В отговор на:

---

Съзлите, мъката, тъгата - те са излишни.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи според теб Ниена е нещо напълно излишно?

Необходимото Ми Зло

Нищо никога по никакъв начин не може да бъде забравено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мислех да се въздържа от мнение,но явно няма да се получи.
Има неща,които или човек почувства,или не.Но да не им объщаш внимание и да се правиш,че не съществуват...Всичко зависи от човека-аз съм емоционален човек и това да се преструвам че нищо не ме е натъжило е немислимо.Пурпур поже би не е такъв...или поне не толкова много.
Спор-не,на тази тема спор не може да съществува.Няма изходна позиция от която да тръгнат всички.

Надеждата съществува,но само за тези,които я имат,които вярват в нещо и които не страдат.

И аз като бях човек бях емоционален и обръщах внимание на чувствата си. Но през последните месеци се опитвам да се превърна в безчувствен камък. Трудно е но не смятам да се отказвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От хората не стават камъни, освен ако не са скулптури.
Стават тухли.
И когато светът се напълни с тухли, резултатът е стена, а не общност...
Едни Хора се страхуваха от Стени навремето:

No dark sarcasm in the classroom
...
All in all you're just another brick in the wall.

О, небеса.... само почакайте!

Явно ще бъда първият. Хубаво е да си първият който е постигнал дадено нещо. :>

И не разбрах как ти хрумна това за тухлите/стените. Би ли обяснил(а).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами... не мога да ти пожелая успех...
Хората са си хора. Камъните са костите на земята, едва ли сме заслужили такава отговорна роля още :)

Как ми хрумна... така ми зазвуча твоят постинг :))
В опитът си да създадат камъни, хората създават тухли... По-подредени и по-малко качествени.
А Пинк Флойд гледам да ми хрумват по всяко възможно време... :)

(но това вече е прекалено офф, май спирам.)

О, небеса.... само почакайте!

Знаеш ли, няма да споря с теб:). Щом мислиш, че мъката и сълзите са излишни, добре, това си е твоето виждане за нещата от живота:))). Но покрай това, което ти каза се сетих, за нещо, което винаги ме е удивлявало у Властелина- че героите на Толкин никога не се срамуват да плачат. Те не се правят на корави парчета, които са неподвластни на болка и страдание.:)
И си спомних за един прекрасен пасаж от книгата, който ще използвам случая да ви припомня и на вас:))

"Озърнаха се. Арката на Портата зееше мрачно сред планинската сянка. Далеч под земята слабо и бавно тътнеха тъпаните:грррроб. Рядък черен пушек се провлачваше навън. Не се виждаше нищо друго; наоколо долината бе пуста. Гррроб. Най-сетне скръбта ги облада изцяло и те дълго плакаха- едни изправени и безмълвни, други проснати на земята. Гррроб, гррроб.Тъпаните заглъхнаха."

All dead, all dead
But in hope I breath...

Ниена не е "нещо излишно". Всичко в света на Толкин си има своето място. Но, както вече ми бе казано, Толкин трябва да се отделя от действителността. Ниена може да дава много на хората (помня един много хубав цитат за нея, само че не мога да го възпроизведа точно), но в действителността е много по-различно.

Далеч съм от мисълта за безчувственост. Тя е нещо по-лошо дори от прекалената чувствителност. Просто казвах, че няма смисъл да се плаче за глупости. Не трябва човек да издава емоциите си - защото другите неизменно се възползват от тях.

И не мисля, че ставам за шут., Талиесин. Мисля, че имаш особено негативно отношение към мен и това малко ме дразни. Не че искам който и да е да ме харесва. .. Но не виждам причина да бъда оприличаван на "шут", без за това да има правдиви причини. Да не би да се чувстваш нещо заплашен, Талиесин?

Още повече, че не всички мои мнения са такива като последните две в тази тема! Мисля, че има хора, които биха се съгласили с това!



Залезът на една личност винаги предшества изгрева на друга.