не е ... аз го имам в съвсем друг вид...

Диване, диване спри за мъничко поне!
Целия си от тулум, ала нямаш капка ум!
и т.н.

този от страницата не ми харесва - дай твоя т.е. тоя дет си го превеждал плиис.

няма

Много от хубавите стихотворения са изредени, но аз ще добавя още нещо.

An Elven-maid there was of old,
A shining star by day:
Her mantle white was hemmed with gold,
Her shoes of silver-grey.

A star was bound upon her brows,
A light was on her hair
As sun upon the golden boughs
In Lorien the fair.

Her hair was long, her limbs were white,
And fair she was and free;
And in the wind she went as light
As leaf of linden-tree.

Beside the falls of Nimrodel,
By water clear and cool,
Her voice as falling silver fell
Into the shining pool.

Where now she wanders none can tell,
In sunlight or in shade;
For lost of yore was Nimrodel
And in the mountains strayed.

The elven-ship in haven grey
Beneath the mountain-lee
Awaited her for many a day
Beside the roaring sea.

A wind by night in Northern lands
Arose, and loud it cried,
And drove the ship from elven-strands
Across the streaming tide.

When dawn came dim the land was lost,
The mountains sinking grey
Beyond the heaving waves that tossed
Their plumes of blinding spray.

Amroth beheld the fading shore
Now low beyond the swell,
And cursed the faithless ship that bore
Him far from Nimrodel.

Of old he was an Elven-king,
A lord of tree and glen,
When golden were the boughs in spring
In fair Lothlorien.

From helm to sea they saw him leap,
As arrow from the string,
And dive into the water deep,
As mew upon the wing.

The wind was in his flowing hair,
The foam about him shone;
Afar they saw him strong and fair
Go riding like a swan.

But from the West has come no word,
And on the Hither Shore
No tidings Elven-folk have heard
Of Amroth evermore.

Българският вариянт не ме радва особено. Оригиналът е толкова... истински.

ето и моя превод- много ме кефи това


Дразно-вбесителната песничка на Билбо

Дърт тлъст паяк на дърво вися
Стар тлъст паяк мен не ме видя
А хвани ме, а грабни ме!
Хайде спри се, улови ме!
Стига врътки, погледни ме!
Дърт глупак си и тлъстак!
Виждаш само стар листак!
Хайде пробвай да ме изядеш
Само гледай да не се свлечеш!
Из дървото се върти, как ли ще ме хванеш ти?

Мързел Тлъст и Луд Кютук
Пръскат мрежите си тук
Ах, най-сладък съм аз знай
Но не ще ме хванеш май
Ей - от тук цвърчи мушица;
Мързел пълен със масчица.
Пробвай се – хвани ме мен,
В мрежите си озверен ...

няма

Петнайсет птички в пет ели спали,
но огнен лъх перцата им погали.
Ах, тези мили птички са безкрили!
Какво ще правят тези птички мили?!

Да печем, да пържим, да препичаме...

Ехххх..!!!!

This ain't no technologycal breakdown...
This is the road to hell...

На мен повече ми харесва първия превод на това стихче... като се прибера може да го изровя и да ви го пусна.. да се радвате...

This ain't no technologycal breakdown...
This is the road to hell...

за кое точно говориш?

няма

Определено ще се порадвамМного ме израдваха техните стихчета и като ги четох,такъв смях ме изби.Ето,дори и те си имат творчество(зависи кой как го разбира)