Наскоро прочетох Хобит пак. Джуджетата от групи4ката все ми вървят на групи4ка в съзнанието, но те си имат идентичност (дори цвета на брадите). При последното четене гледах по-отблизо две от тях.

Прави ли ви впечатление колко грубо е отношението към Бомбур (най-дебелото). На места направо ми дожалява за него. Накрая дори се оказва, че са му внушили силен комплекс (при планината). Утре на светло ще пускам цитати от текста, за да не ровите много. Подигравките и намеците към Бомбур от лек хумор и обичайни подмятания прерастват и към грубост (а може би количествените натрупвания в подмятанията водят до качествени изменения на същите...;) Той без да е виновен, все е виновен:( за размерите си.

Другото е Балин. както във "Властелина.." личното ми мнение е, че Фарамир е представен като почти идеален и по-лъскав от Арагорн, така ми се струва, че в Хобит този образ, клонящ към идеален* (или - по-подходяща дума е май 'изчистено положителен'?) е Балин. Торин е формално 'главното джудже', но истински по-достойното джудже за мен излиза Балин. (макар че Торин е това, чийто характер е даден в развитие и тук малко си противореча, не мога да го противопоставям на Балин от тази гледна точка) Балин е Джуджето като...добрия принц в холмарковите филми.

Знам, че без цитати звуча вятър и мъгла. Но се надявам да не се хващате за думите много дребнаво, да се смилите над безсънната ми глава:))))) и да ми схванете мисълта

Вие как мислите - за Бомбур и Балин?

--
*идеален използвам като заместител на думата, която търся за максимално изчистен от противоречия, които носят някакви отрицателни или неположителни черти на образа...абе ще се сетя по някое врем какво е

Необходимото Ми Зло

знаеш ли, че аз самата винаги съм била озадачена как така има ДЕБЕЛО джудже ... имам в предвид, че при Толкин има какво ли не, но дебели някак липсват. Пък и това единствено по рода си дебело джудже да реши да ходи на поход, които изисква яко ходене ...
Може би Толкин е вмъкнал Бомбур точно заради хумористичния елемент - неговата роля е да служи за присмех и в известен смисъл за "пречка" по пътя на останалите, с което той се справя добре.

Относно Балин... не знам дали в последствие след като го е изградил така или предварително с ясното намерение за това, Толкин го доизгражда с историята в Мория, която поставя Балин на много по-различно ниво от другите участници в похода. Балин е един вид идеалист - нещо доста рядко за джудже. Дори в известен смисъл Гимли е продължение на Балин като характер и можеше да бъде негов син.

Относно Торин Дъбощит - той е настина най-сложният и комплексен джуджешки характер при Толкин. Той има сложна личност сякаш от две различни страни. Тази двустранност е характерна изобщо за расата на джуджетата.
От една страна той е мъдър, смел, вдъхва респект и всички го възприемат като водач. От друга той е алчен, злобен и отмъстителен. Доста болезнена комбинация.

Въпрост винаги ме е вълнувало каква е психологията на джуджетата и как те възприемат отношенията си с другите раси. Да кажем елфите подхождат към другите, без да си кривим душата, от позицията на превъзходството, орките от позицията на древната си омраза . Но джуджетата ... с какво тяхната позиция е по-различна от тази на хората?

Копче, копче, мило копче ... ти ми гащите държиш

Чета си един разговор между двама от мойто племе и разбирам, че ако искаш на кажеш на Хуздул “Голин удря орка с брадва” всъщност казваш:
“Голин брадви орка” – Golin burk rakhasu

Яко, нали ...


и вместо да кажеш "Грах пие бира" казваш "Грах се бири"

Копче, копче, мило копче ... ти ми гащите държиш

Редактирано от Гpaxчe на 28.04.04 13:38.

Напълно съгласен! Все пак Билбо е детска книжка - поне така я е възприемал Толкин и я е написал с такава цел! Логично е да има хумористичен персонаж! На много места съм се смял от сърце именно заради Бомбур (между другото той ми е любимото джудже, и то май точно защото е пълничък) Наистина когато джуджетата си възвръщат съкровището Торин коренно се променя - както казваш - става зъл, алчен и т.н., и въобще не беше правилно Торин така да се заяде на Бард и пр. просто защото ако не бяха езерните хора джуджетата щяха да видят съкровище през крив макарон! Ама така е при джуджетата - видят ли скъпоценни камъни и пр. се преобразяват на 180 градуса! И може би те така възприемат останалите раси - през призмата на скъпоценностите, които за тях явно са по-скъпи и от свободата!

Ай на ведуи! Мае гованен!

Ако беше само хумористичен персонаж, да, но на мене ми се струва, че е малко прекалено, ми те го мъчат това джудже и то очевидно страда не само физически. Кой знае какво ми е било в главата, щом съм го възприела така, като съм го чела

Необходимото Ми Зло

Първият път, когато четох Хобит преди години беше от една огромна тежка книга, с много картинки и обяснения, така, 4е направо се бях потопила в нея и не можех да изляза, и когато Торин умря, плаках

Да, болезнена комбинация, още повече че и тя преминава периоди и развитие. Като драматичен герой. Аз обичам такива - които в началото са едни, после пред очите ти се променят и стават други.

Позицията на джуджетата - струва ми се е някакъв вид аристократичност и самочувствие, което не почива на сравнение с другите. Не точно превъзходство като на елфите. Нещо като - елф би бил "аз съм по-добър от твойта раса, затова си виря носа", а джуджето - "аз може да не съм по-добър в някои неща, но пък съм готин и не ми дреме - имам си история и предци и по свой начин съм си the best"

Необходимото Ми Зло

Във всяко общество, група или да речем семейство има по една хмммм, "черна овца", на която всички си изкарват проблемите и ядовете си! Така е било, е и ще бъде! В частния случай "Билбо Бегинс - Дотам и Обратно" това е точно Бомбур! Ако нещо не върви - Бомбур е виновен, защото е дебел и ни забавя!

Ама спомнете си че джуджетата много се дразнеха и на Билбо в началото, преди да почне да прави геройствата си! Явно просто трябва да се докажеш - "To show your quality"! А пък поне аз както го усетих Билбо от всички джуджета най се сближи с Бомбур! Съвпадение или не........




Ай на ведуи! Мае гованен!

Това ми хареса наистина! Елфите - "Ние сме най-големите пичове в Средната Земя защото сме безмъртни, живяли сме много повече от когото и да било, знаеме много повече неща, можеме много повече неща....", докато джуджетата си копаят митрил в някоя планина и не им пука от нищо и от никой! Само добива да е на ниво! Е, това малко не го приемам относно характера на джуджетата - хора и елфи да си гинат като гниди във войните със Мордор, пък джуджетата да си копаят злато и да си живеят щастливо! Докато другите воюват от векове!

Какво ще речете вие...

Ай на ведуи! Мае гованен!

Не се ли сближи с този, който го носеше?

Необходимото Ми Зло

Нямах го предвид толкова буквално

Това не значи да си студен и самодоволен в дупката си. То е каквото аз свързвам с аристократичност, но тя пък е по-широко понятие, и затова гледам да не го ползвам като етикет

Джуджетата са горди, те ценят себе си, интересно е как си пазят езика и собствените джуджешки имена.

Необходимото Ми Зло