ето и моето най-най-любимо

Трошете чинии, разбивайте чаши!
Ножове и вилици в миг изкривете!
От туй Билбо Бегинс най-много се плаши -
чупете шишета и тапи горете!

Режете покривки, маслото стъпчете!
Разлейте му всичкото мляко в килера!
Със бира и вино вратите мажете,
а костите скрийте на куп под миндера!

Сложете в казана да ври порцелана,
и удряйте здраво с бухалки отгоре;
остане ли здрава чиния и кана -
метнете я храбро навън в коридора!

От туй Билбо Бегинс най-много се плаши -
пазете, пазете чинии и чаши!

няма

Ами чудех се и аз, но реших, че следното ми е най-на душата:

I sang of leaves, of leaves of gold, and leaves of gold there grew:
Of wind I sang, a wind there came and in the branches blew.
Beyond the Sun, beyond the Moon, the foam was on the Sea,
And by the strand of Ilmarin there grew a golden Tree.
Beneath the stars of Ever-eve in Eldamar it shone,
In Eldamar beside the walls of Elven Tirion.
There long the golden leaves have grown upon the branching years,
While here beyond the Sundering Seas now fall the Elven-tears.
O Lorien! The Winter comes, the bare and leafless Day;
The leaves are falling in the stream, the River flows away.
O Lorien! Too long I have dwelt upon this Hither Shore
And in a fading crown have twined the golden elanor.
But if of ships I now should sing, what ship would come to me,
What ship would bear me ever back across so wide a Sea?

Харесвам много и Старата Пътна Песничка...

ПС. Сигурен съм кой стих ще избере Strider...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Старият трол на каменен стол
глозгаше кокал нащърбен и гол.
Години наред го гризеше отвред,
че нямаше нийде месо.
Ни месо! Ни просо!
В самотна бърлога се криеше трол
и нямаше нийде месо.

По стръмния склон зададе се Том
и рече на трола учтиво: „Пардон!
Тоз кокал любим е на чичо ми Тим,
дето във гроба лежи.
И лежи! И мижи!
Отдавна напусна Тим родния дом
и мислех, че в гроба лежи."

Тролът рече завчас: „Задигнах го аз.
Защо ви е кокал във дупка на вас?
Щом беше умрял и в трап се заврял,
задигнах му тая пищялка.
Пищялка! Дъвкалка!
Нека се жертвува малко за нас,
защо му е тая пищялка?"

Том рече свиреп: „Таквиз като теб
не бива да мъкнат из своя вертеп
пищял или врат от татков ми брат;
връщай пищяла веднага!
Веднага! Тояга!
Макар и умрял, нека е цял.
Връщай пищяла веднага!"

Тролът се хили: „Друже мой мили,
бих пооглозгал и твойте кокили.
Щом нямаш акъл и тук си дошъл,
дай да те хапна сега!
Ха така! Дръж сега!
Вече не ща кости, кожи и жили;
с теб ще вечерям сега."

Тролът беше решил, че го е уловил,
но откри, че комай е дълбоко сгрешил.
Пъргав и млад, Том мина отзад
и го ритна - да помни друг път.
Друг път! Всеки път!
„Я да го ритна, Том беше решил,
та да ме помни друг път!"

Но много корав, от камък по-здрав
е тролът със зъл, отмъстителен нрав.
Ритникът със крак по камъка як
бе за него съвсем безболезнен.
Болезнен! Полезен!
И Том се завърна във къщи болнав,
че ударът беше болезнен.

Оттогава е хром бедният Том
и тъжно куцука из родния дом.
А тролът без срам пак си е там
и глозга си кокала краден.
Краден! Гладен!
Тролът седи на високия склон
и глозга си кокала краден!

Велико е, винаги се заливам от смях като го чета. :-)))))
Естествено ако трябва да избера нещо сериозно, ще се спра на "Не всякое злато сияе...", но тука така и така има хора, които много го обичат и ще го напишат, така че ще го пропусна.

Много е добре. Изобщо детските му стихове са наистина прекрасни.

Искаше ми се да ви питам всъщност какво мислите за оригиналите и техния превод. Честно да си призная, някои от преводите на Л. Николов не ми харесват особено, докато други са направо невероятни.
Пр.:
- Старата пътна песничка: (+)
- Галадриел за Елдамар: (-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предавам се! Разкрихте ме. Adanedhel направо ме улучи като Леголас орк. Ами сега? Я да помисля... Хммм... Ето:


I sit beside the fire and think
of all that I have seen,
of meadow-flowers and butterflies
in summers that have been;
Of yellow leaves and gossamer
in autumns that there were,
with morning mist and silver sun
and wind upon my hair.
I sit beside the fire and think
of how the world will be
when winter comes without a spring
that I shall ever see.
For still there are so many things
that I have never seen:
in every wood in every spring
there is a different green.
I sit beside the fire and think
of people long ago,
and people who will see a world
that I shall never know.
But all the while I sit and think
of times there were before,
I listen for returning feet
and voices at the door.


И още 1-2 стихотворения са ми особено любими, но млъквам вече (пък и вие знаете кои точно имам предвид :))). А в знак на благодарност, връчвам на fairy един Гондорски медал (или Скиталчески - те сигурно представляват някакви сплетени коренчета :D).

O Gil-galad i Edhelchir
dim linnar i thelegain

На мен любимото ми е балада за Еарендил(е как може ли),но е прекалено дълго и нямам нерви да го пиша.Другото ми любимо е:
Прощавай роден небосклон
под теб живя във своя дом
и тичаше като сърна
под слънчев блясък и луна-
тя Лутиен Тинувиел
най нежна в земния предел
дори свтът да е умрял
дори разбит да рухне цял
в първичния бездънен мрак
затуй го бих възвърнал пак
земя,море.зора и ден
и,че е зърнал Лутиен.

Е, значи не съм познал... Съдейки от подписа ти реших, че ще е:

Gil-Galad was an Elven-king.
Of him the harpers sadly sing:
the last whose realm was fair and free
between the Mountains and the Sea.

His sword was long, his lance was keen,
his shining helm afar was seen;
the countless stars of heaven's field
were mirrored in his silver shield.

But long ago he rode away,
and where he dwelleth none can say;
for into darkness fell his star
in Mordor where the shadows are.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами аз съм малко пристрастна въобще към превода на Любомир Николов, защото ми харесва много повече отколкото оригинала. Просто не мога да преглътна като чета на английски, че Скиталците са Rangers. Та и стихотворенията ми харесват като че ли на български повече, и прословутото "Арагорновско" стихотворение го предпочитам хиляди пъти на български език. Вярно, че Л. Николов бая си измисля на моменти, но пък вярвам, че го прави в името на благозвучието.

Strider- ще запомня, че имаш да ми даваш медал. То и други в тоя клуб имат да дават по същите причини, ама се спотайват и се правят на разсеяни. :-)))) Трябва само да му измислиш име на медала.

Da i az tova mnogo go obi4am, su6to i putnata pesni4ka . Zabeliazali li ste 4e v Hobit ima gotini pesni4ki. Mnogo obi4am i tova za imeto na Aragorn . Drugo lubimo moe e baladata za Gilgalad , no 6te vi q napi6a posle , za6toto se iznervqm kato pi6a na latinitza .

Ето и моето любимо стихче:

Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг
и аз щи трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Незнам.

Никакво copy и paste! Знам си го наизуст!
Като го пишех, направо настръхнах - 8 реда, а толкова много асоциации и надежди!
Много е свежо! Браво на преводача!

За съжаление не го познавам в оригинал...

... mine neld loonaherun, loonamahalm ariasse...