Бях още млада, чиста и непорочна, когато се докоснах до пълната власт и красота на мрака.
Бях самотна, "прекалено си прекрасна", казваха другите; но за мен това си бе чисто оправдание да не ме доближават.
Все още ми е трудно да разбера защо бях отхвърлена.
Хората говореха, че от думите и песните ми блестяло светлина.Казваха, че съм не човешко създание, както всички тях, а същество, изпълнено със светлина.Ако някои от тези, който говореха така, ме срещтне днес, едва ли ще изрече отново същите думи.
...Светлик, да, така бе името ми в онези незапомнени времена.
Красиво име имах, но душата ми беше самотна.Светлината не ми помагаше, тя не привличаше хората, а ги отблъскваше.Въпреки това тълпи се стичаха, за да ме погледнат.Затова, може би една от главните причини е тази-мракът в сърцето и умът ми може би щеше да привлича хората по онзи странен начин.
Кого залъгвам!истинската причина да призная мракът за мой дом до края на света бе онзи странен предмет, онова камъче(или поне така изглеждаше), и все пак бе прекалено гладко и кръгло... за да е камъче.
Може би беше кълбото, онова, за което хиляди приказки са изговорени край огнището...Може би.
намерих го там, на поляната.Да...то привлече погледът ми.Бях наистина млада, когато забелязах нещо да блести в тревата.как никой не го бе забелязал?И за това имам отговор.То е било направено за мен и за никои друг, направено е за да го намеря аз.
Все по-често се отделях от хората, дошли да погледнат красотата и светлината в очите ми.
Все по-често отивах при кълбото, за да стана поне за миг владетелка.На какво?На всичко, на мрака, на светлината, на любовта, на омразата.
В него съзирах собствените си мечти.Мечти, в който виждах...

...следва продължение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

супер е ,чакам с нетърпение продължението

Направо е супер.Използвам случая да кажа на Мрак най-голямото БЛАГОДАРЯ защото най-сетне съм си регистриран член на клуба!Да живее Мрак

ЧЕСТИТО!!!
Ликувайте всички балрози, назгули, елфи..и обикновени посетители на клуба...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от dragon_eye на 18.01.04 20:51.

Мда честито присъединяване към нас.


P.S към Мрак-да не забравиш да ми донесеш разширената версия на Задругата другия път

Мрак нищо не направил, само си предложил услугите...

Feel the might
Inside of you!
Raise your blade
It's time to fight!

Крайно време беше
Честито!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Почна като в холивуд да ни оставяш в момент на нарастващо напрежение! Добре!
Чакам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...Мечти, в които се виждах като владетелка, мрачна и прекрасна.желаех света да е в краката ми.
Но по някога се случваше нещо странно.Виждах хора от непозната за мен раса, които говореха на странна кръгла маса.
Но това няма значение, аз вярвах, че мечтите ми ще се сбъднат и не правех нищо по въпроса, просто вярвах, и все пак не правех нищо по въпроса.Както разбрах-не е и трябвало.
Страната ми процъвтяваше и сякаш моето кълбо беше главният виновник.
в него аз виждах да цъфтят най-различни растения в собственият ми дом.За мен това беше символично, значеше, че мечтите ми ще се сбъднат.
някои ден.някои ден, казвах си аз.
Майка ми започна бавно, но сигурно да се притеснява за мен-не се виждах с никого.
Тогава тя се поболя.разбира се, не тежко, и все пак беше на легло вече дълго време.Баща ми ме посъветва да отида в гората и да намеря билката Розов храст, рядка, но много лечебна билка.
Аз мислех, че майка ми ще се оправи, ето защо не ходих в гората.
В кълбото се отражаваха съвсем неясни за мен неща, никога дори не съм си ги представяла, за да метая за тях, и все пак виждах все по-често тези непознати хора от непозната раса.
Започнах все по-често да мисля за това, изведнъж ме обзе силно желание да избягам, да се скрия.Чувтавах се, сякаш има нещо в главата ми е чете мислите ми.

...следва продължение...(ако измисля кога да го напиша)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Допада ми много. Чакаме продължението.

Feel the might
Inside of you!
Raise your blade
It's time to fight!