Защо Келеборн не заминава с Галадриел от Сивите заливи,когато свършва Воината за пръстена?Защо и синовете на Елронд не заминават и след като те могат да "отложат" избора си,защо и Арвен не постъпва така?

Предпочитам да си мисля, че просто Келеборн е имал малко работа за довършване. Иначе къде им отива епохалната любов

А за Арвен: нещо като символика има тук. Не може хем да сподели човешкия живот /живота с човек/, хем да си остане елф. Просто не е честно да вземе и от двете "съдби".
Нали наказаха нуменорците, че искали точно това - ем хора, ем леко безсмъртие. Де дават така! Правила си има тука!

Това е наистина много интересен въпрос ...

Когато Галандриел и Нолдорите идват в Средната земя, Келеборн е вече достатъчно възрастен и със сериозно положение в обществото. Освен, че е племенник на краля, той се слави със своята изключителна мъдрост и проницателност. Дори "леля му", която е майа го счита за изключително умен и необикновен. Всъщност той е бил тих, съсредоточен и изключително спокоен по характер.
Само по себе си, Келеборн е красив дори и по мярките на елфовете. Най-забележителна е косата му - сребристобяла. Затова не е чудно, че той е харесван от всички - от жени и мъже заради ума и вида си.
Галандриел и много независима, умна, много висока на ръст, има дълга руса коса и много впечатляващи очи. Но за красива - относително казано, по-скоро впечатляваща.
Защо пиша това ли - ами защото се опитвам да разбира какви характери са те двамата и какво е било тяхното съжителство.
След като се събират Келеборн остава в сянката на Галандриел. Но как е възможно един изключително умен и изключително красив мъж да остане в сянката на жена, била тя и Галандриел. Изглежда така все едно тя коли и беси а той кима одобрително.
Може и да е така ... а може и да не е ... твърде е вероятно Келеборн да е бил източник на повечето умни решения. Той не си е падал по публичните изяви, но винаги е разсъждавал трезво и е правел много точни преценки. Така съчетанието между нейното умение на лидер и неговата мъдрост е родило прекрасния Лотлориен.
С времето обаче Галандриел се уморява, по времето на войната на пръстена тя съвсем се оттегля от бойните действия. Елфите също имат периоди от живота си /тук искам да вметна, че те имат бради, но едва в последния период от живота си - пример Кирдан/, и очевидно Галандриел е навлязла в онзи, който може да се счита за "старост" при елфите. Явно при тях влизането в този период не зависи само от годините, но и от натрупания опит и изживяното.
Затова е логично, че Галандриел търси покой и заминава към Валинор. А Келеборн - за разлика от съпругата си той минава през времето тихо и спокойно, помогайки на нейните най-разнообразни инициативи както може. Знае се, че след определен период елфите престават да правят секс, т.е. между тях съществува някаква духовна връзка по-близка до приятелството. А любов - любовта най-вероятно просто е преминала бавно в партньорство и уважение.
Затова, погледнато от психическа гледна точка, не е чудно защо Келеборн не заминава - той просто още не иска да си отива. Той още не е изживял своя живот тук, все още не иска да попада в рая.

За синовете на Елронд мога да кажа само едно - те просто са диваци и изобщо не могат да си представят, че ще живея на място където няма кого да гонят и колят /нещо с което са се занимавали няколко хиляди години/

няма

Питали ли сте се някога чисто географски къде може да се намира Арда?

о да ...
има няколко мнения за това, едно от тях е много ласкателно за нас - излиза, че ние се намираме точно в Мордор ...

е драги ми съграждани орки и оркини

няма

Каквоо?Нашето райско кътче да е Мордор?Шегувате се,кой е предположил това?

Разрови се в архива :)

Защо да не е Мордор? От тогава са минали сума епохи (7?) и виж какви сме земе-целители: райско кътче сме сътворили, с тежък труд сме заличили следите и възродили земята.
От Итилиен сме плъзнали да връщаме към живот тази мъртва пустош :) и виж какво чудо сме натворили (сами сме си виновни :)

Интересно звучи (за Мордор), и аз съм си го мислила. А от етническа гледна точка май сме най-близки до харадримите.

Какво ще кажете за Аман? Според мен е някъде в третото измерение (ако се вярва на теориите за неговото съществуване).

Просто си тръгваш по земята и се замисляш дълбоко с единствената цел да престанеш да мислиш и да забравиш да се спуснеш по извивката й, а да отпрашиш все напред и ако имаш късмет, безсмъртие или силмарил, може и да стигнеш :)
Като пиниза с летенето на Адамс :)

Между другото, каквото и да е Аман, той си е обект на елфо-човешки въжделения. Но защо хората охладняват към него?
Във всяка една епоха людете искат да отидат там. Само в Третата всички изглеждат едни такива безразлични...
Защо?
- толкова ли са западнали, че съвсем да забравят Блаженния
- толкова ли са се развили и са се самоопознали, та са разбрали, че мястото им не е в Аман, и въобще с Арда ги свързва едно нищо и никакво пребиваване, вид екшън-екскурзия
- толкова ли са станали и мъдри и хитри и лукави, та са се научили да не показват въжделенията си

Та да видим кое и къде е онова, което е било блян, а след това поради промяна в начина на живот, преоценка на истината за истините или целенасочено развиване на определени личностни качества, практично е забравено в ъгъла и се използва много подходящо само за фон на приказки?

Така ще намерим Аман, освен ако не се откажем предварително да правим аналогии с нашият свят.





тъпотия,

промяна начина на живот, преоценка на истината за истините или целенасочено развиване на определени личностни качества.


развиване на допълнителни умения /
или

ааааа /хваща се за филизите/
нищо не разбрах!
я пак и този път пиши по-бавно, защото не мога да чета толкова бързо!

няма