Автор: Мари Макнамара


През повечето време от моя юношески и зрял живот, щом кажех на някой, че съм чела "Властелинът на пръстените" няколко пъти - добре де, веднъж на година, то този някой веднага решаваше, че съм луда.

Гаджетата ми най-вече - вцепеняваха се, а очите им започваха да претърсват стените за най-близкия изход, щом промърморвах нещо на елфически или изваждах костюма си за Хелоуийн.

Беше безполезно да споря, че "Властелинът на пръстените" е епична художествена творба, превърнала се в класика и че основите и се коренят в древните митове и езици. Обикновено, трилогията се свързваше с наркоманските истории през шейсестте, когато обикновено се изполваше за подставка на бонга.

Сега, разбира се, всичко се промени. Днес Виго Мортенсен е на корицата на "Венити феър" в ролята си на Арагорн, син на Араторн, наследник на Исилдур, последен крал на Гондор.

Днес тийнейджърки с тениски на бой-групи се тълпят над списанията с лика на Орландо Блум. Сутринта, в магазина, една от тях въздъхна - "Леголас ми е любимец". Аз си мислех единствено как ако когато бях на нейната възраст бях казала думата "Леголас" щях да рискувам вечно социално изгнание.

В днешно време всеки фен на Толкин, когото познавам, вече е излязъл от своя килер. Днес вече можем да си говорим за героите, които сме обичали през цялото това време. Това е хем освобождаващо, хем малко плашещо. Странно е, когато мейнстриймът започне да говори на твоят език.

Или почти. Колкото и невероятен и да е Джаксъновия "Властелин на пръстените", то той си остава точно това - "Джаксъновия "Властелин на пръстените", а не Толкинският. Така че е трудно понякога да прекъснеш ентусиазма на феновете на филма с малки частици от предистория от книгата или да посочиш (многото) места, в които филма се различава от книгата.

Един приятел, който ме попита някои неща за някои герои ме погледна странно щом свърших с отговорите.
- Е, благодаря. Разбрах го сега. И.. между другото - трябва да си прегледаш главата...

Редактирано от Adanedhel на 05.01.04 19:43.

До 26ти миналия месец добре...

Сега сериозно. Ако питаш за нещата в статията, от социална гледна точка никак. В България поне в това отношение явно не сме били толкова репресирани. Повечето ми познати така или иначе бяха чели книгата и повечето от челите я и харесваха, дори да не бяха големи фенове. Останалите я възприемаха просто като книга, която не им е интересна, но не и друго. Може би заради комикса в Дъга, която тогава беше и единственото такова списания, но Властелина си беше популярен от как се помня. Общо взето в България никога не е било странно да си Толкинист . Или поне в средите в, които аз съм се движил.

Ще си позволя да отговоря.

Чела съм Властелина на 13, лепила съм си на стената карта на Средната Земя, когато връстниците ми си лепяха ... баси и аз не знам кво са си лепили, аз си лепях Средната Земя! С една съученичка апокрифно създавахме героите от Лего и нелегално обсъждахме качествата им.

На въпроса. За разлика от голяма част "стари" фенове, аз харесах филма(поне първите две части). Ако питаш как се отрази на виждането ми за Средната Земя, веднага ще отговоря - никак. Даде ми визия, която е много добра, но не множе да замени това, което съм градила в представите си толкова години.

Ако питаш (както подозирам) как ми се е отразил на социалните контакти, отговорът е същият - никак. Отдавна съм разбрала, че освен в конкретни ситуации, спомянаването на битки и пръстени не е най-добрата тема за разговор, когато искаш да изчукаш някого (извинете ме за израза, но е така).

Отрази се обаче на отношението ми към околните. Доста е дразнещо когато една малка пикла (с извинение) скача и крещи колко си пада по Леголас и че ЛОТР и е любимият филм... Тъжното е, че същото това девойче след две години изобщо няма да си спомня за какво става дума и ще си има нови любимци.

Едно време се готвехме за кръстоносен поход, който да покаже на света, че това, в което вярваме е истинско. Суматохата около филма ме накара да прозра, че подобно действие би било безсмислено. Едва ли някой би схванал за какво става дума, без да е минал през това, през което са минали повечето "стари" фенове. Подозирам, че на това се дължи не особеното удовлетворение от филма на много от тях. Просто това са неща "не за всеки" и в момента, в който се превърнат в масова култура губят и чара и тайнството си...

Съжалявам, ако съм обидила някой, обаче мисля, че тук искахте честно мнение. Е, по-честно не знам дали ще получите... и по-натъжено от този факт...

Here I am - on the road again...

Ще си позволя да покрепя Лейди в мисълта й за мейнстриима. Честно казано, филмът за мен представлява напълно отделно произведение, което просто ползва същите имена на героите. Когато ми изхвръкне пред очите някое момиченце и ми изтърси колко готина, невероятна, страхотна е Арвен .. ме заболява корем. Защото ми е напълно ясно, че не става дума за Толкиновата Вечерница. Същото и за по-голямата част от героите във филма.
Сигурно си спомняте как завърши книгата. Сам се безпокоеше, че Фродо не получава възхищението и обичта, които получаваха Мери и Пипин в Графството. Точно това чувствам след излизането на филма - някак книгата остава на заден план.

This ain't no technological breakdown...
This is the road to hell...

Не си спомням някога преди да ми се е отразявало по какъвто и да било начин това, че обичам Толкин. :)
Даже си спомням, че в ученическите ми години Властелинът беше нещо като отличителен знак- начин да познаеш себеподобните. :)))

Как ми се отрази филмът- ами наред с всички хубавини (дори само трепетът и очакването на отделните части си заслужаваше :-) , като че ли създаде някакво тъжно чувство в мен...
Вярно, хубаво е, че филмът показа нещо толкова красиво на много хора, но...
Властелинът е модерен в момента, а мен това ме убива.
Застават срещу мен разни хора и ми обясняват затова как филмът е епичен, грандиозен, плод на дългогодишен труд, как има невиждани мащаби, ефекти, визии в него, колко се е постарал Питър Джаксън, а на мен ми идва да им изкрещя, че тия неща нямат значения, че важното е, че това е история за човещината, за красотата, светлината и силата на човешкия дух... Но после някой изтърсва "Гле`й къф мъж е Арагорн" и... на мен ми става тъжно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами аз първо гледах филма, ама много добре ми се отразява книгата...

Приска ни се и на нас да кажем нещо. Не защото сме дългогодишни фенове, не защото сме имали някакви трудности и такива неща. Искаме да кажем нещо, защото ние бяхме част от онази масовата вълна запленени от филма. Обаче незнайно защо филма не ни стигна, не беше достатъчен. Прочетохме книгата/и другите книги/ и чак тогава започнахме да обясняваме кой герой и защо ни е любим.
Вярно, не е хубаво, че всички навред ти описват колко готин е Леголас, Арагорн къф е мъж и т.н. Обаче забравяте, че въпреки тези хора се случва/може би рядко/ да има и такива, които да се влюбят не е в тази визия, която П. Дж. ни изгради, а в истиснкия свят на Толкин- такъв, какъвто е, такъв, какъвто го чувства всеки един от нас/изпълнен с всички онези неща/та и отгоре/, които Феята изброи/.
Така де, искаше ни се да защитим всички онези гледали първо филма- и те са изживяли нещо, което по-старите фенове не са могли

Ten thousands miles away
Where the moon took to the stars...

Ако питате мен, и сега не е лесно да си почитател на Толкин.

Въпреки "монуменалността на филма" и т.н. в света на околните непрестанно се чувствам самотна, отхвърлена, неразбрана, когато говоря за Толкин. Повечето хора, които познавам извън клуба, ме гледат като психично болна, когато им кажа колко интересна книга е "Властелинът". "Как можеш да четеш такова нещо?" "Не го ли виждаш колко е дълго това?" "Не е ли по-лесно просто да гледаш филма?" Никой не може да разбере богатството, което представлява тази книга, всичко, което тя дава, пълнотата, която оставя у теб, когато я прочетеш...
Всички се интересуват само от това, което е модно в момента. А дори при този филм, "Властелинът" пак не е нещо модно. Не че някой би искал това, което ни прави специални, да бъде поредното модно увлечение... "Властелинът" - това е нещо съкровено, нещо, предназначено за хора с богато въображение, с мечти, хора, които се чувстват различни. Това е и съдбата на истинските Толкинисти - поради специалността си, те са отритнати от света.

Толкин не е за всички! Не всеки може да го разбере, не всеки може да го почувства... Повечето хора виждат във "Властелинът" само "невъобразимо дългото описание", "нелогичния образ на Фарамир"(не ме питайте какво е това, чувала съм го със собствените си уши!), "хубавия филм, който измества книгата, защото така е по-удобно".

Не ви ли се е случвало да говорите на своите близки за Толкин? Как са ви гледали те? Като извънземни? Най-малкото. Не сте ли се чувствали неразбрани? В повечето случаи при повечето ми близки "Толкин" е тема-табу. Когато спомена нещо за него, те сякаш си казват "О, не, пак ли!" и се стараят да не ме слушат, да не ми обръщат внимание... Колко хора съм отритнала от себе си, защото не са разбирали какво е Толкин за мен.... Е, вече не го правя, защото все пак има и други теми, освен Толкин... Светът не е само Толкин, макар че не би било чак толкова зле, а?

Когато започнеш да възприемаш нещо като задължение, губиш своята свобода.

Безценни, не нападаме никого. Поинтересувах се само как се чувстват дългогодишните фенове на Толкин на фона на мейнстрийм вълната. Пък и понеже много теми се изписаха за хората, гледали първо филма, аз реших да обърна малко фокуса...

Назгул синкопно броди по небето и предвещава непременност

Знаем, че никой никой не напада, ама искахме да се изкажем, щото имаше и непозитивни мнение за бедните първофилмогледали.

Ten thousands miles away
Where the moon took to the stars...