolindo) |
Публикувано | 13.06.04 13:41 |
|
Поклон на баща ти !
| |
|
Много е хубаво Дано скоро да видим и по ведрите!
Beleriand, Beleriand,
the borders of the Elven-land.
| |
|
Много е. . поетично!
| |
Тема
|
Едно на The Witch
[re: Seaborn]
|
|
Автор |
lkew (kazan) |
Публикувано | 13.06.04 16:46 |
|
Май няма име.
Много ми хареса и тъй като май така или иначе се канеше да го пуска... ами.....
....... пътеките. :)
И напред ни повеждат пътеките вечно
през скали и под горски зелен гъсталак,
край реки невидели морето далечно
и покрай пещерите изпълнени с мрак;
през кристалният сняг на студените зими,
на разцъфнало лято под топлия дъх,
по скали и зелени тревисти килими,
и под ясна луна край планинския бръх.
Тъй напред ни повеждат пътеките вечно
под звезди и под облачен мрачен покров
но краката след дългият път надалече
пак на родният дом чуват тихия зов.
А очите от огън и меч изморени
след чертози и ужас невиждан до днес,
най-подир си отдъхват в ливади зелени,
край познатите хълмове с тихия лес.
...Тъй напред ни повеждат пътеките вечно...
| |
Тема
|
Re: Когато тъгата...
[re: Seaborn]
|
|
Автор |
Lalait (mortal) |
Публикувано | 13.06.04 18:41 |
|
страхотно е,браво!
точно в поезията(и,боя се,в още много неща)никога не ме е бивало,затова много се възхищавам на хора като баща ти!
"and i'm not gonna change may way,so kiss my ass and go the hell.."
| |
Тема
|
Re: Не, неененененене!!!
[re: lkew]
|
|
Автор |
the_witch (селска вещица) |
Публикувано | 15.06.04 01:28 |
|
Елфе....
аз ли не пиша или ти не четеш?
Трябва да се внимава с кавичките, така много тежки таланти ми възлагаш :/
Комплиментите са лош навик, сега нека поне ги пренасоча към правилния човек.
... стихотворението е на... Толкин...
В Хобит, ако не се лъжа.
Гуд нюз - поне темата е е напълно офф сега.
А щях да поствам като цяло събрани моите недомислици.
Нямало едно време...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|