И Крал като Мелиндор взе, че се събуди с идея . Неговата беше провокирана май от оная тема за всенародното гледане на Завръщането.

След което Крал сътвори един Гавър, посветен на Грах.

След което на Крал му хрумна да ви предложи само началото на тоя Гавър - с поканата който иска, да го донапише . (а Крал ще постне своя впоследствие). Така ще имаме Няколко Гавъра, на които да се радваме. Има и срок - до ТРИНАЙСТИ декември. (Наградки няма).

Крал го предлага това, щото му се видя толкова непосилно да вкара всички герои от клуба в повествованието...

Та хайде, пишете:

Завръщането

В претъпканата зала № 13 цареше кръстоска между трескава, изпълнена с очакване възбуда, и пълен хаос. По необясними (и необяснявани) причини прожекцията закъсняваше. Нормално.

Последен влезе висок, облечен в черно мъж. Превитите рамене издаваха почтена възраст, а зиморничаво вдигнатата яка хвърляше сянка върху лицето му. Той се настани на последния ред и огледа присъстващите.

Най-много шум вдигаха, разбира се, тези от Толкин-клуба. Бяха навлекли новите си фланелки, върху които се мъдреше представата им за балрог. Мимолетна сянка на усмивка мина през лицето на дядката.

Почти в центъра на човешкото стълпотворение пламтеше яркочервената опашка на Грах. Ръцете й описваха грациозни криви във въздуха, което караше прегърнатите Рох и Фея периодично да се отдръпват от върхлитащия маникюр. До тях се кискаше лукаво Икел. Собственикът на яки гласови струни, познат като Аластис, ги употребяваше в посока към предните редове, откъдето късогледо му се пулеха Талиесин и Крал. Страйдър, Аданедел и Бел, почти допрели глави, за да се чуват, мърмореха неразбираеми слова, и само отвреме – навреме се долавяше членоразделното: “Да, Шефе” и “Hennaid evyr, hir nin”. В едно от кьошетата чернееха Безценни и Мрак.

Светлината угасна. Едновременната въздишка на множеството потъна в началните акорди на познатата музика и в златната мъгла на буквите върху екрана: The Lord Of The Rings.

Непознатият от последния ред измъкна джобен компютър. Естествено, никой не обърна внимание на необичайните му действия и на мътния златист блясък в ръцете му. Пръстите в черни ръкавици пробягаха по клавиатурата. Тънки огнени черти, като че идващи от голяма дълбочина, оформиха плавни писмена.

Чу се оглушителен грохот и едновременно с това ярка светлина изгори очите на ошашавените зрители. После... откритото нощно небе, по което мигаха, набодени, звездите. Мразовит вятър и мирис на току-що поникнала трева. Далечна верига от черни хълмове. Нещо гореше отгоре им.

Докато сърцата пропущаха поредния си удар, вятърът донесе конски тропот: тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък. Огънчето на една цигара тупна като камък в мократа трева, а устата, от която беше паднало, пророни: ”Мамка му!”

............................................................................???


"H to He, who am the only one"

Абе готино е само дето не разбрах накрая какво беше тва със звездите
вятъра и про4селИ кой е мистериозния мъж в 4ерно ??????????

Б-Р-У-Т-А-Л-Н-О!
Само да си преформатирам мозъка и се включвам Къде ми е ... хлъц... чашата... хлъц

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.

ДДП!
БРЕЙ! КРАЛСКО! (На Скиталеца му падна цигарата от устата от смайване и кеф) Само какво Бъдеще ме очаква, а!
Крал, не мой оставя Миналото да се почесва там, дето не го сърби в напрегнато очакване. :/ Щем още!
Бързоход май има нужда от повече кафе, ако иска да си възвърне способността да мисли, а след това току-виж добавил нещичко към Древнодунеданските хроники.
Поклон, Крал! :)))))

- You're Hells Angels, then? What chapter are you from?
- REVELATIONS, CHAPTER SIX.

Еми, Крал, щом толкова държите да седнете на първи ред...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.......Тъгъдък, тък, тък, тък... Сливащият се с цвета на нощните сенки кон спря пред скупчените същества и пристъпи два – три пъти на място. Седящото отгоре му старче, обгърнало пред себе си обемист тъмен вързоп, от който се носеше неясно похъркване, проломоти нещо.
Глът. Амм, хъмм. Аданедел прочисти гърлото си и отвърна. Старчето мина на български:
-Моргот е виновен за това, неговата... – последва дълга редица словосъчетания с такава биологична сложност, че малцина вникнаха докрай в заплетената мисъл на Гандалф. – Избягал е, гадината, в бъдещето, и оттам ни причинява всякакви мизерии – втора поредица от думи постави под съмнение истиността на Дарвиновата теория.
Изведнъж всички заговориха едновременно. Гандалф запуши ушите си с ръце, при което обемистият вързоп пред него се килна застрашително:
-У дома ли? Та бъдещето е неясно! Ще се върнете, ако низвергнем Саурон. Тогава Моргот няма да може да се меси. Аз поне не знам друг начин.
-Да низвергнем Саурон? Ние? Не сме подготвени, бре, Гандалф!
Вълшебникът изгледа непреклонно Грах:
-Ти какво оръжие ще искаш?
-Брадва! – отговори вместо нея Галандро. Имаше да й връща.
-У, бре! Заблямодевшаяпиздапрохуина... –занарежда тя .- Голям, добре въоръжен и мноу силен мъж, дето да ме пази! И, за всеки случай, шлем.
Беше си спомнила главоболието, което металните предмети причиняват.
-Дръж! – вълшебникът протегна брадвата към Галандро. – И да я пазиш!
-Знам си аз... накрая ще ми прикачат някой елф, като на братовчеда Гимли, да ми чете продължителни нравоучения и да ме налага по зелената облост докато ми изскочат филизи от шлема...
-Вие двамата сте ясни – светлинните мечове припламнаха в зелено и червено в ръцете на Аластис и Бел. Червеният беше двоен, което предизвика шумното негодувание на Аластис.
-Талиесине? Предполагам, лък?
-А, не, без мене, виж какво, аз имам да взимам още един ш**** изпит, а не съм си поглеждал учебниците, и освен това за трета поредна седмица връзвам тенекия на приятелите си, дето им бях обещал да ходим заедно на концерт, и все заради тия тука става така, че не мога да отида, и...
-Английски или китайски?
-...и вече сме си чукнали среща, която тоя път не смятам да пропусна за нищо на света, и ако трябва да убия някого, за да отида, сигурно ще го направя, и...
-Значи, китайски.
-Кво?
-Ще го убиеш с китайския лък. Берегил? Ти какво употребяваш?
-Ммм музикант съм, не войник. Не мога.
-Значи, ще им пееш – вдигна показалец Гандалф. – Нали знаеш, сплотяването на отбора. А, свило ти се е гърлото, значи. Пей нещо лесно.
Вълшебникът притвори очи и изпод бялата брада се разнесе бръмчене като от кошер сърдити пчели:
-“...smoooke on the water,
the fire in the sky...”
Крал и Страйдър се спогледнаха със светнали очи:
-Цигари – каза втората решително. – И не мърдам никъде без наличните ти фойерверки.
-Карбид. Един бидон с калциев карбид. Няма начин да не го правят в джуджешките пещи.
-Мошеници и изнудвачи! Икел?
-Прашка. И Нария, ма що ли си правя устата. Доволен ли си? Радвам се да го чуя.
Тъмнината около вълшебника сякаш се сгъсти и той промърмори нещо, от което на всички им стана неуютно. Далечен вълчи вой привлече вниманието му и накара Сенкогрив да запристъпва неспокойно. В отговор на размахания уж напосоки бял жезъл до него звучно дрънчене се образува куп от разнородно оръжие. Най-отгоре Гандалф изтръска сивкавата си торба, от която изпаднаха няколко поомачкани фойерверка. След това, без да обръща повече внимание на протестите, се обърна към коня:
-Напред, Сенкогрив! Към Минас Тирит! Бързината е нашата надежда!
.......


"H to He, who am the only one"

Крал, като си възвърна дар словото ще ти кажа колко е хубаво!

Ама засега мога само да проплача- още, моляяяя, още!

In the dark there's a desert flower
It blooms where no-one ever sees

Ако го плякна цялото наведнъж, кой ще пише още гавъри?


"H to He, who am the only one"

ПРАШКА

(шокиран до немай къде)


Искаш да кажеш, че икел ще тръгне да събаря Да Дарк Лорд, дето цялата средна земя обединена не може да го победи, с някаква си ПРАШКА?!?!


Хъ..... Образовай се :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- Ама че ентусиаст - измърмори Мелкор. - И дискриминатор на всичкото отгоре! Въоръжи половината, а другите на самотек, а?
- На ти един китайски лък - Талиесин му връчи оръжието по начин, недвусмислено показващ желанието му най-скоро да се отърве от въпросното нещо.
- Тва пък що? - шашна се Мелкор.
- Ще си търся нормален. Планирам да си свия един като минем през Хенет Анун...
- Е как реши, че ще минаваме оттам? - на Аданедел лошото настроение определено удряше в земята това на Талиесин.
- Ми много просто. Щом ще низвергваме Саурон, значи трябва да вървим към Мордор. Логично.
- Да, ама не. Първо, откъде точно си сигурен, че сме във втората или третата епоха? Нали Гандалф говореше нещо за бъдещето?
- Да де, но какво пречи да хвърлим едно око на Мордор? Може и да е там, аз за други вулкани не се сещам...
- Дотук. Нямаш право на глас до второ нареждане. Я си представи, че ни очаква и в Мордор са ни приготвили засада?
- Да, ама...
- Казах, млък! - Шефът беше решил да раздава правосъдие. Мелкор тикна обратно лъка в ръцете на Талиесин.
- Дръж си го. Аз съм по хладните оръжия, а мачетето ми е в мешката.
- Тогава що мърмори одеве?
- Бях забравил. За разлика от тебе другите не парадираме с перфектна памет.
- Подранил коледен подарък! Нали и ти си падаше по лъковете... - Талиесин връчи лъка на Умай Мая и без да дочака отговор, се отдалечи, мърморейки под сурдинка нещо не особено толерантно.
- Ама Коледа мина! - подвикна след него Мая, но отговор не последва.
- Което не отменя въпроса на къде сме? - подхвана Аластис.
- На разузнаване, естествено! - отсече Страйдър.
- Тоест, право на север - обяви Аданедел.
- Моля? - учуди се Тинувиел. - Защо на север?
- Защото, в най- лошия случай ще стигнем до Шлемово Усое - рече Грах. - Там не може да не знаят нещо по въпроса. Пък и братовчеда Гимли може да се навърта из околностите все още...
- Дадено! - в един глас изрекоха Рох и Фея. Към типичното им единомислие се присъединиха и почти всички останали.
- Пък и там със сигурност има богат арсенал - замечтано приказваше Мелкор. - Ех, само да докопам някой от ония мечове...
- ... и е се осакатиш скоропостижно - довърши вместо него Меандор. - Имам опит с подобни оръжия, не е толкова лесно, колкото ти се струва.
- Безполезни дрънкулки! - разгневи се Арк, докато ровеше из купчината с оръжие. - На кого са му потрябвали алебарди? Или арбалети? Че кой може да си служи с тях????
- Арбалети ли? Я дай един!
- Не знаех, че можеш да стреляш с арбалет - каза Мордред и изгледа изненадано обадилия се Аластис.
- Не мога. Но ще го връча на Талиесин, като спре да се прави на интересен. Веднъж плямпаше нещо за арбалети...
- Впрочем, Арк засегна един доста сериозен проблем - отбеляза Бел. - Болшинството от нас не могат да си служат с подобни сечива...
- Ще се оправим някак - смиган му Аданедел. - А сега - на север.
И групичката се отправи в указаната посока, а след нея дълго отекваха гласовете им (- Менъуор се изчерпаха! Последният им албум е пълна боза! - Много ти разбира човката на тебе! Изчерпали се били... - Това е абсолютно грешно! На Куеня звучи по съвсем друг начин... - Не бе, няма да те гоним тебе. Адаша ти търсим...). Постепенно се възцари тишина, а сред храстите за миг просветнаха чифт червени очи. После храстите прошумоляха, а сянката на дотогавашния им обитател се изгуби в спускащата се нощ...

По този въпрос съществуват две мнения. Едното е неправилно, а другото е моето.