Дали да не си прережа вените?

Гледам китката на лявата си ръка, кръвта бавно пулсира и се стича.

Примигвам. Вдигам очи от ръцете си. От уредбата вдясно се носи голям джангър - група пубери с гробовни гласове пеят как мислели седнали край жарта. Акомпанимента изглежда се извършва на умиращ пор, раздрънкан трамвай, пръцкащ ауспух и отряд млади некрофили насилващи се един друг. Нищо чудно, че ми минават мисли за преждевременно избавление. Как може някой да свири такава боза и да я свърже с Толкин? Боже, защо позволи да се измисли чалгата на Средната земя... Спомням си едно есе на Толкин в което говореше за faery. Интересно дали тия толкиновски хеви метъл състави са го чели. И да са го чели - не са го разбрали. Личи си по джангъра.

Тъпо ми е.

Мъгла. Жумя. Едва успявам да видя прозореца до мен. Преди да се зачудя как е влязла мъглата през затворения прозорец, усещам че това около мен е дим. Тежък, задушлив цигарен дим. Притиска ме все по-надолу и по-надолу - все едно някой е седнал на гърдите ми, а аз спя, противя се, опитвам се да се събудя, а не мога. От усилието да дишам дробовете ми звучат като разстроен духов оркестър. Мисля за въздуха нощем навън в гората, за миризмата на смола и дъжд. И защо пушеците на Саруман са на такава почит тук.

Тъжно ми е.

Защо не нося в джоба си хартия и химикал?

Оглеждам се. В далечината иззад пушека виждам разни лица. Джил се усмихва. Тау мастър е до нея разпльокан на леглото. По пътя на дедукцията решавам, че момичето загледана в някаква точка извън вселената е Fairy. Аластис пък тероризира вратичката на нощното шкафче и не може да реши дали да я подпре на касата с бира. Вляво от мен Рох се е захванала със странен експеримент - долива си в чашата и всеки път, когато прелее изненадано попива мокета с тоалетна хартия.

Защо изобщо дойдох на тази среща?

Изглежда навсякъде около мен се водят оживени разговори.
- ...
- Какво?
- ...
- Какво?
- ...
- А-а-а-а-а-а-а-а... - отговарям и пускам една многозначителна усмивка към Аданедел. Не можах да чуя какво ми каза, а ми стана неудобно да го питам пак. Как всъщност останалите говорят и се чуват един друг, а аз Аданедел (който е до мен) не мога да чуя? Може пък да седна да мърморя нещо на Грахче, произнасяйки по-силно (така че да ги чуе) само ключовите думи: Толкин, дискурс, хобит, елф, симулакрум, виртуална реалност... А тя след това да си вика: "Брей колко умен човек! Само за какви неща говореше..." Не вярвам, че някой тук слуша какво му говорят другите. Само си дават вид, че слушат. Май на никой не му пука какво се говори. Важното е да има цигари, ядене и пиене. А пък това да ти дудне някой на главата е есктра към ужасната музика.

Музиката продължава да е като хор от настъпани жаби, но май вече не е на една от онези толкиновски групи.

Почва да ми се драйфа от дима.

Защо пък всички в стаята се кефят толкоз много на Толкин. Някак странно. В книгите има описания на горите на Ломидол, на еланора растящ по поляните на Лориен, на дивият Пущинак, на тихите кътчета в Графството. Природата. Да се докоснеш до земята. Мириса на гората. Уханието на билките. Звукът на птиците. Явно вече човек може да ги има и в колата си, между четирите панелни стени на кубчето си в което се е оключил, на телевизора си и по уредбата издаваща кенефен звук. Да се обвива в зловонен дим и да се прави на любезен с останалите около него. И да благодари на бога, че от кенефния звук няма нужда да чува хората наоколо. Сещам се каква беше изненадата в очите на Рох, когато разбра че сме тръгнали нагоре по пътеките, а не по шосето! Ъ! Представям си как се пресъдава битката с орките с коли вместо с коне, и с цигари вместо с оръжие.

Няма нужда да си развалям настроението повече. Не трябваше изобщо да идвам на срещата.

Допивам си бирата и мятам бутилката в касата. Измъквам се от пренаселената стая. На излизане (вече съм на скорост) дочувам Рох да ми казва нещо от подобно на: "Защо не доведеш приятелката си?" Пускам една от усмивките си и излизам. Какво ли да й обяснявам на Рох? Че се спасявам? Дали не трябваше поне да пожелая една лека нощ? Съмнявам се че някой ще ме чуе.


Сутринта след закуска се скривам в гората. Слушам спокойствието на дърветата. Слушам вятърът галещ короните им.



***

My future domain

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Лoвeц нa ryщepи на 04.08.03 13:59.

Съжалявам...


Няма да говоря за това как си се чувствал, защото ти се справи блестящо.
(А само някой, на който не му се е случвало подобно нещо, не може да си представи мръсотията, която полепва по теб.)



Но защо, за Бога!
Защо за момент не помисли и не повярва, че може да има хора, на които наистина да им пука какво мислиш и какво изпитваш!

"Не вярвам, че някой тук слуша какво му говорят другите. Само си дават вид, че слушат. Май на никой не му пука какво се говори. Важното е да има цигари, ядене и пиене."


"Да се обвива в зловонен дим и да се прави на любезен с останалите около него. И да благодари на бога на че от кенефния звук няма нужда да чува хората наоколо."


"Какво ли да й обяснявам на Рох? Че се спасявам? Дали не трябваше поне да пожелая една лека нощ? Съмнявам се че някой ще ме чуе."


Как какво?
Явно знаеш какво.... каза го. Но го каза сега, а не когато трябваше....


Добре, нещата не са такива каквито е трябвало да бъдат...
И защо се затваряш с удоволствие насаме с гаденето в душата и стомахът си?
Защо не каза на тези хора около теб какво ти е?

Сами да се сетят ли ги остави?
А защо не подсказа поне?
"Пускам една от усмивките си и излизам"
Защо лъжеш (дори преди да са те излъгали!)?


Защото вярваш, че не си струва, защото си ни осъдил предварително.

Не, приятелю, не е така.
На хората им пука.
На хората би им се искало да им имаш доверие, независимо колко различни са се оказали.

На конете им е тежко.
Защото не са разбрали от какво имаш нужда.
Но за това вината е и в теб - защо, криейки се, страдаш че не те виждат!


Така ти постъпваш с мен точно както предполагаш, че аз с теб.....


Съжалявам, наистина.

Знам какво говориш, знам как си се чувствал, но повярвай, че има и обратна страна.
Виж я и ти.
Позволи ни да не бъдем онези гнусни твари.

... много тъжно, че ти е било толкова тъпо.

И тъй като ти не беше единствения, който не харесваше музиката, можеше да се намери някакъв компромис, ако си беше казал възраженията.
И тъй като не беше единствения, на който му ставаше лошо от цигарения дим - да се прочете пак горното...
И темите за разговор можеха да са различни...

Въобще, изходът от подобни проблеми е да не разчиташ, че хората непремено ще ти прочетат мислите и ще се съобразят с тях...

И много други неща бих ти казала, но няма смисъл...

е аз пък изобщо не те съжалявам и не съжалявам защото въобще не си се поцеремонил с милото си описание

да, безценни, разходката след планината определено липсваше... но както казваше баба ми "Разни троли, разни идеали". Следващия път като не вали ще го направим на открито, но пак ще пием ще ядем и ще пушим и ще говорим един на друг, ако искаш един през друг и мисля няма да влезем в разрез с разбиранията на нито една от расите на Средната земя

не, безценни ... не си ни написал истината, или поне не цялата защото и ние усещаме това-онова от горчивия вкус на чуждата рибка
и това ни огорчава безценни, огорчава ни

Форсмажорно обстоятелство

Хубаво. Следващият път като ми се догади ще гледам да се изповръщам специално върху теб. Щото така излиза.

Иначе,
1. Пушачите са си пушачи. Тях не можеш да ги спреш да не пушат. На тях не им пука за непушачите. Наскоро попаднах на един който започна да ги отказва. Страшно нервен е станал откакто не пуши. Предпочитам да го виждам колкото се може по-малко.
2. Всеки лъже. Аз обаче си го признавам. За другите не знам доколко си го признават.
3. Какво да обяснявам ли? Ми много просто - аз не мога ФИЗИЧЕСКИ да чуя останалите. А те мен тогава могат ли да ме чуят? Всъщност това съм го описал. Какво мога да говоря с човек от който ще получа същата усмивка каквато отправих на Аданедел? Хич не ми се мисли, че той може да ми е казал нещо, което никак не е за усмивка...
4. Повярвай ми - на никой нищо не му пука. Не и наистина. ВСичко е... как да го кажа... от приличие и какво ще си помислят другите хора.
5. Не съм се затворил насаме с гаденето. Просто реших проблема по най-оптималният начин. Разкарах се.

Общо взето ако имах тогава под ръка листа и химикалка лошо ви се пишеше... Описанието щеше да е много по-...

My future domain

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аха...

опаааа... в мъглата огледах лицата. имах предположения още на кой може да му е тъпо. но пък лицата са измамно нещо. интересно след като излязох дали останалите на които им е било тъпо са организирали преврат.

пък и тук отстъпване от суперлативите на останалите ли усетих?

абе аз проблема си го реших като напсунах (както вече писах).

My future domain

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мне, не е отстъпване от суперлативите

имаше и неща, които не ми харесаха, че даже и хора[1 брой], които ме подразниха. Аз проблема си го реших, като ги игнорирах и се радвах на това, което ми харесваше. Явно всеки си има начин да си решава проблемите...

Иначе ми е ясно, че си се разочаровал, че нашата представа за веселие не съвпада много с твоята. Е, можеше и да е по друг начин, но стана по този. Моето мнение е, че бройката ни беше прекалено голяма за пълно единодушие, а и повечето май не се бяхме виждали преди, което също оказва влияние.

Колкото до желанието ти да ни го върнеш, като ни иронизираш в писмен вид, струва ми се кофти идея. Никой не те е бил да идваш и никой не е виновен, че не ти е харесало.

Разбрах.

Не, приятелю!
Не съди за другите по себе си.

Аз не лъжа и ми пука.


==========

Като си решил в хижата да премълчиш, защо сега и тук го изливаш!
И то по този начин?

(Между другото забелязах, че си пропуснал да кажеш как с останалата тоалетна хартия ми попиват лигите)



"Общо взето ако имах тогава под ръка листа и химикалка лошо ви се пишеше... Описанието щеше да е много по-..."

Охо! Благодарим на Валарите! Самата Ниена е дошла да изпокрие листовете и химикалките!
Да ми беше поискал - незаинтересувано щях да ти дам, след 18 минути крясъци какво точно искаш.


От какво всъщност се оплакваш?
Че не сме се съобразили с теб?
Че не сме те разбрали? Забелязали?

А ти какво направи за да бъдеш чут?
Разбран? Забелязан?

Аз не те познавам - как да предположа, че зад усмивката ти се крие всичко онова, с което ни обля преди малко?

Нима смяташ за нормално да поглеждам с подозрение всеки, който се усмихне?!

Кажи ми как да знам, че нещо не е наред?

Не се оправдавай с музиката!
Не на всички им беше на душата.
А и, о, чудо! даже я намаляваха когато започвахме да не се чуваме.


=============
Доколко внимателно прочете каквото написах?
Разбра ли какво написах и защо?

Защото ми пука и за теб (да, разбирам, знам какво ти е било) и за другите, който ти, в ролята на "О, Жертво!", обиди съзнателно.

Сполай ти!
Лошо да няма!

Интересно.

Дали защото си избрал така да избягаш, си пропуснал няколко съществени неща, които се случиха?

Дали беше там, докато Talyesin упорито питаше каква музика да пусне и всички дружно се чудихме какво ли ни се слуша, та мисля си имаше достатъчно мегдан за всеки, на когото му се иска, да смени вида музика?

Дали беше там, когато Аластис(мисля, може и да не беше той, но не помня със сигурност) настоятелно помоли няколко пъти да спрем музиката, за да можем да се чуваме по-добре? И я спряхме, естествено. Може би, за да чуваме шума на казанчето?

Дали беше там, когато тихо свиреше музиката от филма и не пречеше на никого да чуе другия?

Дали си чул за плановете на Рох как ще се съберем и ще си напалим огромен огън сред природата и ще насядаме около него и ще си говорим, и само лошото време развали тези тъй прекрасни мечти?

Дали беше там?...

Явно не.

Явно си видял само лошите неща.

Явно си мислиш, че Толкин може да се усети само сред природа, трева, вода и птича песен.

А пък аз си мисля, че няма никакво значение къде се намираш, колко пушиш и какво ядеш.

Няма значение дали си в задимена дупка или на прекрасна поляна.

Толкин е в нас, в сърцата ни. Толкин носи мечтите и надеждата ни.

И все едно къде сме, ние го обичаме.

И все едно какво правим, той е с нас. В нас. Около нас.

Ако трябват специални условия, за да можем да го почувстваме, егати магията...

Знам. Ти сега си убеден, че всички ние продължаваме да лицемерничим, продължаваме сами себе си да убеждаваме, че е било хубаво, защото не щем да си признаем, че е било просто един фалш.

Но аз ще ти кажа какво почувствах, пък ти ако щеш ми вярвай.

Защото аз видях едни прекрасни хора около мен.
Хора, с които искам да бъда отново.
Хора, които искам да опозная- всеки поотделно и всички заедно.
Хора, които през цялото време ми създаваха усещането, че съм у дома си.
Хора, за които знаех, че ме чуват, че мога да им кажа каквото си поискам и ще бъда разбрана, изслушана. И не от учтивост, не от лицемерие. А защото им е приятно.
Хора, които караха сърцето ми радостно да се смее, защото виждах толкова много искреност, топлота и дружелюбност.
Да, Ловецо, искреност видях и това го казвам с цялата си отговорност.

Мъчно ми е, че не си успял да я видиш.
Мъчно ми е, че си се почувствал зле.
Мъчно ми е, че не си намерил това, което си търсил.
Но това си е твой избор.
Ти си избра да останеш нечут и неразбран.

Няма сила на този свят, която да накара 15непознати хора да разберат какво ти е в душата без да си кажеш.

Няма начин да бъдеш чут, ако не се опиташ да говориш.
И не извиквай на преден план музиката, която, видиш ли била толкова шумна, че сам мислите си не си могъл да чуеш.
Тя не е виновна.
Как пък на мен не ми попречи нито веднъж да чуя това, което ме интересува?

Така че не си го изкарвай на нас.
Не ни прехвърляй вината.
Ако ни беше потърсил, ако наистина се беше опитал да ни намериш, щеше да видиш много по-различни неща.
И нямаше да обръщаш внимание на дима, музиката, пиенето и яденето.

Ти не го направи.
Предпочел си да се свиеш в един ъгъл и да се чувстваш неразбран.
Това си е твой избор.
Но след като си го избрал, запази го за себе си, носи си кръста и не ни го казвай сега, когато никой нищо не може да поправи.
Защото не е честно да го правиш.
Ако има нещо, което те убива, кажи го на минутата.
Подло е да го казваш тогава, когато е свършило всичко и този/тези, на които се чувстваш обиден, няма как да направят каквото и да било....


П.п. Имах голямо желание да бъда внимателна и по възможно най-деликатния начин да ти обясня какво чувствам.
Но не мога.
Защото обидата, от начина по който хвърляш кал е прекалено голяма.

Soon your hope will rise...

Освен да ти се извиня най-искрено, задето съм ти досадил (или отвратил) с музиката - защото това е насочено най-вече към мен, то е ясно - друго не мога да направя. А следващия път си кажи, когато нещо не ти допада - все ще се стигне до компромисно решение. И за финал - цигарения дим те е подразнил, нали? Е, аз съм алергичен към него. Но го изтраях. Защото не може заради един да страдат останалите. Питай ме как ми бяха очите в един момент...

________________________________________
Заменям стерео за антифриз