И валарите и маярите могат свободно да променят телесната си обвивка, така е в началото и за Мелкор и за Саурон. Всички божествени, обаче, имат скронност да предпочитат едни или други форми, която да отговоря на същността му. Интересна ми е промяната в избора на форма, която претърпяват двамата горни - как изглеждат в началото и в развитието на деградацията им ... и как точно изглеждат накрая.

няма

След потапянето на Нуменор, Саурон губи телесната си обвивка и няма много възможност да избира. Въобще той яко бере душа тогава и единствено изковаването на пръстена преди това го спасява.

За облика му по време на изковаването, войните и плена в Нуменор, се казва, че приличал на най-прекрасните измежду хората и елфите (тук не знам защо се сещам автоматично за "татко Рал" от "Първото правило на магьосника"). Докато после никога не можел да придобие красив облик. (Макар че бронята дето задвижваше във FotR на мен си ми харесва, колкото и да е "Джони Ножиците" по стил :)) )

Карам да върви. - из Малки Обяви

знаеш ли от къде ми дойде тая мисъл ... глей сега тва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами според мен Мелкор изкушава Саурон с най-голямото изкушение - властта. Той просто му предлага власт и могъщество. А пълната си деградация за мен Саурон достига с изковаването на Единствения.

От друга страна никога не съм си представял Саурон така, както е във филма. А и много ми е интересно какви ще ги натворят, ако решат да го покажат без доспехи.

Обаче онова за Мелкор и Феанор, пийващи по едно, ме хвърли в тъча Това посмъртно не мога да си го представя.

Винаги отлагай за утре това, което утре можеш да отложиш за догодина.

Редактирано от Talyesin на 02.06.03 17:58.

ако имаш предвид физическа деградация - да, след нуменор не му остава много плът. след туй си прави нов образ, който едва ли би му отредил първо място на конкурс за красота, но не е много ясно дали щото толкоз е можел да си позволи, или пък просто е решил, че нема нужда от допълнителни разкрасявания - в края на краищата в мордор няма ни елфически, ни човешки девойчета, че да им взима ума, за сметка на туй има достатъчно други създанийца, дето едва ли се впечатляват от сини очи и сладкодумие :). иначе, от една страна шейпшифтването не изглежда като да е някаква особено трудна дисциплина, най-вече за майстор като саурон, дето го е правил неведнъж, от друга страна пък - той дори не си прави труда (или пък не може) да си поправи дреболия като отрязания в края на втората епоха пръст (шото в края на третата ам-гъл нещо споменаваше, че имал 4 пръста).

а моралната деградация (ако изобщо има такава :) си е привършила още във
времената преди утумно. изобщо, още от началото на мелкоровите дела на арда саурон върви в комплект със шефа си. а с кво го е изкушил - тва не се споменава, но се предполага, че е ясно - пари, жени, власт...така де - и последното вероятно е било достатъчно. на ученик на ауле, дето цял ден се вре под земята, сигурно му се е видяло като рай :)

за другаруването - всичкото другаруване си е било преструвка, типът е майстор на лукавството все пак. а и е бил кънвъртнат в правата вяра още преди събуждането на първородните, тъй че проблем и основания за дълбок размисъл всъщност няма :)

представям си саурон без доспехи...буахаяхаха..с прашки..хахахахахах(ок сори знам че това беше тъпо ама сега по интернет има една такава снимка..не мога да я постна ..ама е върхът!!)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Mist вече е отбелязал, че Саурон още в началото на Първата епоха си е бил ЛОШ. Аз ще добавя, че Моргот със сигурност не е пийвал по едно с Феанор, тъй като Феанор го е ненавиждал още когато Мелкор се е правил ни лук ял, ни лук мирисал насред Валинор (след дългото му престой в затвора ).

хм.. никак не съм сигурна в това ... та именно Феанор се е поддал най-добре на обработките на Мелкор ... това, че си е бил предразположен от твърде голямата си самовлюбеност е другия аспект. Те са водили беседи неведнъж и са се скарали едва когато Феанор се изплашил, че мелкор иска да му тафира камъчетата - абе мене ако питаш са си били лика-прилика като братя близнаци.

ще си позволя да пофилософствам, макар и дървено, върху значението на формата и изгледа дори и сред божествените ... особено при тези свързани със злото

значи, представата ни за злото несъмнено е свързана с дисхармонията - т.е. с грозното, колкото е по-грозно, толкова е по-зло ... това е стериотип, от който не можем да се избавим, въпреки, че животът ни доказва, че не е точно така

но, нека задам един простичък въпрос: Какво според Вас е съществото, което притежава съвършена красота - напълно съвършена - изваяна, неземна, нереална, върховната. Какви чувства ще ви обземат, когато застанете пред него? Любов, радост, симпатия? Или все пак може би смущение, недоверие, дисконфорт?

Ако някой от Вас е чел Портретът на Дориан Грей той сигурно ще си спомни фазите на деградацията на Дориан - притежателят на съвършената красота, и начина по който те се отразяваха върху портрета и него самия. Склонна съм да си мисля, че Мелкор и Саурон са извървяли един подобен път на падение, в който вътрешната им грозота се е натрупвала някъде скрито и потайно, докато най-накрая не се е залепила върху тях със страшна сила, превръщайки ги в чудовища.

Също така мисля, че не случайно Саурон има формата на око - както и да изглежда едно същество, неговата доброта или злоба може да бъде събрана само и единствено в очите му - те са достатъчни. Затова независимо от формата им и Мелкор и Саурон са били достатъчно страшни и отблъскващи само заради очите.

Всъщност това е и заслугата на тази художничка, която е нарисувала този портрет - направих една анкета сред колегите си с въпроса "Какъв характер има този човек". И резултатите са поразителни. Колегите ми казаха, че той е потаен, има особен поглед- нещо като трето око, той е коварен и лукав, той е много умен, той е жесток и в този ред... а на въпроса по какво съдят за това те първо назоваваха очите. Ще намеря тази Елена Козлова и ще я поздравя - забележителен портрет, просто постижение.

няма

Не мисля, че Феанор и Мелкор са си лика-прилика, нито пък смятам, че по някакъв начин делата на Феанор са предизвикани от Мелкор. Чувствата между двамата, доколкото може да се говори за такива, май винаги са били на страх и омраза. Май имаше едно предположение, че Феанор изучавайки изкуството си, е ползвал за източници какот Ауле, така и пленения Моргот, но не си спомням повече.
Това което считам за съществено в случая е, че "грехът" на Феанор спрямо Валарите, Елфите, Средната земя и т.н. не е плод на нечии (пък било то и на Мелкор) кроежи, нито пък може да се обясни с това, че създателят на Силмарилите е бил нечия пионка. Ако Феанор има някаква вина, то тя е в това, че се е опитвал да поддържа независимост в един предварително разделен на полюси свят, и по този начин, делата му необвързани с предварително зададените Добро и Зло на Арда, са могли да бъдат, и са използвани от Мелкор.
Същественият момент, който ме предизвика да напиша този постинг е, че смятам за неправилно схващането за Феанор, като пионка на Моргот. Мисля, че е по-правилно да гледаме на него като на... случаен, "природен" ресурс, възникнал хаотично, но оказал се полезен за "Онзи който се въздига със сила".


---
За облика на Мелкор:
Преди събуждането на Първородните, всички Сили на Света са приемали повече или по-малко стихийни образи - Явана - гигантско дърво с корени в морето и корона в небесата окъпана в златни лъчи(спомнете си мистификацията за Том Бомбадил като Ауле, в която образа на Златоронка се сравняваше с каноничния образ на Явана), Мелкор пък в качеството си на "Въздигащия се със сила" е предпочитал образ на огромен вулкан.

След срещата си с елфите (а може би на няколко етапа и преди това) Валарите си избират облик наподобяващ този на Куендите - примерно Манве става висок, русокос и синеок елфически крал по подобие на любимите му Ванияри, като запазва като атрибут синия цвят. Вероятно и Мелкор не е останал встрани от новата "хуманоидна" мода (още повече при пребиваването си в Аман), но май никъде не е казано пряко, че е избрал грозен облик. Знае се само, че е бил адски висок и с черни доспехи (описанието при битката с Финголфин). Ако нещо може да ни подскаже външният му вид, то трябва да се търси в образа на любимите му създания - дракони, вълци и т.н. (нарочно не включвам орките, защото не мога да знам какво точно му е било отношението към съществата които е тормозел и пращал да измират с десетки хиляди по бойните полета на Арда в продължение на толкова векове)

---
по-късна добавка: хрумва ми, че идея за естетиката в Двора на Утумно през най-ранния период, може да се почерпи от вида на маярите на Мелкор - Балрозите. (Самият мелкор също е бил любител на екстремумите, характерни за Валараукар - "същество от пламтящ огън, забулен в сянка, сеещо смразяващ ужас на километри от себе си")

Как разбираш, че ти е свършило невидимото мастило?

Редактирано от Firefox на 03.06.03 11:25.

Всъщност в по-младите си години /хилядолетия по-точно/ Мелкор прави един друг, много благ финт – той “прелъстява” маярите показвайки им колко е готин, какви страхотни неща може, колко е величествен и т.н./което си е било така/ и когато те напълно се прехласнат по неговия голям “потенциал” и затънат здраво затваря капана, като им казва, че аджеба вече са сгазили лука и няма да видят прошка от Еру /което също отговаря на истината/. След което те остават негови слуги, много от тях искрено мразейки го, по силата на обратния ефект ...

Според едно друго недовършено писанийце същия номер той погажда и на хората, за което те са наказани със смърт ... всъщност тази част Толкин ту вмъква ту изхвърля като окончателна от текста – едно е сигурно – Мелкор причаква хората, открива ги пръв и успява да оговни положението достатъчно сериозно...

няма