Първо възмущение: по-ревностен защитник на дърветата от Талиесин няма да намериш на доста километри околовръст Точно той не би ругал ентите или безпокоил дърветата

Второ възмущение: Талиесин носи лък, а не меч

Трето възмущение: Екскурзията е диверсия. Скоро ще се разбере каква

Четвърто възмущение: каква е тази груба намеса в плановете? Ей сегинка ще видите какво ви се готви Муахаха ТРЕПЕРЕТЕ СМЪРТНИ! ХО-ХО-ХО-ХО!

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.

Ще спретнем една битчца, донт уъри Бтв гледа ли трейлъра на Шрек 2?

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.

е аз за битчицата им пея от два дни ама никой не ще и чуе!!!
това било мирен поход. а без битка за къде.
мрак само загатна нещо ама некви си 20000-30000 орка не са бройка, ами че те ги продават на кило тез гадове бе.

Мрак ... хммм... /кръц, кръц - почесва се зад ухото/
Къде ми е назгула?

"That's what I'm Tolkien about!"

Клубният Моргот, беше мутирал в нещо ужасно. Вече май и той не съзнаваше кой е. Галандро реши, че е време да се омита от Мордор. Замисли се, кой можеше да му помогне и си спомни нещо. Предния ден беше влязал в една стая по погрешка. Като видя нещата вътре щеше да получи сърдечен удър. Разпита орките и разбра, че Саурон и Мелкор са пели песни на Крейдъл ъф филд и тези неща са се появили. Казаха му, че са пели и песни на Вейдър и Имперър. Това го накара да се усмихне.
Претърси Черната кула и накрая ги откри. Лорд Вейдър правеше нов сайт на Мордор, а Императора организираше съзтезание по формула едно с 16 ръчни колички, които задвижваше със силата.

- Хей! Я не се занимавайте с глупости! Имаме работа за вършене! - извика им Галандро.
- К`ва работа? - попита го Вейдър.
- Ми трябва да утрепем някъв бунтовник. Разбунтувал се срещу законния режим на Арда.
- Съгласни! - казаха те в един глас. Винаги бяха готови, да се разправят с бунтовници.
- Първо трябва да се ометем от тук, че стана напечено. Някви идеи?
- Да! - отговори Императора.
- Къде? - попита Галандро.
- Ти как мислиш? - ухили му се Сита.
- О, не! Не ми казвайте, че...
- Дааааа!
- Пак ли?! Не ви ли писна? - увеси нос бившия оркски командир.
- Тази бойна станция е по-добра от предишните!
- От къде взехте кристал за лазера?
- Ми не намерихме... Вейдър обаче медитира и разбра за некви светещи камънаци и открадхме един със силата... Не е същото, ама пак не е зле... Само дето ефекта е по-друг...
- Какъв?
- Ами не можем да разрушаваме планети, но за сметка на това можем да унищожаваме едни дето се смятат за безсмъртни. Валари и Маяри им викат.
- Кой сте затрили бе идиоти?!?!?! - изпищя Галандро.
- А никой. Ние все пак идваме от напреднал свят! Направихме изчисления... и един малък експеримент с духа на някъв Саруман, който не престана да пищи, че тъкмо се е разделил с телесната си обвивка, а сега и ние... Няма значение. Важното е, че работи.
- Това е една добра новина! - най-накрая Галандро беше чул една добра вест.
- Ама има един проблем...
- Какъв?
- Нямаме екипаж.
- Това да ви е проблема! Имам най-добрия такъв!
- Кой!
- Аз!
- Хъм... не че искам да те обидя, но ти не си достатъчен...
- Не бе! Няколкоко хиляди мои клонинга!
- Така става! Да се качваме горе! - нареди Императора.

...

Извършиха качването в пълна секретност. Настроиха оръдието да стреля автомотично по всеки приближаващ се обект и се заеха да измислят някакъв план. Галандро се притесняваше. Не харесваше Звездите на смърта. Но пък хората казваха три за щастие.

Извинявайте много! Съжалявам... просто не се бяхте появявали от доста време и на мен ми стана мъчно и освен това пътят ми минаваше оттам и реших да ви срена и обаче не знаех много нито за плановете ви, нито за отношението на Талиесин към дърветата...

И т.н. и т.н. хиляди извинения!

Когато стана на осемндадесет...

Галандро! Това не ти е Стар Уорс! Досега беше добре, но.... !!!! Това вече е прекалено!

Когато стана на осемндадесет...

Ой!
Съжалявам, избухнах....
Нещо се бях ядосала, та.... не ми се сърдете!

Когато стана на осемндадесет...

Права си. Писна ми от тоя Стар Уарс... Все-пак сме в клуб Толкин. Бива от време на време да го загатвате за по-весело, ма това да ви е основната сила... Става тъпо. Ако продължавате така, аз почвам да намесвам всичката фантастика, която ми попадне.

I avenge with darkness, the blood is the life
The Order of the Dragon, I feed on human life.

Редактирано от DarkWolf на 18.12.03 15:46.

Крал стоеше насред опожарената равнина пред Моранон, риеше в прахта с петата си и гледаше празните си ръце. Короната пак й се беше изплъзнала. Някак си все не можеше да се добере до нея. (). Зад нея беше клубната Задруга: посърнал Дракон на щастието, увесил нос закачулен Скиталец, потърсил убежище в нов ник Шеф, заканително скръстила три чифта ръце Фея, дописващ садо-мазо-намкъвси дневник мрачен елф, притеснена птичка, обясняваща, че този офф не е по нейна вина, и много ядосана за назгула си Грах, търсеща от кого да направи храна за хиени.

Всички те навремето бяха готови да служат на Крал. Бяха го заявили доброволно. Сега май вече не беше така.

Крал погледна напред. Там стоеше огромната фигура на Мрачния Метъл, използвал разногласията между клубарите, за да успее накрая Той да освитка Саурон и да събере мощта на маяра със своята. Беше им отправил предизвикателство ли, избор ли, що ли?..

Едно съзвездие беше изчезнало от небето. Крал се усмихна. Короната вече не беше важна. Да, щеше да предложи на Мрачния да седне зад барабаните в следващото парче, посветено на боговете. Беше ред на "The Fynal Vinyl".




I'm like smokin' lighting,
Heavy metal thunder,
Racing with the wind
And the feeling, that I'm under".