Не говоря за някое фентъзи, или дори легенда или мит - става дума за Детската приказка. Кои приказки харесвате? Какво в тях ви пленява? Обичате ли дори и сега да препрочитате някоя от тях?

И за да не бъде съвсем Off... какво от Детските приказки откривате у Толкин (разбира се, най-вече "Дотам и обратно")?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Питър Пан но и повечето на Андерсен, както и още доста други.
Препрочитам ги като ми писне от сериозни неща или ако се претоваря от бачкане
Когато бях съвсем малко хлапе вярвах, че Питър Пан съществува. Представях си, че все някога ще дойде да ме отнесе на острова и си измислях хиляди истории, които могат да ни се случат, докато родителите ги няма Може би затова ми остана като най-любима приказка Защото толкова съм я доизмисляла, че вече не помня кое е от книгата и кое съм си го представяла аз Ето един добър повод да я прочета отново

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

много, много любими писания са ми приказките :)))
сред най-любимите :)

а най-любими от приказките....
1 "Снежната кралица"
2 "Малкият храбър Анри"
3 български народни приказки, на никоя от които не знам името :/

Що се отнася до Билбо, не го намирам за приказка... детски роман - да.

Винаги е по-добре да имаш два свята.

Анри не беше ли оная френската приказка за един младеш, дето с майка си гладуваха и той направи перука на един великан? :)
Припомни какво ставаше всъщност? Изпозабравил съм, а много ми харесваше целия сборник...

Снежната кралица - даааам.

А Жар Птица? Мноу яко, ако само можех да си го спомня....

m3g4 l33t extra special forces assassin from the army of complete and total undeadness

Уф... де да знам. Много са... То имаше и разлика между приказка и детска книжка . Например Туве Янсон и Астрид Лингрен май не се броят...

Абе да кажем: Котаракът в чизми .

Иначе точно приказка не съм чел отдавна, но наскоро четох "Роня - дъщерята на разбойника" и "Братята с лъвски сърца". В плани за скорошно четене е зареден и "В края на ноември" .

О, ако се брояха щях да съм за Емил от Льонеберя или Том Сойер
Ама то и Питър Пан не е съвсем приказка... Що не каза някой Роувърандъм?!

Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!

Дам, същия :))
Май нямаше перуки за великани... търсеше една билка, за да спаси майка си и се поразходи докато я намери - жъна с едни джуджета, помага на тоя- оня... но не съм я чела отдавна..

В рамките на сборника (много хубав, много забравен), Анри изглеждаше рицарски на фона на всички феи,
жар птицата също :)

Винаги е по-добре да имаш два свята.

Колкото и невероятно да звучи мойта любима книжка беше с румънски приказки и се наричаше "Храбрецът Пръстенчо" !!! Беше невероятна! Но се загуби някъде през годините, и сега не мога да я открия.

BTW когато главния герой тръгваше за някакво дълго пътешествие, винаги слагаше в торбата си "румена мамалига". Ние със сестра ми (тъй като бяхме доста ситни дечурлига и нямаше кой да ни обясни) не знам защо бяхме решили че тази румена малига представлява суха кора хляб, намазана обилно с масло...Няма да ви казвам колко масло сме погълнали тогава, явно е било достатъчно за цял живот, защото до ден днешен не понасям маслото

Топ 2
Приказка без край. Приказка за Стоедин.

Иначе...

Онези големи хубави книги от преди 15-20 години - Африкански приказки, Индийски приказки, Френски приказки, както и най-хубавата - тази с Ян Юнака и Матей скъперника, Сритото съкровище (Замъка Ив), Кошчей Безсмъртни, Русалката от езерото... - който я е чел, не може да не си спомня.
А, и "Тримата братя и златната ябълка" също. Където царкинята си поръча дробчета от мисикоми... Въпреки че момента, в който нашият човк хранеше орлицата с късове месо, отрязани от крака му... И Красавицата и звяра (основно след филма на Дисни...).

Ох, не знам. Сложно ми е да си избера приказка, а не детска книга, където веднага ще сложа всичко на Астрид Линдгрен, Туве Янсон, Михаел Енде, както и Хрониките за Нарния, Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, Конче-еднорогче, Татко-дългокрачко, Децата от гарата, ...

И Малкият лорд Фаунлерой и Малката принцеса.
И особено Тайната градина!

Всичко гореспоменато е четено и препрочитано многократно.

Винаги съм харесвала повече "пълнометражните" истории, отколкото късометражните произведения. Те някак си никога не са имали (за мене) нужната ... дълбочина на сюжетната линия, развиване на образа на героите и т.н. ;)) Друго си е да разполагаш с поне 100-200 минути/страници...

Какво ми харесва? Какво ме пленява?
Приключението, предизвикателството...

И особено докосването (при по-слабите истории) или потапянето (в силните) в друг, приказен свят.

Редактирано от Kpиc на 14.01.04 14:39.

Приказки от Кукувден ;-)
Но за съжаление ми я откраднаха навремето.
Спомням си прекрасно приказката за хубавата Давна, която живеела в Бретан и била приятелка на монаха Кукън О`Кукън, който много забравял и бил отнесен. Той пристигал всяко лято с игумена на манастира където живеел за гроздобера във Франция. Благодарение на приятелството си с нея и упражненията всяко лято той дори научил таблицата за умножение до 7. После Давна се рязболяла тежко и починала. Кукън станал пак предишния нехранимайко. Когато му дошло времето и на него да умре се качил пред рая и от портата излязъл Св. Петър. Трябвало да му измислят празник щото бил монах и го канонизирали за светия, да ама той бил забравил датата на която умрял тъй като не намерил точния път до рая и дълго се лутал... не помнел дори рожденната си дата. Тогава на входа на рая се появила Давна толкова усмихната и щастлива. За съжаление светеца не го пуснали вътре... На въпроса кога ще стане това Св. Петър му се троснал ... на Кукувден. И от тогава Кукън стои пред вратите на рая и се мъчи да се сети поне една дата, а Давна му носи отвреме на време по едно парче звезда да си го моделира и да не му е скучно, защото той бил на земята каменоделец.. и когато се ядоса много той запокитва звездата от небето и това са падащите звезди.
А тази приказка е толкова стара и е от времето на Хубавата Давна т. е. ОтДавна.

Лека нощ мили деца.


Келебриан