така обстойно Властелинът на пръстените и с достатъчно голяма вероятност да е установил все пак Дж Р Р Толкин на кой от героите си симпатизира.
По-точно като кой от героите си той така да се каже индиректно присъства в произведението. Всеки автор по някакъв начин при писането на произведението си дава индикации че се персонифицира с някой от героите си. Така грубо казано авторът сам изразява своето присъствие във виртуабната реалност която сътворява...
Моето мнение е се раздвоява между Елронд Полуелф и Гандалф

Очаквам вашите коментарии и предложения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

. . . за Елронд не! Според мен симпатизира на Гандалф, Сам и Галадриел (за нея- в цялото си творчество- не само във ВнП). Към останалите е горе- долу неутрален, а към Саруман, Боромир, Денетор и Саурон е доста суров. Сега обаче нямам време да се аргументирам- следобяд ще го сторя.

Честно да ти призная и аз това се чудя защо точно пък към Гандалф такива големи симпатии. Като изходим от факта че самият Толкин е ял немската попара край река Сома през 1916г., мисля че трябва доста сурово да се отнася към такъв лицемер и егоист като Гандалф...
Галадриел- обяснимо е- идеалът му за жена- доста от нейните черти са сходни с тези май на съпругата му. Пък и да не забравяме че е възпитаван в строг стил на свещеническо семейство...
Саруман доста незаслужено е очернен от Толкин. Според мен Саруман е доста положителен герой -бих го нарекъл част от прогресивните сили в романа ВнП- основополжник е на новите технологии и генното инженерство в тамошната изостаналост. Би трябвало при изграждането на образът на магьосника във фентъзи произведенията доста трябва да се взима от Саруман- това е магьосник-прагматик, знаещ какво иска и как да го постигне, и изхождайки от основния принцип- по късно преоткрит от Тери Гудкайн че обикновенните хора са глупаци и боклуци и магьосникът трябва да се възползва от това...

Сега Боромир е един от малкото реални герои от плът и кръв в този роман. Другите са някакви свръх идеалистични мечтания на автора. Боромир си е жив човек със своите страсти и чувства и качества. И дори актьорът който го изпълняваше Шон Бий -много добре го визуализира...

По отношение на нещастния Денетор- именно незаслужената симпатия на автора към онзи лицемер Гандалф е допринесла към тоталното очерняне на Денетор. Все пак е разбираемо когато един владетел със силна воля и самостоятелни планове и стратегии да не обича много много някой, който му се бърка в работите и да му дава акъли. Той винаги се е противопоставял на интрижките на Гандалф - та за авторът е било доста удобничко да му натресе един от палантирите и най-вече вкопченото съзнание на Денетор към това на Саурон. С 1 куршум - 2 заека

За Саурон- мързи ме да пише на тоя етап- защото може доста да се изпише...
Саурон е владетел с перспектива- може да се каже, че има много общи неща между него и онзи китайски владетел от филма Герой- който си беше поставил за цел да обедини Китай при което му се налага да води непрестанни войни- и околните мислейки го за кръвожадно чудовище и таранин

за сега толкова..
Повече като прочете и от останалите гледните им точки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пpeпoдoбният ЦУП на 08.06.04 16:28.

Хъм, разбираема гледна точка :)

С тази разлика, че малко се изсилваш за саурон. Тоуй принадлежи към миналото, а и медодите му напоследък не се отличават с ефективност.

Беше казано напоследък, че самият толкин се оприличава с Дребносръчко, едно хобитче градинархудожник. :)

За саруман - аз лично съм съгласен с теб, но пък толкин е против прогреса във вида, в който саруман го прилага, така че колко е движеща сила тоя другар не е ясно.

10:56:30 gimli: chakaj, che se pop-vat razni shefove i gledam da browsvam skrishom ;-)

Че що като е суров - това доказва ли нещо? Аз бих се отнасял най-сурово с най-любимите си герои, ако пишех. Чрез страдание - към извисяване, и така любимите ми герои щяха да се извисят, подобрят, усъвършенстват, докато лошите се барат за папурките и тъпчат на едно място. И накрая добрите ще ги победят именно защото са станали по-силни

Признавам, че през цялото време недоумявах защо Толкин се гаври така със Саруман - все ми се искаше той да се окаже скритата сила на доброто, или поне да се осъзнае навреме... обаче ЦУП е прав - той е носител на прогреса и като такъв си получава съответното

*******
– Тате, какво е “мултитаскинг режим”?
– Чакай да си запиша дискетата и ще ти покажа.

.

Портал за почитателите на Толкин - връзки и новини

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно съм съгласен с твърдението ти за Дребносъчко.
Но също ми прилича на хобит...

дунедани,4овекът пита за властелина само, доколкото разбирам, ако му разбирам въпроса правилно-ина4е берен естествено-ина4е ще си го турне ли на гроба.
всеки от героите носи нещо от толкин тва е ясно.
ако става дума за властелинът- билбо!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сериозно!

Вижте на другите герои каква помия им изсипва на главите! То не са Приключения, не са битки, не е глад, не е мръсотия, не е умирачка, не са предателства, не са мъки и т.н. А нашия човек, Мажирепей, все сух излиза! Няколко скъсани одяла от назгулите, няколко дребни притеснения, които забравя моментално, не му се налага да се завира по разни гадни места, никой не му се сърди за дълго. Неговия край е един от малкото, които не са никак засегнати от войната. Само той не губи някой близък или нещо любимо. Дори накрая излиза на далавера от цялата работа, защото получава и понитата на хобитите!

Е, кажете сега, че Толкин не си го глези! Направо контраста с участа на другите е очеваден!

П.П.: Забравих да добавя и основното му предимство - Има пълна изба с бира!

Редактирано от Gallandro на 08.06.04 15:18.