Тичаше във тръс срещу луната,
с хрипавия ек от вой протяжен.
Като в светъл праг, през тъмнината,
взираше се във лика прокажен.

Кой инстинкт от древната и памет
теглеше към светлина душата,
в тази нощ, разстлала като знаме,
траурна пътека към луната?

Тичаше сама... И хищна сила
следваше кръга и, в плен на знака
на съдбата- тайнствено открила
лунен път към Изхода от Мрака...

Но в краката с парещата болка,
все по-трудна беше всяка крачка
във нощта- стаена богомолка,
дебнеща безумната си плячка.

Ето, изнемогнало и гладно,
тялото се свлича като дрипа...
...само дъх и поглед в есен хладна,
и последен зов в душата хлипа...

Студ и пустота... Какво мъртвило!
В гърч се свива сивкавата кожа
над плътта, която е покрила,
сякаш миг, преди да се разложи...

Студ... Струи през восъчно огниво,
блед светлик към Изхода от Мрака-
Там..., където в мраз студът застива
и от Мрака, дваж по-Мрак я чака...



______________________________________

За да не е съвсем офф темата, реших преди по-ведрите да пусна още едно мрачно, което обаче има връзка с дискусийката която направихте, а може би и с Властелина. Радвам се, че предното ви е харесало.



Imagine...!

Редактирано от Seaborn на 21.06.04 20:05.

М-м-м да-а-а...Баща ти си е просто гений и толкоз!А аз не съм еволюирал дотолкова,че да го оценявам...мога само смирено да сведа глава...
Да е жив и здрав!!! Непременно да го поздравиш от мен!

...забравих да се регистрирам... (пустите изпити са ми изпили акъла)
Така или иначе мнението ми важи с пълна сила!!!

Immortality...take it...it's yours!

....Прекрасно е.

П.П.Къде съм тръгнала аз със моите стихове....

Искам си бележките от стария профил!

...ще покажа аз сега.

Казваш, че студът е истински, а това не е така. Мога да изредя доста доказателства, но ме мързи да пиша. Ако искаш - наяве.
За другото съм почти съгласен.

Не беше и заради неговия бърз, полюшкващ се прогрес над върховете на дърветата...(SOS Земя)

Смирено навеждам глава и казвам, че това е едно от най-добрите стихотворения, които съм чел... А относно вашата дискусийка искам да кажа, че всички са прави! Просто зависи от гледната точка! Тъгата е истинска, но тъкмо през тъгата се мъчим да достигем до щастие, което в този случай също ще е много истинско.

офф Вкарахме гооооооооооол!!!

Beleriand, Beleriand,
the borders of the Elven-land.

Не.Тъгата е следствие от щастието.То е преходно.Защото е измерение на тъгата.Тя на сввой ред-на красотата.А красотата е неподвластна на времето,на събитията,на чувствата.
Красотата винаги е истинска =>тъгата също.И макар хората да я преодоляват,винаги остава един белег от нея,един вечен спомен,една зараснала рана. . .С щастието не е така-то трябва да се изживее на мига,колкото е възможно по-искрено и сърдечно.Защото ако си отиде от него няма да остане нищо...само тъга и пустота...красива пустота...защото някъде в нея има скирити усмивки.

Проблясъка на идиота!...

Съгласен съм. Но тъгата е красива, когато си спомняш за щастието. Един красив спомен, който не можеш да си върнеш и за това тъгуваш. Лично аз предпочитам да отида сам на плажа, да гледам морето и да мисля, да тъгувам за отминалото щастие! Много са хубавите неща, за които искам да си спомням...Щастието наистина трябва да се изживее за мига. Напълно съм съгласен!!!

Beleriand, Beleriand,
the borders of the Elven-land.

Това дали преценяваме нещо като студено зависи само от собствената температура. ... И буквално и не.

Много ще ми е интересно обаче да докажеш каквото и да е като истинско. стига да ти се пише :)
.... сенките и пещерата?

"Доказано е
че Вселената се разширява
Следователно
ниe се отдалечаваме
взаимно"

.... но благодаря за усмивките и милите думи :)
(Драконче и Мелиндор)
много значат.

"Доказано е
че Вселената се разширява
Следователно
ниe се отдалечаваме
взаимно"