СЕДЯ СИ АЗ И МЪРЗЕЛУУУУУУУУУУУУУВАМ и си мисля Я,малко да си размърдате сивото,зеленото и какъвто и да е цвят въздух да имате в главата си

нали си ме знаете колко съм ЛЮБОПИТНА ими се иска да да ви направя една МЪНИчКА АНКЕТКА ако ми позволите

та интересно ми е значи КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИДЕАЛНОТО ФЕНТЪЗИ?????????????

МДА ПРАВИЛНО СТЕ ПРОчЕЛИ

и без клишета за определени автори,моля

ДАЛИ ДА Е СМЕшНО ИЛИ НЯКАКЪВ СУПЕРТРАГИчЕН ЕПОС?

СТИГАТ ЛИ 300 СТРАНИЦИ ИЛИ ТРЯБВА ДА Е В НЯКАКВИ БЕЗКРАЙНИ САГИ,ХРОНИКИ И ДР.ТАКИВА?

И НАЙ-ВЕчЕ ЗА ГЕРОИТЕ-КАКВИ ВИ ХАРЕСВАТ/аз лично си имам опреелено мнение/И КАК СТЕ С КЛИшЕТАТА-разни супергерои и героини или нещо по-оригинално


ДА СИ РАЗМЪРДАТЕ МОЗЪчЕТАТА И ДА МИ НАПИшЕТЕ

чЕ МИ СЕ чЕТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Справедливост не съществува.Съществувам единствено аз.

Ами аз съм хванал да пиша едно, на което 300 страници мисля ще му стигнат. Става дума за завършено действие, без вратичка за продължение. Говоря за сюжет, който започва малко нестандартно, както и за герои с много малко физически описания. Като го завърша (това ще бъде скоро) ще му пусна една-две редакции и ще го дам на хората от клуба да го прочетат.

Следва частта със спойлери:
Първата част е напълно спокойна и единствения по-сериозен екшън е преследване между два града. От там на сетне започва същинското действие. Следва един странен поход, завършил с битка - първата от няколкото. Има места, които сам съм измислил, градове, чиято конструкция и защита не съм взаимствал от никъде, макар че не изключвам такива вече да са били измислени. Битките в повечето случаи са схематично описани, а някои са прескочени, защото около тях не може да се каже нищо съществено, освен че еди коя си крепост е паднала. Сметнах това за напълно достатъчно, вместо да разтягам локуми. От останалите битки съм наблегнал повече на нещата, които ги съпътстват (примерно гибелта на някой командир). Но като цяло съм се постарал да не го разпростирам досадно дълго.
: Край на спойлерите.

Стига съм си правил реклама. Но това, което исках да кажа е, че го пиша по начин, който ми се вижда най-добър. Без излишни моменти.

Но като цяло най-важното в едно фентъзи е самото действие. Аз лично съм почитател на затворените книги (Властелинът на Пръстените), а не на такива, които имат мегдан за флууд (Колелото на Времето).

How many sorrows Do you try to hide ...

Винаги съм съм се радвал на такива книги , които ме грабват с първата страница и когато стигна до края и (ако има такъв ) нещо в мен иска още и още ...За мен идеално фентази е малко размито като понятие .То може на места да събужда смях в читателя си , а в следващия момент да те забие в мрака на отчаянието и безнадежноста , в следващия момент нещата може и да се поправят , а може и да стане още по зле .Мястото къде се развива действието не смятам , че е от кой знае какво значение , стига да е динамично и да не те пуска да спреш четенето. Самият сюжет може и да е приказен ; като пейзажи ; създания и други подобни , но като изключиш всичко това , нищо не пречи и това да се случва съвсем реално . Героите ги вълнуват същите неща ,които и нас ; любов , свобода , спокоен живот .Но точно това все им убягва и те се борят с всички сили (честно или не )да го достигнат.Всеки си има негов си ИДЕАЛ , държи на него . Е това не значи , че е прав спрямо останалите .Всеки си тълкува истината по свой си начин . Това си е мое мнение ; имам си една такава книга (и ) , ама няма да цитирам .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На едно истинско фентъзи определено не му трябват стотици хиляди страници.Напротив-може да е разказ и пак да е страхотен.

Не е задължително и да е смешно.Нито пък трагично.Достатъчно е да е истинско.В смисъл пак да има фантастичен елемент в него,но действието да се развива по начин по който наистина би могло да се случи.Аз лично предпочитам по-тъжните,имоционални книги.Тоест,в които чувствата на героите са добре описани.Бих търсила подобно нещо и във фентъзито.

За героите...Тук вече ме затрудняваш.Нямам определен критерий за тях.А и невинаги супер героите са клиширани.Всичко зависи от начина по който ги представя авторът.Типичен пример-Ахил.Той е великият,той обира славата,той е Ахил по дяволите и историята ще го запомни като такъв.Напълно изтъркано,но не и по начина по който е направин във филма(примерът няма нищо общо с фентъзито,но ще придобиеш представа за какво говоря).Ето такива герои харесвам аз-хем да са известни и всички да им се радват,хем в тях да има нещо уникално и различно( Фродо е изключение).

Ахил...е ВЕЛИК !!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Идеалното фентъзи, изобщо нещо идеално.. Хъм, това ще да бъде нещо скучно:)

Но такова, което се доближава до идеално... Ами...
Ние сме на мнение, че за да бъде една книга хубава, тя трябва да те разплаче както от смях, така и тъга.

Дали ще е 30 или 300 страници няма значение, зависи от начина, по който авторът разказва историята.

Обичаме героите да са истински и да са ни близки, тоест като четем все едно живеем техния живот:)

Fuer Grissa Ost Drauka

чела ли си историите за господаря ли? :)

*_*

Идеалното фентъзи (за мен естествено) е това което ще ме изненадва през цялото време и поне 50 процента от него ще са нещо за което никога не съм и помислял да си представя. А аз имам много богата фантазия.
Друго което е много важно за мен е събитията да са свързани помежду си логически и да няма разминавки в събития, времена, умения, физика и каквото друго се сетиш (имам предвид, когато има несъответствия между нещата които е описвал автора, а не просто когато има нереални неща).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

идеалното фентъзи е по-умно от мен. То умее да ми задава въпроси, на които аз нямам готов отговор и, които сериозно ме затрудняват ... едновременно с това, то създава усещането, че отговорите се намират в него и само трябва по-внимателно да се чете за да бъдат открити

Идеалното фентъзи има герои, които бих искала да познавам и които мога да си представя в реалността като истински личности независимо от необикновения им вид или качества.

В идеалното фентъзи героите имат колкото битки с различни противници, толкова и битки със самите себе си.

В иделното фентъзи героите са едни в началото и съвсем други в края. Читателят също!

Идеалното фентъзи е компактна маса от която не може да се отдели нито прибави дори едничка сцена, защото загубата ще е непоправима. То е нещо като пъзел с точно определен брой части.

Идеалното фентъзи е метафора на истинския свят и връзката им е колкото открита, толкова завоалирана чрез символи и асоциации, които всеки трябва да открие за себе си.

...искам онова, което искат всички ... но го искам по-силно...

Скъпа Лутиен, подлудя покрай тая биология, а? Аз лично никакво фентъзи освен това на Толкин не съм чела, просто не съм такъв фен на жанра. Но съм чела Приказка без край, ако се брои за фентъзи, и много ми хареса. Това е, и давай по-ведро!

Идеалното фентъзи вече е написано и се казва "Магия за кинжал"
Често обичам да разказвам как четях тази книга, но е дълго и сега не ми се пише.
За мен това е идеалната фентъзи книга дума по дума. Отговаря напълно на вътрешната ми представа кое как трябва да бъде и в какви количества.
Трудно се откъснах да прочета и продълженията, но такива книги е по-добре да ги спре човек в началото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите