Говорихме си тия дни за абсолютното зло и абсолютното добро - две доста относителни категории и често се споменаваше Арда в онзи неразвален, съвършен така да се каже вид, който ще настъпи след завръщането на Мелкор и последната битка и т.н.
Знаем, че тази постановка я имаме и при християнството и една от големите надежди на вярващото човечество е в "Второто пришествие", което ще даде началото на другия, перфектния свят.

Но какво представлява този Перфектен свят? Могат ли хората, такива каквито са да съществуват в перфектност? Или трябва да се променят и да станат нещо като елфи? Ще изчезне ли злото завинаги? Какво ще правят обитателите на този свят в "идеалните" условия, където необходимостта от борба изчезва.

"That's what I'm Tolkien about!"

Ще изкривят ежедневието си и ще изпаднат в състояние на нещо между сън и реалност в което ще прекарват по голямата част от живота си. Без злото като контраст, не може да се разбере и оцени кое е добро и по този начин изчезва и то, отпадат вътрешните и външни борби за оцеляване и напредване. Човека изпада в летаргия, спиа да оценява малките, а и големите неща, започва да приема всичко за даденост, не знам какво следва от това. Може би ако се опитам да си изкривя още малко съзнанието ще ти отговоря, но не ми харесва. При това тази е само една от версиите, да не говорим за всякакви маниакални прояви. С две думи - Злото е нужно, точно толкова колкото и Доброто. Как Айнурите биха познали красотата на делото си, ако не познаваха празния мрак преди това? А и не само те, но да не изпадаме чак толкова във философия. Аз лично искам да си имам виртуален свят, ама с копче - он и офф

Преди няколко месеца прочетох първата книга от поредицата Острова на магиите. Още на първите една две страници си помислих, че дантевия Ад ряпа да яде. Нема по-голям ужас от онова място ОСтрова на реда. Всичко е уредено, няма проблеми, нищо не се случва, всичко, което някой прави е идеално. Не се допуска никакъв хаос. Който не се справя - изгнание. Който му е скучно - изгнание. Както се вика и много хубаво не е на хубаво. Ако го нямаше злото, просто щеше да е скучно . Аз си мисля, че много хора не биха издържали в такъв свят.

Никой не може да издържи на това, освен ако не е вманиачен идеалист. А дори и тогава не зная. Офф:На кой писател е това

Според мен не би трябвало да се взимат нещата толкова буквално. Идеален свят, в който всички са толкова щастливи че им доскучава просто не може да съществува. Животът се корени в стремежът към съвършенство, а има безкрайно много степени на посвещение които навлизат във все по-големи дълбочини. Не може целта да е инертно съществуване в някакъв рай, това би се равнявало на смърт както аз си го представям и обезсмисля целия ми живот. Не го ща този идеален свят, защото ако той е крайна точка за постигане по-добре никога да не бях се раждала.

да но елфите живеят във Валинор като в един перфектен, напълно лишен от отрицателни черти свят. Това е моделът на Толкин за съвършен живот - завинаги и напълно лишен от проблеми. Няма болести, няма глад, няма трудности с набавянето на каквото и да е било.
Пък и защо хората толкова устойчиво се стремят към този модел ако е толкова порочен?

"That's what I'm Tolkien about!"

Същите тези елфи имат констатен стремеж към усъвършенстване на уменията и мъдростта си, който пак е на принципа "винаги може още". Т.е. не са зациклили на едно място.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прости ми защото аз сигурно съм единственият тук който не е чел книгата но от твойте думи разбирам, че живот лишен от проблеми е живот без болести, глад и т.н. - все практични неща. А къде е любовта във перфектния живот във Валинор? Нима едно любовно разочарование способно да накара човек да отнеме живота си за елфите не е проблем? Или там като се влюбиш се влюбваш по план, т.е. нищо не може да се обърка? Чувствата им подлежат на контрол?
Защо бъркате проблеми със зло? Да не можеш да си купиш специалното издание на Двете кули еднакво ли е с това да убият детето ти? Да, без проблеми ще е скучно, но без зло хората ще са щастливи и ще имат силата и волята да разрешават проблемите си.

:)

... Има малка разлика :)

Не става дума за принудително поддържан по някакъв начин свят :)
А за свят, в който нещата текат естествено.
Т.е. не "Ти ще си добричък и щастлив! В противен случай МАРШ!", а "Ние сме щастливи да сме добрички и затова сме и добрички и щастливи"
/да не настъпя нечий мазол, но е същото като както казват, че комунизма е прекрасно нещо, само дето го няма комунистическия човек/

Т.е., аз мисля, че ако се получи някога такова чудо, то хората ще са подходящи за него.
Неслучайно хората такива, каквито сме сега, не можем да направим "идеален" свят.
Ако се появят/култивират/еволюират хора, които мислят (и действат) по подходящия начин, ще се получи и този свят от цветя, песни и щастине.
Но той за ТЕЗИ хора ще е нормален.

Т.е. ние не можем да предполагаме нищо.
Защото съдим от нашата си гледна точка, а ние нямаме шанс (такива, каквито сме) да заживеем е един съвършенно хармоничен свят.

Т.е. (за кой ли път :), за Онакъв свят трябва хората да се променят.
А за променените хора не можеш да съдиш дали ще могат да издържат, или не.

Уф! пак се самооплетох :)))))

Обичай съдбата си

Защо приемате тази ... ъъъ... хармония като лежане на сянка и "оооххх! яяяя да се объъърна на лееевия хъъълбок"!

Обичай съдбата си