|
|
|
|
|
Кой е вашият фаворит от хората, и защо го харесвате повече от другите, какво притежава, което те нямат?
Аз лично харесвам Еовин, тя според мен е велика, но не велика като постижения, ами велика духом. Волята и е необикновенна, самата Еовин както казва Толкин не е амазонка или жена- воин, ами героиня заобиколена от мрак, ама наистина от мрак, за разлика от Галадриел и Арвен, Еовин не живее предпазена от Саурон и Саруман, напратив, при нея нещата са много по- зле, но тя се държи, успява да се бори срещу злините на Саруман, смъртта която цари около нея самата (Теодред) и подмолните "свалки" на Грима, след това се влюбва в Арагорн, но успява да обикне и друг, тя разбира, че връзката и с краля е обречена. Но не престава да го обича, просто позволява в сърцето и да влезне и друг човек. Пред Ангмар, пред страха, тя не се поколебава да даде живота си за цел, която смята за правилна, и накрая, тя остава човек в пълния смисъл на думата.
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
| |
|
|
|
Кратко и точно, стил Грах
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
| |
|
|
|
Този човек ще да бъде Турин, колкото и да го мразиш :)
Нe искам да се изразя погрешно с думата харесвам. Просто неговата съдба ме кара да се чувствам съпричастна, не мога да остана безразлична към трагизма му. Пък и това е една от любимите ми легенди в Силмарилион, а Турин вече беше разискван...
Орк вегетарианец-яде само зелени елфи
| |
|
|
|
Хм, труден въпрос задаваш...
Естествено, първосигналната ми реакция беше да кажа на мига "Арагорн" и да взема да ти разказвам как той притежава духовна чистота и сила, благородство, добрина и т.н...
Обаче после се замислих... как можеш да кажеш кой е по-?
Кого да отличиш- свободният, волен и верен Еомер, който е сякаш въплътил представата за Приятелят въобще или мъдрият, великодушен, справедлив и добър Фарамир; как да кажа дали ми харесва повече смелостта и огъня, който гори в Еовин или страстта, с която се бори за народа си Боромир, готов на всичко, дори да пожертва себе си за Гондор; как да забравя в тази картинка Имрахил, който стои в сянката, но винаги готов да помогне, винаги готов да подаде ръка- помагащ и споделящ отговорността с тези, от които хората очакват всичко; как да пропусна безмълвният и дисциплиниран Халбарад, който се втурва на помощ при първият зов...не, не дори при първият зов- при първата мисъл на Арагорн, че има нужда от него; как да пропусна мъдростта и благородството на Теоден....
Неее, Келеборне, аз лично не бих могла да ти отговоря на този въпрос- всеки от хората носи по някакъв начин, с нещо величие и красота у себе си. И аз не бих могла да ги разделя и класирам.
Обичам ги всичките до един. Един от тях малко повече, но не защото притежава нещо повече от останалите...
Слънчо тича наспан
| |
|
|
|
Трудно ми е да съставя мнение по- въпроса, затова ще пробвам да се улесня по следния начин- Първа епоха: Турин и Хурин (като най- храбри и трагични)
- Втора епоха: Елендил (като най- мъдър и добър духом)
- Трета епоха: Боромир, Теоден, Еомер (заради огромната любов изпитващи към народите си, както и заради смелостта им)
Пръв дошъл един с величав облик и осанка, гарвановочерна коса, омаен глас и бели одежди
| |
|
|
|
Много ме кефи как Толкин е показал хората:
Елфите са прекрасни и безсмъртни, мъдри и силни, ама тва си им е вградено ... хората като правило са слаби и крехки, но понякога сред тях се намират герои, които израстват не само над другите хора, но и над елфите, сякаш дарът на Еру към хората е да бъдат по-велики от всички останали, но само в кратък миг.
Портал за почитателите на Толкин - връзки и новини
| |
|
|
|
Това е твоето мнение, аз към Турин не изпитвам никъкво съчуствие
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
| |
|
|
|
Знаеш си, че тази тема е сложна, защото повечето герои от хората се характеризират с качества, които будят уважение.
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
| |
|
|
|
Вчера докато мислех по въпроса ти, и се усетих, че винаги, когато стане въпрос за хората и защо са какви и т.н., на мене винаги ми изниква "Боромир" и после всички други асоциации.
Наистина Фейри каза това, което предполагам всички мислим - как да посочим 1 човек сред толкова много достойни образи? Затова не бих го нарекла фаворит, нито някой, който харесвам пове4е от другите. Асоциацията ми е с обувки. Някои хора са като лъскави, скъпи обувки, прекрасни за гледани. Други са с много орнаменти и дребни детайли, сложни, заплетени. Трети не са по мярка на всеки. Четвърти са топли обувки, а има и такива, които ти прави удоволствие да гледаш, но не ти минава през ум да обуеш. Всички тези типове са хубави по своему. Но има и такива, смачкани от носене, загубили цвят, стари обувки, с които си свикнал и преживял много неща. Те са ти като втора кожа. (не ви ли се е случвало?). Те може да не са лъскави и прекрасни, но са живи, познати и дават усещане за уют. Имат си нещо от тебе в тях.
Моля да не се приема буквално...
Очевидно темата е много трудна за изказване в думи.
Необходимото Ми Зло
| |
|
| 
|
|
