Първо дай да изясним какво разбираш под "обича"?

Не казвам, че всичко трябва да се изстрада. Точно обратното. Казвам, че когато не страдаш от нещо можеш да го оцениш, защото знаеш и какво е страдание.

За майчината любов. Една майка иска най-доброто за детето си. Това означава, че иска да създаде неравнопоставеност между него и другите. Това пък ще додеде до завист и съревнование. В нашия свят това е така, защото майката иска по-добро от това на другите деца бъдеще за своето дете. Ако една майка не иска най-доброто за детето си, то тогава къде е любовта? Нали майчината любов означава, че твоето дете е по-специално? Ако за теб всички деца са еднакви, то къде е майчината любов? Ако света е такъв, че да не се налага то да е по-добро от другите, но майката се стреми към това то тогава това ще е от суета. Добре, кажи според теб в какво ще се изразява майчината любов в идеалния свят?

Не казвам и, че любовта трябва да се оценява според друга любов, а че човек може да се зарадва на любовта, когато не я приема за даденост, а за нещо изключително. Т.е., любовта се осъзнава(оценява - не използвам тази дума, като поставяне на конкретна оценка) спряма другото.

Тези, които са около теб мирно и тихо, точно тях можеш да обичаш, защото те не те карат да страдаш. Защото с тях се чувстваш добре. Това обаче можеш да го осъзнаеш само когато знаеш какво е да се чувстваш зле.

И специалният за теб човек е специален, независимо от това колко неповторими и ценни има наоколо.

Да . И защото те кара да се чувстваш по-различно, отколкото с който и да е друг уникален и неповторим човек.

И щастието/удоволствието от общуването не е някакво константно количество, което трябва да се разпределя, и ако се разпръсне върху повече, то някъде трябва да намалее

Именно. Ако щастието ти с някой е по-малко, а с друг по-голямо, то тогава няма ли да се опитваш да стоиш при този при който е по-голямо? Ами ако има и друг при който е същото? Ако и двамата се опитвате да привлечете вниманието на този човек? Не се ли появява така съперничеството? А обратната ситуация? Ако някой се чувства най-щастлив с теб, но ти се чувстваш по-щастлива с друг, какво ще правиш, когато първия се опитва да те отдели от втория? Няма ли да се опиташ да го избягваш? Ако не го избягваш от добра воля няма ли да се нервираш, че не можеш да си с втория?

Разбирам те какво имаш предвид, но е много идеалистично и пресилино...

... и идеята за идеален свят за която се сетих още сутринта когато прочетох въпроса. Само че за това, дори и да сме хора, а не елфи просто трябва да сме други. Което не значи по комунистически еднакви ...


Пътят който води нагоре, води и надолу

Простете ми, че така грубо се намесвам в диалога ви, но...

Галандро, ти казваш, че "тези, които са около теб мирно и тихо, точно тях можеш да обичаш, защото те не те карат да страдаш. "
Много хора не те карат да страдаш. Това обаче не означава, че ги обичаш всичките, нали?
Ами тези, които те обичат, но ти по някакви причини не обичаш- те също не ти причиняват страдание, но с това не пораждат любовта ти.
Любовта не е равнозначна на липса на болка. Някой може да ти причинява болка и въпреки това да го обичаш. И обратното...

Never looked back, never feared, never cried

Колко пъти да казвам, че НЕ СТАВА ТАКА :)))

Аз говоря за това какво би могло да бъде, ако хората са други.
По-точно, че ако хората са други, нещата ще са различни.


Нещо против?


Народа си умря да мечтае за нещо по-добро, но се опитва да го докопа по същите начини както е правил хилядолетия наред.
И после вика "тц! не става" :)

Туй то! :))))
Друго не твърдим, любезни :)




Защото в крайна сметка условията са зависими от другите около нас

Забеляза ли, че и аз казавам същото :)))))
С малката добавка, че не се изключвам от бройката на отговорните :)
Всички като цяло творят условията, както ги наричаш ти (все едно е как).
Ако всеки иска добро, и прави НЕЩО добро, то ще има добро.
Ако се прави частично добро, ще получим частично добро.
А как ще познаеш дали нещо е добро? Мога и аз да ти кажа, но питай Толкин :)))))


Хм... има ли смисъл да говоря повече?
Ти уважаваш ли мнението ми? Да.
А опитваш ли се да го разбереш? :))))


---------------------------
Само не говори ти за комунизъм. И загладени ценностни системи :)))))
Смяташ ли, че всички над 40 годишни (примерно) са такива?! Със загладени ценностни системи?
А сега никой ли не се опитва да заглажда?!

---------------------------
На мен ми стана неудобно вече, затова смятам да спра да пиша :)
Ако искаш - БЕЛежника ми е на разположение :)

Обичай съдбата си

Защо трябваше да дъвчим толкова?

Става дума дали е ВЪЗМОЖЕН такъв свят.
Казах ти "да", но с различни хора. /не елфи :)/

А се зачепкахме за това дали такива, каквито сме, можем да го имаме.

И продължаваме.
Става дума за един идеален свят, а ти даваш примери от действителността ни, сътворена от неподходящите за този идеален свят хора, с техния световен ред, отношения, общоприети истини и всичко останало.

Няма смисъл, нали? :)
На мен ми е ясно, че с яката съпротива, с която се рита дори срещу идеята за това, е невъзможно :)
Толкин-идиотче съм, но все пак виждам някои неща :)
Но и света МОЖЕ да е по-добър :)

Обичай съдбата си

Ахъм...
Май темата я имате за приключена или за добавена в списъка "по-добре не чопли повече.."

Обаче аз я прочетох само веднъж, което значи - може да не съм разбрала правилно, което значи - майски поклон за такъв съдържателен и сериозно воден спор по това време на годината! много рядко напоследък срещам хора, които се замислят за такива неща...които изобщо се замислят...и се радвам, че ви познавам, макар не с всички мнения да съм съгласна....благодаря ви, че сте такива /стоп на несвързаната майска мисъл и да си дойде тя на думата:
--
" 'Ако душевния ти мир е винаги осигурен и се чувстваш добре с всеки, а не ти го осигурява само човекът който обичаш, то тогава ще остане единствено физическото привличане '

Ама наистина ли мислиш, че хората могат да бъдат толкова еднакви?!
Всеки е уникален, всеки е различен, всеки е ценен.
И специалният за теб човек е специален, независимо от това колко неповторими и ценни има наоколо. "
--

Исках само да кажа, че не е достатъчно хората да не са еднакви и всеки да е неповторим. В начина, по който обича и всичко. Нужно е и другия човек да има 'рецептори' за това. Защото на мене например всички бири са ми абсолютно еднакви. На майка ми всички видове метъл са й еднакви. Което не значи, че всяка бира не си е различна и ценна - но как да я оценя, като нямам нужната чувствителност? Та светът страда не само от липса на обич, но и от недостатъчно добри сетива за нея май

Млъквам

Необходимото Ми Зло

И мислиш, че като около него има само добро би избрал добото? И аз не мисля така. Ако има по-различно мислене, би избрал да е нещо нестандартно, различно... Зло.

I avenge with darkness, the blood is the life
The Order of the Dragon, I feed on human life.

"Ако има по-различно мислене, би избрал да е нещо нестандартно, различно... Зло."
Именно, Мрак, ти сам го каза- той е избрал. Това ми беше и мисълта- че не се е родил просто лош или просто добър, а е избрал да бъде такъв, все едно с какви мотиви.

Never looked back, never feared, never cried

Но не зависи до възпитание. Такъв си е роден такъв ще бъде... Хора гледани по еднакъв начин стават съвсем различни по характер...

I avenge with darkness, the blood is the life
The Order of the Dragon, I feed on human life.