Преди няколко дни сериозно се заинтересувах от проблема на Санката и какво всъщност представлява Санката, какъв допълнителен смисъл влягаме във нея, защо тя е станала толкова важна за нас и нашата култура, което пък има своето отражение при Толкин.

Започвам с кратичък цитат от един текст, който мисля, ще ви бъде интересен.
Скоро ще имам още информация по въпроса.
Ако някой не разбира за какво всъщност става дума и какво аджеба има общо между Толкин и сянката - връзка има, но и на мен не ми е много ясно още каква. Та съм тръгнала да я търся.


Тимъти Родерик из книгата “Мистерии на тъмната луна”

Въведение в сянката

Когато луната започва да избледнява вие ще видите мрака, който обгражда лика й – сянката. Тази луна-сянка е могъщ символ на мрака, който се проявява на личностно и духовно ниво.

Сянката е елемент на човешкото съзнание изтъкан от значими страхове, спомени, емоции, впечатления, които сте отблъсквали през живота си или сте удържали настрани чрез съзнанието си. Когато възниква някаква нова емоция, нежелана от вас и вие я отхвърлите или игнорирате тя остава във вашето съзнание, в някое малко тъмно ъгълче и се превръща в част от вашата сянка.

Представете си, че вървите по тротоара и изведнъж чувате звукът на спирачките, удар и викове. Обръщате се и виждате една ударена в стълба зад вас кола и лицето на шофьора опръскано с кръв през предното стъкло. Стоите като вцепенен. Идват хора, линейки, полицаи. Всичко свършва. Някой от минаващите ви пита “Добре ли сте” а вие му отговаряте “Да, да, няма проблем”, но чувствате как ви се иска да плачете, да бягате, вие чувствате ужас и паника. Но вие ще скриете своите страхове в себе си и тази скрита емоция, прогонена някъде надълбоко ще стане част от вашата сянка

Сянката е онази част от Вашата емоционалност, която не желаете или от която се страхувате. Ако ви се случи да се сблъскате с нея чувствате дискомфорт, но въпреки това сянката е важна част от нашия човешки “грим”.


Спектър на сянката

Както и светлината така и сянката има собствен спектър. Той се разделя на две основни категории: горна и долна сянка или както още ги наричат – маска и основа. Трудно е да се определи къде започва едното и свършва другото защото се преливат едно в друго. Маската на сянката е всеки един модел на поведение, който нанася вреда на вас или на друго лице. Това е поведение, което може лесно да се открие при всеки и е проява на някакво вътрешно, блокирано емоционално събитие от миналото.

Блокираната част на вашата душевност, онази, която стои в заключено, нерешено състояние се нарича основа на сянката.

Повечето от нас имат не една а множество маски, като в някои сянката е по-явна от при други. Понякога вие много наивно смятате, че криете маските си от другите, но най-често ги криете само от себе си. Постоянното осъзнаване за отвратителността на тези маски, кара хората да се опитват да ги крият все по-навътре в себе си, но резултатът е същият като да се опитвате да напъхате баскетболна топка в басейн.

Най-честия начин за разкриване на собствените си сенки пред другите е т.н. хвърляне на “дълга сянка” т.е. приписването на собствената сянка на други.
Колкото и да не ни харесва мракът е във всеки от нас и когато стане непоносимо бреме ние се опитваме да изкараме маските си навън, като ги прехвърляме върху другите. Така те стават ужасни и омразни.
Интересно е, че не само индивидите, но и цели групи могат да хвърлят дълги сенки. Да вземем например религиозните секти. Те всички проповядват всеобща любов, но в действителност техните членове излъчват навън само ненавист. Всички хора, които пропагандират мир с агресивни средства също попадат в тази категория.

Kibil Baruk Khazad

"I love the shade and the shadow,
and would be alone with my thoughts when I may."
- Брам Стоукър, "Дракула"

Много интересна тема, Грах. С удоволствие бих се поровил из нея...

Почти всички употреби на думата "сянка" в творчеството на Толкин, са синоними на думата "мрак", което на семиотично ниво означава "зло, страх, ужас" и прочие. (Справка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една знаменита сцена - Питър плаче защото е загубил сянката си. Уенди му помага като я зашива обратно. Доста странно нали. Какво ли може да означава всичко това?

“I was crying because I can’t get my shadow to stick on. Besides, I wasn’t crying.”
“It has come off?”
“Yes.”

Then Wendy saw the shadow on the floor, looking so draggled, and she was frightfully sorry for Peter. “How awful!” she said, but she could not help smiling when she saw that he had been trying to stick it on with soap. How exactly like a boy!

Fortunately she knew at once what to do. “It must be sewn on,” she said, just a little patronisingly.

Kibil Baruk Khazad

Според Дао човешката сянка е онова реално присъствие на небесното в земния живот, т.е. тя е атрибут на сакралното. Затова в различните митологии се отъждествява с душата. Ако душата е отражение на човека в едно друго измерение – космогонично, то сянката е двойник, при липсата на който се стига до криза.

"… чуваше само нейния отчаян жален глас , който лека-полека престана съвсем да се чува."

Замлъкването на гласа провокира във визуален план асоциации с отнетата/изгубена сянка, което от своя страна е равносилно на смърт.

Освен това се сещам и за вярванията на разни народи (не помня точно кои), според които, ако сянката на определен вид камъни падне върху човек, то той загубва душата си и се превръща в нещо... неествествено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се въздържах...

В Сказания за острова на магиите е възприето точно обратното виждане. Светлината е символ на хаоса и злото, а тъмнината на реда и доброто. Идеята идва от това, че светлината и белия цвят са плетеница от всички цветове, а също така тя е разрушителна (мълнии, огън и т.н.). Докато тъмнината и черния цвят са липса на цветове, т.е. не излъчват хаос.

От друга гледна точка сянката и мракът са взаимно изключващи се понятия. Не можем да имаме сенки без да имаме светлина. Т.е. мрака съществува сам по себе си, но именно светлината поражда сенките.

Всъщност хората най-често се плашат именно от здрача, когато навсякъде е пълно със сенки, които създават причудливи форми и разпалват въображението. Дори и в текста на Мейдън, който споменаваш, всъщност се пее за сенки. Страх от това, че нещо те дебне из зад стола в ъгъла докато търсиш ключа на лампата. Това е игра на сенките. Ако беше пълен мрак изобщо нямаше да имаш представа къде е стола.

Колкото до Толкин, нека не забравяме, че елфите, които са символ на доброто, са се появили когато още е нямало слънчева светлина. Т.е. те са живели в тъмнина. Светлината на луната и звездите не създава сенки. Те са красиви, но могат да се видят само когато е тъмно. А елфите ги обичат. Следователно обичат и ноща.
Мелкор, който се явява Мрачен владетел, е станал такъв след появата на слънцето. Нека се замислим за какво се бунтува той. В основата се недоволството му е породено от промените. Той иска стария свят. От тази гледна точка можем да приемем, че негов символ е станал мрака поради това, че той се явява и символ на миналото. Тук проблемите идват точно от сблъсъка на светлината и мрака, т.е. това което поражда сенките. Падащата сянка иска да върне мрака, но ако я нямаше светлината то и сянката не само, че не би съществувала, но нямаше да има и смисъл от нея. Мрака сам по себе си не е лош, стега да не искат да ти го натрапят насила (както и повечето други неща всъщност). Това е и сянката - не естествена тъмнина, там където трябва да има светлина...

Спирам да пиша, че почнах да се плаша...

Не ми се чете какво написах, защото сигурно няма да го пусна, но държа да предупредя, че някои от тия работи може и въобще да не ги мисля. Просто пробвам какво ще стане ако се пусна по пързалка от Остриета на Окъм право към каца с йод . Това не значи, че не трябва да ми отговаряте. Можем да продължим спускането, за да видим до къде ще стигнем . Единствено правило! Никаква хладна логика и предрасъдъци! Движим се по пътя на най-малкото съпротивление!

За човека, сянката и мрака не се самоизключващи се понятия, а напротив - припокриващи се. Можеш и да ми цитираш физични закони, но аз се интересувам от това как хората възприема липсата на светлина, пък била тя пълна или частична.

Друго, с което не съм съгласен, е за елфите, Куивиенен и Мелкор. Елфите наистина са се събудили в тъмнина, но тези времена са били ужасяващи за тях - тогава са почитаели единствения източник на светлина, т.е. звездите. Ужасяващият черен конник е върлувал тогава и затова са измрели стотици елфи. Не случайно Елдарите се страхуват от Тулкас при първото му идване при тях. След като Валарите разбират за пробуждането на Елфите, те им даряват светлина, което е равносилно на спасение за тях.

Не си прав и Мелкор - според мен, неговите желания не са консерваторски, т.е. той не иска стария ред. По-точно ще е ако кажем, че той иска нов ред, но наложен от него - един свят без красотата на Средната земя, която той не може да създаде, макар и най-могъщ сред Алатарите...

Айде, че зачеркхнахме друга тема...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сетих и за древния български обичай - "вграждане на сянка" при строежи на воденици и др., с което хората са давали жертва на боговете/духовете, осигурявайки си добър късмет и трайността нс постройката....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Берен, това са точно Хладна логика и Предразсъдъци.



Галандро, моля продължи :)

Defiance spreads.

ето го тук по-надолу:


Легендата се разправя за брат и сестра – продължи Марияна, без да му
обръща внимание. Родителите им били много богати и когато починали,
сестрата успяла с хитрост да получи цялото наследство, за което брат й я
проклел. Тя решила да си построи голяма крепост, но каквото и да правели
майсторите, сградата все се събаряла. Тогава, след дълго мислене главният
майстор се сетил, че в строежа трябва да се вгради сянката на жив човек.
Без много да му мисли, той вградил сянката на подлата сестра. След като го
сторил, крепостта вече не се рушала, но за сметка на това собственичката й
започнала да отслабва. Нищо не й се ядяло, нямала сили дори да се движи.
Скоро след това тя починала и така проклятието на брат й се сбъднало

***
Във всяка сянка нещо се крие. В сянката на приятелството расте предателството. Любовта храни в сянката си омразата. Без сянката на благородството, низостта не би виряла така буйно.
А какво вирее в сянката на Религията?
Там вирее надутата глупост, създала си правила за “обяснение” и “познаване” на Бог.

поправете ме ако бъркам, но това, което валарите използваха срещу Мелкор бе не-мрак, което не означава светлина. Всъщност не знам както точно означава, но явно пределно отрицава мрака и по този начин е някак противоестествено тъй като не влиза в уравнението светлина-мрак.

А съвсем правилно е отбелязано, че всъщност сянката е резултат от смесването на светлината и мрака. Значи Сянката при Толкин е по-скоро Зло отколкото мрак.

Kibil Baruk Khazad

...щото и аз не си вярвам, ама като съм тръгнал може пък така предизвикам изкачането на някоя идея.

Като думи са припокриващи се, но като състояния и за човека не са. Когато е в пълен (подчертавам "пълен") мрак човек може да изпита клаустрофобия или нещо такова. В смисъла който влагаме в думите "сянка" и "мрак" страшни са неясните форми наоколо. Което са си сенки. Т.е. поне при мен има разлика между частичната и пълната липса на светлина. Не страдам от клустрофобия, но в абсолютна тъмнина ме е страх само да не се спъна или блъсна в нещо. Когато наоколо започнат да се оформят силуетите на предметите вече усещам някакво първобитно свиване на корема и почвам да гледам подозрително. Държа да отбележа, че съм се движил в абсолятен мрак (облачна дъждовна нощ) в гъста гора, като съм следвал пътеката с опипване с крак и протегнати ръце. Мислех си само за физически заплахи от рода да не падна в някоя дупка или да се спъна в някой корен. Движил съм се из собствения си апартамент в голяма, но не пълна тъмнина. Дори силуета на хладилника ми изглеждаше заплашителен.

За елфите. Не мисля, че елфите биха се зарадвали някой да им отнеме ноща и звездите. Също както не искат да им се отнеме и светлината. Въпроса е, че никой не иска да направи първото. Поправи ме, но не си спомням елфите да ги е страх от ноща. Страх ги е от сянката, която иска да им отнеме деня.

Нов или стар ред, няма значение. Като всеки друг бунтовник и той поне официално се бори за подобрена версия на "доброто старо време".