Дори да е писано на латиница е добре казано

"И сякаш времето спря,а Всвмирната душа се появи пред него с цялата си сила.Когато видя 4ерните й о4и,колебаещи се между усмивката и мъл4анието,разбра най-важната и най-мъдрата 4аст от Езика, на който говореше светът и който вси4ки хора на земята дълбоко в сърцата си бяха способни да разберат.Тя се нари4аше Любов и бе по-стара от хората и от самата пустиня,но въпреки това се появяваше отново със същата сила навсякъде, където два 4ифта о4и се срещнеха,както се срещнаха тези два 4ифта о4и до един кладенец.Накрая устните избраха усмивката и това бе поли4ба.Поло4бата,която без да знае, мом4ето бе 4акало през целия си живот и която бе търсило .....
....когато се открият и о4ите им се срещнат,миналото и бъдещето ве4е изгубват всякакво зна4ение,съществува само този момент и тая невероятна увереност,4е вси4ки неще под слънцето са написани от една и съща Ръка.Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки.....Защото ако не беше така .ме4тите на 4овешката раса нямаше да имат никакъв смисъл"
Паулу Коелю "Алхимикът"

I hate to look into those eyes and see an ounce of pain

Но ти говориш за един миг - за мига на влюбването! Той, действително, е нещо такова - чувство на преопределеност, на еуфория; сърцето тупти, очите виждат красота, доброта, истина...

Ами после? Ами когато чувствата изчезнат и всичко стане навик? АМи когато започнеш да виждаш всички недостатъци на отсрещния човек и започнеш да се чудиш какво, по дяволите, те е накарало да се влюбиш?!

Помислете за всичките години, в които Арвен е чакала ли, чакала Арагорн! Помислете за смъртните опасности, пред които се е изправил Арагорн, само за да угоди на "тъста"! Помислете за всичките години, в които Мелиан е виждала безмисленото упорство на Тингол срещу любовта на дъщеря им, жестокостта му спрямо Берен и всички други (джуджетата например, нищо че накрая го убили)! Помислете за Лутиен и опасностите, пред които се е изправила, за да свърши на някакъв остров, остаряваща и умираща, оставаща само спомен за хубостта си! Помислете за Берен и това, че любовта го докарала до самата смърт! Помислете за всички жертви, които са направили всички те, само за да запазят жалките останки от глупавата си "любов"!

И сега ще ми кажете, че жертвите показват колко е силна любовта! Хубаво, всички правим жертви за "вечната" любов. Кълнем се, обичаме, а после просто се уморяваме и пускаме също толкова уморените обекти на "любовта" ни да си вървят, за да започне всичко отново.

Няма вечна любов! Всичко е временно. Не мислите ли, че и тези герои на Толкин, които толкова много са се "обичали", не са се уморявали? Вземете Галадриел и Келеборн (отново). Тяхната "любов" е от толкова дълго, че от нея са останали само навикът и борбата за надмощие (в каквото щете си мислете, че се изразява - има го!)

П.П. Не мисля, че личния ми живот не е тема за обсъждане, Талиесин!

Залезът на една личност винаги предшества изгрева на друга.

и всичко стане навик? - кое стане навик?



Необходимото Ми Зло

Знаеш ли ,Пурпур,имам една учителка по рисуване,която е напълно побъркана горката,и всеки път като се опеташ да и кажеш неща се прави,че не те чувя.Същия си като нея.
Властелинът е художествена литература.Да приемем,че разбирам малко повече от теб в тази насока.Това че си настроен враждебно не значи,че мнението ти е правилно.До сега не съм срещала човек,толкова ограничен в мислите си,та да вижда "навик" и "досада" в любовта.Още повече-за любовта на Берен и Лутиен.Как можеш ие да си представяш,че накрая тя се затрива на некъв о-в,стара ,грозна и умираща?????????Просто не мога да го приема и не осмислям възможно ли е,да има хора,които го мислят.В едни толкова прекрасни произведение като Силмарилион и Властелина няма място за подобен тип мисли.Може и да не знаеш,но на гробовете на Едит и Толкин пише Лутиен и Берен.

Защо трябва да свързваш вечната любов от реалността,която наистина не съществува,с тази от литературата???!!!Немога да повярвам,че смяташ възвишената,красива,чиста,свята любов на Берен и Лутиен за пропиляна ,за еднообразна,за недостойна...А ако виждаш в нея само грозен завършек,значи Силмарилион не е книга ,която да ти хареса.

Има два вида хора-гърци и всички останали на които им се иска да са гърци...

Да,
и в цялата дискусия изглежда има някакво объркване на понятията - за какво се спори всъщност: дали любовта я има или дали е вечна?

И ако говорим много буквално, значи второто отпада, понеже хората умират. Какъв е проблемът на Пурпур - това, че хората умират, следователно трябва да обезмисля каквото са правили и чувствали през живота си ли?

Наистина не мога да те разбера, Пурпурни Явно си доста възмутен и обезверен, но как пък намери точно с Толкин да се аргументираш...чудя ти се

Необходимото Ми Зло

Еовин, ще те помоля най-учтиво да бъдеш по-внимателна, когато пишеш!
Нападателният тон и епитети от рода на "ограничен", "побъркан" и т.н. мен лично ме дразнят и не искам да ги виждам.



Пурпур, на въпроса ти:).
Не мисля, че когато обичаш наистина някого, идва момент, в който този някой ти омръзва и ти си с него само по силата на навика.
Макар че неизбежно първоначалните трепети, вълнения, пърхащи чувства и т.н. си отиват в един момент, те биват заместени от други- не толкова възторжени, но за сметка на това много по-дълбоки и трайни.
И не мисля, че когато обичаш, отрицателните качества могат да те накарат да започнеш да обичаш все по-малко.
Напротив. Всяко едно качество на този човек, независимо дали е хубаво или лошо, е част от него. Познаването на всяко едно от тях води до това, че ти познаваш все по-цялостно човекът срещу теб.
Всеки иска да бъде обичан. И то да бъде обичан такъв, какъвто е. И така както ти очакваш да те приемат заедно с всичките ти недостатъци, по същия начин и обектът ти на обич очаква същото.
А любовта(и приятелството) означават точно това- да познаваш някого и въпреки това да го обичаш:))).


А пък Арвен и Арагорн примерно не се обичат вечно. Вярно, обичат се дълги години, но в крайна сметка животът им свършва и те се разделят:).

Let's go chasing rainbows in the sky

На колко години си, че можеш категорично да заявяваш какво има и какво няма в ”истинския живот”!?
Ти какво точно си видял от него? Всичко? Ама наистина ли? Кога успя!?
(Това и за Еовин се отнася!)

Просто не си живял достатъчно за да я срещнеш. Вечната любов.
Ако чувствата изчезнат и всичко стане навик, значи това не е тя, много е просто. Най-важното за тази любов е, че не е първа, а последна. Така че не се изненадвай, че не я срещаш в началото на живота си.
Има нещо много лесно, по което можеш да я познаеш. Когато влюбването и химическите коктейли, които бушуват в теб престанат да те заслепяват, тогава виждаш, че обектът на чувствата ти е още по-прекрасен от онзи фалшив образ, който си имал до сега. Виждаш недостатъците му и разбираш, че ги обичаш така, както и всяко друго нещо, което е част от него. И най-важното - разбираш, че си срещнал последната любов - вечната!


За толкиновите герои с теб не ми се говори. Ти сам си противоречиш и сам изкривяваш в тълкуването си очевидно написани неща. Ако не си го разбрал както Толкин го е казал, аз не бих могла да добавя нищо за да ти помогна с разбирането. Не е нужен аналог в личния живот, за да почувстваш тази история. Поне не би трябвало да е нужен.

Ако обичаш себе си... значи си открил вечната любов.

В отговор на:

---

Да вземем Арвен и Арагорн. Тахната любов е толкова "хубава", толкова лигава *бъъчи нос в отвращение*!

---