пък аз вчера в трамвая на път за даскало чух следното гениално изказване от един симпатяга, дето говореше на приятеля си...

"Ей!" - каза той и сам се удуви на ерудицията и досетливостта си - "Ще направя пародия на властелина!". След което няколко минути се къпа във възхищението на приятеля си. И заговори за Шлемов дол.

Ееех, младост, къде си...

Май искам да те прегърна... но не съм сигурен, може просто да съм гладен.

Их-их-их-их-х-хи-хи-хи-хихи
Шлемови дренки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цитат: ***и затова хайде да не навириме сега нос с мнения от сорта "нас Толкинистите глупаците не ни разбират" щот не знам какво трябва да кажат тия от квантовата физика, микробиология или специалистите по древния шумер...***

Виж сега, може би аз не съм се изразила достатъчно добре и вината е моя. Съжалявам много, ако е така.

Всъщност имах пред вид точно това, което казваш и ти. Исках да кажа, че ако някой не харесва и не приема това, което харесваме ние – може би първа трябва да се опитаме да му обясним ДОБРОЖЕЛАТЕЛНО нашата позиция и да не се опитваме НЕПРЕМЕННО и НА ВСЯКА ЦЕНА да го правим фен на Толкин.

А колкото до споменатия цитат от филма и другото – това беше просто опит (може би неуспешен) да опиша как се чувствам лично аз, когато срещна грубо неразбиране от рода на това, което описват в някои от постингите. Например:

1. от постинга на Peдpиk Шyxapт - ***Писна ми да слушам "Филмът е "еди-какъв-си-суперлатив", ама не ми се четат детски книжки", "Не ме занимавай с глупости", "За какво ми е да чета тая тухла, след като мога да гледам филма" и подобни глупости.***

2. от постинга на Mellindor - ***В повечето случаи при повечето ми близки "Толкин" е тема-табу. Когато спомена нещо за него, те сякаш си казват "О, не, пак ли!" и се стараят да не ме слушат, да не ми обръщат внимание...***

3. и особено от цитираното мнение на Мари Макнамара - ***Един приятел, който ме попита някои неща за някои герои ме погледна странно щом свърших с отговорите.
- Е, благодаря. Разбрах го сега. И.. между другото - трябва да си прегледаш главата...***

и някои други също, но спирам за да не прекалявам с цитатите :-)

Стана би мъчно (в най-добрия смисъл) за отрицателните емоции на тези хора и мисълта ми беше – А защо точно ние трябва да се чувстваме едва ли не осакатени и непълноценни. Сякаш толкинистите са някаква група луди за връзване

Аз лично, на анти-толкинистите, за това, че не виждат нищо смислено в тези истории, съм готова по-скоро да съчувствам (пак казвам – доброжелателно!!!). Според мен те лишават себе си от нещо много хубаво.

А колкото до това, че според теб:

***Както казваше един стар орк - не мразя никой раса, мразя тъпите копелета от която и да е било /на английски звучеше по-прибрано/***

Честно казано, съжалявам, че съм те накарала да си помислиш това за мен и може би наистина не трябваше да се намесвам.

Е, да, може би мнението ми е от възрастта... или от нещо друго... само че си е субективно. Тоест - аз съм попаднала на такива хора, само че не ги съжалявам, а по-скоро ми става мъчно за мен самата. Не за друго, а защото толкова много се впечатлявам и то от такива неща. Затова и се чувствам отритната.

Мелиндорски работи.

Кой може да се бори с лошото настроение?

Имам чувството, че много хора подсъзнателно се дразнят от това, че (според тях) се опитваме да се изкараме по-различни, "по-извисени"... и ни отвръщат агресивно просто за да защитят самочувствието си.

е тва ме провокира да ти напиша горното.

хората се дразнят и това е съвсем нормално. И аз се дразня ако някой непрекъснато ми говори за футбол или за Лили Иванова. Ти може би ще кажеш - ама как може да сравняваме Толкин с футбола и тая дърта чанта. Ми може - хората си ги харесват и ги намират дори за много по-забавни.

Съмсем на лична основа ще ти кажа - знаеш ли какво им струва на околните ми да ме издържат. Побъркала съм всичко живо. Кой каквото и да ми говори аз накрая го обръщам на Толкин, гледам филм - сравнявам с Толкин, чета книга - сравнявам с Толкин, обсъждам прелетните птици или гледам документален филм за Йерусалим - навсякъде намирам Толкин, Толкин и Толкин!

Няма защо да го шикалкавя - това си е краста та знае ли се. Затова ви призовавам към толерантност към горките нормални хорица ... те не са виновни.

и като за накрая не мисля, че си тъпо копеле и нямах изобщо това в предвид /дръжъ да подчертая/ и даже се радвам като има с кой да си комюникирам

уф...

Kibil Baruk Khazad

ако трябва да съм честна-аз изобщо нищо не бях чувала за Толкин преди да направят филма.Не успях да видя първата част и до сега не съм я гледала.Затова прочетох книгата и се разочаровах от филма.А иначе Толкин е наи-оригиналния автор,които съм срещала до сега и точно заради това ми хареса.А за останалите мои познати-филма е бил 3 часа скука а книги изобщо не четат.Сега съм голяма почитателка на Толкин(не само на Властелина) и не ми харесва думата фен.Толкин не е мода-той си е класика.

***”Имам чувството, че много хора подсъзнателно се дразнят от това, че (според тях) се опитваме да се изкараме по-различни, "по-извисени"... и ни отвръщат агресивно просто за да защитят самочувствието си.”

е тва ме провокира да ти напиша горното.***

Е-е-е, Грахче, не забеляза ли в скобите ***(според тях)*** Аз, например, никога не съм се опитвала да се изкарвам по-велика и това неизменно ми е вършило работа. Това се опитвах да кажа... Но, ако им надуваме главите непрестанно с "Толкин, Толкин, Толкин" кой знае - може и да са прави

***И аз се дразня ако някой непрекъснато ми говори за футбол или за Лили Иванова. Ти може би ще кажеш - ама как може да сравняваме Толкин с футбола и тая дърта чанта. ***

Е, що пък чак дърта чанта, хех-хе-хе Пък и ти от’де знаеш – може хобитите в свободното си време и футбол да поритват и някоя местна Лила песни от стари времена да им припява Дявол знае какви чудесии могат да се въдят във вторичната реалност

Сега сериозно – аз ни от футбол, ни от Лила разбирам и като ми говорят слушам и кимам, пък ако много се отплеснат - (да перифразирам една любима шегичка) "седя и слушам, седя и слушам и по едно време гледам – само седя"

Пък и от’де да знам - Може и аз нещо важно да губя и някой друг да ми съчувства доброжелателно по същия начин Важното е, според мен, да не се впечатляваме толкова и да си пазим нервите доколкото можем.

- Was-was?- попитал Саурон

Е, може наистина да е субективно, но аз например, ако някой чак толкова ме подразни (имало е разбира се и такива) – гледам по-скоро да го бъзна с някоя шегичка. В това отношение винаги много ми е харесвал Толкиновият хумор и по-специално шегичките на празненството на Билбо. Нали помните:

***На ДОРА ТОРБИНС, в памет на ДЪЛГАТА ни кореспонденция, с любов от Билбо – върху голямо кошче за хартия. Дора..... беше деветдесет и девет годишна и повече от половин век ги отрупваше с купища благочестиви писания.***

Не се отчайвайте Mellindor

И аз като Безценни. Първо филма, но не ми стигна и прочетох книгата. Така че филма определено ми е повлиял . Но и аз се дразня на това че много хора мислят Толкин просто за мода. И мене ми се е случвало да ме гледат като побъркан, но успях да запаля много хора по книгата (без да им досаждам или нещо такова)

Everything that has a begining has an end, Neo!