Re: ! / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

РАЗБОР НА СИЛМАРИЛИОН ПО ФРОЙД

ЗИЛАHТ-КОH 1996: СЕКЦИЯ ТОЛКИЕHИСТИКИ

мизансцен: (Лоpа в ученическа униформа с големи бели панделки]

Преди да премина към Силмарилион искам да разгледам символиката на Маханаксаpа, като ще се опирам не само върху Фройд, но и върху Юнг и други психоаналитически практики.

И така от самото начало- Маханаксаp, Съветът на Валарите, които в света на Толкин изпълняват функцията на божества. Сред всичките 15 участника има един единствен, който има мъжка атрибутика и това е Манве. Негови символи да орелът и вятърът – вятърът носи идеята за сексуалността, а орелът изобщо символизира мъжа. Всички останали 14 валари развиват и имат женска атрибутика.

Жените няма да ги споменавам, защото всички жени при Толкин са си съвсем на мястото. Варда е звезди и нощно небе, Ниена е милосърдие, Йавана и Вана и други дами, които се занимават с всичко що расте – при всички тях женското си е съвсем ясно.

Да минем направо към мъжките персонажи. И така Ороме заедно с Неса, въпреки, че Ороме се счита за доста агресивен, те двамата са напълно андрогенни персонажи, които свързваме с образа на Артемида – богинята-девственица. Те не са женски, но не са и мъжки образи, т.е. подобно явление се нарича андрогин.

Що се отнася до персони като Ирмо, сам и със съпругата си като обитател на сънищата, това е пасивно поле, което е подчинено на Луната. А това е определено женска стихия. Същото е положението при Намо, защото смъртта в психоанализата винаги се свързва с женската сексуалност по редица аналогии.

Що се отнася до Тулкас, тук нещата са особено странни. Той по някои черти се приема като някакъв аналог на римския Марс. Но при Толкин това не е така, Тулкас е призван да защитава и охранява. А това функцията на защитата е най-свързана с майчинството и закрилата, т.е. е отново силно женска. Що се отнася до Улмо и водата, всички знаят, че водата е стопроцентово женска стихия. Ауле е свързан със Земята, която също е женска стихия, но ще разгледаме това по-подробно като започнем работа по самия Силмарилион.

И така остана ни един последен Вала – изгонения Мелкор. Символиката и атрибутиката на Мелкор са свързани с подземния свят, подземната крепост, подземен огън, лед и мраз. Огънят в нормалното си състояние – като свещ, като клада, огнище и т.н. символизира мъжа. Но огъня на Мелкор е подземен, т.е. покрит, ограничен. Т.е. Мелкор е инфантилен с потисната женска сексуалност. Обкръжил се е с лед и сняг а те са аналогии на импотентността, т.е. на невъзможността за репродукция и възраждане.

И още нещо за Тулкас. Според мен, той е неправилно сравняван с Марс, той по-скоро попада в унификация с Атина Палада като защитник и закрилник.

И така след като разгледахме Маханаксаp, искам да направя съответния извод за моя доклад. Известно ни е, че нашата култура в момента е мъжко доминантна, т.е. най-често свързана със структурата като типичен пример е религията. Доминанта в света на Толкин е едно дионисиевско начало, едно много женско начало. Същото много лесно се открива в християнството но не като вяра като религия. Известно ни е, че Толкин е бил католик и аналогиите са лесно откриваеми. Но като цяло искам да кажа, че светът на Толкин е изначално женски.

> [мизансцен: същия, но Лоpа сваля панделките]

И така преминаваме към Силмарилион: Книгата е типичен пример за героически епос. Според Фройд героическия епос е решение на проблема с едиповия комплекс, при това не винаги сполучливо. Както ни е известно в основата на всеки епос стои противопоставянето на сили, и целият епос може да се сведе до тезата “убий дракона” т.е. победи чудовището.

Кое е най-важното за епоса? Боговете, действащи в епоса – това е аналог на родителите, защото за детето родителите са живите богове. И Врагът, който обикновено е превърнат в чудовище всъщност е фигурата на Бащата, което момчето трябва да преодолее, за да завоюва своята майка. И ако в героическия епос героят умира без да е победил дракона, то този човек не се е състоял като мъж, не е преминал през изпитанието на своя едипов комплекс, не е могъл да смени желанието към майка си с желание към друга жена.

При Силмарилион функцията на майката се изпълнява не само от Маханаксаp като цяло, но и от основната изразителка на идеите – Варда. С фалическата роля на бащата имаме Мелкор. Но както вече видяхме, то е изначално непълноценен като такъв, което от друга страна не му пречи да стане Враг.

Как започва Силмарилион. Всички украшения както и самите силмарили символизират женските гениталии. Чии са те в дадения случай? Силмарилите са благословени от Варда, Варда е майката и Силмарилите принадлежат на нея. И така имаме мит за Феанор, който се бори за обладаването на Варда. Както става по-нататък. Мелкор краде камъните, но те му изгарят ръцете. Защо? Защото Мелкор е посегнал върху нещо над което няма сила, т.е. той не разполага с зряла сексуалност и не може да обладава Варда като жена.
И така Феанор със синовете си тръгва да търси силмарилите.

> [мизансцен: същия, Лоpа сваля училищната престилка]
Нататък няма да описвам събитията а само символиката. По Фройд всяко нараняване на крайници носи смисъла на кастрацията. Известно ни е, че по време на епоса Мелкор нееднократно е бил раняван: Финголфин го удрял по краката, Варда опарила ръцете му и като цяло той е “уродлив”. Интересно е, какво Мелкор като фигура на Бащата прави със синовете на Феанор. Той отсича ръката на Маедрос и постепенно всички братя се погубват. Защо? Защото Феанор им предава “по наследство” своя комплекс /между другото, според психоанализата комплексите се предават до 3-то поколение/.

Всички те не са достигнали до стремежа за завоюване на нормална мъжественост а гонят същите тези камъни – атрибути. Нито един от тях няма изразен личен живот защото са се стремили да се “скрият” в майка си. Известно е, че в границите на психоанализата жените са по-пълноценни личности главното защото всеки мъж има потенциален едипов комплекс, Някои го преминават лесно докато другите не. Получава се така, че за да докажат своята пълноценност като мъже, т.е. да компенсират те наблягат на външната атрибутика – т.е. опитват се за завладеният света, подсъзнателно за майка си, като своя любима, за да завоюват нея чрез завоюването на света. Те тръгват в поход, откриват нови светове и т.н.

Какво ни говори поведението на нолдорите като цяло – че те са инфантилни, неуверени в себе си, което се компенсира с предостатъчна атрибутика и агресивно военно поведение. Но това не ги спасило, те били обречени. Това са същества, провалили се в преминаването на комплекса, които не успяват да се развият повече. Ако погледнем края на тази история ще видим следното: нито един от тях не се реализира като личност, взетите накрая силмарили попадат в женска стихия – небе, море, земя т.е. са върнати на Варда. Те ги гонили, гонили и всъщност не се измъкнали от майчинския комплекс.
И накрая като за последно ...

> [мизансцен: същото, Лоpа сваля ризата си]
... Практически приключихме със Силмарилион. Но да погледнем малко по-нататък. Известно е, че внукът на Феанор Келембримбор кове Пръстени. А какво е пръстена? Същото както е и силмарила – оригинален фалически символ. Ако той носи символиката на женското, то жезълът и мечът са чисто мъжки. И ето ти пет мага въоръжени с жезли, които трябва да отвоюват пръстена. Но не успяват – той пада във Водата. Тогава те решават, че щом не могат да го обладаят те трябва да го унищожат.
И последна забележка, чакайте да сваля последните атрибути ...

> [мизансцен: същото, Лоpа сваля полата]
... та казвам, следното. Вече споменах, че раняването на крайниците на мъжа означава кастрация. Имаме и отсечения палец на Саурон, което ни навежда на мисълта, че явно всички тук са били непълноценни. Но това не е така при жените. Когато жена се рани, самонарани тя се опитва да обуздае мъжкото в себе си. Да си спомним случая с Еовин, когато назгулът я ранява в ръката. Чрез това нараняване тя е принудена да обуздае мъжката си природа – тя се омъжва и се изявява като нормална жена.

И последно. От целия доклад се натрапва въпросът не е ли творчеството на Толкин отражение на неговия собствен едипов комплекс? Но това не е така, защото Толкин е споделял, че се асоциира като Берен. Този герой взел силмарила, който не го изгорил, разменил го за жена и успешно преминал изпитанието, избавил се от силмарила и се състоял като нормален мъж. С това завършвам своя доклад.

© Л.Бочаpова, 1996.

Daddy, Junior and the spook.