|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Аналогии н-то издание
|
|
| Автор |
Гpaxчe (digger) |
| Публикувано | 29.03.04 09:57 |
|
|
Последните ми две открития са много интересни:
Радагаст /да ви прилича на Рагдаст Кафявия/ е Славянският бог на войната а Гилгамеш /който подозрително много ми напомня Гил- галад, но без тире/ е митичен шумерски герой. Не знам дали са просто случайни съвпадения.
Bumbullaum brumg, ghaashu ghaash аgh Finrod lumpuz ulоma-ugil.
| |
|
|
|
За Радагаст съм сигурен, че не е съвпадение, т.е Толкин умишлено е използвал името, но за Гилгамеш, не знам- звучи подобно на Гил- Галад, ама все пак. . . То има и други "съвпадения" при Толкин- Гандалф, ако не се лъжа беше джудже от скандинавската митилогия, а пък Пипин си е френски крал, даже са го наричали Пипин Къси   !
Пръв дошъл един с величав облик и осанка, гарвановочерна коса, омаен глас и бели одежди
| |
|
|
|
Гилга лад
Гилга меш
Разликата е тамън 3 букви и пълно съвпадение в първите 5.
Bumbullaum brumg, ghaashu ghaash аgh Finrod lumpuz ulоma-ugil.
| |
|
|
|
съвпадението на букви, все още не е никакво доказателство - за справка, виж забележката в клуб Лингвистика за островното племе, което има дума РУКА, че и със това значение, но няма нищо общо с българи и България
Гил-Галад и ГилгАмеш имат различни ударения (както по стандарта на български, така и при четене на английски), а и като образи не си приличат - Гилгамеш не е просто войн, а митичен цар-войн, любимец на боговете, търсач на безсмъртието и тн.
Самото име пък Гил-Галад е съвсем ясно преводимо (не е правен компромис между звучене и значение, както при други) и е просто въпрос на проследяване на историята на появяването му, за да се види дали първо идва името и от него - думите, които съставят значението му, или е сглобено по този начин за благозвучие, от вече съществуващи думи на елфически.
Виж за Радагаст е интересно :)
You say I'm a bitch like it's a bad thing. 
| |
|
|
|
Абе вярно че има съвпадение, ама просто firefox e права- ударението е различно, пък и начина на писане- Гил- галад- Гилгамеш- има едно тире, което попроменя нещата. . .
Пръв дошъл един с величав облик и осанка, гарвановочерна коса, омаен глас и бели одежди
| |
|
|
|
Oбаче е бил владетел на Урук.
Нямам претенции, че знам къде се поставя ударението в името Гилгамеш, Фокс, обаче в името на Гил-галад е точно на първото "а" - Гил-гAлад. :))
Иначе не, не мисля, че Гил-галад има някаква връзка, макар и далечна с Гилгамеш.
Грах, това за Радагаст сме го споменавали и преди, ако не се лъжа. Ама защо да е бог на войната? Радигост (или Радигаст) съвсем не е войнствен, а дори напротив - покровителства гостоприемството: ради - грижа се, безпокоя се и гост - гост, странник. 
Aма ако продължавате с тия асоциации, ще взема да пратя Моргот при Чернобог. :Р
| |
|
|
|
БОЖЕСТВО бранной славы и войны северных славян. Город Ретра, котором стоял его храм, был окружен священным дремучим лесом и озером, и хоть имел девять ворот, входить разрешалось только через одни, к которым вел подвесной мост. Изображали Радегаста вооруженным с головы до ног, с боевой секирою, в шлеме, на котором распростер крылья орел, символ славы, и с бычьей головой, знаком отваги, на круглом щите.
Bumbullaum brumg, ghaashu ghaash аgh Finrod lumpuz ulоma-ugil.
| |
|
|
|
"Имя этого бога пишется различно: Радегаст, Радигаст, Радгост, Радагост, Редигост. На первом изображении бога стоит Ридегаст, на одетом изображении и на жертвенном сосуде Радегаст, на жертвенной раковине –Риадегаст. Это основано на различных поверьях вендов. Само имя выводится различным образом. За наиболее вероятное принимают имя короля Радигайфуса как имя самого Радегаста, и это имя позже обожествили. Михаил Штренцель выводит это имя в своей диссертации из вендского племенного имени Radehascz, что спорно, ибо оно само не немецкого происхождения. А на немецкое название указывает близкое к Радегасту имя Ratgtеber, «советник», которое с бо льшим правом выводится из
древненемецкого или вендского. Венды на своем языке дали этому богу два других имени: они называли его Славарад и Козводиц, и в своей основе все три имени имеют одно значение,которое разъясняется друг через друга. «Слава» или «Злава» значит «голова» или «слушающий», «радзе» – советчик, «водзу» – вождь, «косно» – война. В вандальском имя состоит из двух слов, первоначально из Raden = советовать и Gast, которое не есть Geist или вандальское Gaast = дух, а означает «слуга Господень». И это имя показывает, что данный бог – зависимый, подданный главного бога, его советник« [2, с. 52-53]."
И...
"РАДОГОЩ (РАДОГОСТ, РАДИГОСТ) почитался у балтийских славян и иногда считался
их главным богом"
"..Жива - богиня полабов и Радигаст - бог земли ободритов…" (ей тука вече има някакво съответстие... :/)
"Почиталась богиня жизни Жива, бог плодородия Радигост..."
" Радигост - заботящийся о другом (госте)."
И накрая цялата работа я оплескват Радигаст и Вандалите.
| |
|
|
|
Я виж това:
"РАДИГАСТ (РАДОГОЩ) — молниеносный бог, "светозарный гость", являющийся с возвратом весны; по одной из версий - это вариация имени Даж(д)ьбога. Земной огонь, признавался сыном Неба, низведенным долу, в дар смертным, быстролетною молниею, и потому с ним также соединялась идея почетного божественного гостя, пришельца с небес на землю. Славяне чествовали его именем гостя. Вместе с этим он получил характер бога-сберегателя всякого иноплеменника (гостя), явившегося в чужой дом и отдавшегося под защиту местного очага, бога-покровителя приехавших из дальних стран купцов и также торговли вообще. Славянский Радогощ(Радигость) изображался с головою буйвола на груди."
Зарази ме нещо и почвам да търся под бизона Балрог
Като например:
"МАРЕНА (МАРА, МОРЕНА, МОРАНА) — богиня смерти, зимы, ночи. Вторая супруга Дажьбога. Украдена Кащеем Трипетовичем, впоследствии - его жена. Макошь - противница Дажьбога, который пытался сжечь ее... Богиня по имени Марена (Морена, Морана, Марана) была известна и на славянском Западе, и на славянском Востоке. Ее связывают с темнотой, морозом и смертью. Ее имя родственно таким словам, как "мор","мрак", "марево", "морок", "морочить", "смерть" и еще многим столь же недобрым. От Индии до Исландии известны мифические персонажи, причиняющие всяческое зло: буддийский Мара, искушавший праведных отшельников, скандинавская "мара" - злой дух, способный замучить спящего, "затоптать" его насмерть, Морриган, Богиня древних ирландцев, связанная с разрушениями и войной; наконец, французское слово "кошмар" и английское "nigthmare" из этой же серии." и т.н, като по-нататък се споменава и българска легенда. ;)
Ако искаш, направо чекни сайта Aко не друго, поне е любопитно.
П.С. Бтв, тва за nightmare-а си е абсолютно вярно, щото на англо-саксонски maere означава точно инкубус, демон от тоя "приятен" вид (на староисландски и на германските езици пък е mara) .Та наистина оттам си идва думата в съвременния английски. :)
Редактирано от Strider на 29.03.04 16:00.
| |
|
|
|
Текс! Яко линкче!
- мноу яко местенце тоже!
ами като погледнеш представата на Индоевропейците за света, но в него най-отгоре /на короната на Световното дърво/ стои Богът на бурята, мълнията и т.н. , т.е. той е първото и най-основното проявление на божественото. Много дълго той е бил и върховен бог.
Мълнията има свой символ сред атрибутите именно брадвата! Затова е буреносните-мълниеносни божества носят брадви, чукове и тем подобни инструменти с които трескат квото им падне отдолу!
В същото време, ходещият с брадва е и покровител на дърветата и природата изобщо /колкото и да е странно/, защото да се отреже, изгори, хвърли във вода дърво всъщност означава да се създаде нов /в качествено отношение/ живот. Тук няма да лукумя щото е дълго за обяснение...
Така че като природозащитник тука Радегаст опроделено се доближава до Рагдаст, но за разлика от него като имащ власт над мълниите той е стриктно МЪЖКО божество със силно изразена ... ахм.... мъжественост! Т.е. разните му фалически работа, секс с подръчни инструменти и прочие са налице. Не знам до каква степен това важи за кафявия .
Относно Мор-натата госпожа, то наблюдението ти е страхотно. Че МОР е основен корен във всичките тия красоти беше ясно, но от къде иде /освен че е индоевропейски, /ама то кво ли не е при нас!// не знаех точно ...
Значи какво излиза ... че и двата корена/темина или каквото са там, които са тясно свързани с тази материя са Женски божества! Хела и Марена! Чудна двойка! Ад и смърт ... пълно описание на пола.
"Вторая супруга Дажьбога. Украдена Кащеем Трипетовичем, впоследствии - его жена. "
Че смъртта е жена на Живота е пределно ясно. Всъщност интересно е, че секса и смъртта са проявление на едно и също. ааа... пак се отвях нанякъде.
Та открадването й от хтонично божество /Кащей в ролята/ ми навява някаква връзка с историята за Хадес и Персефона.
Хадес е хтоничен бог, който открадва дъщерята на Природна богиня /или мъжът и е природен бог в другия случай/ и се жени за нея. Когато Персефона е при Хадес всичко умира, докато при втората - самото й име е свързано със смъртта.
Скалъпена теорийка, но толкоз можим...
Bumbullaum brumg, ghaashu ghaash аgh Finrod lumpuz ulоma-ugil.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
