добре де Рох.:) може и така да е казал :)

Тъй най-сетне излязъл пред умиращия дракон и с люта радост се взрял в поваления враг. Там лежал Глаурунг със зинала паст; ала гаснели вече всичките му огньове и злите му очи били затворени. Проснат бил на една страна, изпружен с цяло тяло и дръжката на Гуртанг стърчала от търбуха му. Възрадвало се тогава сърцето на Турамбар и макар че драконът още дишал, той поискал да прибере меча си, който ценял и преди, но сега го поставял над всички съкровища на Нарготронд. Затуй пристъпил към своя ненавистен враг, стъпил върху корема му и като хванал дръжката на Гуртанг, напънал с все сила да го изтегли. И викнал присмехулно, напомняйки за словата, изречени пред портите на Нарготронд:

Здравей, Червей на Моргот! Добра среща отново!
Умри сега и дано мракът те погълне навеки!
Тъй мъсти Турин, син Хуринов.

Печално арфите звънят
за елфа светъл Гил-галад,

Намирам известни прилики между този библейски цитат:

"So the man GAVE NAMES to all the livestock, the birds of the air and all the beasts of the field (Genesis 2:19-21). "

...и Дуриновата песен на Толкин:

"No words were laid on stream or stone
When Durin woke and walked alone.
He NAMED the nameless hills and dells..."

Харесват ми библейските нюанси в книгата.

[url]

"Имах чувството, че зад тях се крие огромен кладенец, изпълнен с паметта на безбройни векове и дълги, бавни, улегнали размисли; но по повърхността им искреше настоящето - както слънчеви отблясъци потрепват по най-високите листа на огромно дърво или по вълничките на бездънно езеро. Не знам, но го усещах като нещо, израснало от земята... задрямало, може да се каже, или просто събрано между крайчеца на корените и връхчетата на листата, между земните дълбини и небето, и то изведнъж се бе събудило и ме оглеждаше със същото бавно внимание, с което безброй години е обсъждало вътрешните си дела."

Колко е мъничък човекът!
Съвсем не се вижда
сред зелените листа.