4естно си казвам,темата на Йоан (с много респект) ме накара да се замисля за истинските същински герои. та дали е гандалф,фродо,сам,елесарят или някои друг-ясно е.оба4е без кой не може-без едни4кия най-грозен ам-гьл(смеагол). не знам да има по същински герой във властелина. преди време имаше тема-какво щеше да стане ако фродо бе запазил пръстена. е,ако го нямаше бедния смеагол то4но това щеше да стане.
4естно си признавам в на4алото недоумявах защо толкин запазва амгъл в властелина като можеше да го бастиса след хобит-още пове4е 4е щеше да изглежда по достоверно,след като горкия е без пръстена. оба4е той го запазва и дори като мотивация го прави много по силен образ от който и да е от останалите.
без да навлизам в хуманно-философски брътвежи, според мен толкин то4но с амгъл показва,4е за всеки има шанс-колкото и да е закъсал или пропаднал-да извърши нещо изклю4ително,нещо от изклю4ителна важност за вси4ки. е,да,мотивите на амгъл наистина едва ли са толкова благородни,но резултата е налице. без амгъл мисията на фродо щеше да излезе ....хмммм да не казвам какво.и може би гандалф на това и се е надявал донякъде-на амгъл4о!
та мислълта ми беше,4е едва ли има по-оригинален,по-клю4ов и по-"същински" герой от малкия грозник.:)сигурно и затова п. джаксън му отделя толкова време и работа,4е да го изпипа. дали е успял няма да споря! аз си го представям още по грозен,даже доста по-!:)))

ONLY THE GOOD DIE YOUNG
ALL THE EVIL SEEM TO LIVE FOREVER

Аз мисля, че Гандалф изобщо не се е надявал за нищо на Ам Гъл. Чисто и просто неговият морал съдържа една много ценна мисъл - не наранявай друго създание без причина, от страх или отмъстителност.

Happiness is that state of consciousness which proceeds from the achievement of one's values

Уау...
Искаме и ние кажем нещо!
Това е първата такваз тема/свързана с Ам-гъл/, която засичаме тук, откакто пребиваваме в клуба:)))
/me радва сссе:)))
Обаче пак се отнася до действия://
Това не, че не го обичаме, но героите като цяло са по-ценни като същност, а не като това, което правят:))/не, и по това са ценни, защото действията говорят за тях, но в този случай това не важи/
Мда, Толкин показва чрез Ам-гъл/може би/, че за всеки има шанс. Но не винаги този шанс е да извърши нещо велико- в случая всичко опира до случайността. Поне това с унищожаването на Пръстена.
По-скоро показва, че за всеки има шанс да бъде по-добър и т.н. и т.н., стига да му се помогне малко:)) А ние сме убедени, че по някое време, Ам-гъл наистина искаше да помогне на Фродо и то не защото е господар на Безценното.
И да, Гандалф е прозирал нещо там в бъдещето, но дали е имал точно това предвид... Кой може да каже?
"та мислълта ми беше,4е едва ли има по-оригинален,по-клю4ов и по-"същински" герой от малкия грозник.:)"
С голяма част от тукнаписаните неща сме съгласни, все пак говорим за наш любим герой. Но няма да започнем с лирическо отплесване кое му е най-оригиналното, хубавото, ключовото и т.н., защото знаем, че това не е за всички така:)))
А П.Дж. не знаем защо му отделил толкова време, обаче едва ли точно това е критерий за това, че даден герой е важен:))

Ich bin der Reiter
Du bist das Ross
Ich steige auf
Wir reiten los...

Не съм много съгласен, защото всичко това накрая става случайно. Единственото към което се е стремял Ам-Тъл е да се докопа пак до "Безценното си", да свети маслото на Фродо и Сам, и да гние с него в някоя пещера, ако не го хванат Назгулите. Вярно, има момент на разколебаване, но той трае кратко. И това че без да иска унищожава пръстена, не трябва да се приписва за негово съзнателно действие. Унищожаването на Пръстена е една голяма случайност!

Ай на ведуи! Мае гованен!

Щастлива случайност, да.
Обаче сме готови да поспорим затова, че през по-голямата част от времето Ам-гъл иска да "свети маслото" на Фродо и Сам/добре де, неговото може и да иска да го свети.../ По някое време Ам-гъл обиква Фродо, мдасс, ама заради тая лепка Сам ходят при Корубанчето.

Ich bin der Reiter
Du bist das Ross
Ich steige auf
Wir reiten los...

тая тема наистина е доста умоемка. според мен АМ-ГЪЛ е може би единственият който наистина върши нещата както трябва, т.е. той единствено знае какво иска и как да го постигне, независимо от цената която плаща(болка, страдание, унижение и т.н.). доста мъжки постъпва и той наистина е един от истинските герои, да не казвам единственият.

остър леден връх
от окото на една звезда
аз идвам за да ви убия

Дори Ам-гъл да обиква по някое време Фродо, той едва ли би могъл да го обикне повече от Безценното му, така че струва ми се със или без Сам отиването при Корубана е неизбежно.

Let's go chasing rainbows in the sky

ти ме разби напълно!

Ам-гъл е ЕДИНСТВЕНИЯТ, който знае какво иска?! И как да го постигне?! И постъпва мъжки?!

Другите не знаят какво искат според теб ли?!
Или не знаят как да го постигнат?!

А какво мъжество виждаш в подлото завеждане на Фродо и Сам при паячката, която да му свърши мръсната работа, в дебненето от засада и нападането в гръб!?

Let's go chasing rainbows in the sky

То и аз това го казах - че за кратък период от време има разколебаване в него! То е ясно че в един момент иска да се промени, но не успява!


Ай на ведуи! Мае гованен!

подло.... завси от гледната точка. това че фродо играе добрите в случая не значи че всеки който е против него е подлец. Амчо е просто хитър.... още повече че пръстена си е негов. билбо е крадеца, а горкото черно същество си го иска обратно. например ак някой открадне от мен и аз ще направя всичко което ми е по силите да си го върна.
мъжки защото наистина хич не му е леко, бая си го гърчат през цялото време, но той дори и не се поколебава, докато например ВЕЛИКИЯТ фРОДО е напът да се скърши.

остър леден връх
от окото на една звезда
аз идвам за да ви убия