Другата тема много се задръсти и трябваше да я затворя. Продължете в тази тема...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Задругата: Презареждане (Part 3)

Крал седеше мрачен на един крайпътен камък, смучеше взетата назаем от Аданедел лула, натъпкана с парченца Кралски лист, плюеше до десния си крак и гледаше зверски. Пред него сияеше с мек перлен блясък елфическото войнство на Елронд.
Убедителен тип беше тоя Елронд, ДДП! С няколко приказки прилъга Задругата (по-точно това, което бе останало от нея) да се върне обратно и да язди повече от 300 мили до Минас Тирит. Мда. Никой не искаше да мине по Пътя на Мъртвите. Пъзливци.

Крал замислено се подрапа по брадата. В нея сигурно вече се беше завъдило нещо.

Трансформациите, сполетели клубарите, и градиращи от приемливи, през обезпокоителни, то чак до граничещи с пълен абсурд, го притесняваха. Лошото бе, че на някои те дори им харесваха. Като Мрак. Или, примерно, Аластис. Радваше се на силата като хлапе на нова играчка и пак като такова я навираше в очите на другите. Виж, Белекуен не парадираше с нея. Вероятно защото самочувствието му бе ударило отрицателни стойности, след като косата му се изправи и придоби златистия цвят на узряла пшеница.

Но това не беше болка за умиране.Какво ли да каже горката Рох? Кон, кон, ама зелен кон... Магданозеният цвят определено не й отиваше. А Фея – малките подутини на раменете й бързо наедряха до големината на зелка, и когато се цепнаха (клубарите се бяха скупчили около нея и се басираха как ще изглеждат Фейските крила), оттам изскочиха... е, не съвсем крила. Феята се сдоби с още един чифт ръце – може би за да й бъдат от полза в дейностите, свързани с грижите около Задругата. Лошото беше, че зад тях растяха още две буци.

Крал изгледа подозрително говорещият с Аластис Галандро. Беше готов да се обзаложи, че видя как назгулът го отнася.

Тая мистерия още дълго щеше да тормози Кралската глава. Откъде ли можеше да предположи той за тайното оръжие на Саруман? Крал не можеше да знае, че в оная разправия относно произхода на орките, клубарите бяха застанали върху заровеното тайно оръжие. Не съвсем добре заровеното.

Галандро обаче знаеше. Беше го видял, когато тръгна на разузнаване. Изпод шумата се подаваше нещо лъскаво, което привлече вниманието му. Цилиндър на Спаарти. Едно тяло растеше в него.

В похвален порив да нанесе щети на врага Галандро изхвърли (насеченото) тяло в храстите, където по-късно Мрак го намери и тайно от останалите го дояде.

Но с това нещата не приключиха. Галандро не можеше да си позволи оная доза сочна несигурност, свързана с обстоятелствата. Т.е., не можеше да си позволи да бъде убит и да не се завърне на Земята (КАК нямаше да се завърне – а Епизод 3? за нищо на света не би го пропуснал.). И Галандро зареди в клониращия цилиндър парче от мазола, причинен от неудобната дръжка на брадвата.

Имаше обаче нещо, което и Галандро не знаеше – в последвалата суматоха някой ритна недобре заровения цилиндър и превключи програмата от «единично» на «серийно» производство.

В блажено неведение Крал продължаваше да чеше нещото, свило гнездо в брадата му. Елфическото воинство се извървяше пред него, и когато дойде ред на обоза, Крал видя Арвен. Трябваше да го предвиди. Ето, Страйдър сигурно се беше сетил – клечеше до локвата с поповите лъжички и се опитваше да се обръсне с катаната на Мрак. Крал познаваше (май) тоя блясък в очите, предшестващ дългоочакваната среща с любимата. А, не!

-Минало! – скръцна със зъби в ухото му Крал – Минало, вземи се в ръце! Не сега бе, ДДП! Не помниш ли? Тая трябва да си я заслужиме! Ние Арагорн ли сме или не сме? Зарежи ги тия и давай по книгата – тръгваме по Пътя на Мъртвите, гепим корабите, печелим битката и принцесата е наша. А?

След което двамата скиталци поведоха тихо конете си и потънаха в сенките на гората. До камъка останаха само Шефската лула и меча на Мрак.


...........................

Крал ще ви замоли да му оставите малко място за парченце разказ по Пътя на Мъртвите


"H to He, who am the only one"<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Aragorn Elessar на 05.12.03 17:15.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Aragorn Elessar на 05.12.03 17:28.</EM></FONT></P>

Редактирано от Aragorn Elessar на 05.12.03 17:56.

На сутринта Аданедел бе събуден от викове, смехове и подрънкване на тенджерите на Сам. Отвори очи и се надигна от немногоудобното легло, което се беше направил набързо в тъмното.

- Ооо, шеф! Ние ти пазехме тишина.. - каза с гордост Fairy, а Безценното и Мрак се закикотиха заговорнически.
- Да, чух.. - отвърна Аданедел и потърси с поглед лулата, която Крал незнайно как беше откраднала. Тъкмо си мислеше каква филти литъл крадла е тя и за негово щастие я видя недалеч от изгасения огън.
- Шеф, има една лоша и една добра новина - промърмори Аластис.
- Казвай първо лошата.
- Ами.. таковата.. клонингите са тръгнали към пътеките на мъртвите.. така де.. Арагорн и Страйдър.
- Точно както си мислех.. - промърмори под нос Аданедел и породължи - Ами добрата?
- Добрата новина е, че ти намерихме кафе. Появи се Фран Уолш и в опитите си да укроти бурното въображение на Питър Джаксън направи две кани кафе.

Аданедел тутакси се събуди и се втурна към уханието вдясно зад него. Блажената физиономия можеше да се сравни единствено с тази на дракон след обилна вечеря.

След половин час, той свика клубосбор и обяви:
- Ай хев ън айдиъ! Реших да пратя на Беорн лична бележка и да го помоля за помощ. Така той ще доведе Беорнингите и разни други твари, които да ни помогнат в борбата със Саурон, а пък може да донесе и малко пушилист. - каза той и смигна на Рох доволно.
- То хубаво, ама не виждам как ще стане - та ние дори един лаптоп си нямаме.. - опита се да възрази Белекуен.
- Ами Мелиндор за какво е?! Ще прелети натам и ще му я даде.

Мелиндор изведнъж се притесни и даже пусна един офф върху ситопечатната тениска на Белекуен:
- Ама.. ъъ.. аз незнам нито къде е, нито дали ще го позная.
- Ааа.. никакви такива! Ако се наложи ще намериш Радагаст и той ще те упъти.
- Ама аз и него не го познавам - продължаваше да упорства Мелиндор.
- Ами прилича малко на Паисий Хилендарски, само че в кафяво. - каза Аданедел с тон, непозволяващ повече мънкане. След това разфасова последната си кутия цигари (вече свършила) и надраска набързо бележката. Връчи я тържествено на Мелиндор и тя запърха на север, чуруликайки си новата песен на Ани Ленъкс от саундтрака на ROTK.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние със Страйдър вече сме "той". Все по-брадясал и мъжествен

За рекламации се обръщайте към Белекуен.


"H to He, who am the only one"

Пътят към Портата под Дуиморберг беше белязан от свирепо мълчание. Страйдър се цупеше на Крал, че не му разреши среща с Арвен (а колко усилия беше хвърлил, за да се обръсне с проклетия меч!). Крал гледаше Страйдър с лошо око и се чудеше дали се дразни от гладко избръснатата му физиономия, или просто ревнува по-младото си Минало. По - скоро второто.

Откъм единия кон нещо се размириса и Крал отиде да провери дали в бидона с карбид не е влязла вода, която да го взриви и да отнесе половината кон. Нямаше вода, но имаше нещо друго.

-Минало! М**** **! Глей какво ни е оставил Гандалф! Нали му искаше цигари? Ама що ли ги е заврял при карбида... - Крал заблагославя обърканите глави на вълшебниците и измъкна от бидона няколко пакета "Партагас". - Дай огънче!

-Леле! От къде ли ги е изкопал пък тия? Да не би от орките... такава смрад... а и от половин цигара съм аут - нали ги произвеждаха от отпадъци от пури... бе я дай една - не издържа скиталеца - тук няма на кого да му миришем лошо.

Двамата захапаха по един "Партагас", стиснаха конете, така че да се не дърпат, драснаха една клечка на борината, която беше отсякъл Страйдър и под колебливата й светлина навлязоха под земята.

(следва)


"H to He, who am the only one"

Редактирано от Aragorn Elessar на 05.12.03 21:33.

Бел възнамерява да си намери политическо убежище от всякакви познати власти поне за следващите няколко дни.

========================

“Дежа ву”- имрънка си Белекуен в момента, в който забеляза Мелиндорския офф. - “Защо нещата винаги трябваше да идват в комплект? Тъкмо ти се случи нещо хубаво и, хоп!, изненада...” Не че не обичаше изненадите, напротив. Дори ги обожаваше. Особено когато беше инструктирал с какво точно да го изненадат. Но тези офф-ове... Вече разбираше защо Шефът толкова им недоволства и все мрънкя да се намалят до минимум на обществените места. Следващия път щеше да го подкрепи.

Но не трябваше да бъде абсолютен негативист. И не беше. Страшно много се кефеше на на новата си прическа. Най-вече защото сега можеха да плякат карти Отбор “Блондинки” vs. Отбор “Брюнетки”. От самото начало с Феята се бяха надушили като отбор. Много добре се спогаждаха (колкото и добре да играеше Аданедел за момиче, със Страйдър не удържаха на темпото). А сега щеше да е просто перфектно! Феята бе полу-блондинка. Защото блондинството е задълбочено качество, което се корени на две нива – чисто физически белег и вече духовен такъв. Феята не бе руса. Но сега Бел беше и я допълваше в това отношение. А от него така или иначе не се очакваше да е нещо повече от “полу”. Е, малко го притесняваше фактът, че партньорката му безпроблемно ще може да държи и неговите карти, но съвсем мъничко.

Иначе всичко си беше натъкмено за едно голямо отперване, но Страйдър явно надуши цялата работа (неговата кожа, Следотърсаческа!) и тъй като беше негов ред да се чупи преждевременно, уж неотложно и, разбира се, без предупреждение, той го направи. Доволната Шефска физиономия не бе само от кафето, подозираше Полуелфът.

И другия Полуелф подозираше разни неща. Много добре му беше известно с какво се слави Черното острие. Елронд твърдо бе решил да пази дъщеря си! Обичаше си я. Добре, че ония некъпаните се чупиха. Много си отдъхна като разбра. Но Аданедел... хммм... беше готов на всичко, за да я предпази и от него. Ако се наложеше щеше дори да облече някоя от любимите й рокли и преструвайки се на нея да разбере какви ги плете Турамбаровата главица. Дамм, брат, точно така щеше да направи!

...........................................................

Междувременно Миналото и Бъдещето на един Важен Човек напредваха из подземията. Типично дунаданска черта беше да тръгнат да си трошат главите по подобен начин. Типично дунаданските глави обаче не се чупят лесно. Не защото за много твърди, а по-скоро заради елстичността си. Телконтар се корени във всичко това, би казал някой по-компетентен.

От цепеницата оставаше малко. Светлината едва премигваше. Но както и да го погледнем си беше по-скоро романтична, отколкото зловеща обстановка.

Крал се загледа в Миналото си. Беше успяло да се обръсне съвсем гладко. Скиталска сръчност, да, спомняше си тези времена. Дали наистина ревнуваше? Спомни си още нещо – как седи до късно вечерта под мъждукащата нощна лампа и чете Властелина в старото си и, беше готова да отстоява това, НОРМАЛНО тяло. Отново погледна Страйдър. Точно така си беше представяла Скиталеца тогава. Точно такъв го харесваше, точно такъв я впечатляваше, такъв го обожаваше. В този миг осъзна, че не всичко от конвенционалната й женска личност е изчезнало. Крал се замисли, почесвайки се по брадата. Искрено се надяваше да го прави целомъдрено.

Страйдър погледна към Крал. На слабата примигваща светлина фигурата на владетеля изглеждаше наистина величествено. Беше внушаваща – не можеше да не се забележи нуменорското му потекло. Скиталецът би му измислил поредното подходящо име, този път на Куеня, само да срещнеше някъде О!роме. Чуден творчески екип бяха с него. А какъв ли екип бяха с Крал? Той беше особено способен, биваше го да се справя почти във всякакви ситуации. И винаги го правеше самоуверено, а крайният резултат беше повече от задоволителен. Доста хляб имаше да изяде Миналото, докато станеше такова. Хлябът май щеше да е джуджешки. Но фигурата пред него беше... беше просто кралска. А той, горкият, от както се помнеше си живееше със скромната мечта да стане крал, но продължаваше да си бъде обикновен престолонаследник. Толкова ли трудно беше, ДДП?! Да, беше. Фактът, че досега не беше успял, го доказваше.
За миг му премина мисълта, че би било къде-къде по лесно да стане кралица, отколкото да се бъхта за крал.
Пуста мисъл! Закотви се.

А от цепеницата оставаше невъобразимо малко за догаряне. Когато угаснеше, се очертаваше да стане тъмно и студено...


no brain, no pain

Бе му писнало от всичко. От мрънкащия народ, от гадното ярко слънце, от липсата на баня... Беше много ядосан. Реши да избие малко гнева си на някъде. Щеше да се отдалечи от лагера, да сгащи някой орк и да го направи на карантийки. Но първо трябваше да вземе катаната си от Страйдър.
Но от Краля и Страйдър нямаше и следа. Само една димяща лула и една катана, с полепени по нея доста дебели косми.
- Даже не са я измили! Мизерници! - при тези думи той изплакна оръжийцето си, и го прибра в ножницата му. - Гадините му с гадини дезертираха. От скуката. Няма да я бъде тая.
Той нарами безценната си мешка, затегна кубинките огледа се за свидетели и отпраши по следите на скиталците.
- Може да са джиджани в откриването на следи, но не са в прикриването на собствените си такива - промълви той. Даже не беше нужно да гледа слеите. Самото ухание на пот и долнопробни цигари беше достатъчна диря. Преобразен като вълк той тичкаше ли тичаше. Няколко пъти се блъсна в следата. Толкова сила беше миризмата.
Накрая стигна до входа. Пръснатите черепи и кости наоколо стояха като маркировка. Тук трябваше да е.
Грешка. Не беше. Неканения гост изхвърча от входа като тапа. Не само при входа на пътя на мъртвите имаше черепи. Приземисе болезнено в основата на едно дръвче. И като за капак на всичко нещо му се изръси на главата. Вдигайки го видя, че е таблка. Тя гласеше "Събор на администраторите и модераторите от www.middleearth.ea. Всички потребители са добре дошли за закуска, обяд или вечря" Добре, че се ползваше с някои администраторски права в локалната си мрежа. Явно Крал и Страйдър не бяха тук. С техния "вид брадясал и мъжествен" и за юзъри не биха минали.
Малко по-в ляво бе входа, който му трябваше. Проста дупка с надпис до нея "Път на мъртвите. Вход разрешен само за наследници на Нуменорците и техните предружители" Бла. Правилата са за да се нарушават. И той влезе в мракът.
Настигна 2та обекта, докато те се дърпаха за нещо.
- Накъде сте тръгнали без никакви познания за мъртвите? - промълви той. При тези думи Страйдър подскочи и извади мекия си, но дълъг меч. Краля инстинктивно се хвърли към стената, хвана се здраво и все-още неосъзнала се кресна:
- Дръж се! Побъркани съседи, режещи въжета! - После се усъзна и почна да се хили истерично...
- Мрак, не се бъзикай с Дунеднците така - промълви страйдър, и облиза последните остатъци от сметана по мечът си.
- Трябва ви някой имащ опит с мъртъвците и отвъдното. А и не беше честно да ме зарежете така в ония пущинак. Вие сте скиталците, вие си скитайте сред него.
- Мрак, ти си върколак. Не некро... Некроедикакво си.
- Да, но мейлът и уеб страничката в инфото ми съдържат това "некроедикакво си" И съм прихванал някое друго уменийце от тях. Мда. Щете не щете Мрак с вас...

Evil, beware...

Крал, досега спокойно гледах (и да, забавлявах се, на това как се надлъгвате и прецаквате един друг), но това вече не е честно!
Нямам предвид копитата и зеления цвят :))).
Има нещо отвратително в това да наречеш "пъзливци" всички и да ги зарежеш (говоря ВИ в единствено число, Ваше Темпорално Недоразумение!)

Знаеш за какво говоря и не е честно, твойте гнезда в брадата!

Обичай съдбата си

Подът на падземието беше равен и гладък, а стените - като полирани. Крал и Страйдър обаче, унесени в екзистенциални изследвания на собственото си Аз (Един или два Аз-а? Или повече? Той или Тя? Реинкарнация някаква Арагорнова или ли сме/съм или просто субституция, да не кажем, сурогат? Раздвоение на личността или мерзка компилация от гореизброеното?..) не обърнаха внимание на тази подробност.

Борината догаряше и Страйдър бръкна в дамската си чанта, за да извади нова. Крал се спъна в нещо и се наведе, за да види в какво. В тоя миг светилникът угасна и нещо ги нападна в гръб. Крал изкрещя първата безсмислица, която му дойде в акъла ( универсалният начинза стъписване на произволен враг с вика "Киай!" остана на второ място). Страйдър пусна борината, вдигна 'дългия, но мек' и халоса нападателя по кратуната.

-М**** **! - прозвуча на два гласа. - Дали не утрепахме Мрак? - попита Крал, когато вълчите очи просветнаха на две педи от брадата му.
-Ще ви се! То така се трепе магьосник.

Мрак седна и заразтрива цицината над дясното си ухо. - Това да не беше кожена палка с олово в нея? Вие, специалните сили, все такива ги измисляте...

Запалиха следващия факел и видаха нещата, в които се беше препънал Крал. Кон. Скиталец. Кон. Скиталец. Кон... и така 29 пъти. Сивиат отряд. Липсваха главните герои плюс Халбарад със знамето. Останалите бяха съвсем мъртви, но още топли. Мрак отчупи арче хрускава кожичка от бута на най-близкия кон и задъвка с удоволствие:
- На какво ви прилича това? Барбекюто имам предвид?
Скиталците чак сега обърнаха внимание на разтопените стени на тунела.
-Балрог.
-Ахъ. И сега кво?
-Кво ? Кво? Продължаваме.

На следващия завой забелязаха блещукане вдясно и отидоха да разгледат отблизо уникалните златни доспехи, в които почиваха мощите на Брего.
-Минало, подарявам ти ги. В тях ще изглеждаш съвсем като крал ! - И Крал изтръска костите на купчинка, измърмори с половин уста едно "Мир вам" в тяхна посока и подаде бронята на Страидър.
-Малко ще ти хлопа, но ако не тичаш , няма да си удряш коленете в долния ръб. В това време застаналия до оная, забранената врата, Мрак ги повика. Беше намерил тайния механизаъм и вратата се открехна. Влязоха.

-Хех! Свещи! я да видим ... Книги. Друго .... Опс! Компютър. Бинго! - Мрак се очовечи. -Наистина е древен и се намести пред клавиатурата.
-ДДП! - тоя път древндунеданското проклятие излезе на три гласа.

На монитора светеха познати от някъде редове, изписани с огнени букви:
"Единствен код ще ги владе,
Единствен сърч ще ги открие ,
Единствен линк ще ги сбере
И в интернет ще ги обвие,
Във сайта му Мордор,
където тегне мрак"

Истината ги озари като откровение свише. Не бяха във филма. Оня, черния от кино залата беше извадил Единствения Компютрър и ги беше изпратил в собствения си сайт. Мамка му.

.....................

Крал приема рекламацията на Рох. Клубарите не са страхливци. Но за това - по-нататък


"H to He, who am the only one"

ДДП! Еййййй, ще ме разсипете, бе!
Тоя, с мотовилите, отначало много го бяхте изпуснали и се разпореждаше наляво и надясно, ама сега си е влязъл в роля.
Крал, щем да ходим с теб по Пътя на Мъртвите! О, Бъдеще славно!
Щем и Мраци!
Щем и да четем ОЩЕ!
ДДП!!!

- You're Hells Angels, then? What chapter are you from?
- REVELATIONS, CHAPTER SIX.