пускам ви тайните дневници на героите от властелина на пръстените, надявам се не са пускани тук, ако са... все има някой който не ги е чел...


.

КЗБТК

Ден първи: Убити Черни Конници: 4. Мн. добре. Срещнах хобитите. Вървяхме 40 мили. Одрах катерица и я изядох. Все още не съм крал.

Ден четвърти: Забутан съм в планината с хобитите. Боромир е наистина неприятен. Още не съм крал.

Ден шести: Убити орки: нито един. Разочароващо. Последни данни за брадата ми: изглеждам суров и мъжествен. Да! Непрекъснато искам да изритам Гимли по топките. Въздържам се. Все още не съм крал.

Ден десети: Съжалявам, не съм писал напоследък. Мн. тъмно в Мините на Мория. Голям Балрог. И днес не съм крал.

Ден единадесети: Убити орки: 7. Мн. добре. Последни данни за брадата ми: изглежда мизерно. Леголас може и да е по-готин от мен. Чудя се дали би ме харесал ако бях крал?

Ден 28: Започвам да намирам Фродо за обезпокоително атрактивен. Имам чувството, че ако направя ход, Сам ще ме убие. Освен това, косматите крака са леко отблъскващи. Още не съм крал.

Ден 30: В Лотлориен. Мисля, че Галадриел си падна по мен. Безочлива мадама. Приятно си побъбрих с Боромир. Не е чак толкова лош. Взех душ. Ура! Но още не съм крал.

Ден 32: Убити орки: нито един. Последни данни за брадата ми: едва доловимо окосмяване. Леголас ми каза, че сянка и заплаха са нараствали в ума му. Мисля, че Леголас е малко нещо гей. Не, не съм крал.

Ден 33: Убити орки: Безбройни хиляди. Мн. добре. Боромир убит от орките. Безделник. Въпреки че умря славно в ръцете ми, сега вече съм доста сигурен - той определено беше гей. Не съм много сигурен и за Гимли. Почивай в мир, Боромир. Още не съм крал, но поне Боромир изглежда мислеше че съм. Обаче може и да е било от загубата на кръв.

Ден 34: Фродо тръгна към Мордор. Каза, че отива сам, но взе Сам със себе си. Защо? Боже мой, освен мен, всички в този филм ли са обратни? Не съм съвсем сигурен и за себе си.
Още не съм крал, по дяволите.


.

КЗБТК

Ден първи: Отидох на Съвета на Елронд. Бях най-хубавият там. Съгласих се да последвам някакво малко, дребно човече до Мордор за да хвърли Пръстена във вулкана. Много важна мисия - златният пръстен е толкова кичозен.

Ден четвърти: Боромир е толкова досаден. Защо трябва да мъкне през цялото време този щит, голям като тава? Покатерих се на Карадрас, но тези хленчещи хора, които не могат да вървят по снега, настояха да се върнем обратно долу. Определно съм най-хубавият член на Задругата. Давай, Леголас!


Ден шести: В Мините на Мория е прекалено тъмно за да изчеткам косата си както му е редът. Страхувам се, че започва да се сплъстява. Орките са толкова глупави. Все още съм най-хубавият.


Ден десети: Гандалф падна в Сянката. Други новини - мисля, че ми излиза пришка на носа. Мн. сериозна ситуация, тъй като елфическите пришки обикновено се задържат 500 години, че и повече. Все още най-хубавият, напук на проклетата пришка.


Ден единадесети: В Лотлориен. Подозирам, че Галадриел може да е по-хубава от мен. Също така, доста съм сигурен, че е копирала прическата ми. Имах същия стил преди най-малко 1000 години. Глупаво момиче. Тя най-много се ядоса, че използвах огледалния й фонтан за хубава баня със сапунени мехурчета. Реших да не обръщам внимание на твърденията й, че косата ми е запушила отводнителния й канал. Нито един кичур от косата ми не е паднал през последните 800 години, защо да започват сега? Все още съм несравнимо най-хубавият.


Ден 30: Всичкото това гребане в лодките се отразява адски зле на тена на лицето ми. Арагорн очевидно започва да намира Фродо за странно привлекателен. Сам ще го убие ако опита нещо. Все още най-хубавият.


Ден 33: Боромир е изкушен от Пръстена. Толкова е скучно. Аз лично не мога да бъда изкушен, понеже вече имам всичко, което искам т.е. перфектна коса и дупе като гранит. Получавам странни писма от някоя, която се нарича "Стейси", и иска да прави крайно неприлични неща с елфствеността ми. За щастие имам супер-дупер елфическо зрение, така че мога да избягам ако я видя да се задава.


Ден 35: Боромир е мъртъв. Много мръсна смърт, и твърде ненужна. Арагорн го целуна докато си отиваше. Трябва ли човек тук да бъде надупчен със стрели, за да се включи в действието? Боромир определено не е по-хубав от мен. Не разбирам. Иде ми да се нацупя. Фродо тръгна към Мордор със Сам. Дребни малки човечета, които се грижат един за друг, доста сладко всъщност. Почти съм сигурен, че Гимли ме харесва. Толкова е нечестно. Той е висок до кръста ми, в което виждам предимства, но буцестите му плитки и големия шлем са истински страстоубийци. Предвиждам тъмни времена, много тъмни времена.



.

КЗБТК

Ден първи: Отидох на Съвета на Елронд. Арагорн се държи високомерно както винаги. Мисли се за много велик, защото чука тази елфическа мацка до него. Имам предвид, само защото някой има широки гърди, стегнати, подчертани мускули, приятен загар и тонове мъжествено набола брада не означава, че...какво? Разсеях се за момент. Явно съм се съгласил да отида на нещо като мисия докато бях разсеян от огромната...грубост на Арагорн. Опа.


Ден трети: Глупав Пръстен, глупава Мисия, глупава Задруга.


Ден четвърти: Днес Фродо изпусна пръстена. Аз го вдигнах, но Арагорн ме накара да му го върна. Арогантно копеле. Чудя се как ли ще се чувства с Рога на Гондор, заврян право в...Глупав Пръстен.


Ден пети: Очевидно е, че Арагорн е странно привлечен от Фродо. Ха! Ха! Ха! Сам ще го убие ако опита нещо.


Ден шести: Арагорн още си пада по Фродо. "Боромир, върни пръстена на Фродоооооо." "Боромир, нека аз да нося Фродо до Карадрас." "Боромир, престани с опитите да отрежеш главата на Фродо докато спи за да вземеш Пръстена." Безочливото протежиране е най-досадно.

Ден десети: Защо Арагорн не си пада по мен?


Ден единадесети: Изнесох Фродо от Мините на Мория. Хареса ми, всъщност се надявам да не започвам да се превръщам в перверзен любител на хобити като чичо Виндермир. Не и след това, което се случи с него. Мери и Пипин също са малки сладурчета...Други новини - Гандалф умря.


Ден 30: В Лотлориен. Галадриел е бая сладурана. Сигурен съм, че беше привлечена от суровата ми, още неизмита мъжественост. Леголас се изкъпа във фонтана й. Забърка се в неприятности. Ха. Ха. Голям елфически пън. Почти съм сигурен, че си боядисва косата. И освен това има пришка на носа. Арагорн предложи и ние да се изкъпем. В последния момент осъзнах, че няма предвид заедно. Глупав Арагорн.


Ден 33: Фродо се държи странно като стане въпрос за Пръстена. Даже не ми дава да го погледна. Трябва да си призная, че имаше малко кавга, защото се опитах да му хвърля един поглед. Търкалях се върху него, докато не стана невидим. Устоях на изкушението да го погушкам (той ме улесни като ме прасна в лицето.) Арагорн ще ревнува. Ха!


Ден 35: Убит от орки.

Глупави орки.

.

КЗБТК

Ден първи: Чувствам се доста по-добре в Дома на Елронд след хубаво дълго подремване. Освен това, Сам ми приготви славна баня със сапунени мехурчета и ми изтърка гърба. Платоническата, братска любов е нещо прекрасно. Не бях съвсем сигурен защо му трябваше да смуче пръстите на краката ми, но съм сигурен че има нещо общо с Елфическа медицина.

Ден трети: Съгласих се да отнеса Пръстена в Мордор. Сега като си помисля, вероятно ще се окаже лош ход.


Ден четвърти: Арагорн и Боромир имаха голям спор за това, кой да ме носи на гръб до Връх Карадрас. Арагорн бутна Боромир в една снежна пряспа. Боромир захапа ухото на Арагорн. Пръстенът трябва да им се отразява по-сериозно от колкото си мислех.


Ден шести: Събудих се и намерих Арагорн да си играе с копчетата на ризата ми. Сигурно е търсел Пръстена. Проклет да е прелъстителният му зов. Е, както и да е, Сам ще го убие ако опита нещо.


Ден десети: Днес Леголас започна да гали вътрешната страна на бедрото ми с лъка си. Бях слисан. Не предполагах, че и Леголас иска Пръстена. Трябва да е предмет с наистина страховита сила.


Ден единадесети: Гандалф ми показа много странен трик, който може да прави. Както изглежда, островърхата магьосническа шапка не е само за фукня. Чудя се дали му влияе Пръстена, или просто си е мн. ексцентричен.


Ден 24: Най-сетне спокойствие. В Мините на Мория е прекалено тъмно за да успее Арагорн да ме намери и ощипе, както прави напоследък. Гандалф падна в Сянката. Тъжно бе да видя островърхата шапка да си отива.


Ден 27: Лотлориен е толкова хубава. И Галадриел е хубава. Предложих й Единствения Пръстен, но тя все повтаряше: "Не, има нещо друго, което искам от теб, Фродо Торбинс" и се опитваше да плъзне кракът си в панталоните ми. Tака че й дадох резервния си чифт панталони, тъй като изгледаше толкова привързана към тях. Сигурно имат нещо като недостиг на панталони в Лотлориен.


Ден 30: Гребахме цял ден в лодки. Мн. съм уморен. Мери и Пипин предложиха да ми направят групов масаж. Хубаво е да имаш такива силно загрижени приятели. Радвам се, че Пръстенът не им влияе. Макар че гърбът ми не се нуждаеше от толкова много търкане, нито пък другите ми части. Пипин помни че сме братовчеди, нали?

Нали?

Ден 33: Боромир се опита да вземе Пръстена. Не съм изцяло сигурен, но съм доста убеден че искаше и да се погушкаме. Беше твърде изнервящо, тъй като Боромир е доста огромен.


Ден 36: Всички си падат по мен. Не мога да го понеса. Тръгвам към Мордор. И Сам идва. Хубаво нещо, ще имаме възможност за още от тези платонически, братски масажи на краката, в които той е много добър. Тъжно е да се разделя с останалите от групата, особено след като открих че ми допада идеята да клатя Гимли. Буцестите плитки и огромния щлем са доста възбуждащи. Ех, нищо, той така или иначе никога не би ме харесал.

.

КЗБТК

Ден първи: Фродо е намушкан с Моргулско острие. О не! Пипин плака. Казах на Пипин, че всичко ще е наред, тъй като Гн. Фродо е прекалено секси за да умре. На висок глас ли казах това?


Ден трети: Последвах Гн. Фродо до Ломидол, където Елфите ще го излекуват. Гандалф ме помоли да помогна на горкия припаднал Гн. Фродо да се измъкне от мръсните си дрехи. Така че му свалих дрехите и го изкъпах. После още ведъж. След това пак. Гандалф дойде и каза - шест изкъпвания са достатъчни, Самознай Майтапер.

Развратния стар мръсник вероятно не се е къпал от Втората Ера насам.


Ден четвърти: Чудя се дали на Гн. Фродо не му е време за още една баня.


Ден пети: Елфическата баня с мехурчета е много шарена и хубавичка. Гандалф изобщо не умее да се забавлява. *нацуп*


Ден шести: Гн. Фродо се събуди! Добре е, въпреки че изглежда загрижен, защото пръстите му са целите набръчкани. Реших да не му казвам за всичките бани.


Ден седми: Промъкнах се в Съвета на Елронд. Фродо предложи да отнесе Пръстена в Мордор. Гн. Фродо е толкова смел, красив, висок и прекрасен. Добре де, възможно е и да не е чак толкова висок.


Ден осми: Тръгваме към Мордор. Другите членове на Задругата са мн. лукави, ако питате мен. Особено Боромир. "Уча Мери и Пипин да се бият с мечове" - леля ми Лобелия. Явно е перверзен любител на хобити, който обича да се търкаля по земята с малки мъже в шорти.


Ден девети: Арагорн е също толкова перверзен като Боромир. Очевидно си пада по Гн. Фродо. Ще го убия ако опита нещо.


Ден десети: Мн. тъмно в Мините на Мория. Използвах плоската страна на меча за да цапардосвам Арагорн всеки път щом се опиташе да защипе Гн. Фродо в тъмното. Гандалф падна в бездънна яма. Гн. Фродо по-късно каза нещо за островърхата магьосническа шапка, но не го разбрах, понеже съм невинен млад хобит от Графството, неопитен в словесните изкуства.

Пипин казва, че Леголас клати Гимли. Отврат.


Ден петнадесети: Лотлориен мн. хубава. Русата eлфическа лейди абсолютно си пада по горкия Гн. Фродо, от където и да го погледнеш. И Пипин е съгласен с мен. Казах на Пипин, че разликата във височината ще направи връзката невъзможна. Пипин каза, че Гн. Фродо би могъл да стои на кокили. Мразя Пипин.


Ден двадесет и втори: Напускаме Лотлориен. Чао-чао, хищна елфическа лейди. Не съм сигурен къде точно отиваме, но очевидно е нещо свързано с вода, тъй като ни бяха дадени лодки. Честно казано, не ме интересува, стига да споделям лодка с Гн. Фродо.

Ден двадесет и трети: Боромир наи-сетне отприщи насъбралото се желание към Гн. Фродо. Биде застрелян, естествено, (ура!) но не преди да направи голям театър, обявявайки, че се опитвал да вземе Пръстена за да владее света и да унищожи злото. Но всички знаем, че това е голяма измислица, нали.


Ден двадесет и четвърти: Боромир убит от орки. Знаех си, че ги бива за нещо. Фродо тръгна към Мордор. Взе ме със себе си, ура! Гн. Фродо има нужда от ободряване, понеже изглеждаше неизразимо натъжен че се разделя с Гимли, и също така е депресиран и твърди, че ще умре девствен някъде в безплодната пустош на владенията на Мрачния Властелин. Ще видим тази работа.


.

КЗБТК

Ден първи: В Графството. Разкошен изглед, невинност и пасторална красота. Греша ли, или Фродо се мотаеше из полето мастурбирайки преди да дойда?


Ден втори: Веселбата по случай рожденния ден на Билбо - подобрена от значителното количество хобитова трева. Всички са тоооолкова добри. Билбо също е добър. Светлините са тооооолкова хубави. И Фродо не е зле. Хобитите са тоооооолкова приятни за гушкане. Хопла. Паднах.


Ден трети: Mасов безотговорен махмурлук. Тръгвам към Минас Тирит за малко аспирин.

Ден дванадесети: Отидох при Саруман за съвет относно Пръстена, но той бе станал зъл. Никой нищо не ми казва. Както изглежда са оставили бележка. Навярно Радагаст Кафявия пак краде хартия от пощтенската ми кутия.


Ден тринадесети: Заклещен на върха на кулата. Страхотна гледка, но постоянната проливна суграшица не се отразява добре на островърхата ми шапката. Забавлявам се, като плюя дъвка надолу по орките.


Ден четиринадесети: Отново ме посети Саруман и се опита да ме опипва. Как не!


Ден шестнадесети: Самотен съм. Саруман може и да не е толкова грозен все пак. Ако не бяха великански разширените ноздри и огромните гарванови нокти...добре де, човек би си помислил, че съм могъл и по-рано да се досетя че е зъл.


Ден деветнадесети: Избягах. В Ломидол съм. Сам е леко неконтролируем. Непрекъснато къпе Фродо. Всичкият сапун с ягодов аромат на елфите свърши. Елронд започва да се ядосва.


Ден двадесети: Елронд реши да се оттърве от Фродо, защото му писна да не може да ползва банята на първия етаж. Голямо представление заради Пръстена. Съгласих се да тръгна със Задругата, в случай, че Сам реши да изкъпе мен. Добре би ми дошло.


Ден двадесет и първи: Арагорн очевидно харесва Фродо. Сам ще го убие, ако опита нещо. Помолих Сам да ме изкъпе. Той отвърна "Ха ха, господин Гандалф, не говорите сериозно." Безполезен пън.


Ден двадесет и трети: Мн. студено на връх Карадрас. Арагорн спечели спора за това кой да носи Фродо нагоре по планината. Боромир се цупи. Ако Леголас продължи да гейства на върха на пряспата може би ще трябва да го ударя с жезъла си.


Ден двадесет и пети: Не искам да минаваме през Мините на Мория, защото подозирам, че Балрог още се сърди за несполучливата среща, която имахме през Втората Ера.


Ден двадесет и шести: В Мините на Мория. Мда, Балрог още се сърди.


Ден двадесет и седми: Паднах в Сянката. Балрог е голям мръсник. Наложи се да правя някои неописуеми неща преди да ме пусне да изляза от пещерите. Реших да не казвам на другите от Задругата. Вместо това ще измисля някаква история за велика битка. Тръгвам към Елронд да видя дали може да лекува доста неприятни изгаряния трета степен на смущаващи места. Надявам се да не ми се присмее. Ако го направи, ще разкажа на всички за мръсничкия му уийкенд със Саурон. Ха!


.

КЗБТК

Ден първи: Бях излязъл да покрадвам зеленчуци, когато налетях на Сам и Фродо. Хубаво се потъркаляхме с Фродо в зърното докато не бях силово отстранен от Сам. Трябва да си поговоря с Фродо за това, че оставя слугите си да се държат прекалено свойски и покровителствено.

Паднахме по хълма. Мери беше мн. разочарован че си счупи моркова. Особено след като беше намерил морков с точно правилната форма.



Ден втори: Мн. хубаво в Ломидол. Но вече ми се повдига от това да бъда в една и съща стая със Сам. Непрекъснато е подгизнал и смърди на ягоди. Освен това ми писна от елфи, които ме бъркат с необичайно реалистична градинска украса.


Ден трети: За майтап се присъединих към Задругата на Пръстена. Всички са мн. мили, само Леголас изглежда малко сприхав. Вчера ме държа с главата надолу над един процеп докато признах, че е най-хубавият елф в Задругата. Не ми беше до това да му обърна внимание, че е единственият елф в Задругата, тъй като процепът беше много дълбок.


Ден седми: Стават вече 25 дена откак срещнахме Арагорн и все още не си е измил косата. Наистина започва да ме притеснява.


Ден девети: Сам напълно греши за Боромир. Наистина много приятен мъж. Покани ме да се разходя с него довечера и каза, че ще ми даде да надуя Гондорския му Рог. Нямам търпение.

По-късно същата вечер.

Все си мислех, че надуването на Рога на Гондор трябваше да призове армии от Запада.

Явно не.

Мн. образователно все пак.


Ден тринадесети: Сгащих Леголас да маже с восък подметките на ботушите на Арагорн, което обяснява защо Арагорн непрекъснато пада в ръцете му. Хитър елф.


Ден четеринадесети: Гандалф мъртъв. Всички са намусени. В опит да ободри Задругата, Леголас свали всичките си дрехи и представи сцени от "Силмарилион: Мюзикъла". Все още всички са мрачни. Леголас се фръцна и отиде да се цупи както се полага на 3000 годишен елфически принц.


Ден петнадесети: Лотлориен мн. хубавичка. Случйно влязох докато Гимли се къпеше. Сега разбирам какво имаше предвид Гандалф като каза, че има и по-страшни неща от орките. И Арагорн ли беше това, криещ се под всички тези сапунени балончета? Може да сънувам кошмари със седмици.


Ден шестнадесети: Арагорн си изми косата. Ура!

Може би наистина е бил той под всичките балончета.


Ден двадесети: Боромир ми написа стихотворение. Мери казва, че го поощрявам. Естествено, Мери казва също и че плача като момиче. Мери е истинско копеле през повечето време, всъщност.

Стихотворението не е много добро. Не се римува. Чувствам се обиден.

Ден тридесети: Казах на Боромир, че не се чувствам готов да се обвържа, така че той отиде и се остави да бъде застрелян от Орки. Честно. Човеците са толкова свръхчувствителни понякога.

Отвлякоха ни Урук-хай. Не са много приятелски настроени типове. Мери казва, че може да се наложи да се изчукаме за да си отворим път към свободата. Подозирам, че ще му хареса, безполезен негодник. Орките са мн. вонливи. Извднъж Боромир ми липсва.


.

КЗБТК

Ден първи: Скука. В Исенгард няма кабелна. Нямам нищо за правене, освен да пиша оскърбителни анонимни писма до Радагаст Кафяви и Манфред Леко Екрю.

Може би ще надникна в палантира.


Ден втори: Запознах се с мн. симпатичен пич по палантира. Изглежда, че ме харесва заради самият мен, а не само защото съм най-могъщият магьосник на Средна Земя. Чудя се как ли изглежда.


Ден трети: Започвам да се разочаровам от пича от палантира. Отказва да ми изпрати снимка, освен на една мн. голяма очна ябълка. Казва, че е срамежлив, но аз подозирам че по-скоро е дебел, или може би космат. Чувал съм някои мн. лоши неща за връзките по палантир. Вероятно трябва да поуталожа страстите за известно време.


Ден седми: Е, я виж ти, пича от палантира се оказа Мрачният Властелин на Мордор. Такъв ми бил късмета. Можеше да е и по-лошо, предполагам. Саурон не е дебел или космат, просто е дематериализирана зла сила. Сега трябва да тръгвам, имам да набирам масивна армия от демони за да опустоша земята. Освен това, имам и час при маникюрист. Не е лесна задача да поддържаш ноктите си остри.


Ден девети: Типично. Гандалф току що влезе с валсова стъпка, а много добре знае че мразя неканени посетители. Искаше да дърдорим все за пръстена, който подарил на новото си гадже, какъвто е ужасен перверзен любител на хобити, старият Гандалф. Позор за Ордена. Просто иска да се фука и да ми напомни, че си има хобит, а аз ходя с очна ябълка. Е, Саруман Белия не търпи такова отношение. Показах му хватките си от Магьосническата Кечистка Организация. Стана разбиване. Давай, Саруман!





Ден тринадесети: Уморих се да се катеря нагоре-надолу по 8 милиона стъпала само за да се надсмивам на Гандалф. Трябваше да го затворя в леснодостъпна тъмница, където бих могъл да се надсмивам по-ефективно, и нямаше да се налага да чакам до след закуска.


Ден четеринадесети: Добре, кой плюе дъвка по орките ми? Честно.


Ден петнадесети: Тъкмо бях посред наистина добро надсмиване и Гандалф изчезна. Е, добре. Ще ми спести ежедневното катерене по стълбите.


Ден шестнадесети: Гледах в палантира. Гандалф се помъкна на продължителен къмпинг с четири хобита, мн. блед елф и доста хубавичък човек -- ох, по дяволите, това е Арагорн, син на Араторн. Веднъж се наложи да го изхвърля от Исенгард, защото мрънкаше, че още не е крал. Освен това има един мрачно-гледащ персонаж и някакъв вид космат тритон. Или може би е джудже.

Каква банда хулигани.


Ден двадесети: Кръстосах орки с гоблински мъже в пещерите под Исенгард. Мн. скучна преживелица, тъй като орките и гоблинските мъже твърде неохотно се плодят, дори с вечеря и цветя. Следващият път ще опитам нещо по-лесно, например да разплодя гоблини и мажуретки, и да създам супер-жива армия, която да може да пътува през деня и да не се оплаква от розовите униформи.


Ден двадесет и втори: Не знам кога и как реших да направя демоническа армия за Саурон, която е толкова мръсна. Проклето да е решението ми да бъда Саруман Белия. Трябваше да се спра на Саруман Кално Кафявия, или Саруман Светло Зеленикавия. На бялото изпъква всичката тиня.


Ден двадесет и четвърти: Ако не спирам да гледам в палантира, може би ще видя Гандалф да прави Номера с Островърхата Шапка?


Ден двадесет и пети: Гандалф направи Номера с Островърхата Шапка! Носителят на Пръстена е мн. впечатлен. Арагорн явно си умира да смъкне панталоните на Носителя на Пръстена. Сам ще го убие ако опита нещо.


Ден двадесет и пети: Косматият тритон съвсем определено е джудже. Хванах го да играе на Скрий Шлема с един от хобитите. Другият човек изглежда е Боромир Гондорски. Аз ли съм единственият, който винаги е искал да отиде в Гондор и да каже на Иконома, че "Гондор" звучи точно като гонада, полова жлеза, и че трябва да си изберат по-малко глупаво име? Сигурно съм само аз.


Ден двадесет и осми: Урук-хай-ите са почти готови. Днес погледах малко Задругата. Боромир убеди най-малкият хобит да "Надуе Рога на Гондор" Не се бях смял така откакто уредих среща на Балрог и Гандалф през Втората Ера и Гандалф завлече Балрог със сметката в ресторанта. По-хубаво е от кабелна.


.

КЗБТК

Ден първи: Гррр. Аррг.


Ден втори: Мотаенето в Ломидол със задръстените елфи се отразява мн. зле на храносмилането ми. Помолих Елронд да ме премести на втория етаж, понеже не мога да вляза в банята тук без да бъда подложен на гледката на хобити, къпещи се сред ароматизирани свещи. Нелепо е. Вчера ме опръскаха с ягодова пяна за баня. Положителното е, че сега брадата ми е мека като коприна и добре поддържана.


Ден трети: Елронд отказва да ме премести. Тази сутрин пак налетях на хобити. Какво правеха те с този морков? Изродена банда малоумници, нищо чудно, че не могат дори да си отгледат прилични бради.


Ден седми: Имам подозрения, че Арагорн, син на Араторн, е перверзен любител на хобити. Напълно пренебрегва секапилната си елфическа годеница в полза на клатенето на косматокраки гноми в кожени гащи. За щастие аз, Гимли, син на Глоин, съм тук за да се погрижа за самотата й.

По-късно.

Елфическите жени са точно толкова високи, че да ми топлят ушите. Давай, Гимли!


Ден девети: Съгласих се да тръгна на Приключение. Арвен започва да се държи ужасно собственически. Гимли, син на Глоин, няма да се остави да го вържат. Предпочитам да си прекарвам времето с трогателно-чувствителни хобити и гействени елфи отколкото да вися в Ломидол и да говоря за "връзката ни."


Ден тринадесети: Мн. студено на връх Карадрас. Голямо спречкване за това кой да носи Фродо нагоре по планината. Не взех участие, понеже бях зает да показвам на Леголас как да сплита косата си като хората. Спречкването свърши, когато Арагорн вдигна Носителя на Пръстена и го набута в панталоните си. Точно така, Наследнико на Исилдур, удуши Носителя на Пръстена. Честно, тези човеци.





Ден четеринадесети: В Мините на Мория. Възможно е да съм допуснал лека грешка в изчисленията, тъй като изглежда, че брат'чеда Балин е бил мъртъв през последните 60 години. Предполагам, трябвало е да ми направи впечатление че от доста време не бях получавал коледна картичка от нашите в Мория. Все пак, не може да се очаква да мисля за всичко.


Ден петнадесети: Гандалф падна в Сянката. Хобитите го използваха за извинение да си направят голям сълзливо-гушкащ купон на скалите. Понесох мъжката прегръдка на Боромир, въпреки че непрекъснато ме ръгаше с Рога на Гондор в слънчевия сплит. Поне се надявам да е било Рога на Гондор. Иначе не ми се мисли.


Ден шестнадесети: Леголас ми каза, че Арагорн много си пада по Фродо. Сам ще го убие ако опита нещо. Подхвърлих на Леголас, че може би ще е добре да имаме водач, който да не е такъв развратник. Тогава Леголас ме попита дали искам да се изкъпя с него. Започвам да подозирам, че всичките елфски стихове във възхвала на войнските връзки между мъже са просто голям камуфлаж за незаконните им садо-мазо игрички.


Ден двадесети: В Лотлориен. Галадриел е бая сладурана. Докато хобитите се скъсват от гушкане и Боромир преследва Арагорн, ми остана време да й покажа няколко джуджешки номера. Нищо специално, само малко Скрий Шлема и Ровене в Мините. Мн. задоволително за всички, освен вероятно за Келеборн. Сега като се замисля, май това беше Келеборн. Не мога да различавам елфите много-много.


Ден двадесет и втори: Напуснахме Лотлориен. Гребем в лодки дни наред. Започвам да се чувствам мн. самотен. Хобитите не изглеждат толкова зле. Доста са сладки всъщност, въпреки кефалските подстрижки. Не мога да се доближа до Фродо без да бъда ухапан по наколенника от Сам, а Пипин ходи с Боромир, така че ще видя дали Мери иска да се пораздвижим на лунна светлина довечера. Ура за войнските връзки между мъже.


.

КЗБТК